РЕШЕНИЕ
№ 4699
гр. В., 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110103754 по описа за 2025 година
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд- В. като първа
инстанция.
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Д. Н. Т. против ****
за заплащане на сумата от 20.00 лева, представляваща частичен иск от
обезщетение на обща стойност 1300.00 лева като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и калник заден ляв на собствения на ищеца лек
автомобил Ф. Т.,с peг. ***, причинени в резултат на реализирано на 17.08.2024
г. ПТП в гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка П. *** с peг. № ***
КН, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебно- деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че на 17.08.2024 г. около 15.50 час в гр. В., бул. С., на
паркинга на магазин Б., при разминаване с лек автомобил марка П. **, с peг.
№ ***, притежавания от него л.а. Ф. Т., с peг. *** бил охлузен по заден ляв
калник и задната броня. След инцидента водачът на л.а. П. *** избягал и се
наложило да бъде издирен от органите на Пътна полиция – гр. В..
След установяване на водача на л.а. П. *** с peг. № ***, контролните
органи съставили протокол за ПТП ***. В него бил посочен като виновен
водачът на л.а. П. ***, а като причина за настъпилото ПТП, че не оставил
достатъчно странично разстояние и блъснал спрелия от ляво л.а. собственост
на ищеца.
1
Ищецът сочи, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания **** със
срок на действие 16.03.2024 г. - 15.03.2025 г., която полица била действаща
към датата на ПТП.
На 27.08.2024 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП. Бил извършен оглед на автомобила, изготвен бил снимков
материал и съставен Опис- заключение по щета № **** г. В описа като
увредени детайли били посочени: облицовка задна броня и калник заден ляв.
Във връзка с претърпените вреди ищецът извършил проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили
колко ще му струва ремонта на автомобила и установил, че необходимата сума
е 1300.00 лева. Тъй като до предявяване на иска не получил застрахователно
обезщетение, претендира такова в размер на 20.00 лева частично от 1300.00
лева.
Направени са доказателствени искания.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Прави
възражение относно допустимостта на исковата претенция, твърди че ищецът
не е собственик на лек автомобил Ф. Т. с peг. ***, поради което не е легитимна
страна по иска. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва твърденията
на ищеца, че л.а. П. ***, с peг. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания **** със срок на
действие 16.03.2024 г. - 15.03.2025 г. Твърди, че не е доказано
противоправното и виновно поведение на застрахования водач. Липсвала
причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от
ищеца вреди.
Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Твърди последния да е
потеглил от паркирано положение на заден ход, без да се убеди, че пътят е
свободен, с което била нарушена разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Ищецът също
не бил спрял правилно и не съобразил необходимото пространство за
разминаване. Оспорва настъпилите вреди по л.а. Ф. Т. да са пряка и
непосредствена последица от настъпил на 17.08.2025 г. пътен инцидент.
Претендираното обезщетение не било съобразено със средните пазарни цени
за отстраняване на настъпилите вреди, както и с факта, че първоначалната
регистрация на автомобила била преди 15 г.
Твърди, че е изплатил по лична сметка на ищеца обезщетение в размер
на 235.44 лева на 25.09.2024 г., което намира за напълно достатъчно за
отстраняване на претендираните вреди. Ответникът счита, че не следва да
бъде ангажирана отговорността му извън размера на извънсъдебно платеното
обезщетение и моли искът да бъде отхвърлен. Прави доказателствени
искания.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Между страните не е спорно, че лек автомобил П., с peг. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания **** със срок на
действие 16.03.2024 г. - 15.03.2025 г., както и настъпилото по време на действие на договора
застрахователно събитие.
Оспореното от ответника право на собственост по отношение на процесния
автомобил и от там- активната процесуална легитимация на ищеца, се установява от
Свидетелство за регистрация част I и част II, Договор за покупко- продажба на автомобила,
от който е видно, че същия е закупен от ищеца от предишния му собственик, който е вписан
като такъв и в Свидетелството за регистрация Част II, както и Уведомление от Районно
управление ***, което удостоверява собствеността на ищеца върху процесния автомобил от
14.05.2021 г. до настоящия момент. Текстът „собственикът на свидетелството за
регистрация не е идентифициран като собственик на превозното средство“ присъства в
свидетелството за регистрация в документите на превозните средства в Г., тъй като там е
възможно притежателят на свидетелството за регистрация и собственикът на МПС да не са
едно и също лице. Поради тази причина в Г., ако собственикът на превозно средство и
притежателят на свидетелството са различни лица, собствеността върху МПС се
идентифицира е договор за покупко- продажба на МПС.
По делото е изслушана и приета съдебно- автотехническа експертиза /
САТЕ/. Вещото лице приема, че е налице причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и уврежданията по автомобила.
Механизмът на ПТП е следният: на 17.08.2024г. около 15:50 часа в гр.
В., на бул. „С.“ на паркинга на магазин „Б.“ се движи лек автомобил марка и
модел „Ф. Т.“ с рег. № ***, управляван от Д. Н. Т., ЕГН: *******. На същия
паркинг се движи и лек автомобил марка и модел „П.“ с рег. № ***,
управляван от С. С. М.: *******. Двата автомобила са разположени един
срещу друг и при движението си следва да се разминат. Водачът на „Ф.“ спира
в състояние на покой, а „П.“ преминава покрай него от лявата страна на „Ф.“.
При това, поради несъобразена странична дистанция от водача на „П.“, същия
влиза в съприкосновение със задната лява част на „Ф.“ и охлузва задния му
ляв калник и задната му броня. След съприкосновението „П.“ напуска
местопроизшествието, като впоследствие е открит от органите на МВР, след
което е съставен протокол за ПТП.
При така установения механизъм на ПТП и след запознаване със
снимков материал от огледите на автомобила от застрахователя, вещото лице
заключава, че констатациите на застрахователя от огледите на автомобила са
коректни и акуратни. При така установения механизъм на ПТП и след
3
запознаване със снимков материал от огледите на автомобила от
застрахователя, вещото лице заключава, че всички увреждания могат да се
получат при така установения механизъм на ПТП и са в причинно следствена
връзка с процесното ПТП. Не се установяват увреждания, които могат да
датират от дата предхождаща процесното събитие.
Стойността на ремонта за възстановяването на автомобила от
уврежданията в следствие на процесното ПТП при така дефинираните условия
за калкулацията възлиза на 688,32 лв. с ДДС.
Страните не спорят, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 235.44
лева на 25.09.2024 год. Ищецът е направил изменение на иска, като
претендира заплащане на сумата 452.88 лева частично от общо заявената
претенция- 1300.00 лева.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, тъй
като то е обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно
отговаря на поставените въпроси, доколкото са налични данни по делото.
Предвид, че при така събрания и представен от страните доказателствен
материал единствения носител на информация за процесното ПТП е
протокола за ПТП съставен от органите на МВР не може да бъде даден по –
точен и коректен отговор за местоположението на двете МПС-та преди
настъпване на произшествието, както и мястото на удара и тяхното
местоположение при настъпване на произшествието. ПТП е настъпило на
покрит паркинг с площ няколко декара и не е известно повече от това. Това, че
паркинга е покрит прави невъзможно изследването му от сателитно
изображение.
Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №
209/30.01.2012 г. по т. д. № *** г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І т.. о. /обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
4
обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
Ищецът е предявил иск в размер на 452.88 лева, който следва да се
уважи.
Ответникът доказа съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че третото
лице- помагач е напуснало местопроизшествието, заради което следва да се
ангажира неговата отговорност. В случая липсва установена по несъмнен
начин вина у водача С. М., изразяваща се в наличие на съзнание за причинена
вреда.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това
изрично е поискано от ищеца върху главницата следва да бъде присъдена
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2025 г.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски има ищецът. Той е представил доказателства за заплащане на 50, 00
лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за САТЕ и 480, 00 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение /заплащането на което се доказва от представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло
заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер
на разписка съгласно разрешенията на т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. /
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат - 480
лв., което съдът намира за неоснователно, с оглед окончателния размер на
иска с оглед минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, провеждането на едно открито съдебно заседание.
Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, поради което го
е начислил и му се следва.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА З. Б. И. АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л. ул. Д. Б. № ** да заплати на Д. Н. Т., ЕГН ********** с адрес:
гр. В., ж.к. И. ***, сумата 452.88 лева, представляваща частичен иск от
обезщетение на обща стойност 1300.00 лева като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и калник заден ляв на собствения на ищеца лек
автомобил Ф. Т.,с peг. ***, причинени в резултат на реализирано на 17.08.2024
г. ПТП в гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка П. с peг. № ***- С.
С. М., ЕГН **********, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. З. Б. И. АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л. ул. Д. Б. № ** да заплати на Д. Н. Т., ЕГН ********** с адрес:
гр. В., ж.к. И. ***сумата 730.00 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в производството.
Делото е разгледано и решението постановено с участието на трето
лице- помагач на страната на ответника С. С. М., ЕГН **********, адрес: гр.
В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет. *, ап. **, пълномощник: адвокат Ф. Р..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6