№. 260044 / 29.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
Град М., 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и. двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №. 128 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 и. чл. 239 от ГПК.
Ищецът „Ч. Е. Б. А. г. предявява срещу ответника ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК и. чл.107 от ЗЕ.
Поддържа, че е доставчик на електрическа енергия и. се е намирал в облигационни отношения с ответника, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които са общо известни. Съгласно тях твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на ел.енергия за периода от 11.06.2016г. до 10.06.2019г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените за периода 36 броя фактури.
Поддържа, че съгласно чл.42 от ОУ за продажба на ел.енергия продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и. да е свое задължение съгласно тези Общи условия.
Посочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията, през който период от време вземането му е ликвидно и. изискуемо, а след изтичането му става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди, че съгл. Чл.19, ал.8 от общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.Така посочените задължения по фактурите са станали изискуеми, тъй като съгл.Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч. Е. Б. А., абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумираната ел.енергия, през който период от време вземането е ликвидно и. изискуемо, а след този период вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Заявява, че издадените за процесния период 36 броя фактури не са платени от ответника. Неплащането на исковата сума било основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№. 1783/2019г. на РС М. и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №.1068/10.07.2019г. за сумата от 346.66 лева главница и. лихва за забава в размер на 50.84 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на доставена ел.енергия за периода от 11.06.2016г. до 10.06.2019г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и. предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно сумата от 346.66 лева главница и. сумата от 50.84 лева законна лихва за забава, в т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и. на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М. редовно уведомен по реда на чл.50, ал.4 ГПК, в срока по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор и. не взема становище по предявения установителен иск.
В откритото съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не се представлява и. не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение №. 643, постановено в закрито заседание на 16.07.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и. е насрочил делото за открито съдебно заседание на 16.09.2020г.
В първото заседание по делото ответникът ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М., редовно призован, не се явява и. не се представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и. от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на ответника ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М. по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Съобразена е и. разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и. препис от исковата молба и. приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и. че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума, представляваща главница за незаплатена „цена за достъп до електроразпределителната мрежа” за периода от 11.06.2016г. до 10.06.2019г. и. законна лихва за забава, за което са издадени съответните фактури, съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и. приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и. чл.107 от ЗЕ вр. с чл.79 и. чл.86 ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и. направените в заповедното и. исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част на исковете, в размер на 83.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и. адвокатско възнаграждение в заповедното производство и. сумата от 112.00 лева, държавна такса и. адвокатско възнаграждение, разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М. ЕИК: *********, седалище гр.М., ж.к.П. бл.3 ет.2 ап.3, представлявано от М. Г. Г., съществуването на вземане към „Ч. Е. Б. А., ЕИК: 1., седалище и. адрес на управление г., район М. б. ш. №. 1. б. М., Бизнес център, представлявано от Л. В. и. К. К., чрез пълномощник адв.съдружие „С. Д. и. партньори” г., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №. 1068/ 10.07.2019г. по ч.гр.дело №. 1783/2019г., а именно сумата от 346.66 лева главница, представляваща неизплатено задължение за „цена за достъп до електроразпределителната мрежа” за периода от 11.06.2016г. до 10.06.2019г. и. сумата от 50.84 лева мораторна лихва за периода от 02.08.2016г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ „Д. – М. Г.” гр.М. ЕИК: *********, седалище гр.М., ж.к.П. бл.3 ет.2 ап.3, представлявано от М. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „Ч. Е. Б. А., ЕИК: 1., седалище и. адрес на управление г., район М. б. ш. №. 1. б. М., Бизнес център, представлявано от Л. В. и. К. К., чрез пълномощник адв.съдружие „С. Д. и. партньори” г., съдебни разноски от 83.00 лева в заповедното производство и. сумата от 112.00 лева разноски в исковото производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „Ч. Е. Б. А., ЕИК: 1. по посочената банкова сметка xxx00.00 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: