Р Е Ш Е Н И Е
№ 572 / 22..12.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 346 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
219, ал. 1 във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от С.К.С. ***, против заповед № 566/10.07.2020 г. на кмета на община Лом, с която е
разпоредено премахването на незаконния строеж, описан в акта. Заповедта се
оспорва като незаконосъобразна и
неправилна, като се иска отмяната й. В с. з. жалбоподателят се представляват от
адв. Г., която поддържа жалбата и в писмена защита, моли за уважаването й.
Ответникът - кметът на община Лом, се представлява от адв.А., която излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага доводи в подкрепа на констатациите на контролните органи, прави искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставени въпроси във връзка с приетите факти в оспорения акт, в подкрепа на становището за незаконно строителство. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски в производството.
Административен съд Монтана, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че в поземлен имот с идентификатор 44238.500.437 по КККР на гр.Лом, УПИ ХХI- 437 в кв.12 по плана на гр.Лом, ул.М*** № * , собственост на С.К.С., същият е изпълнил строеж, представляващ „ масивна сграда“, без необходимите строителни книжа, без съгласие на собственика на съседния имот, за който твърди, че е с предназначение лятна кухня.
Във връзка с постъпил сигнал от В*** Б*** , живеещ на ул.М*** № * , съдържащ оплаквания досежно незаконно строителство до оградата му, вх.№ 94-00-3861/ 10.07.2018 г./л.50 от делото/, е извършена проверка на място от служители в общината, за която е уведомен С. с писмо изх.№ 94-00-3861-1/20.07.2018 г./л.49 от делото/ и съставен констативен протокол от 01.08.2018 г., с приложения /л.43 - 49 от делото/. След проверката, с писмо изх.№ 94-00-3861-2/20.08.2018 г. кметът на общината уведомил С.К.С., че следва в 30-дневен срок да представи в община Лом копия от документи за собственост и наличните строителни книжа/ разрешения за строеж, удостоверения за въвеждане в експлоатация, одобрени проекти и др./ за новостроящата се сграда/л.41 от делото/. Писмото е получено лично от С. на 27.08.2018 г./л.40 от делото/. В указания срок същият не е представил исканите документи в община Лом, след което многократно е уведомяван, че следва в 60 –дневен срок да премахне изграденото без строителни книжа – писмо изх.№ 94-00-3861-3/24.10.2018 г./л.38 от делото/, следващо от 21.12.2018 г./л.35 от делото/, следващо от 13.02.2019 г./л.32 от делото/. които не са получавани от С./ л.37, л.34 и л.30 от делото/, поради което на входната врата на имота са поставени съобщения от 09.05.2019 г. и от 10.07.2019 г./ снимки на л.23-27 от делото/. С молба вх.№ 94-00-3861/6/ от 10.07.2019 г. С. е поискал отсрочка за премахване на изгребната яма и масивната сграда поради липса на достатъчно средства и семейни проблеми/заболяването ми//л.24 от делото/. Очевидно доброволно не е премахнато изграденото от С. и на 22.06.2020 г. служители в техническата служба на община Лом, в отсъствие на С. са съставили констативен акт № 7, за изградена масивна постройка без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ/л.22-23 от делото/. Съобщение за констатациите и протокола е залепено на строежа по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ/л.21 от делото/. С възражение вх.№ 94-00-3738/06.07.2020 г. С. отново е поискал да бъде отложено изпълнението, като причина посочил здравословното си състояние, като приложил 2 медицински епикризи и решение на ТЕЛК/ л.13 от делото/.
Последвала заповед № 566/10.07.2020 г. на кмета на община Лом, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, с която, като се е позовал на констатациите в констативен протокол № 7/22.06.2020 г. и е възприел същите изцяло, е разпоредил премахването на строеж “масивна сграда“ в имот с идентификатор 44238.500.437 по КККР на гр.Лом, УПИ ХХI- 437 в кв.12 по плана на гр.Лом, ул.М*** № * , с извършител С.К.С.. Прието е, че строежът е извършен без необходими строителни книжа - нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ/л.10-11 от делото/. Заповедта е изпратена на С. и получена от съпругата му на 24.07.2020 г./л.12 от делото/, а с жалба от 05.08.2020 г. същият е оспорил заповедта пред съда, като е посочил, че е неправилна и незаконосъобразна, но без да излага доводи за това. В жалбата се твърди за договорки със съседа и е се сочи тежко здравословно състояние. С разпореждане на съда от 17.08.2020 г. на жалбоподателя са дадени указания да укаже в какво се състои незаконосъобразността на заповедта и да се посочат доказателства.С писмен отговор вх.№ 1649/01.09.2020 г. С. заявява, че има устна уговорка между неговия наследодател и съседа Б*** , предвид която съседът е изградил своите постройки/л.62 от делото/.
За изясняване на всички факти и обстоятелства по делото е назначена, изготвена и приета, като компетентно дадена, съдебно-техническа експертиза, която не се оспорва отстраните. Видно от заключението на вещото лице, разпоредената за премахване постройка е масивна сграда с носещи тухлени стени, монолитна подова конструкция и покрив от метална конструкция. Същата постройка е допълващо застрояване и представлява строеж по см. на пар. 5, т. 38 от ЗУТ и е шеста категория, като за същата няма строителни книжа, което е потвърдено и от собственика. Строежът не е предвиден по действащия ПУП за конкретния имот, а в с.з. вещото лице уточни, че няма издадена виза за проектиране. Съгласно заключението на вещото лице изградената постройка би била допустима съгласно нормата на чл.21, ал.5 от ЗУТ „Свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване.“, но в конкретния случай липсва такова съгласие на съседа и същата не е допустима.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - адресат на оспорения акт. С. като собственик и извършител се явява активнолегитимиран да оспорва заповедта.
Разгледанa по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. От изслушаното по делото заключение на вещото лице, съдът намира, че разпоредената за премахване постройка е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ЗУТ и е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 147, т. 1 и чл. 46 от ЗУТ, следователно оспорената заповед е валиден административен акт.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретни фактически основания за издаването си. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на община Лом е посочил наличието на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за незаконен строеж - не се представят строителни книжа, като изрично е посочено, че е по жалба на съседа Б*** , т.е. без негово съгласие. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на място на 22.06.2020 г. проверка, отразено в констативния акт № 7 от същата дата. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на общото изискване за форма на административния акт, предвид на което приема, че не е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Не се установяват допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт за състоянието на строежите, за който акт е уведомен жалбоподателя. Административният орган е спазил и общото правило по чл. 35 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства.
За съответствието на процесната
заповед с материалния закон: настоящият състав намира, че процесната заповед е
материалнозаконосъобразна и разпореденото премахване е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. Извършената постройка, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ/ не е предвидена в
действащия ПУП, няма виза за проучване и проектиране и разрешение за строеж/,
без съгласие на собственика на съседния имот, нарушение на 21, ал. 5 от
ЗУТ е незаконна такава в
съответствие с разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая установеното с констативния акт от 22.06.2020
г. относно вида и характера на констатираното строителство не се опроверга,
макар да е прието от вещото лице, че същият е шеста категория, а не пета както
се сочи в акта, доколкото няма спор, че постройката е допълващо застрояване. В
тази връзка настоящият състав намира, че това не е чак толкова съществено
предвид това, че разпоредбата на чл.137, ал.5, б.“в“ ЗУТ гласи „ строежи от
допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“, а чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ „ строежите по чл.147“, където в ал. 1 са посочени“ стопански постройки със
селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44
и по чл. 46, ал. 1..“. Не се спори, а
видно от жалбата и от свидетелските показания на свидетеля Л*** Л*** П*** ,
макар да не е изрично посочено в акта, строежът е изграден през 2018 г. Съдът намира за съответен на доказателствата
по делото извода на ответника, предвид установеното с представените по делото
писмени доказателства - скица от
действащия план и изслушаното по делото
заключение на вещото лице, които сочат, че
процесната постройка е изградена на имотната граница със съседния имот
пл.№ 436, като „По действащият подробен устройствен план /ПУП/ на град Лом за
УПИ XXI, план.№ 437, кв.12 е предвидено „свързано“ застрояване на двуетажна
масивна жилищна сграда с двуетажната масивна жилищна сграда в съседния имот
план.№ 436. С ПУП-а е определено конкретното предназначение на имота, като в
него процесният строеж не е предвиден.“ А съгласно разпоредбата на чл.41, ал.2
от ЗУТ „ Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен
устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или
допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия
подробен устройствен план.“ Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ“ Свързано ниско застрояване се допуска при
наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните
урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване“, а
видно от жалбата на съседа Б*** , от твърдението на самия жалбоподател С. и от
заключението на вещото лице, такова писмено нотариално заверено съгласие в случая
няма.
Изложените в писмената
защита доводи, че изградената постройка представлява „лятна кухня“ и при издаване на оспорената заповед са
допуснати груби нарушения на чл.19, чл.31, чл.36, чл.46 и 47 от ЗУТ, са бланкетни твърдения, които не намират опора в
събраните доказателства. Изложеното доводи относно здравето, устни договорки
със съседа, заварени сгради и нарушения от страна на съседа също не променят
установените факти за извършено
строителство в нарушение на разпоредбите на ЗУТ.
При
това положение, след като се установи, че процесният строеж е незаконен-
изграден без съответните строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
не е търпим, следва да се приеме, че същият подлежи на премахване по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ. Целта на ЗУТ е недопускане на незаконно строителство.
Тази цел се постига със специалните разпоредби на глава двадесет и първа,
правомощията по които специализираните органи по контрол на строителството
упражняват при обвързана компетентност. При констатиране на незаконен строеж
единствената законосъобразна възможност е органът да разпореди премахването му
с издаване на индивидуален административен акт по чл. 225
или чл.
225а ЗУТ, както е сторено и в случая. С оглед изложеното, издадената
заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, а жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в производството - заплатен депозит за вещо лице в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.К.С. ***, против заповед № 566/10.07.2020 г. на кмета на община Лом.
ОСЪЖДА С.К.С. ***, да заплати на община Лом разноски по делото в размер на 1150/ хиляда сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС на РБ.
Административен
съдия: