РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Перник, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Вал груп“ ЕООД срещу Решение №
1110/ 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 199/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с
което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД сумата
9518,61 лева – главница по фактура № **********/ 31.10.2022 г. и протокол за прихващане
на вземания и задължения от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2023 г., както
и 1117,16 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 26.10.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 05118/ 2023 г.,
по описа на Районен съд – Перник, и „Вал груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТИВИ ЕМ
ТВ“ ООД сумата 2310,74 лева – разноски в заповедното и в исковото производство.
С жалбата е изразено становище, че решението е неправилно поради нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд не е изложил мотиви, въз основа на които е приел, че исковете са основателни, а
извършил единствено тълкуване на протокол за прихващане на вземания и задължения, въз
основа на което направил извод, че след като ответникът има задължение към трето
неучастващо по делото лице – страна по протокола, страните са постигнали съгласие
ответникът да го замести в дълга към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД. С решението не било обсъдено
наведеното от „Вал груп“ ЕООД възражение по чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че отговорът на исковата молба е подаден след
изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В тази връзка посочва, че в първото открито
съдебно заседание възразил изрично срещу този извод, направен с определение № 1847/
30.05.2024 г., в което било прието, че препис от исковата молба е връчен на ответника на
основание чл. 50, ал. 3 ГПК. Излага, че от изискана справка от Кметство *** било видно, че
1
уведомяването не е направено на адреса на дружеството, а в кметството и на непознато за
него лице. Поради това изразява становище, че е налице нередовност на връчването на
препис от исковата молба и приложенията към нея. Тези възражения били приети за
неоснователни от съда и било оставено без уважение искането му за откриване на
производство по чл. 193 ГПК по оспорване авторството на протокола за прихващане на
вземания и задължения в частта, касаеща подписа, поставен за Т.С. в качеството му на
управител на „Вал груп“ ЕООД, както и за допускане на съдебно-почеркова експертиза.
Освен това действието по противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, направено с отговора
на исковата молба, било приравнено на действие по оспорването по чл. 193 ГПК и било
обявено за преклудирано. В жалбата е изложено още, че в първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което било
установено, че протоколът за прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г. не е
осчетоводен от ответното дружество, не му е представян и то не разполага с него. При „Вал
груп“ ЕООД било извършено осчетоводяване на плащане от 02.11.2022 г. в размер на 9880
лева с основание фактура № **********/ 31.10.2022 г., за която се твърдяло, че е предмет на
протокола от 10.03.2023 г. Плащането било направено на В.О., представляващ „Ариста-2017
М“ ЕООД, издател на фактурата и трета стана по протокола. Въззвиникът сочи, че
първоинстанционният съд не обсъдил обстоятелството, че ищцовото дружество не е
представило два пъти на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза достъп до
счетоводството си, нито изискани от него счетоводни документи, както и че не е приложил
последиците в тази връзка, визирани в чл. 161 ГПК въпреки изричното предупреждение за
тях. Не било доказано осчетоводяването на протокола за прихващане на вземания и
задължения при ищцовото дружество, поради което жалбоподателят изразява становище, че
задължението му продължава да е към „Ариста – 2017 М“ ЕООД, а не към „ТИВИ ЕМ ТВ“
ООД. Въз основа на тези доводи „Вал груп“ ЕООД е отправило искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТИВИ ЕМ
ТВ“ ООД, с който е оспорена основателността й и са изложени съображения, че атакуваното
решение е правилно. Според въззиваемия последното е обосновано и мотивирано, а
твърденията на жалбоподателя, че не са обсъдени всички събрани доказателства, са
неоснователни. Същият поддържа, че възражението по чл. 301 ТЗ на ответника е бланкетно
и не съдържа фактическия състав на разпоредбата. Освен това сочи, че същата не е
приложима в случая, доколкото твърдението на „Вал груп“ ЕООД е, че подписът в
протокола за прихващане на вземания и задължения не изхожда от управителя на
дружеството – Т.С.. Заявява, че протоколът е подписан от последния и върху него е поставен
печат на „Вал груп“ ЕООД. С отговора на жалбата е изразено становище за неоснователност
на възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд приел неправилно, че
отговорът на исковата молба е просрочен. В тази връзка се сочи, че препис от исковата
молба е връчен на ответната страна на 27.02.2024 г. по реда да на чл. 50, ал. 3 ГПК, а
отговорът е подаден на 02.04.2024 г. Въззиваемият поддържа, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд, че страните по протокола за прихващане на вземания и
задължения от 10.03.2023 г. са постигнали съгласие „Вал груп“ ЕООД да замести „Ариста-
2017“ ООД в дълга му към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, както и че поради това кредитор на
дължимото вземане по фактура № **********/ 31.10.2022 г. е „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД. Въз
основа на тези съображения ответникът по жалбата моли атакуваното решение да бъде
потвърдено.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира следното:
Производството по гр.д. № 199/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, с която са
предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Вал
груп“ ЕООД за сумата 9518,61 лева – задължение по протокол за прихващане на вземания и
2
задължения от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата 1117,16 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2022 г. до
26.10.2023 г. Ищецът твърди, че с оглед на възникнали задължения между „ТИВИ ЕМ ТВ“
ООД, „Ариста-2017“ ООД и „Вал груп“ ЕООД на 10.03.2023 г. бил подписан протокол за
прихващане на вземания и задължения, според който „Ариста-2017 М“ ООД дължи на
„ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД сума в общ размер 26 395,41 лева по фактура № ***/ 30.11.2022 г.
(85,65 лева) и фактура № ***/ 06.02.2023 г. (26 309,76 лева), а „Вал груп“ ЕООД дължи на
„Ариста-2017 М“ ООД сума в общ размер 28 936,32 лева по фактура № ***/ 31.10.2022 г. (16
876,80 лева) и фактура № **********/ 31.10.2022 г. (12 059,52 лева). По силата на протокола
„Ариста-2017 М“ ООД прихванало вземанията си към „Вал груп“ ЕООД срещу
задължението си към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, след което задължението на „Ариста-2017 М“
ООД към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД се закрило, „Вал груп“ ЕООД дължало на „Ариста-2017 М“
ООД – 2540,91 лева по фактура № **********/ 31.10.2022 г., както и на „ТИВИ ЕМ ТВ“
ООД претендиранта сума от 9518,61 лева. Ищцовото дружество твърди, че ответникът му
дължи и сумата 1117,16 лева - мораторна лихва върху сумата 9518,61 лева за периода от
01.11.2022 г. до 26.10.2023 г. Излага, че за тези вземания му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5118/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, но
„Вал груп“ ЕООД депозирало възражение срещу нея. Поради това е отправил искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
9518,61 лева – задължение по протокол за прихващане на вземания и задължения от
10.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 1117,16 лева – мораторна лихва за периода
от 01.11.2022 г. до 26.10.2023 г.
Ответникът „Вал груп“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
основателността на исковите претенции. Оспорил е соченото от ищеца обстоятелство, че от
него име е подписан протокол за прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г.,
съответно авторството на документа в частта, касаеща подписа на Т.С., положен в
качеството му на управител на „Вал груп“ ЕООД. Заявил е, че за този протокол узнал от
изпратените по делото съдебни книжа, както и че се противопоставя на действията по
сключване на протокола, като действия, извършени без представителна власт. Уточнява, че е
получател по фактура № **********/ 31.10.2022 г., издадена от „Ариста-2017 М“ ООД за
транспортна услуга, но поддържа, че по нея е извършено и осчетоводено плащане в размер
на 9880 лева на издателя на фактурата. Изразява становище, че поради неоснователност на
главния иск се явява неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на
1117,16 лева.
