Решение по дело №1476/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 4874
Дата: 5 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Елена Янакиева
Дело: 20247050701476
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4874

Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20247050701476 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.285, ал.1 ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от В. А. Х., [ЕГН], понастоящем с адрес в Затвора – Варна, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 284 ЗИНЗС, е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 /един милион/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 12.05.2020г. до 30.03.2023 г., ведно с дължимата мораторна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

В исковата молба, и в допълнителна уточняваща такава, ищецът твърди, че през периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Варна е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Конкретно твърди, че е държан в килия, обездвижен, чрез връзване за ръцете и краката, не е пускан на открит престой, не му е осигуряван достъп до банята и столовата на затвора. Твърди още, че служителите на ответника му се подиграват, с цел да се откаже от двете си деца от фолк певицата Е., която според ищеца е дъщеря на Б. М. Б.- Председател на Политическа партия ГЕРБ. Тези незаконосъобразни действия и бездействие от служителите на Затвора - Варна са предизвикали у него яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, сълзене на очите и плач. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000 /един милион/ лева за периода от 12.05.2020г. до 30.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., в депозиран писмен отговор, в съдебно заседание и писмени бележки, изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. Сочи, че не са събрани доказателства за незаконни действия и бездействие на затворническата администрация, с които да е увредена неимуществената сфера на ищеца. Твърди, че няма надхвърляне на минималния предел на ограниченията, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Счита, че органът по изпълнението и медицинските специалисти на Затвора – Варна са предприели всички възможни и адекватни действия за осигуряване на необходимата грижа, за запазване на живота и здравето на ищеца в процесния период, което води до извод за липса на основания за реализиране на отговорност по чл. 284 от ЗИНЗС. Не са налице доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията, които да са довели до унизително отношение и увреждане на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита, че не се установяват незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Сочи, че от доказателствата по делото се установяват два случая на употреба от страна на затворническата администрация, на помощни средства по реда на чл. 118 от ЗИНЗС при наличие на предпоставките по чл. 114 от ЗИНЗС, при съобразяване с характера на нарушението, личността на нарушителя и конкретните обстоятелства, при използването на помощните средства. Моли, исковата претенция да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От справка рег. № 403/23 от 21.10.2024г. се установява, че В. А. Х. е постъпил на 22.02.2011г. в Затвора – Ловеч. Същият търпи наказание „доживотен затвор“ при „специален“ режим, наложено му по НОХД № 318/2011г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с начало 10.10.2009г. Със Заповед № Л-2127/22.05.2020г. на главен директор на ГДИН – София, на основание чл.62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС лишения от свобода /л.св./ Х. на 29.05.2020г. е преведен от Затвора – Ловеч в Затвора – Варна за продължаване на изтърпяване на наказанието. В затвора – Варна е настанен в 1 В коридор – „Зона с повишена сигурност“, 3 група, спално помещение № 134.

На 26.08.2021 г. до Началника на Затвора – Варна е постъпва докладна записка рег. № 7391/26.08.2021г. от инспектор Й. К. /л.68-69/, в която се сочи, че е настъпила инцидентно промяна на поведението на л.св. Х., изразяващо се в тревожност, затвореност, необщителност. На 26.08.2020 г. около 14,00 часа е провел разговор с Х., в който лишения от свобода е съобщил, че страда от безсъние, изпитвал страх за здравето и живота си, като лишени от свобода в трета група се опитвали да го убият. При разговора, Х. без причина прескачал от тема в тема, говорил несвързано, бил твърде дезориентиран. П. Х. да бъде подложен на засилено внимание /контрол и наблюдение/ от страна на всички длъжностни лица, с цел поддържане на психически статус и превенция на деструктивни прояви. Към докладната записка е приложената заявка за провеждане на психологическа диагностика и консултиране.

