Р Е Ш Е Н И Е
№ 260590/14.5.2021г.
гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми
състав
На
седми април година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 412
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно
постановление № 439а.-96/29.05.2020 год. на Директор ОД на МВР - Варна, с което
му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/
лв. на основание чл.209а., ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата се сочи, че описаното в НП не отговаря на действителността, като
се сочи, че случая е маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
НП, тъй като издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. И., ВАК, които
поддържат жалбата. Защитата твърди, че не е било извършено нарушение и моли за отмяна на НП. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от ю.к. Л.А., в които
оспорва жалбата. Счита, че не е налице
маловажност доколкото за подобни деяния законодателят е предвиден конкурираща
се наказателна и административно-наказателна отговорност и именно по-ниската
степен на обществена опасност обосновавала санкционирането по
административно-наказателен ред. Моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020 г. св.Н.Я. - ст. полицай ООР и св. Г.С. били на работа в Трето РУ при ОД на МВР-Варна.
При извършване на обход на обслужвания от тях район, те забелязали, че възз. Т.Д. се намира на открито обществено място в
гр.Варна, ж.к.“Младост“, зад блок 148, без поставена предпазна маска, покриваща
устата и носа.
При тези констатации , още същият ден св. Я. съставил срещу възз. Д., АУАН бл. № 778414/13.04.2020 г. В него св.Я.
посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 13.04.2020 г., около 18.20 ч.,
в гр.Варна, ж.к.“Младост“ зад бл.148 лицето не е поставило на лицето си и на
носа маска или друго предпазно средство, с което не изпълнява
противоепидемичните мерки т.9, въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването“.
Нарушението било квалифицирано от
актосъставителя по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Актът бил предявен и връчен
на въззивника, който го подписал без
възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите
констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. Д. за това, че на 13.04.2020 г. на открито обществено
място не е изпълнил противоепидемичните мерки въведени на осн. чл.63, ал.1 от
ЗЗ със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълване на Заповед №№
РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, с което е нарушил
чл.209а., ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а., ал.1 от
Закона за здравето издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповед на Директора на
ОД на МВР-Варна и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от
изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Я. и св.С., които са
очевидци на нарушението. Същите макар и пестеливи в обясненията си посочиха
фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.
Овен горното съдът кредитира писмените
материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената
фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му
отразени в чл. 209а, ал.
4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на
МВР-Варна-ст. полицай в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен
съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото №
365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски
правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове
по чл. 209а. от ЗЗ. По делото не се спори, а и
видно от разпита на св. Я., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи
с полицейски правомощия, доколкото работи като
ст. полицай ООР в ОД на МВР-Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и
протекло в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверка
на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата,
при които е извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е
съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект.
Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено
административното обвинение, че възз. Д. не носи на
обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е
изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. В АУАН е
посочено цифрово, че възз. Д. е нарушил чл.63, ал.1
от ЗЗ, който текст предвижда задължения за министъра на здравеопазването. Но
безспорно тази неточност е отстранена в НП, като в теорията и съдебната
практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените
му факти, а не срещу тяхната правна квалификация. Очевидно е, че възз. е разбрал в какво е обвинен.
Наказващият
орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва
и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил
произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО
да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая
щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е
възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от
13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху
цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с
чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с
обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди
във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които
впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г.,
впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 9 от
посочената заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за първи път и то за определен
период – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведена посочената в АУАН-а и в
НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици,
автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. Налице е последващ акт на
министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, който прекратява
действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната
заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към момента на
съставяне на АУАН, обаче, Заповедите са създали задължения, непосредствено са
засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е предвидено, че всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици,
автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, както и че заповедта е в сила от
12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. В последствие със Заповед № РД-01-236
от 24.04.2020г. тази мярка е удължена до 13.05.2020г. включително. Т.е. към
дата 13.04.2020 г. когато възз. Д. е установен без
предпазно средство, покриващо носа и устата в гр.Варна, ж.к.“Младост“, зад бл.148 заповедта е била действаща.
Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020 г., впоследствие отменена със
Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена
на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от
нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие,
с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. №
4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни
норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА
съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени
отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно,
той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е
конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни
актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и
процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия
безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.
Съгласно чл.
73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията
за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени
именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не
е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо повече,
самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта
и съответно с въведеното с нея задължение.
Проследявайки
уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. е
отменена със заповед от 14.05.2020 г., но тази отмяна принципно не се отразява
върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към
който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица
– всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число
паркове, градини и на улицата, да имат поставена защитна маска за лице или
друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал
. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително
заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна
дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си.
Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не
са налице по делото. Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и
отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна
разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да
намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ,
постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на
общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от
момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни
актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като
незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на
извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно
правно действие на територията на страната. Отделно от това в случая
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона
– чл.
209а., ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление
или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на
чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на
обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази
насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че
с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН
не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството
вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече, прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител, който по-рано същият
ден е бил предупреден от органите на полицията, че следва да носи предпазно
средство, покриващо носа и устата, би създало
у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към
извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции
на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията.
За посоченото нарушение санкционна
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в
сила от 09.04.2020 г. / предвижда наказание "глоба" в размер от 300
до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието
съставлява престъпление. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като
се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
предвидения за това деяние минимум от 300 лева. От друга страна, обстоятелството, че възз. е в
затруднено финансово и материално положение, за което не са ангажирани
доказателства пред въззивния съд, също не би могло да изключи административната
му отговорност.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът