ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50532
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело №
20251110147431 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от ,,................, ЕИК..............., против
,.................., ЕИК .............., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.11 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за
заплащане на сумата от 3935,27 лв., представляваща обезщетение за
претърпени загуби и пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на
договор за превоз от 20.01.2025 г.
Налице са предпоставки за насрочване на делото и за изготвяне на
проект на доклад в следния:
В исковата молба се твърди, че по силата на Заявка за транспорт
№47995/20.01.2025 г. между страните по делото е сключен договор за превоз,
по силата на който ищецът се е задължил да извърши транспортна услуга от
гр. П., Република Б. до гр. И., Република Т., възложена от спедитора и
ответник ,,.......... Съдържанието на товара било 11 палета какаова маса и 11
палета алкализирано какао на прах, като стоката трябвало да бъде натоварена
на 21.01.2025 г. и разтоварена на 23.01.2025 г. Посочено е, че за превоза били
съставени 2 броя международни товарителници- CMR, като транспортът
следвало да бъде извършен с товарен автомобил с рег. № ......... и ремарке с
рег. № .........., шофиран от водача И. Х., работник на ищцовото дружество.
Твърди се, че при влизане на територията на Република Т. на 22.01.2025 г.
товарният автомобил бил подложен на рутинна проверка от страна на
граничните власти на ГКПП К. След като товарният автомобил преминал през
скенер, не била установена нередност, но било взето решение за задържането
му. Поддържа се, че товарният автомобил бил разпломбиран, отворен и
претърсен, при което било установено, че външната опаковка на стоката е с
етикет Б., а вътрешната- с етикет Т. Поради несъответствието в етикетите на
превозваната стока товарният автомобил на ищеца бил принудително
задържан. Също така се сочи, че ответникът не оказал съдействие на
ищцовото дружество във връзка с превеждането на етикетите за разясняване
1
на ситуацията пред служителите на Дирекция ,,Митници‘‘. Принудителното
задържане на товара продължило до 24.01.2025 г., като в крайна сметка
товарният автомобил бил задължен да се върне на митницата в гр. П., където
бил задържан принудително още пет дни, т.е. от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г.
Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.11 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
тъй като не приложил към товарителницата и не предоставил на
разположение на превозвача необходимите документи.
Твърди, че вследствие на неизпълнението на ответника претърпял
имуществени вреди- претърпени загуби и пропуснати ползи, изразяващи се
в следното: заплащане на такси за проверка на стоката на ГКПП К. в размер на
8000 турски лири или левовата им равностойност от 392,86 лв.; превод на
предоставените документи за извършената проверка на товара в размер на 96
лв.; начислена неустойка в размер на 400 лв.; заплащане на дневни пари на
водача на товарния автомобил в размер на 50 щатски долара на ден за периода
от 20.01.2025 г. до 31.01.2025 г. или общо 500 щатски долара (с левова
равностойност от 895 лв.). Също така твърди, че е пропуснал възможността да
реализира ползи, като увеличи имуществото си с 1100 евро или левовавата им
равностойност в размер на 2151,41 лв., представляващи възнаграждението,
което ищцовото дружество би реализирало в качеството си на превозвач при
извършване на обратен курс на товарна стока от Република Т. на 24.01.2025 г.
до Република Б. до 27.01.2025 г. съгласно договор за превоз № 20250009 от
21.01.2025 г., сключен с ,,........... Уточнява се, че неустойката в размер на 400
лв. била заплатена на ,,......... с оглед неосъществяването на превоза. Поддържа
се, че до момента на предявяването на настоящата искова молба ответникът не
изпълнил задължението да заплати претендираното обезщетение. Към
искането си съда да осъди ответниковото дружество да му изплати
обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на 3935,27
лв. ищецът прави едно особено искане- допускане на обезпечение на
предявения иск чрез налагане на обезпителната мярка запор върху
притежаваните от ответниковото дружество банкови сметки във всички банки
в страната, изчерпателно изброени в петитума на исковата молба.
По искането на ищеца ............. с Определение №222/05.05.2025 г. Районен
съд - П. е допуснал по реда на чл. 389 ГПК обезпечение на предявения иск с
правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД, вр. с чл.11 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане
на 3935,27 лв. чрез налагане на запор върху банкови и платежни сметки на
ответника ,,.............., изброени изчерпателно в исковата молба, до размера на
предявения иск от 3935,27 лв, като приема, че е налице обезпечителна нужда.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, който
заявява, няма възражения относно редовността и допустимостта на
предявените искове, но счита, че те са изцяло неоснователни и недоказани
както по основание, така и по размер.
Прави възражение за местна неподсъдност на съдебния спор пред
Районен съд – П. като счита, че ищецът погрешно се е позовал на
2
разпоредбата на чл.31 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Сочи, че местната подсъдност следва да
се определи в унисон с приложимото вътрешно право по спора, като се
позовава на чл.117, ал.2 ГПК и чл. 2.7. от Общите условия на ,,.............,
алтернативно на разпоредбата на чл.105 ГПК, която урежда общата местна
подсъдност в района, в който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Моли съда на основание чл.119, ал.4 ГПК, да се постанови с
определение прекратяването на делото пред Районен съд – П. и изпращането
му по подсъдност на Софийски районен съд.
Не оспорва, че между него в качеството му на спедитор и ищцовото
дружество в качеството му на превозвач е сключен договор въз основа на
Заявка за транспорт №479965/20.01.2025 г., както и обстоятелствата, че
посоченото от ищеца превозно средство е натоварено с процесната стока на
товарния адрес на 21.01.2025 г. и водачът е започнал извършването на превоза.
От фактическа страна, сочи, че не е уточнено от ищеца в какво се
изразява нередовността на етикирането на стоката, като последният не е
посочил кое е приложимото законово изискване за етикиране и как е следвало
да бъде етикирана стоката. Смята, че е изпълнитл задълженията си в унисон с
разпоредбата на чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR). Сочи, че принудителното задържане на товарния
автомобил на ГКПП К. не се дължи на неангажираност или
незаинтересованост от негова страна, тъй като е предоставил на разположение
всички необходими документи на превозвача и е дал всички поискани
сведения, а причината за задържането на товарния автомобил не е липсата на
документ, а несъответствие в етикирането на стоката. Твърди, че не е имало
нито едно телефонно обаждане от ,........... към ,,..........., на което последното да
не е отговорило.
Сочи, че няма представени доказателства от ищеца в подкрепа на
твърдението, че принудителното задържане на товарния автомобил е
продължило за период от 3 дни- от 22.01.2025 г. до 24.01.2025 г и каква е
точната причина за това, поради което твърдението се явява недоказано. Освен
това във връзка със задържането е приложена към писмените доказателства по
делото фактура за изплащане на сума в размер на 8000 турски лири с левова
равностойност от 392,86 лв., с основание: такса за носене/пренасяне. В тази
връзка от Протокол за претърсване на ТИР от 23.01.2025 г. може да се
заключи, че камионът е прегледан със скенер, насочен за контрол и след като е
отворен, се установява проблем с етикирането на стоката, но след това
камионът е бил затворен с печат от Дирекция ,,Митници‘‘- не е имало
необходимост от носене/пренасяне. Сочи, че е приложено Решение за обратно
връщане на товарния автомобил, от 24.01.2025 г., но не са ангражирани
доказателства нито за задължаването на водача да се върне в митницата в град
П., нито за принудителното задържане на товарния автомобил за срок от още
пет дни от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г.
По отношение на претендираните имуществени вреди под формата на
претърпени загуби и пропуснати ползи сочи, че липсват всички предпоставки
за възникне на правото на обезщетение от неизпълнение на задължение по
3
чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR). Ответниковото дружество смята, че ищецът, не е установил в
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: товарният
автомобил е бил принудително задържан на границата с Т. и на митницата в
гр. П.; наличие на неизпълнение на задълженията на изпращача; настъпването
на щети, които са пряка последица от принудителното задържане, и техният
реален размер.
От една страна, сочи, че посочената фактура за заплащане на сума в
размер 8000 турски лири (с левова равностойност от 392,86 лв.) е неотносима
към процесния спор, тъй като е с дата 01.10.2024 г., която предхожда
принудителното задържане с над 3 месеца, и е с основание: носене/пренасяне,
а такава необходимост при принудителното задържане не е била налице. От
друга страна, ищецът не е представил документ, удостоверяващ реалното
заплащане на таксата за извършена проверка. Във връзка с втората
претендирана претърпяна загуба- заплащане на сумата от 96 лв. за извършен
превод на предоставените от ГКПП К. документи за извършена проверка- е
приложена фактура № **********/27.01.2025 г., издадена от ,.............. към
,,........... за сумата от 96 лв., но не са представени доказателства нито за
заплащането на въпросната сума, нито за необходимостта от въпросния
превод. Твърди, че претенцията на ищеца за заплащането на неустойка в
размер на 400 лв. е неоснователна, тъй като няма приложени: фактура от
,,......... и последващ документ, доказващ изплащането на неустойката от
,,.............., като не става ясно и какво е основанието за неустойката. Прави
възражение за размера на претендираното заплащане на трудовото
възнаграждение, впоследствие прецезирано като заплащане на дневни пари в
размер на 50 щатски долара на ден заради командироване в Т. за периода от
21.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Възразява, че претенцията за заплащането поне
на 200 долара от претендираните 500 долара следва да бъде отхвърлена.
Сочи, че съдът трябва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от
ГПК, че ответникът е получил от клиента си ,........ сумата от 1 600 евро с оглед
така създалата се ситуация. С тях ,,............... на 27.03.2025 г. е заплатило на
,.............. навлото за процесния превоз, въпреки че не е довършен, в
уговорената сума- 450 евро (с левова равностойност от 880, 20 лв.), а с
останалата част от 1 150 евро (с левова равностойност от 2 249,20 лв.) на
11.06.2025 г. е заплатил по банковата сметка на ищцовото дружество с
основание: обезщетение за претърпени загуби, чрез която сума на практика е
погасена част от съдебните претенции на ищеца. Това плащане следва да бъде
взето предвид при изчисляване на законната лихва за забава до датата
11.06.2025 г. за част от ищцовата претенция, ако последната бъде уважена.
Оспорва че е сключен със Заявка № 2025009/21.01.2025 г. договора за
международен превоз на товари между ,,............. и ,.............. с дати на
натоварване: 24.01.2025 г. и разтоварване: 27.01.2025 г., тъй като нито една от
страните не е положила подписа си под посочената заявка. На база на тази
заявка ищецът базира претенцията си за пропусната полза за увеличаване на
имуществото си със сумата от 1 100 евро с левова равностойност от 2 151,41
лв., представляваща възнаграждение по посочения договор за превоз. Сочи, че
4
не се ангражират доказателства за установяване верността на твърденията, че
ищцовото дружество било малко предприятие, разполагащо само с два
товарни камиона, както и че именно принудителното задържане на товарния
автомобил на ГКПП Кабъкуле е станало причината за невъзможността на
ищеца да изпълни задълженията си по договора за международен превоз на
стоки с ,..................
В обобщение, ответникът моли съда да уважи възраженията му и
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, като
отхвърли претенциите на ищеца към ,,..............., изложени в исковата молба и
уточнителните молби към нея, като неоснователни, необосновани и
недоказани. Претендира направените деловодни разноски и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира следното:
Въз основа на молба с вх. №2659/23.06.2025 г. на ответника РС – П. с
Определение № 340/21.07.2025 г. отменя обезпечението, допуснато с
Определение №222/05.05.2025 г., на предявения от ,............ иск в частта над
сумата от 1686,07 лв. до пълния обезпечен размер от 3935,27 лв. или общо за
сумата от 2249,20 лв. Съдът е намерил, че е отпаднала обезпечителната нужда
по отношение на тази част от ищцовата претенция с оглед извършеното от
ответника частично плащане на сумата от 2249,20 лв. с основание за
плащането: обезщетение за претърпени загуби.
С Определение №343/22.07.2025 г. РС - П. намира възражението на
ответника за местна неподсъдност за основателно, като не споделя
становището на ищеца,че компетентността на РС - П. произтича от чл.31, ал.1
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR). На основание чл.105 ГПК, вр.с чл.108, ал.1 ГПК, вр.с чл.119, ал.4 ГПК
РС - П. прекратява делото и го изпраща по подсъдност на Софийски районен
съд.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл.79, ал.1,
пр.2 ЗЗД, във връзка с чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.11 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
На основание чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже следните
факти и обстоятелства: 1) наличие на облигационно правоотношение по
валидно сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки
между страните; 2) че е изправна страна по договора, включително
задължението си по чл. 11 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, да поиска от изпращача необходимите сведения
за осъществяване на превоза; 3) настъпването на имуществени вреди
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и техния реален размер; 4) причинна
връзка между виновното неизпълнение на посоченото задължение и
настъпването на вредоносния резултат.; 5)
Съдът указва на ищеца че не сочи доказателства за посочените по-горе
обстоятелства под № 3,4.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора за международен превоз на товари точно и добросъвестно, т.е. че е
5
предал необходимите документи за осъществяване на превоза на ищеца,
включително че стоките са били снабдени с необходимите етикети.
Съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за горните факти.
По делото безспорно се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение по силата на валидно сключен
договор за международен автомобилен превоз на стоки между ,.............. и
,,.................
Спорни по делото остават следните въпроси: Налице ли е неизпълнение на
задължението по договора от страна на ответника да предостави на
разположение на превозвача необходимите документи? Настъпили ли са
имуществени вреди за ищеца и ако да, какъв е техният реален размер? Има
ли пряка причинно-следствена връзка между виновното неизпълнение на
посоченото задължение и настъпването на вредоносния резултат?
