ДОПЪЛНИТЕЛНО
Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година
|
23.04.2018 |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|||
На |
двадесет
и трети април |
|
Година
|
2018 |
|||
В закрито заседание в следния състав:
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар |
Валя
Пенова |
Прокурор |
|
като разгледа докладваното от |
Съдия
ВЪТКОВ |
гражданско |
Дело номер |
577 |
по описа за |
2017 |
година. |
и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по чл. 248 ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца по делото „Ю. Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260,
за изменение на решение №224/17.10.2017 год., постановено по делото в частта му
за разноските, евентуално да се допълни решението, като съдът се произнесе и
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Съдът е връчил копие
от молбата на ответната страна, и в дадения и срок е постъпил отговор, в който
се оспорва молбата като неоснователна.
С молбата е направено
искане на първо място за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като се присъдят и направените в заповедното производство разноски.
На второ място при условията на евентуалност ищецът моли да бъде допълнено
решението, като се присъдят и направените в заповедното производство разноски. Разпоредбата
на чл. 248 ГПК сочи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в
едномесечен срок, съдът може по искане на страните да допълни или измени
решението в частта му за разноски. При такова искане е неприложима разпоредбата
на чл. 250 ГПК за допълване на решението когато съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Независимо от това, съдът дължи произнасяне и по двете искания
при което намира, че искането за изменение на решението в частта му за
разноските следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът не се е
произнесъл по тези разноски и няма какво да се изменя. При това положение
искането при условията на евентуалност, решението да бъде допълнено е
основателно. Действително съдът с решението си е признал за установено по
отношение на Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, че същите
дължат изпълнение на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, по издадената по ч. гр. дело №
1112/2016 г. по описа на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 437/26.08.2016 г., с която е разпоредено „Т. С. ХИЦ“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл. 10, вх. Б, ет.1, ап.
1 представлявано от Н.М., и поръчителите:
Х.К.И. ЕГН ********** ***, М.Д.И. ЕГН ********** *** М.Ж.Н.ЕГН **********
***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „Ю. Б.” АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район В. ул. О.П. № 260, със законните представители Петя Д. и Д.Ш.,
сумата 19 126.22 лв. /деветнадесет хиляди сто двадесет и
шест лева и 0.22 ст./ главница, 10 538.24 лв. договорна лихва за периода
от 06.07.2013 год. до 24.08.2016 год., 1 151.59 лв. такси за периода от
30.06.2013 г. До 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 26.08.2016 г. до изплащане на вземането, и се е произнесъл по
разноските в исковото производство като е осъдил Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И.
ЕГН ********** ***, да заплатят на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, направените деловодни
разноски в размер на 716.32 разноски по настоящото дело за внесена държавна
такса и възнаграждение за вещо лице. Липсва произнасяне за дължимостта на
разноските направени в заповедното производство съгласно задължителните
указания в т. 12 от ТР по тълкувателно дело № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Следва да се допълни решението като на ищеца се присъдят и
разноските в заповедното производство.
Неоснователно е възражението
в отговора за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът не дължи
произнасяне по него, тъй като постановената по ч. гр. дело № 1121/2016 г. на
МзРС Заповед № 437/26.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК е подлежала на обжалване пред ВрОС само в частта за
разноските в двуседмичен срок от връчването и. Няма данни по делото заповедта
да е обжалвана в частта за разноските.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 224/17.10.2017 г. постановено по
гр. дело № 577/2017 г. на МзРС, като
ОСЪЖДА Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН **********
***, да заплатят на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, направените деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 1121/2016 г. на МзРС в размер на
616.32 лв. разноски за внесена държавна такса и 1190.69 лв. адвокатско
възнаграждение, които суми се дължат солидарно с главния длъжник по делото „Т.
С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл.10, вх.Б,
ет.1, ап.1 представлявано от Н.М., и за което е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 1121/2016 г. по описа на МзРС.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВрОС.
Районен съдия: