№ 310
гр. Дупница, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20251510200669 по описа за 2025 година
Жалбоподателят К. К. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С......., ул.
"М...... Д.........." №..., е обжалвал Наказателно постановление № 23-5310-000312/09.06.2025
г., издадено от Началник група в ОД на МВР-К.............., група КПДГПА К..............,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В процеса се представлява от адв. П. З., който
поддържа жалбата, като представя и писмени бележки. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, както и представените по делото заявления от юрк. Л., е взето
становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено атакуваното
наказателно постановление. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Не претендира деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
На 04.03.2025 г., актосъставителят Б. Р., на длъжност – мл. автоконтрольор в КПД
1
ГПА в ОД на МВР-К.............., е съставил АУАН с бл. № 051933/04.03.2025 г. и свидетелят
при съставянето на акта и установяване на нарушението – П. Н., са констатирали, че
жалбоподателят на 04.03.2025 г. около 17:10 ч., по АМ „Струма“, при км 72, в посока на
движение към гр. София, управлява лек автомобил, марка и модел „Р............“, с
регистрационен номер ............., собственост на баща му К.................. С., с ЕГН **********,
като автомобила е с прекратена регистрация от 11.02.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят подписал съставения му АУАН без възражение.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. К.............., ТО-
Дупница по компетентност относно съмнение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
от НК. С постановление на РП гр. К.............., ТО - гр. Дупница е отказано да се
образуваното ДП. В мотивите на постановлението е прието, че жалбоподателят формално е
осъществил състава на престъплението по 345, ал. 2 от НК, но поради ниската степен на
обществена опасност на деянието и обстоятелството, че не е осъждан, е счел, че следва да му
бъде потърсена административнонаказателна отговорност, доколкото за същото такова
деяние е предвидена както наказателна, така и администативнонаказателна отговорност.
На 09.06.2025 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация, описана в АУАН.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Разпитаният в хода на съдебното следствие актосъставител поддържа изцяло
установеното в АУАН фактическа обстановка, като заявява, че нарушението е установено с
РСОД (таблет).
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе лек автомобил, собствеността на който е на друго
2
физическо лице, но същият го е ползвал към датата на проверката. Установи се категорично
и това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 11.02.2025 г. регистрация по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, На инкриминираната дата- 04.03.2025 г., жалбоподателят управлявал
МПС, което не е негова собственост, а на баща му и нямал съзнанието, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от
служители на МВР, които констатирали това обстоятелство с РСОД.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл. 18б
ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Липсват доказателства по делото, че бащата на
жалбоподателя е бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от
жалбоподателя автомобил, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той
е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците,
както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било
установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
3
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от състава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС,
което е ползвал към датата на проверката, а и от кога е прекратена. Незнането на тези
обстоятелства изключва умисъла и не може да се направи извод, че привлечения към
административнонаказателна отговорност е предвиждал и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. Не е имал никаква възможност да направи
справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е прекратена регистрацията на МПС,
на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва и непредпазливостта като форма на
вината. Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на
физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на
виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.16 договор за
правна защита и съдействие от 29.10.2025 г., се установява, че жалбоподателят е възложил
на адвокат З. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред всички инстанции по обжалване на процесното наказателно
4
постановление. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева,
отговарящо на предвиденото в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), което е заплатено в брой при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и
ОДМВР гр. К.............. следва да заплати на К. К. С., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С......., ул. "М...... Д.........." №..., сумата от 500.00 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000312/09.06.2025 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-К.............., група КПДГПА К.............., упълномощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на К. К. С., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С......., ул. "М...... Д.........." №..., му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест)
месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. К.............. да заплати на К. К. С., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С......., ул. "М...... Д.........." №...2, сумата от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
К.............., по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5