Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1556
гр. Русе, 04.10.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI – ти граждански състав
в публично заседание на двадесет и
девети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №1449 по описа за 2010г., за да се
произнесе, съобрази следното:
В.П.П. твърди, че М.Е.Т., с когото живяла на
съпружески начала, е баща на сина й Е. М. Т., ЕГН **********. След фактическата
раздяла с ответника, с оглед тежката икономическа обстановка в страната и
невъзможността да осигури необходимите финансови средства за задоволяване
ежедневните нужди на детето, ищцата потърсила работа в чужбина. Била назначена
като служител във фирма „Едил Рестаури Ди Кампания Алесандро” – гр.Парма,
Италия с месечно трудово възнаграждение в размер на 600 евро. До края на 2009г.
единствено тя, с помощта на майка си, полагала грижи за сина си. След като се
установила в Италия ежедневно контактувала с Евгени по телефона и редовно
изпращала пари за издръжката му. Пояснява, че условията, при които живее детето
– дома на майка й, са много добри, а тя осигурява необходимите средства за посрещане
нуждите на Евгени. Заявява, че няма намерение да остава в Италия и желае да отглежда
сина си в България. Твърди, че с ответника не могат да постигнат
разбирателство, относно упражняването на родителските права, поради което моли
съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на
родителските права по отношение малолетния; да определи режим на лични
отношения между детето и бащата, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, както и един
месец през лятото, по време несъвпадащо с годишния й отпуск; да осъди ответника
по насрещния иск да заплаща за сина си месечна издръжка в размер на 80 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
Ответникът М.Е.Т. признава изцяло ищцовите претенции.
Съдът,
съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С представено по делото в заверен
препис удостоверение за раждане, издадено от община Русе, въз основа на акт за
раждане №0999/04.07.2006г. се установява, че В.П.П. и М.Е.Т. са родители на Е.
М. Т., роден на ***г.
Ответникът работи във фирма „Кармела
Фузаро” – Италия, а ищцата - във фирма „Едил Рестаури Ди Кампания Алесандро” –
гр.Парма, Италия.
От представените по делото социални
доклади е видно, че родителите задоволяват физическите нужди на сина си, както
и неговите емоционални, здравни и психологически потребности. Според
становищата на ОЗД – гр.Русе и ОЗД – гр.Попово за доброто и пълноценно развитие
на Евгени е необходимо поддържането на топли и стабилни отношения с двамата
родители и останалите членове на разширеното семейство.
Фактическите обстоятелства изнесени в исковата молба
и формулирания петитум дават основание на съда да квалифицира правно, предявения
иск по чл.127,ал.2 от СК.
Според цитираната правна норма, ако родители, които
не живеят заедно не биха могли да постигнат споразумение относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът се решава от районния съд, който се произнася по тези
въпроси, съобразявайки разпоредбите на чл.59, 142, 143 и 144 от СК.
В настоящия случай, безспорно бе установено, че
родителите на Е. не са в брак и не съжителстват заедно. При това фактическо
положение следва да се уреди юридически местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права и режимът на лични отношения с родителя, при когото то не
живее.
Ответникът М.Е.Т. признава изцяло иска,
така както е предявен.
Признато е право, с което ответникът
може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид признанието на иска, с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да
бъде уважена изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.127, ал.2 от СК, местоживеенето на
малолетния Е. М.Т., ЕГН ********** при майката В.П.П., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Е. М. Т., ЕГН ********** на майката В.П.П.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М.Е.Т., ЕГН **********
и детето Е. М. Т., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа в събота до 19,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по време
несъвпадащо с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.Е.Т., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.2 от СК да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за малолетното си дете Е. М.
Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.П.П., ЕГН **********,
считано от 05.05.2010г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: