№ 15410
гр. С., 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110167639 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от Ф. Б. З. срещу СО, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 18
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на инцидент, реализирал се на 25.01.2022 г., около 19: 30 ч. в гр. С.,
ж.к. .., от страната на 91 ОДЗ "Слънчев кът" – падане на ищеца в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2022 г. до окончателното
плащане, и сумата от 380, 27 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на инцидента – заплатени
медицински консумативи, такси и лекарствени медикаменти, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022
г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.01.2022 г., около 19: 30 часа, се прибирал от
работа, като паркирал собствения си автомобил пред пред бл. ..., гр. С..
Въпреки зимния сезон, пътният участък пред блок 8, бил сух, мястото било
осветено от улично осветление и търговските обекти в блока. Ищецът се
насочил към вход А на блока, в който живее. Както си вървял, изведнъж се
спънал в дълбока дупка на пътното платно, която била необезопасена и
несигнализирана, при което левия му крак се извил рязко в нетипично
положение, паднал и почувствал силна интензивна болка в лявото коляно. В
този момент, покрай него минавал съсед от блока и му се притекъл на помощ,
като му помогнал да се изправи. С накуцване и болка, ищецът се прибрал в
жилището си. През цялата вечер изпитвал силни интензивни болки в лявото
коляно, многократно правил компрес, който за кратко облекчавал
1
интензивните болки, след което болките продължавали. Взел обезболяващи
медикаменти, но цяла нощ не можел да заспи от болка, лявото му коляно
отичало, като отока се увеличавал с напредване на времето. На следващия ден
- 26.01.2022 г. поради влошеното си състояние, ищецът посетил спешен
кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД,
където му била поставена диагноза "Изкълчване, навяхване и разтягане на
други и неуточнени елементи на коленната става", поставена му била гипсова
шина. Издаден му бил болничен лист, за временна нетрудоспособност до
31.01.2022 г. В следващите дни, посетил отново УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"
ЕАД, тъй като въпреки поставената гипсова шина, имал силни болки в
коляното, като се редували по интензитет, ту силни, ту по - слаби. На
01.02.2022 г, му бил издаден следващ болничен лист за периода от 01.02.2022
г. до 02.03.2022 г. На 16.02.2022 г, в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД на
ищеца била направена магнитно - резонанса томография на ляво коляно, при
което изследване, било установено и поставена диагноза: "Разкъсване на
дорзалния рог на медиалния мениск. Плиска медиале с увеличен обем. Хофа
синдром. Вътреставен излив". В издадено съдебно-медицинско удостоверение
№ Ж - 18/2022 г. на Военно-медицинска академия, в заключение е посочено,
че установеното увреждане на вътреставните структури на лявото коляно,
следва да се преценява по критериите на медико - биологичния признак
трайно затруднение в движението на долния лян"в крайник, за срок по - голям
от 30 дни". В исковата молба се твърди, че в резултат на случилото се, един
млад, здрав мъж, трудово активен бил принуден да преживее всички онези
затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, и всички
ограничения в нормалния и обичаен начин на живот, които са в пряка
причинна връзка с претърпяното непозволено увреждане. За времето на
трудовата му неработоспособност, грижи за неговото възстановяване
полагали близките от семейството му и приятели. Освен това, изпитвал и
изключително неудобство при осигуряване на личната си хигиена, тъй като
бил затруднен да обслужва себе си самостоятелно и да извършва тоалета си за
времето, през което бил с гипсовата шина. За един продължителен период
около месец, било необходимо и непрекъснато някой да се грижи за него, да
му помагат в ежедневните нужди - хигиена и храна, като след премахването на
шината се обслужвал сам. Ищецът твърди, че освен силните физически
страдания в резултат на увреждането изживял и сериозен психически стрес,
свързан с уплах и напрежение за живота и здравето си, смятал, че ако не се
възстанови напълно няма да може да упражнява професията си, както до сега,
