№ 2629
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203301 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „П.“ ЕООД чрез адв. К. И. от САК, против
Наказателно постановление № **********/02.02.2023 г., издадено от зам.
кмет на Столична община, с което, на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ), на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4
ЗМДТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва
наказателното постановление, с доводи, че дружеството изначално не е било
задължено да подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ, алтернативно, ако се
приеме, че е било налице такова задължение, се твърди, че АНО е възприел
неправилна дата, от която тече двумесечния срок, като дружеството счита, че
това следва да е датата, в която имотът е бил вписан по партидата на
дружеството в имотния регистър, а не от отразяване на преобразуването на
дружествата в ТР. Изложени са съображения и за
малозначителност/маловажен случай на твърдяното административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. И., който поддържа жалбата и изложените в нея
аргументи. Счита, че нарушение не е извършено. Моли за отмяна на НП и
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение на ЕСК от 21.12.2020 г. жалб. „П.“ ЕООД приело чрез
вливане определен брой търговски дружества, сред които и „Н.“ ЕООД. В
решението изрично е посочено, че всички правни последици на вливането, в
т. ч. и преминаването на имуществото от вливащото към приемащото
дружество, ще настъпят от датата на вписване на вливането в ТР към АВ. „Н.“
ЕООД придобило през 2017 г. и към момента на вливането било собственик
на недвижими имоти: апартамент № 4-08, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ************, заедно с подземен гараж № 4-22 в същата сграда
(според нот. акт № 103, том 9, рег. № 21190, дело 1390/2017 г. но нотариус
И.Д. – № ** в регистъра на НК, с район на действие СРС).
Видно от справка в публичния ТР, на 06.01.2021 г. описаното вливане е
било отразено по партидата на жалбоподателя, т. е. от тази всички имущества
на вливащите се дружества са преминали в патримониума на приемащото
дружество – жалб. „П.“ ЕООД, в т. ч. и описаните по-горе недвижими имоти,
собственост на вливащото се „Н.“ ЕООД до датата на вливането.
Въпреки това в срок до 08.03.2021 г. „П.“ ЕООД не подало пред
Столична община, отдел "ОП-Средец/Триадица" на Дирекция "Общински
приходи" декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ за размера на отчетната
стойност на имота. Такава била подадена едва на 24.10.2022 г., след като на
30.09.2022 г. в имотния регистър била отразена промяната на собствеността
за процесните имоти.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетеля С.М.Г.; АУАН; НП; възражение,
становище по възражението, решение на ЕСК удостоверение за актуално
състояние; данъчна декларация; нотариален акт; справка от АВ, покана,
заповед за компетентност, допълнително споразумение към трудов договор.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства
доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на
противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от
показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия
жалбоподател, а спорът в настоящото производство касае приложението на
материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й
суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от
компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма– чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но
и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Настоящият съдебен състав намери обаче, че в хода на производството
са допуснати процесуални нарушения, ограничили възможността за
организиране на адекватна защита. На първо място, докато в АУАН се сочи
като нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, в НП като
такава фигурира тази на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Цитираното несъответствие е
съществено, доколкото в ал. 4 не се съдържа срок за изпълнение и в този
смисъл привръзка към ал. 1 е не просто уместна, но и conditio sine qua non за
пълно, ясно и точно описание на дължимото се поведение. В този смисъл, при
съставянето на НП е допуснато отклонение от процесуалните стандарти, при
формулирането на прецизно цифрово изражение на
административнообвинителната теза, а от друга – налице е несъответствие
между АУАН и НП (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас.
с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013
АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по
кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.).
Следва да се отбележи, че има неяснота и в диспозитива на НП, който
гласи: „Постановявам: „П.“ ЕООД…административно наказание
имуществена санкция …“. Не става ясно каква е връзката между дружеството-
жалбоподател и посоченото административно наказание.
По приложението на материалния закон:
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
3
От обективна страна, макар формално да е осъществен състава на
вмененото в отговорност на жалбоподателя административно нарушение, с
оглед безспорно установеното, че независимо, че вливането е било отразено в
ТР на 06.01.2021 г., неясно по каква причина промяната на собствеността е
била отразена в ИР едва на 30.09.2022 г., което е довело до объркване в
задълженото лице кога за него възниква задължение за деклариране по чл. 14,
ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ. Ето защо може да се приеме, че осъщественото от
жалбоподателя деяние чрез бездействие представлява маловажен случай на
нарушение, още повече, че той сам, по собствена воля е подал декларацията и
едва тогава е било установено нарушението – т. е., когато сам го е отстранил,
макар и след законовия срок.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Такова
искане е направено от процесуалния му представител, като е представен и
списък на разноските, както и доказателства за плащане. С оглед липсата на
възражение за прекомерност, съдът следва да ги уважи в претендирания
размер от 480 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/02.02.2023 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 123, ал.
1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на „П.“ ЕООД е била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14,
ал. 4 ЗМДТ.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на „П.“ ЕООД сумата от 480
лева, представляваща сторени от дружеството разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4