№ 645
гр. Враца, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241400500377 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 3167/5.3.2024
г. по описа на Районен съд - Враца, на С. Л. Б., с ЕГН ********** от *** - ответник в
първоинстанционното производство, подадена по електронна поща на 5.3.2024 г., чрез
процесуалния си представител адв. Л. В. - АК-Враца против Решение №72/12.2.2024 г.
на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 2055/2023 по описа
на Районен съд – Враца.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, доколкото решаващият съд е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на свидетелски показания и
заключение на вещо лице, които са събрани по друго дело и пред състав на ОС-Враца.
Твърди, че на страните не била предоставена възможност от РС-Враца за правене на
нови доказателствени искания и за събиране на доказателства след изпращането на
делото по подсъдност от ОС на РС.
Излага, че решението било неправилно като постановено при неправилно приета
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно бил кредитирал доказателствената сила на акта за начет, и показанията
на свидетелите, ангажирани от ищцовото дружество.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е не е обсъдил възраженията,
доводите и съображенията на въззивника, изложени в първоначалния и допълнителния
отговор на исковата молба.
Излага, че в акта за начет и по делото не са отразени и събрани факти за
умишлено поведение на въззивника. Предвид липсата на умисъл поддържа че не са
1
налице предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност.
Твърди, че съобразно свидетелските показания отчетите за извършената работа
се прилагали към фактурите, но нямало практика тези документи да се завеждат в
деловодството на болницата не се описвали, а само се предавали в счетоводството на
болницата. За осчетоводяването на фактурите отговарял главния счетоводител, а не
изпълнителния директор на болницата. Въззивникът не бил издавал заповед или друг
нарочен документ с който да нареди изричното заплащане на процесните фактури,
нито до негово знание била достигнала информация, че месечните отчети, които е
подписал не се намирали в деловодството.
Жалбоподателят Л. знаел с категоричност, че дейностите, предмет на трите
договора са реално ежемесечно извършвани и отчитани и, че фактурите заедно с
отчетите са предавани и съхранявани в счетоводството. Поддържа, че не и имал
никакво основание да съхранява лично счетоводни и други служебни документи, което
два отговор на въпроса, защо не е приложил копия от същите към подаденото по реда
на чл.414 ГПК възражение.
Твърди, че изплащането на процесните суми не било незаконосъобразно и във
вреда на болничното заведение. Изплащането на процесните суми било правомощие и
задължение на главния счетоводител на болницата и не е станало въз основа на
незаконно разпореждане на жалбоподателя.
По делото не се било установило, че процесните плащания са извършени със
знанието и съгласието на въззивника, който имал ясното съзнание, че дейностите по
договорите са извършвани и отчитани, и че няма данни за нарушения на финансово
стопанската или отчетническата дейност.
По делото не били събрани доказателства за конкретни незаконосъобразни
действия от страна на въззивника С. Л., сочещи за проявена от негова страна умисъл
за настъпване на щетите. Действително, в качеството си на изпълнителен директор.
Поддържа, че е следвало да упражни контрол за извършени незаконосъобразни
плащания, но само ако е има съзнание за тях. Намира, че процесната щета не е
настъпила поради незаконно разпореждане или поради съзнателно неупражнен
контрол от страна на въззивника. Въззивникът не е знаел за начина, по който се
извършват счетоводните операции и плащания, за които пряко отговорен е главния
счетоводител, поради което не е имал и възможност да упражни контрол за извършени
незаконосъобразни плащания.
Поддържа, че дори и да се приеме, че фактурите не са били придружавани от
отчети и такива не са получавани и съхранявани счетоводството на болницата, то не е
имало основание да бъдат осчетоводявани и изплащани такива фактури, а прекия
контрол върху счетоводните операции се осъществява от главния счетоводител.
Осчетоводяването и плащанията на процесните фактури не били извършвани със
знанието и съгласието на жалбоподателя. Липсвала каквато и да било форма на вина,
и най-вече умисъл. Жалбоподателят, в качеството му на изпълнителен директор, не е
уведомяван от страна на счетоводството, че в нарушение на финансово - стопанската
или отчетническа дейност се осчетоводяват и изплащат фактури, непридружени с
отчети, т.е. не е бил уведомен за създадената незаконосъобразна практика, за да може
да упражни контрол върху финансовата и стопанската дейност.
Позовава се на константна съдебната практика, застъпена в множество решение
на ВКС, че за да се реализира имуществена отговорност по чл.21 ЗДФИ не е нужно
извършеното деяние да е престъпление, но вредата трябва да е причинена умишлено,
т.е. лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните последици,
които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им. /
Решение №69/21.05.2012г. на ВКС по гр.д. №516/2011г.,IV г.о .: Решение №
267/09.12.2014г. на ВКС по гр.д. №7254/2013г.,IV г.о./
Поддържа, че доколкото няма събрани доказателства за всички елементи на
2
фактическия състав на имуществената отговорност, актът за начет не бил редовно
издаден, поради което и не се ползва презумптивна доказателствена сила по чл.22, ал.
5 от ЗДФИ.
