Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.08.2019 г.
гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
206 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК във
връзка с чл.93 от ЗЗД.
Ищецът М.М.Ч.
твърди, че на 01.11.2018 г. между нея и ответника Л.М.Х. е сключен
предварителен договор, за покупко-продажба на следния имот: ПИ № 00702.516.367,
находящ се в град Асеновград. За продажбата на същия имот е разбрала от
обявление на брокерска агенция, като първоначално продажната цена на имота е
била обявена - 25 000 лв., но в последствие страните са се договорили
цената да е 20 000 лева. Уговорката между страните била окончателния
договор да се сключи най-късно до 30.11.2018 г., като при подписване на
договора ответницата е получила „капаро“ в размер на 2000 лв., а останалата
сума е следвало да се заплати при изповядване на окончателната сделка. В договора
е било уговореното, че ако продавачът не изпълни задължението си да прехвърли
имота, следва да върне капарото в двоен размер. Ответницата не е изпълнила
поетото от нея задължение, за прехвърляне на имота в уговорения срок, като е
върнала даденото и капаро на ищцата. Ищцата е поканила ответницата да и заплати
сумата от 2000 лв., представляваща невърнатото в двоен размер „капаро“, същата
е отказала да изпълни това задължение. За събиране на претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2838/2018 г. по описа на РС
Асеновград, срещу нея е подадено
възражение от длъжника. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата 2000 лева, представляваща
неизплатената част от дължимата сума за възстановяване на даденото от нея
капаро в двоен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Ангажира
доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези,
извършени в заповедното производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Л.М.Х., чрез
пълномощника адвокат С.Д., които оспорва иска по основание и размер. Същия
заявява, че подписания м/у страните предварителен договор е нищожен на
осн.чл.26 от ЗЗД – липсва предписаната от закона форма. Заявява, че
предварителния договор не съдържа всички съществени елементи, не е достатъчно
определен предмета на същия: липсва площ, граници, местоположение на имота.
Твърди, че ако договора е действителен, то ответницата не дължи неустойка по
него, тъй като даденото от ищеца „капаро“ му е върнато, преди изтичане на срока
за сключване на окончателен договор.
Купувачът е подписал разписка за връщане на сумата 2000 лв., в която е
записаното че „сделката се отлага за неопределено време, поради заболяване на Л.Х.“.
Ответникът твърди още, че страните са се разбрали сключения между тях
предварителен договор да се прекрати-анулира, а след провеждане лечение на
продавача по същия да се подпише нов предварителен договор, с нови срокове за
изпълнение. Ответницата заявява, че ищцата няма изискуемо ликвидно вземане от
ответника, същия не е в забава по предварителния договор – за да дължи
неустойка по същия, ищецът не е заплатил пълната продажна цена по договоря и е
неизправна страна. Ангажира доказателаства, претендира за разноски в
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 3838/2018 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение № 1455/10.12.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът Л.М.Х. да заплати на кредитора М.М.Ч. описаните и претендирани с исковата
молба суми: 2000 лева, представляваща сума за неизпълнено задължение по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2018 г.,ведно със
законната лихва от 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и
разноски в размер на 240 лева. Срещу нея е подадено възражение от длъжника в
предвидения по ГПК срок, заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
От представения по делото предварителен договор с дата
01.11.2018 г., сключен между Л.М.Х. – като „продавач“ и М.М.Ч. – като „купувач“
е видно, че ответникът се е
задължил да продаде на купувача следния свой собствен недвижим имот: парцел,
находящ се в Асеновград, с идентификатор № 00702.516.367. Според уговореното в
договора ищецът следвало да заплати цена за закупуване на имота общо в размер
на 20 000 лв. по следния начин:
сумата от 2 000лв. – при подписване на договора като „задатък“, а при изповядване
на сделката сумата 18 000 лева. Било уговорено още продажбата да се
осъществи до 30.11.2018 г.
Според
клаузите на договора всяка от страните си запазва правото да иска обявяване на
същия за окончателен, по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.297 от ГПК.