С постановеното решение № 1110/ 18.12.2024 г. по гр.д. № 199/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Перник, предявените искове при приета правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 102, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, като е
признато за установено, че „Вал груп“ ЕООД дължи на „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД сумата 9518,61
лева – главница по фактура № **********/ 31.10.2022 г. и протокол за прихващане на
вземания и задължения от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2023 г., както и
1117,16 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 26.10.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 05118/ 2023 г.,
по описа на Районен съд – Перник. Първоинстанционният съд е посочил, че от
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява фактът на възникване на
задължението по фактура № **********/ 31.10.2022 г. в полза на „Ариста-2017 М“ ООД
срещу ответника. Изложил е, че при тълкуване на протокола от 10.03.2023 г. за прихващане
на вземания и задължения следва да се търси действителната обща воля на страните, въз
основа на което е приел, че с него е извършено заместване в дълг на „Ариста-2017 М“ ООД
от ответника „Вал груп“ ЕООД по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, като кредиторът „ТИВИ
ЕМ ТВ“ ООД е дал съгласието си за това. Въз основа на тези аргументи е достигнал до
извод, че предявеният иск за сумата 9518,61 лева е основателен. По отношение на искът за
обезщетение за забава в размер на 1117,61 лева е изложил, че размерът не е спорен между
страните и доколкото ответникът дължи на ищеца главното задължение, дължи и
3
претендираната върху него лихва за забава.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността на акта, е ограничен от наведените в жалбата доводи (с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение,
намира, че същото е валидно и допустимо.
Съдът приема, че правната квалификация на предявения иск за сумата 9518,61 лева не
е по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 102, ал. 1 ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд,
доколкото в случая липсва твърдение за заместване в дълг. При заместването в дълг се
запазва съществуващото задължение, като трето лице замества досегашния длъжник в
правоотношението, а последният се освобождава от отговорност към кредитора. В случая
твърдението на ищеца е, че със сключения протокол за прихващане на вземания и
задължения от 10.03.2023 г. „Ариста-2017 М“ ООД „прихванало“ вземанията си към „Вал
груп“ ЕООД срещу задължението си към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, след което задължението на
„Ариста-2017 М“ ООД към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД се „закрило“, „Вал груп“ ЕООД следвало
да заплати на „Ариста-2017 М“ ООД 2540,91 лева по фактура № **********/ 31.10.2022 г., а
„ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД станало кредитор на „Вал груп“ ЕООД за сумата 9518,61 лева.
Следователно не се твърди да е уговорено заместване в дълг. Заявено е, че страните са се
споразумели задължението на „Ариста-2017 М“ ООД към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД да се
погаси, „Вал груп“ ЕООД да продължи да дължи на „Ариста-2017 М“ ООД част от
задължението по фактура № **********/ 31.10.2022 г. в размер на 2540,91 лева, както и че
за „Вал груп“ ЕООД възниква ново задължение към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД за сумата 9518,61
лева, съответстваща на останалата част от съществуващите към този момент негови
задължения към „Ариста-2017 М“ ООД. Тоест твърдението на ищцовото дружество, на което
са основани исковите претенции, е за сключено тристранно споразумение, с което страните
са договорили част от задълженията да бъдат погасени, а друга част - новирани чрез смяна
на кредитора, но не и че някое от съществуващите такива е запазено при смяна на длъжника.
Въз основа на тези обстоятелства главният иск следва да бъде квалифициран по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Доколкото районният съд се е произнесъл по заявените от ищеца факти и в рамките
на отправеното искане - при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата
молба, дадената неправилна правна квалификация не обуславя недопустимост на съдебния
акт.
По правилността на решението въззивният съд приема следното:
За да обоснове предявените вземания срещу „Вал груп“ ЕООД, ищцовото дружество
се е позовало на сключено тристранно споразумение между него, „Вал груп“ ЕООД и
„Ариста-2017 М“ ООД от 10.03.2023 г., наименовано протокол за прихващане на вземания и
задължения, въз основа на което „Ариста-2017 М“ ООД „прихванало“ вземанията си към
„Вал груп“ ЕООД срещу задължението си към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, след което
задължението на „Ариста-2017 М“ ООД към „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД се „закрило“, „Вал груп“
ЕООД следвало да заплати на „Ариста-2017 М“ ООД 2540,91 лева по фактура №
**********/ 31.10.2022 г., а „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД станало кредитор на „Вал груп“ ЕООД за
сумата 9518,61 лева. Препис от тристранното споразумение е представен и приет в
първоинстанционното производство. Същият обаче е изключен от доказателствения
материал по делото на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК с определение, постановено в
открито съдебно заседание на 27.11.2025 г. по настоящото въззивно гражданско дело. Този
резултат е достигнат, след като с определение № 755/ 16.10.2025 г. въззивният състав е счел
за основателни доводите на въззиваемия „Вал груп“ ЕООД, наведени с въззивната жалба, за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
4
неправилно оставяне без уважение на доказателствените му искания, релевирани с отговора
на исковата молба, поради неспазване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С посоченото
определение е прието, че отговорът на исковата молба на „Вал груп“ ЕООД е депозиран в
рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, както и че заявените оспорвания и доказателствени
искания също са своевременно направени. Поради това и с оглед на изричното оспорване на
протокола за прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г. от страна на ответника
на основание чл. 183, ал. 1 ГПК съдът е задължил „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД да представи
оригинала на документа най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като го е
предупредил изрично, че в противен случай преписът ще бъде изключен от
доказателствения материал по делото. В рамките на предоставения срок въззиваемият не е
представил оригинал на документа, като с молба от 19.11.2025 г. е заявил, че няма
възможност за това, без да конкретизира причините. Въз основа на тези обстоятелства съдът
е приложил неблагоприятните последици, визирани в нормата на чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК,
като е изключил преписа от протокола от доказателствата по делото. Следователно не е
възможно съдебният състав да изгради правните си изводи на този документ, доколкото
същият не е част от доказателствения материал. Последното обосновава извод, че
предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основани на твърдения, че процесните вземания произтичат от
сключения между „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, „Вал груп“ ЕООД и „Ариста-2017 М“ ООД
протокол за прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г., се явяват недоказани и
съответно неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне на това основание, без да е
необходимо да бъдат обсъждани останалите доводи на страните.
За пълнота следва да се добави, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява неоснователен и поради обстоятелството, че вземане за обезщетение за забава,
считано от 01.11.2022 г. върху сумата 9518,61 лева не е включено в протокола за прихващане
на вземания и задължения от 10.03.2023 г.
Мотивиран от горните съображения настоящият съдебен състав на Окръжен съд –
Перник намира, че обжалваното Решение № 1110/ 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 199/
2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което предявените искове от „ТИВИ ЕМ ТВ“
ООД срещу „Вал груп“ ЕООД са уважени, е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а вместо това исковете да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на
въззивника сторените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство и
пред настоящата въззивна инстанция в общ размер 3571,37 лева, от които за
първоинстанционното производство: 1628 лева – адвокатско възнаграждение и 100 лева –
депозит за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза, а за въззивната инстанция:
1628 лева – адвокатско възнаграждение и 215,37 лева – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1110/ 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 199/ 2024 г., по
описа на Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Дедеагач № 40, ап. офис 8, срещу „Вал
груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Батановци, ул.
Никола Вапцаров № 9, искове по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 9518,61 лева – задължение по протокол за
прихващане на вземания и задължения от 10.03.2023 г., както и 1117,16 лева – мораторна
лихва за периода от 01.11.2022 г. до 26.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5118/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник.
5
ОСЪЖДА „ТИВИ ЕМ ТВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Дедеагач № 40, ап. офис 8, да заплати на „Вал
груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Батановци, ул.
Никола Вапцаров № 9, сумата 3571,37 лева – съдебни разноски за първоинстанционното и
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6