Поддържа, че дейностите, предмет на трите договора били реално извършвани
от дружеството изпълнител - "Телеком Инвест", независимо, че и на работник от
болницата била възложена такава дейност.
Оспорва и заключението на вещото лице, по приетата СГрЕ като необосновано,
невярно и не почиващо на утвърдени научни методи и техники. Твърди, че даденият от
вещото лице отговор, че подписите, положени за „изпълнител“ в процесните 27 броя
месечни отчети, са изпълнени по-късно от посочения в документите времеви период
/01.12.2013г. - 29.02.2016г./, е хипотетичен, не е безспорен и категоричен. Освен това
изводът бил и необоснован, тъй като в нито един от представените документи
сравнителни образци няма подпис - образец, който по строеж да съответства на
подписите - обекти, положени в месечните отчети.
Твърди, че не може да бъде установен чрез сравнително изследване на
подписите да се установи кога са положени същите.
Твърди, че по делото са събрани доказателства, че дружеството „Теком Инвест“
ЕООД точно е изпълнило възложените му по договорите дейности, за което били
съставени съответните отчети и счетоводни документи, които били осчетоводени и в
двете дружества.
Поддържа че извършените плащания по процесните фактури представляват
разплащане на реално извършени, отчетени и приети дейности. Съобразно трайната
практика на ВКС, отразяването на фактурите в счетоводството на ищцовото
дружество и отразяването на задълженията в аналитичната оборотна ведомост /по
сметка - задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс,
било извънсъдебно признание за съществуването им, т.е извънсъдебно признание за
реално извършени, отчетени и приети без забележки услуги по почистване и
поддръжка на асфалтираните, тревните и тротоарните площи към територията на
болничното заведение.
Твърди, че осчетоводяването на процесните фактури представлява признание за
реално извършени услуги и тяхното приемане за плащане. МБАЛ „Христо Ботев“.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постановите друго, с
което остави без уважение предявения установителен иск.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
С жалбата се правят доказателствени искания.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх. № 3334 /7.3.2024 г. по описа на
Районен съд - Враца, на „Теком Инвест“ ЕООД с ЕИК *** от *** от - ответник в
първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда на
7.3.2024 г., чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител адв.
В. Ч. - АК-Враца против Решение №72/12.2.2024 г. на Районен съд - Враца,
Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 2055/2023 по описа на Районен съд – Враца.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че неправилно и необосновано съдът е кредитирал като пълно,
обективно и компетентно заключението на съдебно-почерковата експертиза, според
което подписите за Възложител и Изпълнител в представените от жалбоподателя 27
бр. месечни отчети за извършена и приета работа били изпълнени по-късно от
посочения в тях времеви период /01.12.2013г. - 29.02.2016г./.
Поддържа, че по въпроса за стареенето на химикалната паста в
криминалистиката е налице категоричност, че времевият период на полагането й не
3
подлежи на точно установяване.
Излага, че в криминалистическата практика няма общоприети и утвърдени
методи за точно определяне датата на написване/ напечатване на документ по
стареенето на материалите, използвани при неговото изготвяне. Описаните в
специализираната литература методи имали незадоволителна възпроизводимост. Те са
сравнителни и деструктивни или в значителна степен се нарушава целостта на
изследваните документи, без гаранция за достигане до категоричен извод/.
Прилагането им е свързано с наличие на „еталон“ - документ с неоспорима дата на
съставяне, изготвен на същата по вид и състав хартия, съдържащ текстове и подписи,
изпълнени със същите по вид и химически състав пишещи средства /мастила,
химикални пасти/, който е съхраняван при същите условия, както и инкриминирания
документ.
Излага, че вещото лице е използвало само метод на сравнителното почерково
изследване на варианти на подписа само на предходния управител на въззивното
дружество. Излага, че според научната литература ако заключението е изготвено само
въз основа на признаците на почерка, както е изготвено в случая, а не и въз основа на
косвени признаци заключението има само вероятностен характер.
Твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал едностранчиво само
показанията на свидетелите на ищеца, включително и показания на заинтересовани
лица, какъвто е свидетел, работещ в болницата.
Прави възражение за частично изтекла погасителна давност на обезщетението
за забава за периода преди 10.11.2018г., тъй като заявлението по чл.417, ал.1 от ГПК е
депозирано във РС Враца на 10.11.2021г.
Предвид на изложеното моли съда на основание чл.271, ал.1 от ГПК да отмени в
обжалваната му от „Теком Инвест“ ЕООД част решение № 72/12.02.2024г. по гр.д.№
2055/2023г. като неправилно и разрешите спора по същество, като отхвърлите
предявеният от МБАЛ „Христо Ботев“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
като неоснователен и недоказан.
С жалбата се правят доказателствени искания за изслушването на нова
комплексна СТЕ и почеркова експертиза, вещото лице, по която да отговори на
въпроса:
В какъв времеви период са положени подписите за „Възложител“ и
„Изпълнител“ в представените от „Теком Инвест“ ЕООД с молба от 07.09.2022г. по т.д.
№ 45/2022г. на Врачански окръжен съд 27 бр. месечни отчети?
В срока за отговор по двете жалби е подаден отговор на жалбите от ответника
по жалбата МБАЛ „Христо Ботев“ АД , с ЕИК *** от *** - ищец в
първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №4892 от 8.4.2024 г.,
по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда на
8.4.2024 г. чрез процесуалния си представител адв. С. К. В. - АК-Враца, с който
оспорва жалбите като неоснователни.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Излага, че делото пред първоинстанционния съд, постановил решението не е
новообразувано, а е образувано след като ОС е приел, де делото не му е подсъдно,
поради което и РС Враца е прел, че делото е попълнено с доказателства, поради което
намира, че не са налице процесуални нарушения.
Излага, че актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в
ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на
инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките,
4
обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/,
се ползва по презумпция с доказателствена сила.
Твърди, че правилно районният съд е приел, че актът за начет е редовно
издаден, при спазване на изискванията на ЗДФИ и правилника по прилагането му.
Финансовата инспекция е възложена със съответна заповед; финансовият инспектор е
извършил инспекцията при точно спазване указания предмет на проверката; актът за
начет съдържа реквизитите по чл.43, ал.2 от ЗДФИ и е документиран.
Поддържа, че актът за начет е съпроводен с всички необходими доказателства
справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на задължените лица, заверени
преписи от документи и т.н. Обемът на тези доказателства възлиза на 180 страници,
съгласно приложен опис към акта за начет. Съгласно изготвеното заключение на
финансовия инспектор в законово определения срок за възражения от страна на
ответниците е съставено мотивирано писмено заключение по акта за начет чл.22, ал.4
от ЗЗДФИ и е посочил вредите и размерът на същите, които ответниците са причинили
при условията на солидарност на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца.
Излага, че е била извършена и допълнителна проверка по чл. 22, ал.6 от ЗДФИ
от комисията по чл. 49 от ППЗДФИ, но тя не е била задължителен етап от финансовата
инспекция, след като актът за начет е връчен на проверяваните лица, има произнасяне
на финансовия инспектор по подадените от страните възражения в писменото
заключение по чл. 22, ал.4 ЗДФИ, но не са открити нови данни и доказателства, които
променят по същество фактическите констатации в акта, относно предпоставките за
имуществена отговорност.
Твърди, че по делото по категоричен начин се доказала причинно-следствената
връзка между действията на начетените лице и настъпилата за МБАЛ вреда,
установена със самия акт за начет и поради тази причина, на основание чл.21 ал.4
ЗДФИ ответниците следва да носят пълна имуществена отговорност.
Твърди, че въззивниците не са успели да оспорят доказателствената сила на акта
за начет.
Позовава се на приетото заключение на вещото лице, както и че по делото били
събрани доказателства, че при извършена допълнителна проверка във входящия
регистър, включително и в електронния входящ регистър, не са били констатирани
представени на хартиен носител и като сканирани месечни отчети за изпълнението на
процесните договори. Поискани са и писмени обяснения на директора на МБАЛ
относно наличието на такива месечни отчети в деловодството и архива на лечебното
заведение. В определения от финансовия инспектор срок е представено писмо с изх.
№460/02.03.2018г., в което г-н О. Ц. - изпълнителен директор на МБАЛ уведомява
финансовата инспекция, че в архива и в деловодството на дружеството няма съставяни
и представяни месечни отчети, доказващи изпълнението на дейността по договорите.
Налице и констативен протокол от финансовия инспектор в тази насока, който
отразява направена проверка на служебните имейли на МБАЛ за наличие на
съответните месечни отчети.
Намира възражението за изтекла погасителна давност и искането за допускане
на нова експертиза за преклудирани. Освен това искане за изслушване на повторна
ССчЕ било мотивирано отхвърлено от първоинстанционния съд.
С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбите от ответника по
жалбите Агенция за държавна финансова инспекция от *** - трето лице - помагач на
страната на ищеца в първоинстанционното производство, депозира такъв с вх. №6430
5
от 9.5.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден по електронна поща на
9.5.2024 г. чрез процесуалния си представител юрк.П. Д., с който оспорва жалбата като
неоснователна.
Намира обжалваното решение за законосъобразно, напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Позовава се на чл. 118, ал. 2, изр. 2 от ГПК по силата на който делото се смята
за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си. Твърди, че именно поради
съобразяването на това законово правило, съдът, постановил първоинстанционното
решение законосъобразно не е намерил за необходимо събирането на същите
доказателства повторно.
Позовава се на доказателствената сила на акта за начет. Излага, че отчетите за
извършена работа не са открити в болницата при извършване на проверката, а са
представени от въззивника „Телком инвест“ ЕООД след съставяне на акта за начет.
Самата експертиза подкрепяла тази хронология.
Излага, че по делото били събрани доказателства, от които е видно, че
ръководителят на лечебното заведение не е осъществявал контрол върху фактическото
изпълнение на всеки един от договорите.
Тази липса на изпълнение се потвърждава както от липсата на съставени отчети
за извършване на дейностите по поддръжка, така и от събраните показания на
свидетелите, от които ставало ясно, че дейностите за които са сключени три договора
са изпълнявани от лица работещи по договор с болницата или от лица изтърпяващи
осъдителни присъди.
