№ 3085
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110214480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Н. С., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 24-4332-001179/30.01.2024 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва съответствието на
детерминираната в акта фактическа обстановка с обективната действителност.
Инвокирани са оплаквания за некоректно приложение на материалния закон,
както и за явна несправедливост на наложеното административно наказание.
Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като
неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
1
Постъпили са писмени бележки от гл. юрк. Силвия Михайлова, с приложено
пълномощно, която оспорва жалбата и аргументира искане за цялостно
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Отправена е молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
1159355/12.12.2023 г., съставен от Т. С. А. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля Т. С. И. - очевидец е констатирано, че на
12.12.2023 г., около 14:36 часа, в гр. София, по ул. „Хан Кубрат“, с посока на
движение от ул. „Адам Мицкевич“ към ул. „Бели Дунав“, жалбоподателят С.
управлява товарен автомобил марка „Деу“ с рег. № *****, като при
извършената проверка е установено, че превозва товар, който не е укрепен.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на С..
Впоследствие, на 12.01.2024 г. полицейският служител Т. А. съставил
АУАН № 030884 в присъствието на свидетеля Т. С. И. – очевидец за това, че на
12.12.2023 г., около 14:36 часа, в гр. София, по ул. „Хан Кубрат“, с посока на
движение от ул. „Адам Мицкевич“ към ул. „Бели Дунав“, жалбоподателят С.
управлява товарен автомобил марка „Деу“ с рег. № *****, като при
извършената проверка е установено, че превозва 4 броя железни бутилки за
2
съхранение и превоз на втечнен газ, които не са укрепени по надлежния ред.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на С. при условията
на отказ, удостоверен с подписа на свидетеля Иван И..
Въз основа на АУАН № 030884/12.01.2024 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-4332-001179/30.01.2024 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя И. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника С. на 23.08.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок с пощенски
оператор чрез наказващия орган на 09.09.2024 г., което обстоятелство е видно
от интернет сайта на куриера.
На 06.02.2024 г. е издадена мотивирана резолюция № 23-4332-М003686 от
началника на ОПП СДВР за прекратяване на административнонаказателното
производство, образувано въз основа на АУАН № 1159355/12.12.2023 г., но по
делото липсват фактически данни същата да е връчена на жалбоподателя С. с
оглед гарантиране на правото му по чл. 54, ал. 7 ЗАНН да оспори
законосъобразността й по съдебен ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
3
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на въззивника С., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита.
От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелят
Т. А. е съставил два акта по отношение на жалбоподателя С., касателно едно и
също нарушение. Визираният подход е незаконосъобразен и не намира
нормативна опора, тъй като актосъставителят не разполага с правомощия да
„анулира“ съставените от него актове, каквито доводи се съдържат в
приложена по делото докладна записка от 12.01.2024 г., независимо от
последващата констатация за допуснати от негова страна пропуски при
словесното и/или цифрово формулиране на административното обвинение.
Поначало законодателят е предвидил процесуална възможност за наказващия
орган да прекрати производството с мотивирана резолюция съгласно чл. 54,
ал. 1, т. 7 ЗАНН, когато при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила или пък да упражни предоставеното му с
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН правомощие като издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От справката картон на водача е видно, че на
06.02.2024 г. е издадена мотивирана резолюция № 23-4332-М003686 от
началника на ОПП СДВР, въз основа на АУАН № 1159355/12.12.2023 г., но
липсват фактически данни същата да е връчена на жалбоподателя С. с оглед
гарантиране на правото му по чл. 54, ал. 7 ЗАНН да оспори
законосъобразността й по съдебен ред.
В процесния случай допуснатият от актосъставителя порок касае
правната квалификация на вмененото административно нарушение, като
4
вместо да субсумира очертаната в акта деятелност под разпоредбата на чл.
177, ал. 4, т. 3 ЗДвП същата е била квалифицирана по чл. 127, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Апропо, материалният закон е приложен неправилно и във втория съставен
АУАН, доколкото не става ясно в кой нормативен акт е предвиден „надлежния
ред“ за укрепване на товара. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН всеки акт
задължително трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, а също така и законните разпоредби, които са
нарушени, тъй като тези задължителни реквизити обуславят неговата
законосъобразност от формална страна. Такова описание отсъства и в двата
акта, тъй като в тях не се съдържа информация какви конкретни действия,
свързани с обезопасяване на товара е следвало да бъдат извършени от водача,
съблюдавайки изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари /обн. в ДВ бр. бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018
г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията/.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 17 ЗАНН предвижда, че никой
не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е
бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на
съда, като визираният нормативен регламент не допуска не само повторно
наказване, но и дублиращи се висящи процедури при наличието на предметна
и персонална идентичност. В конкретиката на процесния казус се изяснява, че
към настоящия момент образуваното съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателно производство с АУАН № 1159355/12.12.2023 г.
продължава да е висящо, тъй като резолюцията за неговото прекратяване не е
влязла в законна сила, а това мотивира становището на този съдебен състав, че
повторно образуваното такова с АУАН № 030884/12.01.2024 г., въз основа на
който е издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
001179/30.01.2024 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при
ОПП-СДВР се е развило незаконосъобразно и следва да бъде прекратено / арг.
от чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК/. Съставянето на два отделни
акта за едно и също нарушение представлява съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателното постановление, тъй като внася несигурност в правното
положение на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, дискредитира произтичащите от закона функции на акта и рефлектира
5
пряко върху авторитета на административни органи. Предприетата
инициатива за издаване на НП, въз основа на втория АУАН не намира никаква
нормативна опора и тангира с недопустима административна репресия, като
за посоченото обстоятелство жалбоподателят С. разполага с правна
възможност да претендира обезщетение, касателно причинените му вреди, по
специалния ред, предвиден в Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно на
формално основание, а административнонаказателното производство -
прекратено, съгласно чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 6 НПК, което от своя страна препятства обсъждането на въпроса, касателно
неговата правилност.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. с ал. 2, т. 3
ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, Софийски
районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-4332-
001179/30.01.2024 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя И. Н. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
6
НАХД № 14480/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав,
стартирало с АУАН № 030884/12.01.2024 г., въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление № 24-4332-001179/30.01.2024 г. от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, поради
образуването му в нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7