РЕШЕНИЕ
Номер 219 18.01.2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На четиринадесети
декември, две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание
в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена
Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2547 по
описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация София”ЕАД- гр.София против П. и Т. М. за установяване дължимостта от ответниците разделно / по равно/ на сумата от 1728,31 лева- стойност на ползвана от същите топлинна енергия в ап.№ .., находящ се в гр. С., ЖК “Р.”, бл.., вх.. през периода м.януари 2010г.- м.април 2011г., на сумата от 256,08 лева- обезщетение за забавено плащане на първата сума в размер на законните лихви върху същата за периода 03.03.2010г.- 27.04.2012г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 18.05.2012г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Третото лице К.А. признава, че той дължи горепосочените суми.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че през горепосочения период ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдявания обект, са потребили топлинна енергия на стойност 912,78 лева, ползвана в ап.№ .., находящ се в гр. С., ЖК “Р.”, бл.., вх... Задължението за заплащане на тази сума не било изпълнено, поради което върху същата се натрупали лихви за забава. Било подадено заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците подали възражение против издадената заповед за изпълнение и поради това за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящето дело. От страна на ответниците се твърди, че са придобили правото на собственост върху горепосоченото жилище по силата на нотариален акт за покупко- продажба от 28.12.2009г.. След придобиване на собственост в жилището останал да живее продавачът К.А.. Ответниците се позовават на разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която, потребител на ТЕ можел да бъде не само собственикът, но и ползвателят. В този смисъл те твърдят, че ползвател и потребител на доставената в имота ТЕ е третото лице А.. Между него и ответниците била подписана спогодба от 31.10.2012г., в § 7 от която той се задължил да заплати всички консумативни разходи за ползването на имота, вкл. и потребената ТЕ. Оспорва се ликвидността и изискуемостта на вземането за главница поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му за издаване на месечни фактури. Оспорва се техническата годност на технологичното оборудване на абонатната станция, обслужваща бл… вх.”..”, както и изправността на всички топломери в сградата. От страна на третото лице К.А. е заявено признаване на твърдението на ответниците, че той дължи заплащане на процесните суми.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Във всички редакции на тази разпоредба от влизане в сила на ЗЕ до сега е използвана формулировката „титуляри на вещно право на ползване. В §1, т.42 / отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от ДР на ЗЕ е записано следното: "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. Понятието „потребител”, макар и общо, по принцип се използва за лицата, които реално ползват определен имот. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ обаче е специална и изрично определя кои са потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, каквато несъмнено е бл…, в ЖК”Р.”, гр.С., в който се намира обекта на потребление- ап.№ ... Действително, съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят има задължение да заплаща и разходите, свързани с ползуването на вещта, каквито разходи са и тези за потребената топлинна енергия / такова задължение има и ползвателят по договор за заем за послужване/. Това задължение обаче е спрямо наемодателя, защото наемателят е в договорни отношения с него, а не с топлоснабдителното дружество. Партидите в топлоснабдителните дружества се водят на името на собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване и се променят при промяна на собствеността / съответно при отчуждаване на вещното право на ползване/, а не при сключване на договор за наем или за заем за послужване. Ето защо, когато наемателят плаща потребената топлинна енергия, той я плаща по партидата на наемодателя си и за негова сметка, а не в качеството на потребител спрямо топлоснабдителното дружество. Съответно- доколкото ответниците изрично признават, че са били собственици на горепосочения ап.№ 2 през периода м.януари 2010г.- м.април 2011г., то следва да се приеме, че те са задължени спрямо ищцовото дружество за плащане на потребената през същия период ТЕ, независимо от наличието на писмена спогодба между тях и третото лице и независимо от заявеното признание от последния, че той дължи процесните суми.
Нито ответниците, нито третото лице, не оспорват, че през горепосочения период в ап.№ .., находящ се в гр. С., ЖК “Р.”, бл.., вх.. е била доставена и потребена ТЕ. От ответниците са оспорва доставеното количество, начина на разпределянето му и неговата стойност. Наличието на потребление и неговата стойност се установяват и от приетите по делото заключения по СТЕ и ССЕ с вещи лица В.Ш. и М.М.. В заключението на в.л.Ш. е отразено, че през процесния период в ап.№.. е ползвана ТЕ за отопление и за битова гореща вода, които са отчитани съответно по монтирани на радиаторите топломери и по водомер за топла вода или са начислявани нормативно определени количества при липса на възможност за отчитане на водомера. Издаването на фактури не е задължително условие за възникването на задължение за плащане на потребената ТЕ. От заключението на вещ лице М. обаче се установява също така, че дължимата главница е в размер от 1667,11 лева, а лихвите са в размер от 248,86 лева, поради което искът по чл.422 от ГПК ще следва да бъде уважен до размер на посочените суми, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1728,31 лева и 256,08 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ищцовото дружество ще следва да бъде присъдена 1915,97/1984,39- та част от направените от него съдебни разноски в общ размер от 719 лева / с включено юрк.възнаграждение в размер от 369 лева/, а именно сума в размер от 694 лева; в полза на ответниците ще следва да бъдат присъдени 7 лева от направените от тях съдебни разноски за възнаграждения на вещите лица на СТЕ и ССЕ. Ответниците ще следва да заплатят по равно и 1915,97/1984,39- та част от разноските в заповедното производство- 139,69 лева, а именно суми в размер от по 69,85 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.М., ЕГН: ********** и Т.Й.М., ЕГН: **********-***, че същите дължат разделно, по равно на „Топлофикация София”ЕАД- гр.София, ул.”Ястребец”№ 23Б сумата от 1667,11 лева- стойност на ползвана от същите топлинна енергия в ап.№ 2, находящ се в гр. С., ЖК “Р.”, бл.., вх.. през периода м.януари 2010г.- м.април 2011г., сумата от 248,86 лева- обезщетение за забавено плащане на първата сума в размер на законните лихви върху същата за периода 03.03.2010г.- 27.04.2012г., ведно със законните лихви върху главницата от 1667,11 лева, считано от 18.05.2012г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, като ОНТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за разликата между пълния претендиран размер на главницата от 1728,31 лева и мораторните лихви- 256,08 лева, и горепосочените, признати за установени главница и лихви.
ОСЪЖДА П.В.М., ЕГН: ********** и Т.Й.М., ЕГН: **********-***, да заплатят на „Топлофикация София”ЕАД- гр.София, ул.”Ястребец”№ 23Б по 347 лева- съдебни разноски по настоящето дело, както и по 69,85 лева- съдебни разноски в производството по приложеното ч.гр.д.№ 9740/2012г. на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД- гр.София, ул.”Ястребец”№ 23Б да заплати на П.В.М., ЕГН: ********** и Т.Й.М., ЕГН: **********-***, по 3,50 лева- съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице К.К.А. ***, ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