тъй като не можел да си свива коляното до положение, което правил от преди
инцидента. Станал потиснат, периодът бил зимен, приятелите и колеги му се
обаждали да го чуят, като при покана от тяхна страна да излезе от дома си, той
отказвал, тъй като самостоятелното му придвижване било много трудно в
началото, бил бавен. Бил раздразнителен и неспокоен. Причинените му
травматични увреждания пряко и непосредствено се отразили на семейството
му, близките и приятелите му, тъй като те били най-преки свидетели на
емоционалното му състояние. След инцидента ищецът изпитвал неувереност
и страх при излизането на улицата, постоянно гледал надолу, внимавал къде
2
върви, страхувал се да не падне отново. Освен това, чувствал и цялостен
влошен мускулен тонус на тялото си. За период повече месец и половина,
ищецът бил лишен от възможността да бъде трудово активен и да допринася
за ежемесечната си финансова стабилност - своята и на семейството се, така
както преди инцидента, което допълнително довело до травмиране на
психиката му. Към момент на подаване на исковата молба - 11 месеца след
инцидента, при физическо натоварване, ищецът имал остатъчни болки в
лявото коляно, също при смяна на сезоните, не можел да го свива напълно,
което означавало, че не се е възстановил изцяло от настъпилия инцидент.
Поддържа, че пътят, на който е станал процесния инцидент е част от
общинската пътна мрежа и С. О. е длъжна да го ремонтира, и поддържа в
състояние, отговарящо на изискванията на движението. Твърди, че в случая
служители на общината не са положили дължимата грижа да обезопасят
дупката в уличното платно, като по този начин са създали причина за
настъпването на инцидента и причиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Столична Община, с който поддържа, че предявените искове са
неоснователни. Твърди, че от описанието на мястото на инцидента в исковата
молба не може да се установи къде точно е настъпил той. Оспорва механизма
на твърдяното увреждане и твърди, че видно от представената медицинска
документация липсват каквито и да било охлузвания или наранявания по
ръцете на ищеца, от което можело да се направи извод, че посочения в
исковата молба механизъм на увреждането не отговаря на действителния
такъв. По делото липсвали доказателства, от които може да се направи
безспорния извод, че непосредствена причини за увреждането е именно дупка
на пътно платно. Поддържа, че претендираният в исковата молба размер на
неимуществените вреди не отговаря на действително претърпените вреди, тъй
като състоянието на пострадалия е било стабилно, в нито един момент не е
бил застрашен живота му. Травмата сама по себе си била често срещана. В
случая лечението се е състояло от поставяне на временно гипсова шина. Не се
е налагало оперативна интервенция или друг тип инвазивна терапия. Няма
данни за предписване на специално медикаментозно лечение. Няма данни за
усложнения във връзка с възстановяване, не е предписвана и провеждана
физиотерапия. Естеството на травмата не предполагало каквито и да е било
усложнения за в бъдеще и изпитването на постоянно страдание, като към
настоящия момент пострадалият се бил възстановил напълно. По отношение
на твърденията на ищеца за изпитани затруднения в ежедневието, ответникът
сочи, че гипсовата шина, за която се твърди, че е била поставена,
действително ограничава движението на коляното. Липсват данни обаче това
ограничаване да е от такова естество, че да налага ползването на помощни
средства, като например патерици. Същевременно травмата временно е
затруднила придвижването, което е смущение, което не надхвърля обичайното
за такъв вид увреждане. Това обаче нямало каквото и да е отношение към
възможността ищецът да се обслужва сам, включително в хигиенично
отношение, както и да се грижи за тоалета си. Такъв тип травма не изисквала
постоянна нужда от трето лице, имайки предвид, че е засегнат долен крайник,
3
при това в областта на коляното, без да се налага ползването на помощи
средства. Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за обезщетение за
имуществени вреди като недоказана и необоснована. Оспорва представените с
исковата молба разходни документи. Навежда възражение за съпричиняване
от страна на ищеца и твърди, че с поведението си той не само е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, но също така е увеличил и обема на
неимуществените вреди, поради което евентуално присъденото обезщетение
следва да се намали съразмерно е вината на ищеца. Твърди, че въпреки
условията (нощно осветление, ясно зимно време, позната среда и добро
собствено зрение), пострадалия не е забелязал препятствието и поддържа, че
ако той беше отделил необходимото внимание, което следва да отделя всеки
човек, който се придвижва в градска среда, то увреждането въобще не би се
реализирало или би се реализирало в по-малък обем. Освен това, ответникът
сочи, че ако пострадалият беше потърсил медицинска помощ веднага, имайки
предвид належащата необходимост за това, то несъмнено увреждането е
нямало да се реализира в твърдения обем и/или преживените болки и
страдания биха били да в значително по-малък обем.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Предявени ни са обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – относно иска
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и с правна
квалификация чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 ЗЗД – относно иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) настъпил на
25.01.2022 г. инцидент – падане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно; 2) че мястото, на което е станал инцидента следва да се
ремонтира и поддържа от Столична община; 3) причинна връзка между
инцидента и настъпването на вредите; 4) размера на причинените на
имуществени вреди – разходи за лечение, медицински консумативи и
лекарства; 6) претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
инцидента;
В доказателствена тежест на ответника е да докаже: фактите, на които
основава възражението си за съпричиняване, а именно: че ищецът е
съпричинал вредоносния резултат, като не е проявил дължимата грижа – не е
внимавал и не е успял да избегне препятствието, въпреки че е имал
възможност за това, както и че увреждането е нямало да се реализира в
твърдения от ищеца обем, ако същият беше потърсил медицинска помощ
веднага; предвид установената от закона оборима презумпция по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, вината на делинквента се предполага, поради което в тежест на ответника
е да установи липса на вина у прекия причинител на вредата.
Механизмът на произшествието е следният: на 25.01.2022 г., около 19:30
часа, ищецът се прибирал от работа, като паркирал собствения си автомобил
пред пред бл. ..., гр. С.. Въпреки зимния сезон, пътният участък пред блок 8,
4
бил сух, мястото било осветено от улично осветление и търговските обекти в
блока. Ищецът се насочил към вход А на блока, в който живее. Както си
вървял, изведнъж се спънал в дълбока дупка на пътното платно, която била
необезопасена и несигнализирана, при което левия му крак се извил рязко в
нетипично положение, паднал и почувствал силна интензивна болка в лявото
коляно. В този момент, покрай него минавал съсед от блока и му се притекъл
на помощ, като му помогнал да се изправи. С накуцване и болка, ищецът се
прибрал в жилището си. Той се установява от показанията на Н. И. и В. К..
Двамата свидетели са приятели на ищеца. В. К. дори му е оказал помощ и
прелдожил да викне линейнка непосредствено след инцидента. Св. Н. И., от
своя страна, му е помагал с ежедневните нужди в периода на възстановяване.
Съдът намира, че показанията са логични, последователни и
безпротиворечиви както поотделно, така и помежду си, поради което ги
кредитира с пълно доверие.
Според изготвената, приета и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза медико-биологични характер на нанесените
травматични увреждания на пострадалия са: навяхване на лявото коляно,
разкъсване на задния рог на медиалния мениск, излив в колянната става, оток
на мастната тъкан под капачката (Хофа синдром). Това увреждане на коляното
е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на
движението на крайник (левия крак) за срок не по-малък от два месеца при
обичаен ход на възстановяване.
На ищеца е направена имобилизация (такава имобилизация е за срок от
около 20-25 дни) и пункция в колянната става поради излива. Дадени са
болнични дни домашно лечение за 36 дни. За този период пострадал с такава
травма се придвижва с помощни средства (патерици).
При преглед, извършен за нуждите на експертизата, З. се оплаква от
болка в коляното при промяна на времето и при натоварване - дори и по-
продължително стоене прав. Под капачката на лявото коляно се установява
малко по-голям оток на мастната тъкан от дясното. Обиколката на дясното
коляно е 39 см., а на лявото 40 см., като към момента на прегледа са
възстановени всички движения.
Вещото лице посочва още, че такава колянна травма се получава при
фиксирано стъпало и подбедрица (стъпило върху терена) и усукване на тялото
в коляното и добре отговаря да бъде получена по начина, описан в исквоата
молба.
При извършен преглед за нуждите на експертизата ищецът се оплаква от
болка в коляното при промяна на времето, при натоварване дори и по
продължително стоене прав. Под капачката на лявото коляно се установява
малко по-голям оток на мастната тъкан от дясното. Обиколката на дясното
коляно е 39 см., а на лявото 40 см. В коляното са възстановени всички
движения. Движението на коляното е в пълен обем, походката е запазена към
настоящия момент.
Травмата на коляното е минала за срок не по-малък от два месеца след
получаването .
5
Вещото лице твърди, че обичайно срокът на имобилизация при такива
травми е около 20-25 дни, като категорично през този период, а и след това
ищецът е ползвал помощни средства – патерици.
Според СМЕ търсенето на медиицнска помощ на следващия ден от
посочената дата на инцидента няма практическа стойност (за такъв кратък
период) за продължителността и изхода на лечението.
На последно място вещото лице посочва, че от представените по делото
фактури може да се стигне до извод, че разходите, свързани с увреждането на
ищеца, са в размер на 380,27 лв.
По делото е изготвена, приета и неоспорена от страните и съдебно-
техническа експертиза.
Според вещото лице процесният участък от пътното платно – бл. ... в гр.
С., ж.к. ... по вид е общинска собственост.
Мястото е добре осветено от търговските обекти, разположени в
сутеренния етаж на блока – магазин за дрехи втора употреба, а от другата
страна на вх. А е Парфюмериен магазин и Магазин за захарни изделия,
алкохол и цигари.
Вещото лице стига до извод, че движението по тази второстепенна
улица не е голямо, тъй като по нея минават предимно леки автомобили на
живеещите в комплекса. От лявата страна на вх. А има водосточна тръба,
която се стича на тротоара и улицата. Излагат се предположения, че
технологията на изпълнение и полагане на асфалтовата настилка вероятно не
е спазена, тъй като по цялата улица има пукнатини.
Подчертава се, че процесната дупка към момента на изготвяне на
заключението е по-голяма, като до нея от страна на блока се е образувала
нова. Ремонт на платното не е извършван.
В процесуалното качество на свидетели са разпитани – Н. И. и В. К..
Св. В. К. е възприел състоянието на ищеца непосредствено след
инцидента, тъй като живеят в един блок и често се събират пред едно от
магазинчетата. Твърди, че З. е паркирал автомобила си, след което е извикал,
защото е паднал в една от двете големи дупки пред блока. Предложил му е да
викне линейка, но той е отказал и се е качил по стълбите накуцвайки. Посочва,
че двамата се занимават с разнос на храна и когато претовари крака, ищецът
се оплаква, че го боли.
Св. Н. И., от своя страна, възпроизвежда идентични показания относно
механизма на инцидента. Посочва още, че тъй като ищецът е бил с шина и
патерици 2 месеца му е помагал да ходи до банята, с пазаруването и т.н.
Твърди, че инцидентът е повлиял на общуването и поведението му – обаждали
са му се приятели, той е отказвал да говори с тях, винаги, когато ходят някъде,
се оглежда по земята. Категоричен е, че З. не злоупотребява с алкохол. Връщал
се е от работа, когато се е случил инцидентът, следователно няма как да е пил.
Доколкото събраните гласни доказателства са логични, последователни,
безпротиворечиви и кореспондират с приетите експертизи, съдът ги
6
кредитира с пълно доверие в цялост, а не само относно механизма на
инцидента.
