Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3886 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 7.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 8680/ 2020 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 168 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Р.Д.Т. /ЕГН **********/ и И.Г.Т. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ всеки от тях сума в размер на по 1 627.99 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството през периода от м.09.2016 г. до м.04.2018 г. в
имот, находящ се в гр. София, ул.„******, с абонатен № 124941, топлинна
енергия, всеки от тях сума в
размер на по 249.38 лева- обезщетение
за забава при плащане на горепосочената главница, дължимо за периода от
15.09.2017 г. до 29.10.2019 г., всеки от тях сума
в размер на по 26.12 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК- 05.11.2019 г., до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63774/ 2019 г. по описа на
СРС, 168 състав, като исковете са отхвърлени като неоснователни: относно
главницата за топлинна енергия /чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ/-
за разликата до пълния предявен размер и за периода 01.05.2016 г.- 31.08.2016
г., като погасени по давност; относно лихвите за забава върху главницата за
топлинна енергия /чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД/- за разликата над сумата
498.77 лева /общо/ до пълния предявен размер, претендирани за периода от
15.09.2017 г.- 29.10.2019 г.; и относно лихвите за забава върху главницата за
дялово разпределение- за сумата 12.03 лева, претендирана за периода 01.12.2019
г.- 29.10.2019 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 63774/
2019 г. на СРС, 168 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Р.Т. и И.Т.
са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 454.17 лева- разноски
за исковото производство, и сумата 123.40 лева- разноски
за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е
осъден да заплати на всеки
от ответниците Р.Т. и И.Т. суми от по 24.71 лева-
разноски за исковото производство, и суми от по 21.97 лева-
разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.Д.Т. /ответница
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу
нея от „Т.С.“ ЕАД искове и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски
за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.Б.“ ООД- гр. София не изразява становище по повод
жалбата на ответницата Р.Т..
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
частично уважаване на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Т. установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД до посочените по- горе размери, като
основателни- чл.272 ГПК.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата
през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба
императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Като потребител на
топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на
топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно
доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен
писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения.
В
случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Р.Т. по делото не е
безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото
дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение.
Съобразно
изложеното по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният
ползвател на имота. В случая от страна на ответницата Р.Т. не е подаден по
делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, а в подаденото в
заповедното производство възражение по чл.414 ГПК не е заявено оспорване на обстоятелството, че е притежавала
вещно право /собственост или право на ползване/ върху процесното жилище през
исковия период. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се
считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че
през процесния период Р.Т. е била титуляр на вещно право върху имота не е
бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага
приемането на извод, че през процесния период тя е имала качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Независимо от това, въз
основа на приложеното от ищеца писмено доказателство- Нотариален акт за
собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК „Прокатчик“-
№ 111/ 19.09.1983 г. на софийски нотариус, се установява наличието на
притежавано от Р. Т. през исковия период вещно право върху 1/2 идеална част от
имота, съответно- наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия до имота, което обосновава извод, че като потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ същата е пасивно
легитимирана да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Няма твърдения, нито данни
и доказателства по делото, притежаваното от ответницата вещно право върху
идеална част от процесния имот да е било отчуждено от нея преди или по време на
исковия период. Ирелевантно е обстоятелството кой е бил фактически ползвател на
имота през исковия период, като същото има значение за вътрешните отношения
между съсобствениците, които могат да бъдат уредени извънсъдебно или в друго
съдебно производство. Същевременно липсва представена по делото молба-
декларация /или заявление- декларация/ за откриването на партида на абонат
/клиент/ на топлинна енергия, изходяща само от съсобственика И.Т., която да е
приета от топлопреносното предприятие, в който случай може да бъде приет извод
за съществуващо само между него и „Топлофикация София“ АД облигационно
правоотношение. Независимо от вписаните в приложените по делото отчетни
документи данни за откриването на партида на името на ответника И.Т., събраните
по делото доказателства не установяват облигационната връзка да е възникнала
съобразно чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, а възникването й се основава на чл.153, ал.1 ЗЕ
/по силата на закона/, в който случай страни по правоотношението са двамата
собственици на имота, легитимиращи се с цитирания по- горе документ за собственост.
Установено е следователно наличието на
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата Р.Т. за 1/2 от
имота през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му- съгласно чл.162 ГПК.
Доводи относно обема на доставената в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия и относно съответствието му с
претендираната от ищеца цена, за което са представени съответни доказателства-
извлечения за начислените за имота суми, индивидуални справки и отчетни
документи, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, и е прието експертно
заключение на изслушана в първоинстанционното производство съдебно- техническа
експертиза, неоспорено от страните, във въззивната жалба на ответницата не са
релевирани, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока. Това се отнася и за признатото за дължимо акцесорно
вземане за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Сумата за
осъществяване на услугата дялово разпределение е посочена в приложеното по
делото извлечение /л.30 от делото на СРС/, като липсата на подаден от ответницата
Т. писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и бланкетното й оспорване във
възражението по чл.414 ГПК не позволяват извършването на проверка за
основателността на тази претенция въз основа на изложени за първи път във
въззивната жалба доводи в тази насока.
При горните съображения, тъй като с
подадената от ответницата Р.Т. въззивна жалба не може да се постигне като
резултат както пълна, така и частична отмяна на постановеното от СРС решение
относно признатите на „Т.С.“ ЕАД срещу нея вземания, следва същото в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответницата въззивна жалба, разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, по преценка на настоящия
въззивен съд, не следва да бъдат присъждани, тъй като от дружеството не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадените от „Т.С.“ ЕАД преди о.с.з. писмени молби /с идентично
съдържание/ не могат да обосноват ангажиране отговорността на въззивницата за
сторени във въззивното производство разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.12.2020
г., постановено по гр.д.№ 8680/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 168
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.Д.Т. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 1 627.99 лева, представляваща
1/2 от цената на доставена през периода от м.09.2016 г. до м.04.2018 г. в имот,
находящ се в гр. София, ул.„******, с абонатен № 124941, топлинна енергия;
сумата 249.38 лева, представляваща 1/2 от дължимо
за периода от 15.09.2017 г. до 29.10.2019 г. обезщетение
за забава при плащане на горепосочената главница; и сумата 26.12 лева, представляваща 1/2 от цената
на услугата „дялово разпределение“, дължима за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК- 05.11.2019 г., до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 63774/ 2019 г. на СРС,
168 състав, а също и в частта, в
която на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Д.Т. е осъдена да заплати на
„Т.С.“ ЕАД сумата 454.17 лева- разноски
за исковото производство, и сумата 123.40 лева- разноски
за заповедното производство.
Решението по гр.д.№ 8680/ 2020 г. на СРС, ІІ
ГО, 168 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.”
ООД- гр. София, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.