Позовава се на показанията на свидетеля Д., която сочи, че осчетоводяването на
фактурите през проверявания период е било разпоредено от ръководството на
болницата.
Излага, че последователно са били сключени три договора с идентичен предмет,
като за периода и на трите договора е констатирано едно и също отношение на
пренебрегване на законовите и договорни изисквания, което от друга страна се
потвърждава и със сключването на всеки следващ договор.
Твърди, че анализът на така изложените факти водел до извода за наличието на
умисъл при причиняване на вредите посочени в Акт за начет № 11-01-8 от 24.04.2018 г.
Присъединява се към отговора на въззивните жалби, депозиран от ищеца МБАЛ
„Христо Ботев“, гр. Враца.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Не претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът С. Б. Л. - редовно призован, не се явява и не
се представлява. От пълномощника му адв. Л. В. е постъпило становище вх. №
8293/11.11.2024 г., в което заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно
отсъствие и в отсъствие на доверителя й. Посочва, че поддържа въззивната жалба и
няма възражения по проекта за доклад и няма доказателствени искания. Моли да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде оставен без уважение предявеният иск.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Към
становището е приложен списък по чл. 80 ГПК, както и пълномощно, и договор за
правна защита и съдействие.
В съдебно заседание въззивникът „ТЕКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД – чрез
пълномощника си адв. В. Ч..чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
6
В открито съдебно заседание въззиваемият МБАЛ „ХРИСТО БОТЕВ“ АД, гр.
Враца чрез процесуалния си представител оспорва жалбите.
В открито съдебно заседание Третото лице-помагач Агенцията за държавна
финансова инспекция неизпраща представител. От пълномощника му ю.к. П. Д. е
постъпила молба с вх. № 8262/08.11.2024 г., с която моли да бъде даден ход на делото,
заявява че няма доказателствени искания, излага съображения по същество на спора и
моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 21, вр. чл. 23 и чл. 26 от ЗДФИ, че С. Л. Б., ЕГН:
********** и „Теком Инвест“ ЕООД, ЕИК:*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на МБАЛ
„Христо Ботев“ АД,ЕИК: *** сумите, за които е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение № 1389/16.11.2021 г. и изпълнителен лист от същата дата въз
основа на документ /Акт за Начет/ по ч.гр.д.№ 4068/2021г. по описа на Районен съд –
гр.Враца, както следва:
- 40 320 лева /четиридесет хиляди триста и двадесет лева/, представляваща
главница по акт за начет № 11-01-08/24.04.2018г., съставен от Е. Х., заемащ
длъжността държавен финансов инспектор в отдел Първи, дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ на АДФИ, ведно със
законна лихва върху главницата считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- 13 745,08 лева /тринадесет хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осем
стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от 27.01.2014г. до 01.04.2018г.;
- 14 773, 98 лева /четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/ - законна лихва за периода от 02.04.2018г. до 10.11.2021г.;
В частта за разноските е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. Б., ЕГН:
********** и „Теком Инвест“ ЕООД, ЕИК:*** да заплатят на МБАЛ „Христо Ботев“
АД,ЕИК: *** сумата от 1376,78 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4068/2021г. по описа на Районен съд – гр.Враца за заплатена държавна такса, както
и сумата от 1875,12 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. Б., ЕГН: ********** и „Теком
Инвест“ ЕООД, ЕИК:*** да заплатят на МБАЛ „Христо Ботев“ АД,ЕИК: *** сумата от
1976,78 лева - разноски в производството по гр. дело № 2055/2023 г. по описа на РС –
гр. Враца, както и сумата от 6160,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на АДФИ, Булстат: ***, ***, като трето
– лице помагач на страната на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД,ЕИК: ***.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Първоначално делото е образувано като заповедно производство като ч.гр.д.№
4068/2021г. по описа на Районен съд – гр.Враца по което е издадена Заповед
№1389/16.11.2021 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
срещу С. Б. Л. от с. *** и „Теком инвест“ ЕООД, гр. Враца за солидарното заплащане
7
на МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца на сумите:
- 40 320 лева /четиридесет хиляди триста и двадесет лева/, представляваща
главница по акт за начет № 11-01-08/24.04.2018г., съставен от Е. Х., заемащ
длъжността държавен финансов инспектор в отдел Първи, дирекция „Планова
инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ на АДФИ, ведно със
законна лихва върху главницата считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- 13 745,08 лева /тринадесет хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осем
стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от 27.01.2014г. до 01.04.2018г.;
- 14 773, 98 лева /четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/ - законна лихва за периода от 02.04.2018г. до 10.11.2021г.,
както и за разноски в размер на 1376,78 лв. за държавна такса и 3720 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
С определение № 131/15.03.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№ 70/2022г. на ВрОС
по частна жалба на „Теком инвест“ ЕООД, гр. Враца заповедта за изпълнение е
отменена в частта за присъдените разноски за адвокат над сумата над 1 875.12 лв. до
размера от 3 720 лв.