От всичко гореизложено може да се направи извод, че ищецът е паднал е
несигналзиирана и необезопасена дупка на пътното платно, която е общинска
собственост, че мястото, на което е станал инцидента следва да се ремонтира
и поддържа от Столична община, а такъв ремонт не е бил осъществен, дори
напротив, до процесната дупка се е образувала нова. Налице е причинно-
следствена връзка между уврежданията и инцидента.
Ответникът, от своя страна, не можа да обори презумпцията,
регламентирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД – за вина на деликвента. Не успя да докаже
и възраженията си за съпричиняване. От кредитираните свидетелски
показания се установява, че ищецът не злоупотребява с алкохол. Наред с това
съвкупно, от приетата съдебно-техническа експертиза и свидетелските
показния, се установява, че мястото на инцидента е осветено, дупката е голяма
и необезопасена.
Доказаха се имуществени вреди в размер на 380, 27 лв., колкото се и
претендират, следователно искът трябва да бъде уважен в пълен размер.
Колкото до неимуществените вреди, същите се присъждат от съда по
справедливост. Претендират се 18 000 лв. Съдът, вземайки предвид, вида
увреждане - навяхване на лявото коляно, разкъсване на задния рог на
медиалния мениск, излив в колянната става, оток на мастната тъкан под
капачката (Хофа синдром), реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение на движението на крайник (левия крак) за срок не по-малък от
два месеца при обичаен ход на възстановяване, използване на помощни
средства при предвиждване и след възстановителния период болки в коляното
при смяна на времто и претоварване, намира, че е справедливо да се присъдят
8000 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни.
От ищеца се претендират разноски в размер на 500 лв., а адв. А., осъществила
безплатна правна помощ по отношение на ищеца, иска да бъде присъдено
минималното адвокатско възнаграждение съобразно стойността на
предявените искове. В тази връзка, процесуаляният представител на ответната
страна прави възражение за прекомерност.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 227,96 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение – за иска за
имуществени вреди, минималното е 400 лв, а за иска за неимуществени вреди
и 1984 лв. - общо 2384 лв.
Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на
СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните размери на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
7
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и
правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на извършената
от представителя защита /подаване на искова молба и явяване в две открити
съдебни заседания/; 3/ защитаваният материален интерес по исковете – 380,27
лева за имуществените вреди и 18 000 лева по за неимуществените вреди –
общо 18 380,27 лева/; 4. липсата на отклонения от обичайното развитие на
процеса /насрещни искове, обратни искове, привличане/встъпване и пр./. При
приложение на тези критерии съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до размера от общо 1500 лева, като съобразно
уважената част трябва да се присъдят 683,90 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв, съдът намира, че съобразно отхвърлената част следва да се
присъди 108,81 лв.
*Решението е изготвено в срок от една година и три месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, представлявана от кмета В. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ..., да заплати на Ф. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., жк. ..., бл. ... ет. ..., по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 380, 27 лв., вследствие на
претърпян инцидент на 25.01.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СО, представлявана от кмета В. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ..., да заплати на Ф. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., жк. ..., бл. ... ет. ..., по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв.,
вследствие на претърпян инцидент на 25.01.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 8000 лв. до пълния претендиран размер от
18 000 лв.
ОСЪЖДА СО, представлявана от кмета В. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ..., да заплати на Ф. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., жк. ..., бл. ... ет. ..., сумата от 227,96 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА СО, представлявана от кмета В. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ..., да заплати на адв. Я. А., САК, с личен номер: ***,
8
сумата от 683,90 лв. за осъществена безплатна правна помощ на Ф. Б. З., ЕГН:
**********, в настоящото производство.
ОСЪЖДА Ф. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., жк. ..., бл. ... ет. ...,
да заплати на СО, представлявана от кмета В. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ..., сумата от 108,81 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9