№ 22898
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110106767 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото същото е относимо към предмета на делото и необходимо за изясняването му,
като вещото лице следва да отговори на поставените в исковата молба въпроси, с
изключение на въпрос № 2, който е от правен характер.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси /с изключение на въпрос № 2/ след проверка в счетоводството на ответника и
въз основа на представените по делото писмени доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. АНГ. З., при възнаграждение в размер 200 лева, платимо от
бюджета на съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2022 г. от 13:30
часа, за когато да се призоват страните, както и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявен е осъдителен иск от Н. Б. Н. срещу „Изипей“ АД с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ за заплащане на сумата 5616 лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 22.11.2018г.
до 11.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска – 11.02.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски по
делото.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор от 22.11.2018 г. изпълнява
длъжността „оператор – касиер“ при ответника с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 840 лева. С допълнително споразумение от 08.05.2019 г.,
основното месечно трудово възнаграждение е изменено на 1160 лева, считано от 01.05.2019
г. Сочи, че съгласно т. 1.5 от сключения трудов договор страните са уговорили, че
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлиза на
0%, но оспорва тази клауза като недействителна поради противоречие с императивни правни
норми. Излага съображения, че е полагала труд и е придобила трудов стаж при друг
работодател на сходна длъжност – „касиер, гише в съобщенията“, който възлиза на 20
години, 6 месеца и 5 дни. Въпреки отправени покани, ответникът не й е признал и изплатил
дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск. Не оспорва
съществуването на твърдяното трудово правоотношение. Оспорва заеманата от ищцата
длъжност при предходен работодател „касиер, гише в съобщенията“ да е сходна със
заеманата при него длъжност „оператор – касиер“, тъй като не съответствала на заложените
от работодателя във вътрешните правила критерии за сходство. Излага съображения, че
предметът на дейност на предходния работодател се различава съществено от предмета на
дейност на ответника, поради което се касае за различна длъжност. Счита оспорената с
исковата молба клауза на раздел I, т.1.5., с която страните са постигнали съгласие за
недължимост на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, за действителна, като излага съображения, че евентуалното й приемане за
недействителна има действие занапред и не засяга исковия период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за периода 22.11.2018г. до
11.02.2019г.
Между страните е безспорно, че между тях съществува трудово правоотношение, по силата
на което ищцата изпълнявала длъжността „оператор – касиер“. Поради това посоченото
обстоятелство не се нуждае от доказване.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 1 НСОРЗ в тежест на ищцата е да докаже
продължителността на времето, през което е работила в предприятието на ответника и
трудовият стаж, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия, както и размера на дължимото допълнително трудово
възнаграждение.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже заплащане в
2
срок на дължимото допълнително трудово възнаграждение.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3