По
делото е представено у-ние за раждане на Анатолий Росенов Журналов, от които е
видно, че родители на същия са: М.М. Журналова – майка и Росен Асенов Журналов
– баща. Представено е копие от договор за потребителски паричен кредит, сключен
на 1.11.2018 г. между Анатолий Росенов Журналов и „УниКредит Булбанк“ АД за
сумата 27 000 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 93 ЗЗД
при виновно неизпълнение на договореното задължение, за което е уговорен
задатък, изправната страна, дала задатъка, разполага с две възможности - да се
откаже от договора /да го развали/ и да иска задатъка в двоен размер или да
запази договора и да иска обезщетение за вреди по общите правила.
В тази връзка от показанията на
изслушания по делото свидетел Анатолии Журналов - син на ищцата, чиито показания
съдът кредитира като обосновани на непосредствени впечатления и подкрепени от
представените писмени доказателства се установява, че при сключване на договора
между страните ищецът дал „капаро“ на ответника в размер на 2000 лв. В
уговорения срок окончателен договор между страните не бил сключен, тъй като
продавачката била в болница – по данни на брокерката. Брокерката им казала също
да отидат в офиса и да си вземат „капарото“ – тъй като не можела да го държи
при нея, а и продавачката се отказала от сделката и искала да прекратят
договора. За закупуване на имота свидетелят е изтеглил кредит от банката, тъй
като такъв не отпуснали на ищцата. Капарото от 2000 лв. е дадено на Л. в офиса
на брокерката, същото им е било върнато 3-4 месеца, след сключването на
договора отново от брокерката.
От показанията на свидетелката Иванка Николаева
Авкова – позната на ищцата, които съдът кредитира се установява, че същата е
присъствала на разговор между брокерката и М., която казала че не може да се
осъществи сделката, тъй като няма цялата сума. Брокерката Веселина и казала, че
сделката не може да се осъществи, тъй като Л. била в болница, за това и
предложила да сключат нов договор и върнала „капарото“.
Следователно налице е отказ от договора, направен от ищеца с отправеното с исковата молба искане за връщане на „капарото“ в двоен размер, доколкото за него е станала
безполезно сключване на нов предварителен договор, при отказ от страна на
ответницата за сключване на окончателен. Развалянето на договора от ищеца е
станало с връчване на
26.02.2019 г. на препис от исковата молба на ответника, която съдържа
изявление за заплащане на даденото „капоро“
в двон размер. От събрните писменни и
гласни доказателства се установи по
безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата и нежелание за изповядване на следката от ответника. Ето защо съдът приема, че договорът
е развален в съответствие с
разпоредбата на чл.87 ал.2 от ЗЗД, тъй
като поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно за
кредитора. Относно виновността на продавача-ответник следва да се посочи, че не бе оборена презумпцията
за виновност, установена в ЗЗД, нито се доказа наличието на основание за
освобождаването му от отговорност.
Предвид на изложеното налице са предпоставките на
чл.93,ал.2 ЗЗД за уважаване на иска – наличие на предварителен договор за
покупко-продажба; виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението
за прехвърляне на описания недвижим имот, предмет на договора в уговорения срок 30.11.2018 г.; уговорен и
заплатен от ищеца „задатък“, обезпечаващ изпълнението на това задължение;
изправност на ищеца; упражняване от страна на същия на избор на една от
възможностите, предвидени в чл.93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на
дадения „задатък“ в двоен размер и съобщаване на направения избор на
неизправната страна.
Ето защо предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено,
че Л.М.Х. дължи на М.М.Ч. сумата от 2000 лева главница,
представляваща неизпълнение на задължение по сключен между страните
предварителен договор на 01.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл.78
от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените по делото разноски общо в размер на
540 лева, от които: 40 лв. внесена държавна такса 500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, както и тези в заповедното производство: 240 лева,
за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Л.М.Х., ЕГН ********** ***,
дължи на М.М.Ч., ЕГН ********** ***, сумата
от 2000 лева (две хиляди) главница, представляваща
неизплатена част от дължимата сума за възстановяване на дадено „капаро“ в двоен
размер, по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 01.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на заявлението 06.12.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1455 от
10.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2838/2018 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА Л.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на М.М.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 540 лева (петстотин и
четиридесет) направени по производството разноски и сумата
от 240 лева (двеста и четиридесет) направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: