Решение по дело №10978/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с.СИМОНА УГЛЯРОВА                                          

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10978 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 15.05.2019 г. по гр.д. №5533/18 г., СРС, ГО, 76 с-в

 ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, Г.Ф., ***, да заплати на А.Б.А., ЕГН **********, С.Л.А., ЕГН **********, И.Л.А., ЕГН **********, и Г.Л.А., ЕГН **********, всички със съд.адр.: гр. София, ж.к. "********. тел.: ********, чрез адв. В.В.О., следното : сумата от по 1 125 (по хиляда сто двадесет и пет) лева, обезщетение по щета № 210107/24.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за горниците до пълните предявени размери от по 10 000 (по десет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ; и сумата от по 3,13 (по три лева и тринадесет пет стотинки) лева, лихва за периода от 20.08.2017г. до 29.08.2017г., като ОТХВЪРЛЯ претенциите за периода от горниците до пълните предявени размери от по 414,63 (по четиристотни и четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от ГПК за периода от 30.08.2017г. до 15.01.2018г.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и ал. 1 от ГПК, А.Б.А., ЕГН **********, С.Л.А., ЕГН **********, И.Л.А., ЕГН **********, и Г.Л.А., ЕГН **********, всички със съд.адр.: гр. София, ж.к. "********. тел.: ********. чрез адв. В.В.О., да заплатят на Г.Ф., ***, сумата от 335,07 (триста тридесет и пет лева и седем стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и направена компенсация.

                    Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Излага съображения,че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Определеният размер бил занижен.Освен това неправилно е определено съпричиняване от страна на ищцата в размер на 10 %.Според вещото лице,принос има водачът на автомобила.Ищцата се е движила по платно без тротоари ,счита,че тя няма принос за настъпване на вредоносния резултат.

                  Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в отхвърлителната част и вместо това да постанови друго, с което да се уважат предявените искове изцяло. С въззивната жалба  се претендират разноски.

   По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4 500 лв., е съобразно принципа за справедливост,визиран в чл.52 ЗЗД.

Първоинстанционният съд, в обжалвания съдебен акт, е съобразил вида и характера на претърпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания, отчел е преживените от него негативни емоции, степента и интензитета на болките, взел е предвид обществената и икономическата конюнктура към момента на настъпване на процесното ПТП.

            Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания) и е постановил решението  в съответствие с този принцип.

                      Първоинстанционният съд правилно е приел, че травматичните увреждания на пешеходката Б.В.П.е счупването на крак (дясна малкопищялна кост)., която не е животозастрашаваща и предполага възстановяване за около 6-7 месеца, а болките да преминат след 35 дни.

                      Правилно СРС е приел, че неполагането на грижи за собственото здраве е също хипотеза на съпричиняването, и пострадалата е отказала хоспитализация. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по приетата без възражения СМЕ, че е налице липса на каквито и да е данни за адекватно проведено лечение и то по вина на пострадалата.

                     Правилно Районният съд е приел съпричиняването в размер на 10 % . Пътят е бил без тротоари, а пешеходката се е движела в края на платното, но в неправилната посока - пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница /чл. 108, ал.2 ЗДвП /.

                    Съдът правилно е приел, че за Гаранциоонен фонд е възникнало задължението да репарира причинените неимуществени вреди в размер на 4 500 лева. Преценката за размера на обезщетението е по чл.52 ЗЗД, т.е. преценява се от решаващият орган по справедливост и се извършва за всеки конкретен случай при съобразяване на критерии като възраст на увредения, продължителност и интензивност на страданието, срок на възстановяване и изход от него /така ППВС 4/68 г./. В конкретния случай, съдът правилно е съобразил, че предвид характера на вредите , паричното обезщетение като заместваща увреждането облага, следва да бъде в посочения размер от  4 500 лв. съставляващ справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди , с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.

             Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

              На възиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя на 50 лв.

                Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.05.2019 г. по гр.д. №5533/18 г., СРС, ГО, 76 с-в

ОСЪЖДА  А.Б.А., ЕГН **********, С.Л.А., ЕГН **********, И.Л.А., ЕГН **********, и Г.Л.А., ЕГН **********, всички със съд.адр.: гр. София, ж.к. "********. тел.: ********. чрез адв. В.В.О., да заплатят на Г.Ф., ***, сумата от 50 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО  не  подлежи  на обжалване .

          

        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                      ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.