На 26 и 27.08.2021г. са проведени консултации с инспектор М. Г. – психолог при Затвора – Варна, резултатите от които са обективирани в докладна записка рег. № 7413/27.08.2021г. /л.70-72/. Психологът излага, че Х. е споделил желанието си да бъде възобновено делото му, поради нови доказателства, да му бъде предоставен номера на телефона на г-н Б. Б. да говори с него, и на представител на охранителна фирма от гр. Велики Преслав. Твърди, че лишени от свобода от групата му са правили опити да го „отровят“ с развален колбас. Допълва, че му е било тежко в зоната за повишена сигурност и изявява желание за преместване в медицински център в самостоятелно спално помещение. По време на беседата е видимо спокоен с леко вътрешно напрежение, като дори на моменти се усмихва с насмешка, не е проявявал агресивно отношение към присъстващите. На повторната среща на 27.08.2021г. лишения от свобода заявява, че твърдо ще отстоява позициите си, и отново настоява да получи телефона на г-н Б. Б.. Категорично отказва да бъде прегледан от психиатър, под предлог че не е „луд“, няма да приема никакви лекарства, за да не бъде „отровен“. Заявява, че е психически здрав. Две седмици по-рано на Х. е проведено изследване на 12.08.2021г. с Въпросник за оценка на стреса, тревожността и депресията, като резултатите са под и около средните стойности. Лишеният от свобода не споделя за актуални суицидни намерения и други подобни действия с деструктивен характер, което е основание да се направи заключение, че действията му имат по-скоро манипулативен характер. Психолога заключава, че В. Х. притежава много нисък интелект, като познанията му са елементарни и повърхностни. Претенциозен и винаги търси правата си, пренебрегвайки задълженията си. Често претенциите му са неоснователни и безпочвени. Притежава занижен емоционален праг, като в периоди на преживяване на фрустрация е крайно нестабилен и поведението му е непредвидимо. Гъвкав, самосъхранителен, проявява хитрост и егоцентризъм, добър манипулатор, като главната цел на тези негови неоснователни действия е да привлече внимание и да извлече лични облаги. Препоръчано е по-гъвкаво отношение от страна на администрацията, придружено с подкрепяща и позитивна комуникация, както и да бъде наблюдаван с повишено внимание от страна на НОС, ИСДВР и психолог.

На 27.08.2021 г. В. Х. е подава декларация за суицидни намерения. За случая е подадена докладна записка от 27.08.2021г. /л. 65-66/ от инспектор М. Г. – психолог, като е отправено предложение до Началника на Затвора – Варна, с оглед съхранение на живота и здравето на лишения от свобода, спрямо него да бъде приложена мярка по чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Предложено е състоянието му да бъде на особено внимание на НОС, ИСДВР, медицинско лице, психиатър и психолог. Към докладната записка е приложена собственоръчно написаната декларация от В. Х. от 27.08.2021г., в която ищецът е отправил молба до Началника на затвора, по спешност да се обади на Б. Б. – бивш премиер на Република България. Сочи се, че му е омръзнало, не издържа и не може да търпи вече и вечерта ще сложи край на живота си.

С Нареждане от 27.08.2021 г. за възстановяване на реда и дисциплината /л.64/, на основание чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е наредено да се приложи помощно средство /белезници/ спрямо л.[населено място] Х., като при отпадане на необходимостта мярката да бъде преустановена незабавно. С уведомление рег. № 2066/27.08.2021г. Главния директор на ГДИН е уведомен за предприетата засилена мярка, изразяваща се в употреба на помощно средство /белезници/ спрямо В. А..

Видно от докладна записка рег. № 7493/31.08.2021г. от Ю. Т. - психолог при Затвора – Варна /л. 75-75/, е проведен разговор с Х., като към момента на срещата е видимо спокоен, емоционално овладян, добре всестранно ориентиран, адекватен на актуалната ситуация. Проявява готовност за активно участие в разговора, изказва нагласи за споделяне и очаквания за разбиране и подкрепа. Подхожда с необходимата сериозност към въпросите и при добра информативност. Не съобщава за наличие на актуални физически и психически страдания, които биха могли да затруднят провеждането на разговора, липсват и външни проявления на такива. Сочи, че Х. съжалява за непремислените си постъпки, включително и за използваните манипулативни прийоми за постигане на целите си. Психологът не установява натрапчиви мисли за самоубийство, както и наличие на ясен и разгърнат план или визия за самоубийство, включващ начин на изпълнение с детайли, с оглед на което предлага мярката по чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС да бъде свалена, а състоянието на Х. да бъде продължи да бъде обект на внимание.

На 31.08.2021 г. е наредено да се прекрати употребата на помощно средство /белезници/ спрямо лишения от свобода В. Х., поради отпаднала необходимост /л. 73/.