По доказателствените искания: Съдът намира, че следва да допусне
представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, предмет на делото, а по доказателствената им
стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.
Ищцовото дружество прави доказателствено искане за допускане до
разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да даде свидетелски
показания за обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба. Съдът счита, че искането на ищеца за допускане на разпит на свидетел
при режим на довеждане следва да се уважи с оглед допустимостта,
необходимостта и относимостта на свидетелските показания във връзка с
изясняването на фактите, посочени в обстоятелствената част на исковата
молба.
Ищецът е поискал и допускането на съдебно – счетоводна експертиза,
като съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в исковата молба задачи с оглед липсата на
възражения от страна на ответника и необходимостта на експертизата за
доказване на една от претендираните загуби- трудовото възнаграждение под
формата на командировъчни на И.Х.
На свой ред, ответникът прави доказателствено искане за допускане до
разпит на един свидетел при режим на довеждане, който чрез дадените от него
свидетелски показания да изясни обстоятелствата относно задържането на
процесния камион на турската граница, провежданата впоследствие
кореспонденция между участниците по процесния превоз и предлаганите
суми за обезщетение. Съдът счита, че искането на ответника за допускане на
разпит на свидетел при режим на довеждане следва да се уважи с оглед
посочването на конкретни факти, които са от решаващо значение за решаване
на процесния правен спор и по които свидетелят ще даде показания.
По особеното искане: В отговора на исковата молба ответникът е
направил особено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на ,............ ЕИК
6
.............. като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния
си интерес с обстоятелството, че ,.............. е негов възложител по спедиционен
договор и изпращач по процесния договор за превоз, като при евентуално
уважаване на предявените искове ,............. иска да предяви иск срещу
горепосоченото дружество за съответните суми, без да се налага отново да
доказва доказаните обстоятелства. Съдът намира искането за основателно -
направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от
привличането на ,,.............. като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват медиацията като поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят правния си спор, предмет на настоящото
производство, при условията на бързина и ефективност със споразумение,
което има силата на съдебна спогодба. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може
да я одобри, ако не противоречи на закона или на добрите нрави. Същата има
силата на влязло в сила решение, а спорът ще се реши в по-кратки срокове.
При достигане до спогодба съдът с определение прекратява съдебното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА най-късно до първото по делото заседание:
1. Да вземе становище по отношение на факта - получил ли е плащане в
размер на 1 150 евро (с левова равностойност от 2 249,20 лв.) с основание
обезщетение за претърпени загуби на датата 11.06.2025 г.
2. Да уточни твърдението си, че ответникът не му предоставил
необходимите документи за осъществяване на превоза, респективно е
предоставил сгрешени документи, като посочи ясно и изчерпателно
кои документи не са представени или са били сгрешени.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.02.2026г. от
10:15ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва
най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че не сочи доказателства, установяващи реалното
7
плащане на таксата за извършена проверка на КГПП Капъкуле, на сумата от
96 лв. за извършен превод на документи, на неустойката в размер на 400 лв.,
както и на сумата от 500 долара или левовата им равностойност в размер на
895 лв. за трудово възнаграждение на водача на товарния автомобил. Ищецът
не сочи доказателства за възникналата невъзможност последният да изпълни
сключения договор за превоз между него и ,,.......‘ както и връзката на
невъзможността за изпълнение с принудителното задържане на товарния
автомобил.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл.140, ал.1 ГПК всички приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени
средства.
ДОПУСКА до разпит 1 свидетел на страната на ищеца и 1 свидетел
на страната на ответника, които следва да бъдат доведени за датата на
насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че ако свидетелите, допуснати при режим на
довеждане, не се явяват по неуважителни причини и съответно, то настоящото
определение за допускане на разпит на свидетел ще бъде отменено в тази си
част.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, с вещо
лице М. М. която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., вносими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, при неизпълнение съдът ще отмени определението си. Съдът
указва на вещото лице, при отговор на въпрос № 2 – да вземе предвид реално
изплатената сума за командировъчни във връзка със Заповед №1-1/20.01.2025
г.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника
,..........., ЕИК ............. като трето лице-помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и ОИМ, ведно с
приложенията - на третото лице-помагач.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че на основание чл. 221, ал. 1 ГПК
има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на
действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, да вземе
становище по предявения иск, по направените доказателствени искания,
възраженията на страните, както и да посочи и представи доказателства по
делото, в срок до датата на насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
8
УКАЗВА, че на основание чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232,
изречение второ ГПК. Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Определението е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9