№ 6940
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100503622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. №
25017687/24.07.2024 г., подадена от Д. А. Б. и Л. К. Б., срещу решение №
20125414/28.06.2024 г. по гр.д. № 22136/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, по частна
жалба, вх. № 25017485/19.07.2024 г. на Д. А. Б., както и частна жалба, вх. №
25017178/16.07.2024 г. на М. А. Б. срещу решение № 20125414/28.06.2024 г. по гр.д. №
22136/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2
ГПК Д. А. Б. е осъден да заплаща на М. А. Б. сумата в размер на 167,22 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7/18 идеални части от ап. 47,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата.
С уточнителна молба, вх. № 67252/03.06.2025 г. въззивниците Д. А. Б. и Л. К. Б.
са посочили, че обжалват решение № 20125414/28.06.2024 г. по гр.д. № 22136/2015 г.
по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която е допусната делба на следния имот – ап.
47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, между Д. А. Б. и М. А. Б., както и в частта, с
която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху
1
недвижим имот № 169, том I, рег. № 8111, дело № 160/2012 г. по описа на нотариус
П.П..
Жалбоподателите - Д. А. Б. и Л. К. Б., твърдят, че решението на СРС е
неправилно в обжалваната от тях част. Считат, че са еднолични собственици на имота
в резултат на осъществено давностно владение, поради което не са налице
предпоставките за допускане на делба на същия. Ето защо, молят решението на СРС в
обжалваните от тях части да бъде отменено. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата - М. А. Б., е подал отговор на същата в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като моли решението на СРС в
обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Частният жалбоподател М. А. Б. обжалва решението на СРС в частта, с която Д.
А. Б. е осъден да му заплаща обезщетение за лишаване от ползване. Счита, че има
право на обезщетение в размер на 400 лв., а не на присъденото с решението такова –
167 лв.
Ответникът по частната жалба на М. А. Б. - Д. А. Б., е подал отговор на същата,
като я оспорва.
Частният жалбоподател Д. А. Б. обжалва решението на СРС в частта, с която е
осъден да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на процесния апартамент в
полза на М. А. Б.. Счита, че не дължи такова, доколкото М. А. Б. не се явява
собственик на имота.
Ответникът по частната жалба на Д. А. Б. - М. А. Б., е подал отговор на същата,
като я оспорва.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от М. А. Б.,
като един от имотите, предмет на иска, е ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1005.249.2.47, ведно с
мазе № 11 с площ от 6,30 кв.м., както и 1,99 % идеални части от общите части на
сградата, при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор № 68134.1005.249.2.48,
под обекта: имоти с идентификатори № 68134.1005.249.2.46, 68134.1005.249.2.44.
С обжалваното решение искът за делба на посочения имот е уважен, като е
допусната делба на същия при следните квоти в съсобствеността – 7/18 идеални части
за М. А. Б. и 11/18 идеални части за Д. А. Б., и е отменен на основание чл. 537, ал. 2
ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег. № 8111,
дело № 160/2012 г. по описа на нотариус П.П..
Също така, ответникът по иска за делба Д. А. Б. е осъден да заплаща на ищеца
2
М. А. Б. сумата от 167,22 лв., месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на 7/18 идеални части от ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, считано
от влизане в сила на решението в частта на привременната мярка до окончателното
извършване на делбата.
Решението в частта, с която искът за делба на ап. 47, намиращ се в гр. София,
ж.к. ****, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег. № 8111, дело №
160/2012 г. по описа на нотариус П.П., е обжалвано от Д. А. Б. и съпругата му Л. К. Б..
Решението в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Д. А. Б. е осъден да
заплаща на М. А. Б. сумата в размер на 167,22 лв., месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 7/18 идеални части от ап. 47, намиращ се в
гр. София, ж.к. ****, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата, е обжалвано от двете
страни - М. А. Б. и Д. А. Б..
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение в частта, с
която е допусната делба на ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, съответно - на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
169, том I, рег. № 8111, дело № 160/2012 г. по описа на нотариус П.П., релевирани от
въззивниците Д. А. Б. и Л. К. Б., съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи:
дали същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Не се спори по делото, а и видно от договор за продажба на държавен жилищен
имот от 09.01.1964 г., процесният ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, е придобит
от А.М. Б. – баща на М. А. Б. и Д. А. Б.. По време на придобИ.е на имота А.М. Б. е бил
в брак с Р.К. Б. – майка на страните, от което следва, че на основание чл. 103 от ЗПР на
СК от 1968 г. имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност.
