№ 176
гр. Ловеч, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН И.
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20254300200148 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпило е заявление от В. И. Д., в което сочи, че на 28.11.2024 година
е придобил право на условно предсрочно освобождаване. Моли да му бъде
насрочено дело за такова..
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ст. юриск. Г.Г. в
съдебно заседание излага, че с оглед изложените доводи в становището
представено от Началника на Затвора – Ловеч не следва да бъде уважена
молбата подадена от осъдения Д..
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор В. В. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което приема, че молбата на В. Д. следва да бъде оставена
без уважение.
Служебният защитник на лишения от свобода – адв. Р.А. в съдебно
заседание излага, че подзащитният му е дал доказателства за своето поправяне
и моли молбата на същия да бъде уважена. Акцентира, че същият не е
наказван, както и че работи.
Лишеният от свобода В. И. Д., в съдебно заседание се явява лично и
1
заявява, че поддържа казаното от адвоката му, като моли да бъде уважена
молбата му за условно предсрочно освобождаване. Заявява, че има нужда да
му бъде извършена операция на крака.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
В момента осъденият В. И. Д. изтърпява наказание лишаване от свобода,
наложено с Определение № 203/19.11.2024 г. по ЧНД № 432/2024 година на
РС – С, включващо на основание чл. 25, 24 от НК: Присъда № 48 от 12.12.2022
г. по НОХД № 401/2022 г. на РС – С, Протокол № 2 от 17.01.2023 година по
НОХД № 443/2022 г. на РС – С, Присъда № 35/12.12.2023 година по НОХД №
419/2023 г. на РС – С и по Присъда № 12 от 19.03.2024 г. по НОХД № 13/2024
година на РС – С, е наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“, влязла в законна сила на 04.12.2024 година.
Към днешна дата 14.04.2025 година е изтърпял 5 месеца и 16 дни, от
предварителен арест 8 дни, фактически изтърпял 1 година 1 месец и 16 дни, от
работа 27 дни, всичко 1 година 2 месеца и 13 дни и има остатък от 3 месеца и
17 дни.
От фактическа страна:
Видно от приложеното становище на Началника на Затвора–Ловеч,
оценката на риска от рецидив е със средни стойности – 78 точки. На база
резултатите от корекционното въздействие не са фиксирани промените в
личностов план. Към настоящия момент, за краткия период на третиране не
биха могли да се правят категорични изводи относно поправянето на лишения
от свобода, канстатира се липса на мотивация. Целите на корекционните
дейности са свързани с преодоляване на дефицитите в основните
криминогенни зони. Наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и
решаване на проблеми, целеполагането е неефективно. Не изпитва вина и не
осъзнава последствията от постъпките си. Средата, която го заобикаля също е
с криминогенно минало и не желае да осъзнае последиците от нейното
влияние. Не осъзнава проблемите в поведението си, няма зряла и асертивна
стратегия за справяне с проблемите. Продължава се индивидуалната
корекционна дейност по задачите, заложени в плана на присъдата.
Видно от социалния доклад, изготвен от ИСДВР Ц.Н., лишеният от
свобода Д. има предишни осъждания – осъждан е по чл. 195 и чл. 206 от НК.
Частично признава вината си и отговорността за собственото си криминално
поведение, което се оправдава с неподходящо обкръжение. Слабокритичен
2
към действията си, както и от постъпките си, като се опитва да прехвърля
вината към външни обстоятелства. Не разбира мотивите за криминалното му
поведение, действията му са импулсивни, необмислени и продиктувани от
моментни актуални влечения и потребности. Пренебрежителен е към норми,
склонен е да поема риск, като игнорира негативните последици.
Видно от доказателствата по делото лишеният от свобода Д. е постъпил
в 5 група на 09.01.2025 година и е устроен да полага труд със Заповед № Л -
18/09.01.2025 година на началника на затвора, в цеховете „Хамбергер“ към
затвора – Ловеч. Лишеният свобода Д. не е награждаван, не е и наказван.
Продължава да работи по плана на присъдата и поставените цели в него,
планът на присъдата се изпълнява частично. Към настоящия момент, за
краткия период на третиране не биха могли да се правят категорични изводи
относно поправянето на лишения от свобода Д., тъй като се констатира липса
на мотивация. С лишения от свобода Д. продължава провеждането на
индивидуалната работа с цел корекция на поведенческите дефицити.
Видно от становището на началника на затвора, Д. е наясно с
изискванията на средата, тъй като има минал опит от предишни осъждания.
Фактът, че не е награждаван, няма позитивни промени по плана на присъдата
показва липса на разбирането, че в обществото има закони и те не са
пожелателни.
Във връзка с гореизложеното, становището на началника на затвора е да
не бъде уважавана молбата на лишения от свобода В. Д. за условно
предсрочно освобождаване.
От правна страна.
Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът
счита, че лишеният от свобода В. И. Д. с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне, поради което молбата му за условно
предсрочно освобождаване не следва да бъде уважавана.
Съдът счита, че в настоящият казус, че не са налице доказателства за
трайни положителни промени в поведението на осъдения Д.. Съгласно
установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г.
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите
3
за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и
поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита
на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи
поправителното въздействие в затворническото общежитие по отношение на
Д., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил. Видно от
доказателствата приложени към затворническото досие до настоящия момент
Д. не е показал в действителни позитивни промени, от които да се направи
извод, че така наложеното наказание е въздействало поправително спрямо
него, поради което и настоящата инстанция приема, че на този етап не са
постигнати в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Както сочи в социалния доклад ИСДВР Н и към настоящия момент
анализът на риска от сериозни вреди е във високите стойности, както и за
обществото имайки предвид деянието, склонността на осъдения да реагира
импулсивно и употребата на наркотични вещества /л. 10 от делото/. Също така
категорично сочи Н, че рискът от рецидив е среден и гравитира към висок –
78 точки, като проблемните зони се очертават със следните дефицити:
частично признава вината си и отговорността за собственото си криминално
поведение, което се оправдава с неподходящо обкръжение. Слабокритичен
към действията си, както и от постъпките си, като се опитва да прехвърля
вината към външни обстоятелства. Не разбира мотивите за криминалното му
поведение, действията му са импулсивни, необмислени и продиктувани от
моментни актуални влечения и потребности. Пренебрежителен е към норми,
склонен е да поема риск, като игнорира негативните последици. Нещо повече,
по отношение на настоящето правонарушение осъденият е изтъкнал причина
за извършването му по обстоятелството, че е загубил финансови средства в
казиното и е имал желание да възстанови по този начин загубите си. Нещо
повече, по отношение на правонарушението ИСДВР Н сочи, че Д. не изпитва
вина и съчувствие какво причинява чрез кражбите си на жертвите. Следва да
бъде посочено, че не е налична и предишна трудова заетост на осъдения Д., а
също така начина на живот и обкръжение също е в негативен план, тъй като
приятелския му кръг е изграден предимно от криминално проявени лица.
Наличен е дефицит и при уменията за мислене, тъй като при Д. се наблюдава
4
незряла стратегия за решаване на проблемите, късно осъзнаване на
последствията и липса на ясно целеполагане /л. 10 от делото/.
Безспорно, както се сочи и от страна на служебния защитник – адвокат
А, осъденият Д. не е наказван, но този факт настоящата инстанция приема, че
не следват изводи за настъпил поправителен процес, тъй като задължение на
всеки лишен от свобода е да спазва изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице и останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си В. Д. не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно
въздействие в пълен обем, както и че не са налице категорични доказателства
за поправянето на осъдения, поради което и следва да продължи работата с
него в тази насока в местата за лишаване от свобода.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода В. И. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 17 дни от
наложеното му наказание с Определение № 203/19.11.2024 г. по ЧНД №
432/2024 година на РС – С, включващо на основание чл. 25, 24 от НК: Присъда
№ 48 от 12.12.2022 г. по НОХД № 401/2022 г. на РС – С, Протокол № 2 от
17.01.2023 година по НОХД № 443/2022 г. на РС – С, Присъда № 35/12.12.2023
година по НОХД № 419/2023 г. на РС – С и по Присъда № 12 от 19.03.2024 г.
по НОХД № 13/2024 година на РС – С, е наложено наказание в размер на 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода“, влязла в законна сила на 04.12.2024
година.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. И. Д., роден на
27.03.1987 г. в гр. С, общ. С, с постоянен С ул. „*****“ № 10, вх. Б, ет. 4, ап. 8
и настоящ адрес гр. С, общ. С, основно образование, неженен, ЕГН:
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА от 3 месеца и 17 дни от наложеното му с Определение №
203/19.11.2024 г. по ЧНД № 432/2024 година на РС – С, включващо на
основание чл. 25, 24 от НК: Присъда № 48 от 12.12.2022 г. по НОХД №
401/2022 г. на РС – С, Протокол № 2 от 17.01.2023 година по НОХД №
443/2022 г. на РС – С, Присъда № 35/12.12.2023 година по НОХД № 419/2023
5
г. на РС – С и по Присъда № 12 от 19.03.2024 г. по НОХД № 13/2024 година на
РС – С, е наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“, влязла в законна сила на 04.12.2024 година, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6