По заповедното дело са постъпили възражения от двамата длъжници ( л. 35-36 и
л. 72 от заповедното дело), поради което и на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на дължимостта на сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
С срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена исковата молба по която е
образувано т. д. № 45 по описа на ОС Враца. По същото е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД - АДФИ, ***, Булстат
***.
По това дело са приети писмени доказателства, включително и цялата преписка
по акта за начет, разпитани са свидетели е допуснато изслушването на СГрЕ.
След събирането на доказателствата ОС-Враца е съобразил, че с оглед предмета
на иска същият е подсъден на районен съд като първа инстанция, поради което е
изпратил делото по подсъдност на РС-Враца,където е образувано гр. д. 2055/2023 по
описа на РС-Враца по което е постановено обжалваното решение.
По първоинстанционното дело е постъпила в цялост преписката по която е
издаден акта за начет.
От приложения и приет като доказателство по делото акт за начет № 11-04-
8/24.04.2018 г., съставен от държавен финансов инспектор Е. Х. се установява, че актът
за начет е съставен срещу въззивниците.
При съставянето на акта е обсъдено, че инспектор при Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ - Дирекция "Планова инспекционна дейност в областта
на обществените поръчки" при извършена финансова инспекция на МБАЛ „Христо
Ботев“АД, гр. Враца, което е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на
чл.9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ с преобладаващо държавно участие в размер на 77.55% от
капитала и 22.45%, разпределени между 10-те Общини на Област Враца и Община
Кнежа от област Плевен.
Към преписката е приложена заповед № ФК-10-1082/25.11.2017г. на директора
на АДФИ, с която на държавен финансов инспектор Е. Х. е възложено извършването
на проверка при въззиваемата МБАЛ „Христо Ботев“ АД и премета на проверката.
Приложени са и последващи заповеди № ФК-10-192/23.02.2018г. и № ФК-10-
346/11.04.2018г. на директора на АДФИ - гр. София за продължаване на срока на
проверката . Проверката е извършена съобразно зададения в заповед № ФК-10-
192/23.02.2018г. и № ФК-10-346/11.04.2018г. срок.
8
Към преписката са приложени и трите процесни договори № 843/03.12.2013г.,
№ 1019/03Л2.2014г. и № 1178/03.12.2015г. по силата на които от въззиваемото
дружество на въззивника юридическо лице е възложено извършването на
снегопочистване и опесъчаване на асфалтираните площи, включително и тротоараните
площи в двора на лечебното заведение през зимния сезон , като не се позволява
натрупване на снежна покривка над 2 см.; възложено е и почистването на листопад
през есенния сезон на територията на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца. Уговорено
е задължение на изпълнителя да предостави ежемесечен отчет за извършената дейност
(чл. 11), както и правото му на месечно възнаграждение за извършените услуги (чл. 12)
в размер на 1600 лв. (чл. 16, ал. 1 от договорите).
В преписката към акта за начет обаче е налична Заповед № ФК-10-272
/19.03.2018 г. на директора на АДФИ, с която на държавен финансов инспектор Е. Х. е
възложено извършването на проверка при въззиваемата МБАЛ „Христо Ботев“ АД за
съставените отчети документи за положен безвъзмезден общественополезен труд на
лица, осъдени на пробация на територията на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца,
през периода от 01.12.2013 до 01.03.2016 г.
В рамките на тази проверка от Районна служба “ИН“ – Враца е постъпил списък
с имената на 6 лица,осъдени на пробация, извършващи такава дейност, графиците за
полагане на общественополезната дейност на всяко от лицата.
По ревизионната преписка е постъпил и доклад от М. П. М. – началник ОСД при
въззиваемия в който е посочено че осъдените на пробация лица са били ангажирани в
почистване на двора на болницата и прилежащите терени – мететне ръчно почистване
на отпадъци; подпомагане на дейността на персонала, зает с техническа поддръжка на
ЛЗ. Уточнено е че дейностите по поддръжка на тревите, тротоарните и асфалтираните
площи са извършвани от осъдените лица на пробация. Докладът е с изх. №
108/30.03.2018 г. на въззиваемия.
Представени са и са приети към ревизионната преписка и докладна записка от
М. П. М. – началник ОСД при въззиваемия рег. № 112/02.04.2018 г. че поддържането
на тротоарите не се е извършвало от въззивника „Теком инвест“ ЕООД, гр. Враца, а от
назначени по граждански договор с болницата лица.
Представени са и са приети като доказателство фактури издадени от
въззиваемия за извършване на почистване и поддръжка на асфалтираните, тревните и
тротоарните площи, както и извлечения от преводни нареждания за заплащане на
уговореното по договорите възнаграждение.
На л. 175 от ревизионната преписка е наличен и приет като доказателство
констативен протокол от 10.04.2018 г. съставен от проверяващите от АДФИ и
тогавашния изпълнителен директор на въззиваемото дружество от което се установява,
че след извършена проверка на деловодните регистри и на входящата електронна поща
на въззиваемото дружество МБАЛ „Христо Ботев“ АД не за установени получени или
заведени месечни отчети за изпълнена работа по договорите с въззивника „Теком
Инвест“ ЕООД, гр. Враца.
Представен е и е приет като доказателство на л. 176-177 от ревизионната
преписка констативен протокол съставен от проверяващите от АДФИ и тогавашния
изпълнителен директор и главния счетоводител на въззиваемото дружество в който са
систематизирани фактурите - №, дата на издаване, сума която е платена и дата на
преводното нареждане от които е видно, че за периода 03.01.2014-02.10.2015 г. а
изплатени 42240 лв. от болницата на въззивника „Теком Инвест“ ЕООД. В протокола
също е отразено, че в Сектор „Счетоводство“ на въззиваемото дружество не са налице
съставяне месечни отчети за извършване на работа по трите договора съобразно
изискването на чл. 16, ал. 3 от договорите.
Актът за начет е връчен на 25.04.2018 г. на въззивника С. Л. е връчен акта за
начет (л. 191 от ревизионната преписка., а на въззивното дружество е връчен на
9
06.07.2018 г. - л. 203 от ревизионнната преписка.
Въззивникът С. Л. е подал възражение рег. № 11-04-8/11.05.2018 г. по описа на
АДФИ в който оспорва констатациите в акта, но признава, че част от дейността е била
извършена от лица, изтърпяващи наказание „безвъзмезден труд в полза на
обществото“.
Въззивникът „Теком инвест“ ЕООД също е подал възражение вх. № 11-04-
8/28.05.2018 г. по описа на АДФИ срещу акта за начет в който оспорва констатациите
за липса на изготвени отчети за извършената работа след разглеждането на които от
финансовия инспектор е изготвено Заключение от 01.06.2018 г. по акт за начет,
заведено в деловодството на МБАЛ „Христо Ботев“АД, гр. Враца под № 749/
05.06.2018 г., според което констатациите по акта за начет остават непроменени.
Приети като доказателство по делото са и двадесет и седем броя отчети за
удостоверяване завършването и разплащане на извършени дейности по процесните три
броя договори №843/03.01.2013 г.; №1019/03.12.014 г. и №1178/03.12.2015, сключени
между ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД, представлявано по това време от С. Б. Л.,
като възложител и „Теком Инвест“ ЕООД.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена комплексна
/ съдебно – почеркова и съдебно – техническа експертиза.
От заключението по приетата експертиза, оспорена от ответниците по делото, се
установява, че подписите, положени за „Изпълнител“ в представените 27 броя
месечни отчети за удостоверяване завършването и разплащане на извършени дейности
по процесните три броя договори №843/03.01.2013 г.; №1019/03.12.014 г. и
№1178/03.12.2015, сключени между ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД, представлявано
по това време от С. Б. Л., като възложител и „Теком Инвест“ – изпълнител, са
изпълнение по – късно от посочения в документите времеви период / 01.12.2013 г. –
29.02.2016 г ./.
Първоинстанционният съд е кредитирал последното като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
За установяване на обстоятелствата по делото при разглеждането му в първата
инстанция са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетеля И. Т. Д. пояснява, че работи в болницата от 2013 г. като
счетоводител. Наясно е с проверката, която е била извършена в болницата. За
предоставени месечни отчети не знае. Знае, че са представени фактури. Към фактурите
трябва да има приложени месечни отчети за извършени дейности. По принцип се
прилагат. Тези отчети се съхраняват в отдел "Счетоводство". Конкретна бройка на
счетоводителите не може да уточни. Всички колеги се занимават с фактуриране. Не е
само тя, която работи по тази дейност и тези фактури. Петима били счетоводителите
към онзи момент на проверката. Запозната е с тези фактури, защото и след проверката
също е запознат отдела като цяло с тях, а не свидетеля персонално. Не може да каже
тези фактури как са стигнали до отдел "Счетоводство". Не е виждала техен
приносител. Всички счетоводители са оперативни. Осчетоводявала е фактури на
"Теком Инвест". Ръководството в настоящия момент е разпоредило да ги
осчетоводява. Главният счетоводител отговаря за плащанията. Не знае кой е извършил
самото плащане.
Първоинстационният съд е кредитирал показанията на свидетеля, като логични
и последователни, които се подкрепят от останалите събрани доказателства.
Разпитан свидетелят П. Б. К. излага твърдения, че работи от 11 години в
болницата. Първите години бил чистач из двора. Почиствал дръвчета и тротоари.
Косели тревата. Продължава да работи там и дава отчет всеки месец. Отчета представя
на началника Н. Б., който го преглежда и подписва. Всеки месец представя този отчет.
За периода 2013г.-2015г. по някой път, когато му е повече работата е викал някой от
10
колегите да му помага. Пояснява, че работи в болницата по граждански договор от
2013 г. Не може да каже с точност, но около 2-3 дка е площта, която почиства. Чисти
тротоари от трева, от пластмаси и най-различни неща. Слагат ги в чували и изхвърлят
в контейнери извън болницата. Само това прави като дейност. Никога не е ползвал
помощ отвън. Само колеги от болницата и то по някой път. Посочва, че е с ненормиран
работен ден. Когато има работа отива и я върши. Не го викат много често. Живее до
болницата и се отзовава. Не е там през цялото време, но всеки ден е там. Около 4-5
часа е всеки ден. И в момента работи там.
Първоинстационният съд е кредитирал показанията на свидетеля, като логични
и последователни, които се подкрепят от останалите събрани доказателства.
Разпитан свидетелят С. Г. Г. твърди, че работи в "Теком инвест” от 16-17 години.
Работил е в МБАЛ "Христо Ботев”. В началото на декември 2013г. го назначили за
почистване, косене, обезпесъчаването, което е за периода 2014 2015г. На трудов
договор бил там. В 07.20 часа започвала оперативката, мисли че я водел АСЧ М. М..
След 08 часа започвали работа по задачи. АСЧ се намира в района на болницата. М.
М. бил разпределител на работата. Работното време продължавало обичайно до 16
часа. Почиствали от директорския вход, до Спешния център и задния двор. Метял
тротоарните площи, изхвърлял кофите за боклук. След като почистел, когато било
време за косене, косял. Всеки ден ходел на работа. Идвали външни лица да им
помагат, трябвало да се изсичат допълнително храсталаци. Те предоставили машини и
ги обучавали как да ги използват. Имал си лично облекло. Имал помещение - в
абонатно помещение на болницата до кожно отделение. Ръчно извършвал
обезпесъчаването. Имал инструменти като вила например, защото можело да
потрябва. Косенето се извършвало с машини, които били предоставени от фирмата. М.
М. бил отговорник и им възлагал задачи. Бил в нормални отношения с него. Нямало
определен период за отчитане на работата.Предимно по телефон се отчитали, но
идвали и на място. Но точно определен период нямало. Д. А. идвал на място.
Отпадъци се извозвали, лично са извозвали много отпадъци. Почиствали подземията,
имали и такива задачи подземните етажи на болницата. Имало две момчета, пратени
на изпитателен срок от Затвора. Тях ги извозвали с каруца. Свидетелят лично не е
извозвал с МПС. Помагал е да се извозва с МПС. Ръчно се извършвало. Не е
осъществявал такова задължение поливане на тревни площи, освен отесване на
тротоарите. Лично не е запознат с месечни отчети, които е трябвало да бъдат
предадени. Имал сключен трудов договор с "Теком инвест”, регистриран в НАП.
Първоинстационният съд е кредитирал не е дал на показанията на този свидетел,
тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани в хода на
процеса и при извършената проверка по издадения акт за начет доказателства.
Разпитан свидетеля Х. С. С. твърди, че работи в частна фирма. Не е работил в
"Теком инвест". Приятел е на Д., който е бил управител на фирмата. От него знае за
това нещо. Известно му е, че има лице за почистване, казва се С.. Ходил е при тях, тъй
като го помолили, понеже се занимавал с ВиК и се налагало да изграждат ВиК мрежа
и трябвало хората, които работят за Д. да монтират хидрант. Това било 2014 година.
Свидетелят е ходил, за да им покаже, може би 2-3 пъти го е викал за такива
консултации. Мястото, където се изграждал този хидрант било между Кожното и
Телка. Там изграждали мрежа между сградите. Познава С., той се занимавал с косене и
почистване. Когато е ходил го е виждал там. Иначе не знае от колко време работи там.
Виждал е, че коси трева и после по тротоара прибирали тревата.Това нещо го видял с
очите си, той не му е казвал с кой и какъв договор има. От него знае, че има договор с
болницата за извършване на такива услуги. С. го познава и отпреди като негов
работник и после го виждал там в болницата. Свидетелят пояснява, че посетил
болницата около 3 пъти и е виждал човека да работи там. Там имало и други хора. Не
може да каже кой е износвал окосената трева. Не е седял при тях цял ден, седял е час-
два примерно. Не знае кой е извозвал тревата.
11
Първоинстационният съд е кредитирал не е дал вяра на показанията на този
свидетел, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани в
хода на процеса и при извършената проверка по издадения акт за начет доказателства.
Други относими доказателства по делото не са приети.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивните жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя че е недопустимо приобщаването на свидетелски показания събрани
при разглеждане на делото пред ОС. В конкретния случай се касае за свидетелки
показания събрани при разглеждането на спор по една и съща искова молба, поради
което и няма пречка решаващият съд да разгледа и обсъди всички доказателства по
делото.
Настоящият съдебен състав намира неоснователно оспорването, че
първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал доказателствена сила на акта за
начет, и показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовото дружество. Актът за
начет, щом е съставен по надлежен ред и е редовен от външна страна, обръща
тежестта на доказване, която се възлага на начетеното лице - фактическите
констатации се смятат за истински до доказване на противното (чл. 22, ал. 5 ЗДФИ).
Вината също се предполага до доказване на противното - Определение № 380 от
24.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева.
По делото в преписката по акта за начет са събрани множество писмени
доказателства, че при въззиваемото дружество не са били налични отчетите, които са
основание за заплащане на дейността по почистване, на следващо място има събрани
писмени доказателства от пробационната служба според които дейността по
почистване и поддържане на чистотата в двора на болнницата се е извършвала от
осъдени лица, както и от назначени в болницата служители. Писмените доказателства
също следва да бъдат осъдени и същите са насока при оценка на показанията на двете
групи свидетели, поради което и настоящият съдебен състав намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелите които отричат
дейността по почистване да е извършвана от въззивника – юридическо лице.
По отношение на възражението във въззивната жалба, че в акта за начет и по
делото не са отразени и събрани факти за умишлено поведение на въззивника, a
предвид липсата на умисъл поддържа че не са налице предпостави за ангажиране на
имуществена отговорност, настоящият съдебен състав споделя възприетото в Решение
№ 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, че вредата е причинена умишлено, когато работникът или служителят
осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще
настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си. В
конкретния случай е извършено плащане за дейност, за която няма
разходооправдаващи документи, каквито са отчетите за извършеното по договорите,
поради което и не може да бъде изключен умисъла за извършеното.
В тежест на МБАЛ „Хросто Ботев“ АД, чиито изпълнителен директор е бил
въззивника Л. по времето на изплащане на думите е било да разполага и да докаже че
разполага с разходооправдаваши документи каквито са отчетите – липсата на такива е
12
удостоверена с подписа на главен счетоводител и последваш изпълнителен директор, а
пропуски на деловодство за завеждане на такива документи не могат да бъдат
основание за изключване на отговорността.
По отношение на възражението, че работата по почистване била извършена от
въззивното дружество „Теком инвест“ АД, настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанионният съд е кредитирал показанията на групата свидетели,
които са посочили че тази дейност е извършена от работници в болницата или осъдени
на общественополезен труд лица.
В ревизионната преписка са налични копия от документи за превеждане на
сумите ( л. 155) от което е видно че платежното нареждане се съставя от главния
счетоводител. Но се потвърждава и от изпълнителния директор, поради което и
настоящият съдебен състав намира възражението във въззивната жалба че въззивникът
физическо лице не знаел за плащанията и че не следвало да упражни контрол за тях за
неоснователно.
По отношение на възражението , че неправилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на вещото лице настоящият съдебен състав намира, че
доколкото вещото лице е дало категоричен отговор в писменото заключение и в
отговорите си в открито съдебно заседание когато е защитило експертизата и е
посочило, че отчетите за свършена работа са съставени след процесния период,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице,
позовавайки се на специалните му знания. Заключението не е изолирано от останалия
доказателствен материал – по делото е установено, че отчети не са били налични при
въззиваемото дружество по верене на извършването на проверката, а доколкото по
делото се събраха доказателства, че дейността която е била възложела въззивното
дружество е била извършвана от други лица, изводът на първоинстанционния съд, че
работата за която е платено от болницата не е извършена не е ограничен само въз
основа на заключението на вещото лице, а е въз основа на обсъждане на цялостния
доказателствен материал по делото.
С въззивната жалба е направено възражение за изтекла погасителна давност. В
заповедното производство с подаването на възраженията срещу издадената заповед за
изпълнение длъжниците не са се позовали на изтекла погасителна давност. Такова не е
направено и с частната жалба с искане за спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение, издадена въз основа на документ. Не е направено и с отговорите на
исковата молба, поради което и настоящият съдебен състав намира, че възражение за
изтекла погасителна давност не е своевременно направено и е преклудирано.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира обжалването решение
за правилно и законосъобразно в частта в която е призната дължимостта на главницата
и обезщетението за забава и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Исковете са изцяло уважение, поради което и на въззиваемия МБАЛ „Христо
Ботев“ АД се дължат всички направени в заповедното, първоинстанционното
производство разноски.
При присъждането на разноските в заповедното производство
първоинстанционният съд е съобразил частичната отмяна на определеното в заповедта
за изпълнение адвокатско възнаграждение и присъждайки 1376,78 лева - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 4068/2021г. по описа на Районен съд – гр.Враца
за заплатена държавна такса, както и сумата от 1875,12 лева с вкл. ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение е постановил правилен съдебен акт.
За разглеждането на първоинстанционното дело на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
С. Л. Б., ЕГН: ********** и „Теком Инвест“ ЕООД, ЕИК:*** са осъдени да заплатят
на МБАЛ „Христо Ботев“ АД,ЕИК: *** сумата от 1976,78 лева - разноски в
производството по гр. дело № 2055/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, както и сумата
13
от 6160,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които съответстват на
направените разоски.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемия МБАЛ „Христо
Ботев“ АД следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното
производство, а именно 4620 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На трето лице-помагач не се следват разноски с оглед разпоредбата на чл. 77,
ал. 10 от ГПК.
Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №72/12.2.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско
отделение 1-ви състав по гр.д. 2055/2023 по описа на Районен съд – Враца като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. Б., ЕГН: ********** и „Теком
Инвест“ ЕООД, ЕИК:*** да заплатят на МБАЛ „Христо Ботев“ АД,ЕИК: *** сумата от
4620 лева - разноски във въззивното дело - заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АДФИ, Булстат: ***, ***, като
трето – лице помагач на страната на ищеца МБАЛ „Христо Ботев“ АД,ЕИК: ***.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14