Видно от удостоверение за наследници на А.М. Б., същият е починал на на
02.04.2000 г., като е наследен от Р.К. Б. – съпруга, М. А. Б. – син, и Д. А. Б. – син.
Съгласно саморъчно завещание от 14.07.2011 г., Р.К. Б. е завещала цялото си
имущество – движими и недвижими вещи, на Д. А. Б..
Видно от удостоверение за наследници на Р.К. Б., същата е починала на
09.12.2013 г. и е наследена от М. А. Б. – син, и Д. А. Б. – син.
Спорен между страните е въпросът, дали ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б.
3
(съпруга на Д. А. Б.) са придобили имота по давност.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег.
№ 8111, дело № 160/2012 г. по описа на нотариус П.П., ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б.
са признати за собственици по отношение на процесния имот - ап. 47, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, въз основа на осъществено давностно владение.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.
Г.В., Е.Т. Г. и Л.Й.А., доведени от ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б., в процесния
апартамент са живеели А.М. Б. и съпругата му Р.К. Б., заедно с двете им деца - М. А.
Б. и Д. А. Б.. От 1990 г./1991 г. в апартамента са останали А.М. Б. и Р.К. Б., както и Д.
А. Б. и съпругата му Л. К. Б.. М. Б. се е изнесъл и е живеел в жилище на неговата
съпруга.
Съгласно показанията на свидетелите К.К.Д., С.Ц.П. и И. К.П., доведени от
ищеца М. А. Б., последният е споделял пред свидетелите, че притежава наследствен
апартамент от родителите му, като до 2008 г. е отсядал в жилището, включително, за
да пренощува. В имота към настоящия момент живеят Д. А. Б. и съпругата му Л. К. Б.,
но последните по никакъв начин не са демонстрирали, че са изключителни
собственици на същия и не са ограничавали достъпа на М. А. Б..
На базата на цитираните свидетелски показания и според настоящата съдебна
инстанция по делото не се доказва ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б. да са придобили
имота по давност. Както беше посочено, от показанията на разпитаните по делото
свидетели се доказва, че ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б. са живеели в имота, заедно с
родителите на Д. А. Б., като смъртта им същите са упражнявали фактическа власт
върху същия при условията на търпими действия – живеели са в едно домакинство с
майката и бащата на Д. А. Б.. Съгласно трайната съдебна практика, търпими са всички
онези действия, които представляват спорен обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да
се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие (решение № 483/11.12.2022
г. на ВКС по гр.д. № 493/2012 г., I ГО). Разликата между упражняването на фактическа
власт при търпими действия и във владението/държането е в субективния елемент –
при владението фактическата власт се упражняване с намерение за своене, при
държането – въз основата на правна сделка, по силата на която
собственикът/владелецът предава вещта на държателя за ползване с произтичащите от
това права и задължения, изведени от основанието на правната сделка, въз основа на
която вещта е предоставена за ползване. При търпимите действия фактическата власт
по отношение на вещта се предоставя със съгласието на собственика/владелеца,
4
основано на междуличностните отношения на собственика/владелеца и лицето, което
упражнява фактическа власт при търпими действия. За промяна на упражняването на
фактическа власт при търпими действия във владение – упражняване на фактическа
власт с намерение за своене, е необходимо промяната в намерението на лицето,
владеещо вещта, която промяна да е демонстрирана изрично по начин, който да стане
достояние на собственика на вещта.
При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса, дали той владее изключително
за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В
случая, както беше посочено, ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б. са установили фактическа
власт спрямо имота при условията на търпими действия със съгласието на
собствениците на имота. Впоследствие, след смъртта на собствениците А.М. Б. и Р.К.
Б., имотът е придобит по наследство и завещание от М. Б. и Д. Б.. В такъв случай, след
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС,
т.е. в случая след смъртта на А.М. Б. и Р.К. Б. синът им Д. А. Б. е имал качеството на
владелец на частта от имота, придобита от него по наследство и завещание, и
държател на частта от имота, придобита от другия им син М. А. Б. по наследство.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждата идеална част,
съсобственик, който не е владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането му във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Следователно, ответниците Д. А. Б.
и Л. К. Б. следва да докажат, че са извършили действия, с които са престанали да
държат идеалната част от вещта за другия съсобственик и са започнали да ги държат
за себе си с намерение да ги своят, като тези действия са доведени до знанието на
другия съсобственик, като от този момент започва да тече придобивна давност за
чуждата идеална част. Завладяването на частта на М. Б. и промяната трябва да се
манифестира пред него и осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и
установяващи своене (така ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). По
делото не са събрани доказателства във връзка с тези обстоятелства. Не се установява
ответниците Д. А. Б. и Л. К. Б. да са демонстрирали по някакъв начин пред другия
съсобственик промяната във фактическата им власт, осъществявана при търпими
действия, основани на отношенията им със собствениците на имота, във фактическа
власт с намерение за своене.
Във връзка с изложеното решението на СРС, постановено по иска за делба на
5
процесния имот, е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК правилно районният съд е отменил нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег. № 8111, дело № 160/2012 г.
по описа на нотариус П.П., по силата на който Д. А. Б. и Л. К. Б. са признати за
собственици на имота въз основа на осъществено давностно владение, доколкото
възражението им за давност е неоснователно и имотът е допуснат до делба (така ТР №
3/2012 г. от 29.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо, обжалваното
решение и в посочената част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частна жалба, вх. № 25017485/19.07.2024 г. на Д. А. Б., и частна жалба, вх. №
25017178/16.07.2024 г. на М. А. Б. срещу решение № 20125414/28.06.2024 г. по гр.д. №
22136/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2
ГПК Д. А. Б. е осъден да заплаща на М. А. Б. сумата в размер на 167,22 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7/18 идеални части от ап. 47,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата:
Предвид нормата на чл. 344, ал. 3 ГПК и доколкото частните жалби са
депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че
същите се явяват процесуално допустима.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК в решението, с което се допуска делба, или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
С решението по делото искът за делба на един от процесните имоти - ап. 47,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, е уважен, като е допусната делба на същия при
следните квоти в съсобствеността – 7/18 идеални части за М. А. Б. и 11/18 идеални
части за Д. А. Б..
Не се спори, че имотът се използва изцяло от един от съделителите Д. А. Б.,
като другият съделител е заявил претенция за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване като привременна мярка.
В хипотезата, при която имотът, предмет на делото за делба, се ползва от един
от съделителите, съдът присъжда обезщетение в полза на другия съделител, равняващо
се средния пазарен наем за неговата част от имота. Съгласно съдебно-техническата
експертиза, средният пазарен наем за ползване на процесния апартамент е в размер на
430 лв., поради което правилно в полза на М. А. Б. е присъдено обезщетение в размер
на 167,22 лв., равняващо се на средния пазарен наем за ползването на притежаваните
6
от него 7/18 идеални части от жилището. Съдебно-техническата експертиза не е
оспорена в посочената част от страните, като по делото не са сърбани, включително и
пред въззивната инстанция, доказателства, обосноваващи извод за по-висок размер на
дължимото обезщетение за лишаване от ползване.
Ето защо, решението на СРС в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
Д. А. Б. е осъден да заплаща на М. А. Б. сумата в размер на 167,22 лв., месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 7/18 идеални части от ап. 47,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата М. А. Б. следва да се
присъди сумата в размер на 1750 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Страните нямат право на разноски във връзка с обжалването на решение №
20125414/28.06.2024 г. по гр.д. № 22136/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с
която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Д. А. Б. е осъден да заплаща на М. А. Б. сумата
в размер на 167,22 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на 7/18 идеални части от ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, считано от влизане
в сила на решението в частта на привременната мярка до окончателното извършване
на делбата, доколкото частните им жалби срещу тази част от решението на СРС са
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125414/28.06.2024 г. по гр.д. № 22136/2015 г.
по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която е допусната делба на следния имот – ап.
47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, между Д. А. Б. и М. А. Б., при следните квоти в
съсобствеността – 7/18 идеални части за М. А. Б. и 11/18 идеални части за Д. А. Б.,
както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег. № 8111, дело № 160/2012 г. по
описа на нотариус П.П..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125414/28.06.2024 г. по гр.д. № 22136/2015 г.
по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Д. А. Б. е
7
осъден да заплаща на М. А. Б. сумата в размер на 167,22 лв., месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 7/18 идеални части от ап. 47, намиращ се в
гр. София, ж.к. ****, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН ********** и Л. К. Б., ЕГН **********, да заплатят в
полза на М. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
1750 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е потвърдено обжалваното решение по иска за
делба на ап. 47, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис, а в останалата
част не подлежи на обжалване.
Препис от решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8