На 17.02.2023 г. В. Х. подава декларация до Главния прокурор на Република България, в която заявява суицидни намерения, в следствие действия и бездействия от страна на служители спрямо него, представляващи умишлен тормоз и причиняване на мъка. Конкретно сочи, че от разговор с майка си разбрал, че му е изпратен паричен превод в размер на 100 лева, който до настоящия момент той не е получил, както и не му е предоставен служебен телевизор от затвора, т.к. неговия е повреден.

Видно от докладна записка № 1096/17.02.2023г. на същия ден е проведен разговор на групата с инспектор „СДВР“, в който Х. категорично заявява, че е решил да си сложи край на живота и изцяло поддържа написаното в декларацията. Извършена е проверка по всички твърдения в декларацията, като не са налице данни за действия или бездействия от служители на затвора насочени към причиняване на мъка и тормоз, не е установен постъпил паричен превод и лишения от свобода е запознат с реда и начина за изнасяне на повредена и дефектирана техничка за ремонт. Отправено е предложение, поради неадекватното поведение на лишения от свобода и заявяването на участие в събития несъвместими с реалността, спрямо Х. да бъде приложена мярка по чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, с цел да се съхрани здравето и живота му.

С докладна записка рег. № 1097/17.02.2023г. от психолог при Затвора-Варна е направено заключение, че Х. е спонтанен, емоционално нестабилен, импулсивен, с непредсказуемо поведение, като към момента съществува реален риск да осъществи суициден опит, както е посочил в декларацията. Предвид отчетения суициден риск и опасността л.св. В. Х. да посегне на живота си е отправено предложение до Началника на Затвора - Варна спрямо него да бъде приложена мярката визирана в чл.114, ал.1, т.5 от ЗИНЗС до отпадане на необходимостта.

Началникът на Затвора – Варна на 17.02.2023 г. нарежда да се приложи помощно средство /белезници/ спрямо л.[населено място] Х., на основание чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС.

На 18.02.2023г., около 17,30 – 17,35 часа, след ползване на санитарен възел, Х. отказал да бъде фиксиран отново, започнал да буйства, оказал съпротива при поставянето на помощните средства и направил опит да ухапе служител на ответника. Срещу него е употребена физическа сила, която е прекратена незабавно след поставянето на белезниците. След фиксирането му, Х. започва да си удря главата в стената, което принуждава служителите да преместят леглото на безопасно разстояние. Повикан е екип на „Спешна помощ“, който установява единствено охлузване на горен крайник. Проведен е телефонен разговор с психолога М. Г., като е взето решение мярката да бъде продължена. Във връзка с инцидента са подадени докладна записка рег. № 148/20.02.2023г. от Д. Й. /л. 86-87/, № 147/20.02.2023г. от мл. инсп. С. К. /л. 88-89/, от мл. инсп. С. С. /л. 91-92/.

С декларация от 18.02.2023г. В. Х. декларира, че няма да се самоубие и самонарани. Видно от докладна записка рег. № 1167/21.02.2023г. на Й. К. – ИСДВР в Затвора - Варна, е проведен разговор с лишения от свобода, в който заявява, че ако не бъде разфиксиран веднага ще обяви гладна и жадна стачка. Наблюдават се изблици на гняв, агресия, като на моменти става непредвидим в действията си към себе си и към останалите лишени от свобода и служители.

На 20.02.2023г. с писма рег. № 1118 и 1117 /л.76-77/ са уведомени главния директор на ГДИН и Окръжна прокуратура Варна за наложената засилена предпазна мярка спрямо Х. и за използването на физическа сила спрямо него, поради отказ да бъде фиксиран след ползване на санитарен възел и оказана съпротива.

На 21.02.2023 г. Х. депозира нова декларация с per. № 865/21.02.2023 г., в която обявява „гладна и жадна“ стачка. Същият ден писмено декларира, че прекратява гладната стачка. /л.110/. Прегледан е от М. Г. - психолог на Затвора – Варна, като е изразено мнение, предвид нестабилното психическо състояние на лишения от свобода и опасността от нови суицидни опити, приложената мярка по смисъла на чл.114, ал 1, т 5 от ЗИНЗС да бъде удължена до отпадане на необходимостта /докладна записка рег. № 1168/21.02.2023 г. /л.98/.

Видно от докладни записка мл. инсп. Д. е мл. инсп. С. /л.107 -109/ на 24.02.2023 г. лишеният от свобода е видимо превъзбуден, държи се неадекватно и говори несвързано. След посещение на санитарен възел и престой, Х. започва да буйства, отказва да изпълни разпорежданията на надзирателите и си удря си главата в стената. Срещу него е използвана физическа сила, като при опит да бъде фиксиран за леглото, прави опит да ухапе мл. инсп. К..

От докладна записка рег. № 174/27.02.2023 г. на мл. инсп. Ч. се установява, че на 25.02.2023 г. при раздаване на обяда, Х. е прекратил гладната стачка и започнал да приема храна. Проведена е консултация с психолога М. Г. и предвид видимото успокояване на лишения от свобода приложената мярка спрямо него е прекратена на 27.02.2023 г.

Видно от писмо с.д. № 3743/04.03.2025г. по време на използването на засилените предпазни мерки спрямо л. св. В. Х., същия не е провеждал престой на открито, имал е достъп до санитарен възел, храна, вода, телефон и престой в коридора на групата.

По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите М. Н. Г. и П. А. А..

От показанията на свид. Г., който през процесния период е работил в Затвора – Варна, на длъжност „психолог“, се установява, че Х. е фиксиран два пъти, през 2021 г. за четири дни и през 2023 г. за десет дни, като поводите са заявени суицидни намерения. Пояснява, че лишеният от свобода е фиксиран с четири броя белезници за четирите крайника, на легло, с цел опазване на живота и здравето му. Сутрин, обед и вечер задължително Х. бива разфиксиран, за да може да се нахрани и да ползва лична хигиена, а през останалото време, ако има физиологични нужди или нужда да пуши цигара. В този период вратата на килията е отворена, постоянно има надзирател в коридора и при нужда лишения от свобода вика или почуква за съдействие.

Свидетелят заявява, че работи с него в продължение на 5 години, като го консултира в периоди на депресия и тревожност. Х. е силно претенциозен и много често пуска жалби до различни институции. Твърди, че не му е известно ищецът да има деца и да има поставена психиатрична диагноза. Х. е посещавал психиатър.

Свидетелят А. дава показания, че с В. Х. пребивават заедно в един коридор, от едната страна има пет килии, а от другата страна има шест. Твърди, че ищецът е връзван два или три пъти за металното легло, с белезници за ръцете и краката, за което може да е имало причина, но на него не му е известна. В този период храна му е носена на място, не е пускан да излиза от килията и на открито, по изключение за по 10 минути един или два пъти. Излага, че е напълно нормално Х. да вика, за да го отключат за тоалетна или за каквото и да е било. Твърди, че е имало и случаи, в които надзирателите не идват, а само се смеят. Случвало се е да не го пуснат до тоалетна, защото преди това са го отключили за нещо друго и той не е използвал момента за това. Заявява, че друг затворник е каран да псува и провокира Х., за да се ядоса и вика.

Представен е График на времето, за лишени от свобода от 3-та група, „ЗПС“, график за престой на открито и ползване на лавка и Постановление за изпращане по компетентност преписка с вх. № 1482/15.03.2023 г. на РП – Варна.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения - чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Варна.

С оглед заявената претенция за ищеца В. А. Х. е налице правен интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че през процесния период е бил лице, изтърпяващо наказание „доживотен затвор“ при „специален“ режим в Затвора-Варна. За основателността на претенцията му следва да се установи наличието на всички законово установени материални предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. При така установения период 12.05.2020 г. до 30.03.2023 г., приложими са разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл.3, ал.1 от ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността им. Като юридическо лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност, поради което е надлежен ответник по делото.

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. За да възникне право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен, и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Следователно, за разлика от отговорността по чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по аргумент от въведената в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл.3 от ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикани болки, безсъние, нерви, сълзене на очите, плач и несигурност, причинени от незаконосъобразни действия и бездействие от страна на служителите на Затвора – Варна в следствие на изтезание и обездвижване на ищеца, като е бил връзван за ръцете и краката, не е пускан на открит престой и не му е осигуряван достъп до столовата на затвора.

В съответствие с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са регламентирани с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода и задържаните под стража следва да бъде само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода и задържаните под стража да не търпят ограничения и лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При всеки случай следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията, които търпят са адекватни на българското и международното право.

В чл. 112, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидена възможност за държавните служители от местата за лишаване от свобода при изпълнението на служебните си задължения да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. В посочената разпоредба, както и в тези на чл. 113, ал. 1, чл. 114, ал. 1 са регламентирани основанията, условията и изискванията за използване на физическа сила и помощни средства от държавните служители в местата за лишаване от свобода. Анализът на нормативната уредба води до извода, че за законосъобразната употреба на физическа сила и помощни средства на първо място се изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. използването на физическата сила да е при изпълнение на служебните задължения на длъжностните лица; 2. съществуването на някоя от хипотезите по чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1; 3. спазването на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода да не може да бъде постигнато по друг начин.

Съгласно чл. 114, ал.1, т. 5 от ЗИНЗС употребата на помощни средства се допуска, когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила, когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице. Помощните средства са от вида засилени предпазни мерки и се прилагат в изключителни случаи, при спазването на специална процедура и когато спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗИНЗС помощните средства и оръжие се използват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или ареста. В извънработно време нареждането се дава от командира на дежурната част. При внезапно нападение и внезапно възникнали обстоятелства решението се взема от служителя. За употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният прокурор /чл. 118, ал. 2 от ЗИНЗС/.

В конкретния случай регламентирана процедура по чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС е спазена. Представени са Нареждане от 27.08.2021 г. и Нареждане от 17.02.2023 г. за възстановяване на реда и дисциплината, издадени на основание чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС спрямо л.[населено място] Х., като в тях изрично е посочено, че при отпадане на необходимостта, мярката да бъде преустановена незабавно. И в двата случая са уведомено директора на ГДИН и Окръжна прокуратура – Варна. Безспорно се налага извода, че в случая употребените от надзирателите помощни средства /белезници/ са използвани при изпълнение на техните служебни задължения, във връзка с осъществяваната надзорно-охранителна дейност.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че използването на физическа сила и помощни средства /белезници/ от страна на служителите от ГДИН спрямо ищеца е предизвикано от неговите суицидни намерения, декларирани както в разговори с психолози, така и писмено. От доказателствата еднозначно и по несъмнен начин се установява, че в периода 26.08.2021г. – 31.08.2021г. в поведението на ищеца е настъпила промяна, изразяваща се в тревожност, затвореност, необщителност, несвързано говорене и дезориентираност. При разговор с психолог съобщава, че страда от безсъние, изпитвал страх за здравето и живота си, опитвали се да го убият лишени от свобода в трета група. В периода 17-27.02.2023 г. ищецът отново заявява суицидни намерения, като в разговор с инспектор „СДВР“ категорично заявява, че решил да си сложи край на живота. Извършена е консултация с психолог, със заключение, че Х. е спонтанен, емоционално нестабилен, импулсивен, с непредсказуемо поведение, като към момента съществува реален риск да осъществи суициден опит. Поведението на обвиняемия представлява основание по см. на чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС за използване на физическа сила и помощни средства /белезници/ от служителите на ареста спрямо ищеца, когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.

Съдът приема, че употребата на физическа сила и помощни средства, е била адекватна на моментното емоционално и психологическо състояние на ищеца. Въпреки многократните разговори с психолог на Затвора – Варна, състоянието на ищеца създавало реален риск за осъществяване на суицидни опити. Нещо повече, през 18.02.2023 г. въпреки предупрежденията от служителите от администрацията на затвора, Х. е отказал да бъде фиксиран отново, започнал да буйства, оказал съпротива при поставянето на помощните средства, с което е създал опасност както за себе си, така и служителите на ответника. Единственият възможен начин за овладяване на създалата се ситуация е бил чрез употреба на физическа сила. В този смисъл изпълнено е и третото нормативно регламентирано изискване на законосъобразно използване на физическа сила и помощни средства. Физическата сила е била съобразена с конкретната обстановка, с поведението и с личността на нарушителя, като употребата й е извършена след изрично направени предупреждения, с цел - недопускане самоувреждане на здравето на лицето, срещу което е насочена.

При тези обстоятелства, съдът намира, че действията на служителите на Затвора – Варна са били съобразени с общото здравословно състояние на пациента и конкретните данни, обуславящи обоснован извод за непосредствена опасност същият да посегне върху живота си. По делото не са ангажирани доказателства белезниците да са били поставени прекалено стегнато или да са причинявали физическо страдание на лишения от свобода, нито той извежда подобни твърдения. Използването на белезници е в съответствие с времето необходимо за овладяване на състоянието на ищеца и е било съобразено с конкретната обстановка и преди всичко със запазване на живота и здравето му. Ето защо, в конкретния случай употребата на помощни средства не може да бъде окачествена като акт на нечовешко отношение, причиняващо силна физическа болка или страдание, израз на унизително отношение, уронващо човешкото достойнство и като цяло не е действие което нарушава забраните, регламентирани в чл. 3 от ЗИНЗС или в ЕКПЧОС.

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От представените по делото графици за разпределение на времето, включително се установи, че за всички лишени от свобода в Затвора - Варна се осигурява престой от един час и половина на ден, т. е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е възпрепятстван от престой на открито, от възможност да посещава столовата, както и да ползва баня единствено в периода на назначените засилени предпазни мерки. Свидетелят А. сочи, че Х. е връзван два или три пъти, като в този период единствено е ограничаван от престой на открито, като по изключение е пускан за по десетина минути един или два пъти, а храната му се е носела в килията. Наложените ограничения произтичат от преценката на психическото състояние на лишения от свобода, която е предоставена на служителите на затвора и тя зависи от конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя, съгласно чл. 115 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното не се доказа неизпълнение на произтичащото от нормативен акт задължение от администрацията на затвора през процесния период да предостави на Х. време за открит престой, да ползва баня и столовата на затвора. Не е налице действие/бездействие, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна.

По делото са представени доказателства за два периода на наложени засилени предпазни мерки, но с оглед показанията на [населено място], че спрямо Х. са приложени помощни средства два или три пъти, съдът следва да допълни, че му е служебно известно, за издадената Етапна епикриза на Х. на 23.09.2023 г. /извън исковия период/ с диагноза: F60.2 Разстройство на личността; състояние след тандемен суицидум, със заключение: поведението му е грубо манипулативно, търсещо внимание, често търсещо конфронтация, с кверулантна насоченост. С оглед защитата на живота и здравето на пациента е приложена мярка по чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗИНС, а на 29.09.2023 г. В. А. Х. е конвоиран да СБАЛЛС Затворна – Ловеч и хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, Психиатрично отделение за диагностициране и уточняване на състоянието му.

Не се доказа и възражението, че служители на ответника са се подигравали с Х., с цел да се откаже от децата си от фолк певицата Е., която според ищеца е дъщеря на Б. М. Б.. Въпреки дадените изрични указания с Определение № 587/23.01.2025 г. по настоящото дело, ищецът не представи Удостоверение за раждане на деца, в които е вписан като баща, както и не представи доказателства за произхода на децата от майка – фолк певицата Е.. Свидетелят А. заявява, че е имало човек, който е каран да псува и провокира Х., за да се ядоса и вика. Предвид изложеното, съдът приема, че не се доказаха и твърденията му за обиди и подигравки от страна на служители на затвора.

Гореизложеното обуславя извод за липса на твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействие от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до жестоко, нечовешко или унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразни действия и бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действията и бездействието на длъжностни лица от Затвора - Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

Налага се извод за неоснователност на предявения иск поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли. По тази причина съдът няма да обсъжда предявеният размер на иска от 1000000лв.

Въпреки изхода на правния спор, съдът намира, че в случая на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Член 286, ал.2, изречение първо от ЗИЗНС регламентира, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Стриктното тълкуване на разпоредбата сочи, че при отхвърляне на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, изцяло на възмездяване подлежат единствено направените в производството разноски, но не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Аргумент в полза на горния извод се извлича и от нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, която изрично предвижда, че при цялостно или частично уважаване на исковата претенция, освен разноските по производството и внесената държавна такса, ответникът се осъжда да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Различният нормотворчески подход при определяне на подлежащите на възмездяване разноски за всяка от страните в зависимост от крайния изход на производствата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС вр. глава единадесета от АПК, сочи на законодателна воля за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответниците по този вид дела. С оглед горното, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Х., [ЕГН], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 284 ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 /един милион/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 12.05.2020г. до 30.03.2023 г., ведно с дължимата мораторна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Варна.

Съдия: