№ 154
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000873 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв. А. Х. Х. – САК в качеството й на
особен представител на К. Т. Т., ЕГН ********** от град *** против Решение № 1163 от
19.08.2024 на VI-11 с-в по тр. д.№20211100901627/2021 по описа на СГС,в частта му,с която
жалбоподателят е осъден на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Княз Ал.Дондуков“ 68, сумата 30101.00 лева – регресно вземане на ищеца срещу
ответника, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на т.а. „Тойота
Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км
73+007 – Бяла-Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от ответника като
водач на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е застрахована по
договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца, управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 0,6
промила, ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до окончателното плащане и сумата
4142.04 лева – разноски по делото.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно
като в жалбата са развити подробни съображения в тази насока.Иска се същото да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от „Дженерали Застраховане” АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София,бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68,с които се
1
оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор и от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп",
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ 5,с който се
оспора подадената жалба.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Третото лице помагач „Агросантино“ООД не е взело становище по делото.
Третото лице помагач М. К. А.,чрез процесуалния си представител моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от за да се
произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от „Дженерали застраховане“ АД осъдителни искове, както следва:
1.Главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите срещу
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за заплащане на сумата 30 101.00 лева –
заплатено от ищеца на ответника при изначална липса на основание регресно вземане за
вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на
15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено
виновно от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е
застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при
ищеца;
2.Евентуален иск по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане срещу К. Т. Т. за
заплащане на сумата 30 101.00 лева – регресно вземане на ищеца срещу ответника,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с
рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла-
Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от ответника като водач на л.а.
„Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е застрахована по договор за
задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца, който е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 0,6
промила, ведно със законната лихва от подаване на исковата– 09.08.2021г., до окончателното
плащане.
Подържа се,че на 15.01.2017г. в гр.София, на път I-3, км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, в
посока гр.Павликени, е настъпило ПТП, в констативния протокол, за което било отразено, че
е по вина на водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ******** – К. Т. Т., застрахован при
ответника по договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата на
2
произшествието, който предприел необезопасена маневра- завиване наляво, без да изчака
попътно движещият се и изпреварващ го товарен автомобил, като с това противоправно
поведение станал причина за удар между двете превозни средства. Поддържа, че в резултат
на ПТП другия участник в него – т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, е претърпял
имуществени вреди, заплатени от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Гуп“ АД (сега ЕАД) в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско“ за увреденото
МПС.Ответното дружество,което се суброгирало в правата на застрахования, е предявило
извънсъдебна претенция пред „Дженерали застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за
вредите на товарния автомобил с твърдение, че същите са резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по договор ГО с
ищеца. По така образуваната щета ищеца приел, че носи отговорност за вредите, причинени
от застрахования деликвент, поради което е погасил търсеното обезщетение от 30 101.00
лева чрез прихващане с насрещни вземания към от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, осъществено на 15.11.2017г. По случая бил съставен АУАН и издадено НП срещу водача
К. Т. Т. за извършени от него две административни нарушения – предприемане на маневра за
завиване наляво, без съобразяване на пътната обстановка (нарушение на чл.25, ал.,1 от
Закона за движение по пътищата) и шофиране в нетрезво състояние (нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП), но по образуваното по жалба на водача срещу НП н.а.х.д.№ 687/2017г. на
РС – Плевен било постановено съдебно решение, с което НП било отменено. Поддържа, че с
оглед този резултат вината и противоправното поведение на водача Т. не била установена,
поради което платеното от ищеца като застраховател по договор ГО за управляваното от
него МПС обезщетение било платено без основание на ответника „ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, в качеството му на суброгирал се в правата на собственика на
товарния автомобил да търси обезщетение от деликвента, респ. от неговия застраховател по
реда на чл.411 КЗ. Подържа се,че процесното ПТП било причинено поради противоправното
поведение на водача на товарния автомобил – М. К. А., който шофирал с превишена скорост
и предприел неправилна маневра. Подържа се,че предвид отмяната на наказателното
постановление сумата от 30 101.00 лева следва да бъде върната от „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД на „Дженерали застраховане“ АД. При условията на евентуалност при
доказано виновно и противоправно поведение на водача К. Т. Т. се поддържа, че платеното
обезщетение се дължи от него, тъй като е управлявал застрахованото при ищеца по договор
ГО МПС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,6 промила,
поради което дължи възстановяване на платеното обезщетение.
Ответникът по главния иск „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е оспорил
претенция като неоснователна. Същият не оспорва погасената от ищеца към него чрез
прихващане сума от 30101.00 лева, но поддържа, че същата се явява дължима, тъй като
произшествието се дължи на нарушение на правилата за движение по пътищата,
осъществено от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, съгласно изяснения с
протокола за ПТП механизъм.
Ответникът по евентуалния иск К. Т. Т., представляван от особен представител
3
адвокат А. Х., оспорва претенцията с твърдение, че виновен за произшествието е водача на
товарния автомобил, евентуално, че не е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимите норми, тъй като е бил изпробван с тест за полево изследване –дрегер, за който
не е ясно дали е позволен, дали е преминал метрологичен контрол и дали отчита правилно
резултата с оглед спецификата на конкретните атмосферни условия.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от
фактическа страна:Съгласно полица № BG/08/116001503196 между „Дженерали
застраховане“ и собственика на „Ситроен Елизе“ с рег.№ ******** е бил сключен договор за
задължително застраховане ГО за периода 27.05.2016г. – 26.05.2017г., по силата на който
застрахователят приел, че дължи обезщетение в случай на вреди, причинени виновно от
водача на този автомобил на трети лица. От съставения от органите на Пътна полиция при
ОД на МВР – Плевен констативен протокол,съдът констатирал, че на 15.01.2017г., на път I-3,
км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, е настъпило ПТП с участие на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№
******** и л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, при който пострадал бил водача на
товарния автомобил. Отразено било в протокола, че водачът на лекия автомобил е шофирал
с 0,6 промила алкохол в кръвта, и било прието при оглед на местопроизшествието, че
причина за пътния инцидент е поведението на водача на л.а. „Ситроен Елизе“, който
предприел маневра за завиване наляво от главния път към крайпътна отбивка, без да
съобрази и пропусне движещият се попътно и преминаващ край него т.а. „Тойота Хайлукс“.
Горният механизъм е отразен и в приложена схема на произшествието, възприет е в
съставения на водача на лекия автомобил АУАН и съставеното въз основа на него НП (така в
приобщеното н.а.х.д. на РС - Плевен), с което са му били наложени глоби за нарушение на
чл.25, ал.1 ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон. Обстоятелството, че след удара на водача
Т. е бил издаден талон за кръвно изследване се установява от материалите по н.а.х.д. №
687/2017г. на РС – Плевен, а липсата на изпълнение – от удостоверение от ОД на МВР –
Плевен от 14.03.2018г., приложено по делото.
По делото е разпитан свидетеля П. Н.,който е съставител на КП за ПТП.Същият
установил,че с колега са посетили местропроизшествието на главен път Бяла – Ботевград,
където установили местоположението на двата автомобила след удара и наличието на
пострадало лице – водача на товарния автомобил М. А.. Същият заявявил, че ударът
настъпил, поради неправилно предприета от водача на лекия автомобил маневра завиване на
ляво за навлизане в крайпътен участък, без да изчака изпреварващият го отляво и движещ се
направо товарен автомобил, който след съприкосновението се преобърнал. Свидетелят
установил,че лекият автомобил се намирал в средата на пътното платно в позиция на
започнала маневра, отсечката е права, изпреварването е разрешено, а ограничението на
скоростта е 90 км/ч., както и че пътната настилка била суха.И двамата водачи били
изпробвани за употреба на алкохол. От приетата като неоспорена от страните
автотехническа експертиза се установява, че с оглед местоположението на автомобилите
след произшествието и уврежданията по тях, се обосновава извод, че описаният в протокола
за ПТП механизъм отговаря на обективната действителност. Вещото лице е приело, че
4
ударът е резултат от предприета от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ неподсигурена маневра,
изразяваща се в завой наляво за излизане от първокласен път и навлизане в крайпътна
отбивка, като водачът К. Т. не съобразил пътната обстановка и конкретно извършващото
изпреварване отляво от т.а. „Тойота Хайлукс“ в прав участък от пътя, на който
изпреварването било разрешено. Наличието на прекъсната разделителна линия и
ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч също е потвърдена от вещото лице и
илюстрирано с приложена сателитна снимка, която потвърждава показанията на св.Н., че
участъкът е прав. В заключението е посочено, че с оглед наличните данни скоростта на двете
превозни средства не може да бъде установена. Направен е извод, че действителната
стойност на товарния автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на 37
751.00 лева, разноските, необходими за възстановяването му са 34 051.36 лева, поради което
правилно е прието, че е налице тотална щета на вещта. Обосновал е извод, че дължимото
обезщетение за уврежданията е в размер на 30 201.00 лева при приспадане на стойността на
запазените части на превозното средство, което е на по-висока стойност от определеното и
платено от ищеца обезщетение. Вещото лице е заявило, че всички описани вреди по
товарния автомобил са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна,че по
делото не се спори и се установява от приложените документи, че на 15.01.2017г. е
настъпило ПТП, при което е било увреден т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН5297 ВХ,
застрахован по договор за имуществено застраховане „Каско“ при „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД,
поради което и в изпълнение на задълженията си по него това застрахователно дружество е
изплатило обезщетение за вредите и разноски по щетата в общ размер от 30086.00 лева на
собственика на застрахованата вещ. С плащането „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД се е суброгирал в
правата на застрахования срещу деликвента, респ. срещу застрахователя му по договор за
задължителна застраховка ГО, съгласно изричната норма на чл.411 врчл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Правото на регрес срещу „Дженерали застраховане“ АД е било прието за основателно с
погасяване на регресната претенция на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД срещу „Дженерали
застраховане“ АД на 15.11.2017г. на обща стойност 30101.00 лева .
За да уважи предявения евентуален иск против настоящия жалбоподател съдът е
приел,че съгласно чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят, изплатил обезщетение на трето лице в
изпълнение на задължението си по договор за задължителна застраховка ГО има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато деликвентът е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Съдът приел за доказано твърдението, на което
ищецът основава претенция си срещу ответника К. Т. Т. – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно – 0,6 промила. Употребата на
5
алкохол у водача е установена с техническа средство дрегер на мястото на произшествието.
За установяване годността на това средство по н.а.х.д.№ 687/2017г. на РС – Плевен е
представен документ за преминал метрологичен контрол през м.11.2016г., поради което
същият е годен да бъде използван за полеви тест. Химическа експертиза не е била изготвяна,
поради неявяване на водача за даване на кръвна проба в лечебно заведение. Съдът е приел,че
от материалите по административно-наказателното дело се установява, че талон за кръвна
проба е бил връчен на водача, но същият не е изпълнил задължението си да се яви в лечебно
заведение – така в приложено от ОД на МВР Плевен удостоверение. При това положение
отчетената от дрегера проба се явява меродавна за отговорността на водача – аргумент от
чл.3а, т.2 и чл.6, ал.10 от Наредба № 30.27.06.2001г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Относно
доводите за отхвърляне на иска, поради гранична норма на алкохола в кръвта, съдът е приел
същите за неоснователни. Прието е, че граничната норма, над която се счита, че водачът е в
нарушение на задължението си да шофира в трезво състояние е 0,5 промила, като
стойностите над нея до 1,2 промила обосновават административно-наказателна отговорност
на водача, съответно над 1,2 промила – наказателна отговорност за извършено престъпление
(чл.343б, ал.1 НК). Тази граница от 0,5 промила е изведена по аналитичен път относно
отражението на приетия алкохол на правилната преценка на употребилия го и неговото
адекватно поведение. Установените с дрегер 0,6 промила концентрация на алкохол в кръвта
установяват основанието на застрахователя ищец да иска връщане на платеното от него
обезщетение за вредите от ПТП от този водач, допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата (обосновано по-горе), управлявайки МПС в нетрезво състояние.
Нещо повече, фактът, че пробата е взета два часа след произшествието обосновава извод, че
стойностите не са били гранични, а по-високи, а не опровергава резултата от пробата. По
отношение на размера съдът е приел,че представените платежни нареждания се установява,
че сумата – предмет на регресната претенция на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД срещу
„Дженерали застраховане“ АД е в размер на 30101.00 лева, от които 30017.60 лева
обезщетение, 15.00 лева ликвидационни разноски и 68.40 лева разноски за транспортиране
на превозното средство. Регресната претенция е била погасена от „Дженерали застраховане“
АД чрез прихващане. В този размер възлиза и регресната претенция на ищеца срещу
ответника К. Т. Т.. Съдът е приел,че същата е основателна в заявения размер и с оглед
заключението по САТЕ, че дължимото обезщетение е 30201.00 лева, към които следва да се
добавят и разходите за репатриране от 68.40 лева, което сумарно е в по-висок размер от
платеното от „Дженерали застраховане“ АД обезщетение, чието възстановяване се търси от
деликвента по реда на чл.500 КЗ.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 пр. 1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Съгласно разпоредбата на чл. 433, т. 3 пр. 1 от
КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на
увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия
или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов
аналог.
В тежест на въззиваемото ЗД, ищец в първата инстанция е да докаже по делото, че са налице
предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения от него регресен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 пр. 1 от КЗ, а именно: деликтна отговорност по чл. 45 от
ЗЗД за ответника, като вредите на увреденото лице да са причинени в пряка причинна връзка
с неговото виновно и противоправно поведение по повод на управлението на конкретно
МПС, деликтната му отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на увредения и извършване на разходи във връзка с това, ответникът да е
управлявал застрахования автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно съдът е приел,че предявения евентуален иск по
реда на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу жалбоподателя е доказан.При постановяването на
обжалваното решение съдът не взел предвид,че с Решение от 16.06.2017г. по НАХД
687/2017 по описа на 13 с-в, НО на PC Плевен издаденото против жалбоподателя НП 17-
0938-000191 от 27.01.2017г. на НГ към ОДМВР- Плевен, С-Р Пътна полиция - Плевен е
отменено като неправилно и незаконосъобразно. От приложената и приета наказателна и
административна преписка се установява категорична липса на установяване валидност на
извършено полево изследване, чрез Алкотест Дрегер, както и възможност за неправилно
отчитане на резултати в следствие отклонения по смисъла на Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Подържа се,че посочените и отчетени
стойности, чрез проведено полево изследване с Алкотест 7510 Дрегер фабр. № ARDN - 0152,
са гранични стойности, а именно 0,60 промила. Устройството по смисъла на посочената
наредба в глава втора, раздел тридесет и седем може да допусне при изследване грешка,
която е в определени граници. При липсата на анализ реално посоченото устройство какви
грешки допуска, както и какви конкретни обстоятелства са налични към датата на
настъпване на процесното ПТП, температура на въздуха, прием на разрешени лекарства, в
следствие заболяване и др. не би могло да се твърди, че настоящия евентуален ответник е
7
изпълнил предписанията на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Подържа се,че е неясно от
къде съдът приема и заключението на стр. 7 от Решението, че употребата на алкохол е
установена с техническо средство. Посочените алкотест дрегери е ноторно известно, че
работят при определени условия, за които вещото лице при ясни въпроси не предостави
отговор. В тази връзка се представени доказателства, а именно административно
наказателното производство и прилежащата административна преписка, които не са
ползвани от решаващия съд, но от които е видно, ще полевото изследване не отговаря на
правилата на Наредбата.
Въззивният съд намира за напълно неоснователен довода за недоказаност на употребата на
алкохол от страна на жалбоподателя поради несъобразяване на отчетената концентрация на
алкохол от техническото средство с разпоредбите на чл. 781 и чл. 776 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Посоченият нормативен
документ урежда реда и условията, при които измервателните уреди, в частност
анализаторите за алкохол в дъха, могат да се пуснат в експлоатация. Тази Наредба не урежда
реда за установяване употребата на алкохол, а отклоненията в показателите имат значение
единствено при преценка дали те са от категорията на регламентираните и дали
техническото средство е годно за използване по предназначение към момента на
проверката.Видно от представеното писмо от 21.11.16г. техническото средство,с което е
извършена проверката за алкохол на жалбоподателя е преминало технически преглед на
21.11.16г. като срокът за валидност до последваща проверка е 6 месеца-т.е. към деня на ПТП-
то-15.01.17г. техническото средство е било в изправност за употреба.След като по делото
безспорно е установено, че редът по Наредба № 1/2017 г. е спазен по отношение на
ползваното техническо средство, неговите показания подлежат на оспорване само в
посочените изрично хипотези и то чрез експертиза. След като в случая жалбоподателят не
се е явил в посоченото му здравно заведение, за да даде кръв, то той сам е предопределил
единствената възможност за меродавно да се приеме показанието на техническото средство.
Подържа се от жалбоподателя,че по смисъла на НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, по смисъла на чл. 3 се издава от конкретен служител на МВР, като
съответно явяване за провеждане на изследване отново се провежда по ред предписан в
посочената норма. Представеното в тази връзка писмо от МВР - ОД на МВР гр. Плевен с №
316000- 8851 от 14.03.2018г., получено от ищеца на 19.03.2018г. само предоставя
информация, че е издаден талон за кръвна проба под № 0003130. Посочено е, че не е
посетено заведение за предоставяне на проба. Подържа се,че липсата на данни в, посочения
талон не е в състояние да се формира извод, че не е изпълнено административно
разпореждане, а точно обратното, доказва категорично незаконосъобразност на проведената
процедура.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Видно от представения
талон за медицинско изследване /лист 8 от НАХД №687/17г. на РС-Плевен/ същият е връчен
на жалбоподателя на 15.01.17г. в 16,15ч. и е уведомен срещу подпис,че следва да се яви в
8
ЦСМП-Плевен до 18,15ч.Видно от представеното писмо от 14.03.18г. от МВР-Плевен до
въззиваемото дружество при извършената проверка е установено,че жалбоподателя не се е
явил в здравното заведение и не е дал кръвна проба. В тази връзка отново следва да се
посочи,че след като жалбоподателя не се е явил в посоченото му здравно заведение, за да
даде кръв, то той сам е предопределил единствената възможност за меродавно да се приеме
показанието на техническото средство.
Подържа се,че по делото е установено,че фактическата обстановка на мястото на ПТП-то е
била такава, че за жалбоподателя е било абсолютна невъзможност да изпълни разпореждане
в сроковете по чл. 3 от Наредбата.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя не е подкрепено от никакви доказателства
събрани по делото.След като жалбоподателят е оспорил резултата от проверката и е изявил
желание да даде кръвна проба,то същият е следвало да положи усилия да стори това.
Подържа се в жалбата,че по делото липсват категорични доказателства за изясняване на
начина на настъпване на процесното ПТП. Подържа се,че по делото е установено,че
другият водач участващ в произшествието е извършил направилни маневри,с което на
практика да е допуснал настъпването на ПТП в тази връзка вредите са в пряка причинно-
следствена връзка със собственото му поведение и нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.По делото е представен и
констативен протокол за ПТП с номер рег№316000- 2129/18.01.2017,който не е оспорен от
страните. Въпросният документ съдържа подробно описание на механизма на настъпване на
ПТП и изяснява в пълна степен обстоятелствата около настъпване на транспортното
произшествие и действията на водача на лек автомобил Ситроен.Според константната
съдебна практика неоспореният констативен протокол за пътнотранспортното произшествие,
съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява
официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена
сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице- съставител, така и за самото удостоверително изявление (така решения
на ВКС: № 85 от 28.05.2009 год., по т.д.№ 768/2008 год. на II т.о. и № 24 от 10.03.2011 год.,
по т.д.№ 444/2010 год. на I т.о. Решение № 110 от 04.09.2013 г. по търг. д. № 194/2012 г. на
Върховен касационен съд). В хипотезата на липса на оспорване съдът следва да съобрази
материалната доказателствена сила на документа относно причините и обстоятелствата
около настъпване на събитието. От друга страна в хода на производството е приета
неоспорена от страните автотехническа експертиза, която в отговора на задача пета сочи
като техническа причина за настъпване на събитието „поведението на водачът на лек
автомобил „Ситроен Елизе“, с регистрационен номер СВ62228ВК, който при маневра ляв
+007
завой за навлизане в крайпътна територия на път 1-3, в района на километър 75, не
пропуска изпреварващия го и попътно движещ се отляво в посока гр. Плевен, товарен
автомобил „Тойота Хайлукс“, с регистрационен номер ЕН5297ВХ, вследствие на което
настъпва ПТП“. Крайния извод на експертизата сочи, че именно поведението на водача на
9
застрахованото при ищеца МПС е довело до настъпването на ПТП . Механизма на
настъпване на ПТП описан в съставения протокол и изготвената експертиза е потвърден и
от разпита на допуснатия свидетел, който е дал пояснения относно пътния участък и
разположението на превозните средства след произшествието. Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от
ЗДВП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства, който ще предприемат
каквато и да е маневра като завой надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започнване на маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая от данните в констативния протокол за ПТП и заключението на
автоексперта става ясно, че водачът на лекия автомобил „Ситроен“ е допуснал нарушение на
тази разпоредба, което обуславя доказаност на твърдението за виновност, а също така и за
противоправност на действията му.
С оглед на горното решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените по
делото разноски за възнаграждение на назначения,за сметка на дружеството,особен
представител на жалбоподателя в размер на 1433лв. и за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 300лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1163 от 19.08.2024 на VI-11 с-в по тр. д.
№20211100901627/2021 по описа на СГС,в частта му,с която жалбоподателят К. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** , ул. „***“ № *, вх.*, ап.* е осъден на основание чл. 500, ал.1, т.1
КЗ да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ 68, сумата 30101.00 лева – регресно вземане
на ищеца срещу ответника, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди
на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на
път I-3, км 73+007 – Бяла-Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от
ответника като водач на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е
застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при
ищеца, управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма,
а именно 0,6 промила, ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до окончателното плащане и
сумата 4142.04 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.*** , ул. „***“ № *, вх.*, ап.*, да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* направените по делото разноски
за възнаграждение на назначения,за сметка на дружеството,особен представител на
10
жалбоподателя в размер на 1433лв. и за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300лв.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи:
- М. К. А., ЕГН **********, с адрес: с.***, община ***, ул. „***“ № *, със съдебен
адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 130, ет.1, ап.1 и
-„Агро Сантино“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85Б, офис № , със синдик Д. М. Б., адрес: гр.***,
ул. „***“ № *, ет. *, ап. *.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11