РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Димитринка
Иванова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5399
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.Г.Н. - Л. против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за З..
Ищцата К.Г.Н. – Л. твърди, че на
16.07.2017 г. е пътувала в лек автомобил „БМВ 316 И“, рег. № *******управляван
от Ц.Л., движещ се по ВП-81 (с посока София). Твърди, че на км. 25 водачът изгубил
управление над автомобила поради превишена скорост и се ударил последователно в
лек автомобил „Мерцедес 124“, с рег. № М 5432 АР и „Мерцедес 190 Е“, с рег. № *******.
Поддържа, че в резултат на ПТП получила счупване на вътрешния малеолус –
закрито – дясно, поради което претърпяла оперативна интервенция, при която й били поставени медицински винтове.
Използвала патерици, не могла да се движи свободно, което се отразило и на съня
й, била стресирана. Твърди, че във връзка с лечението си извършила разходи в
размер на 335 лв. (по фактура № **********/18.07.2017 г., издадена от УМБАЛСМ
„Пирогов“) – за остеосинтезен апарат. Твърди, че отговорността на водача била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Твърди, че предявила претенция през застрахователя, но бил
постановен отказ. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 335
лева – имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва
от датата на отказа, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че липсват елементи от деликтния състав.
Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е пътувала без
обезопасителен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение № 169/01.11.2018
г. по АХНД № 255/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд Ц.В.Л. е
признат за виновен в това, че на 16.07.2017 г. около 14.00 часа на ВП – 81,
25-ти км., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 316
И“, рег. № *******в лявото платно за движение с посока от гр. Монтана към гр.
София е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М.Я.М., водач на лек автомобил Мерцедес 124. Решението е
влязло в сила на 17.11.2018 г.
Въз основа на
събраните по делото доказателства е изготвено заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че причина за
настъпване на ПТП е движение с несъобразена скорост на водача на лек автомобил „БМВ
316 И“, рег. № ********. Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля Ц.В.Л., писмените доказателства
и заключението на съдебно – автотехническата и съдебно-медицинската експертиза
се установява, че ищцата е пътувала на предна дясна седалка с поставен
обезопасителен колан. Установява се, че при удара тялото й е изместено надясно
към вратата на автомобила.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 16.07.2017
г. К.Г.Н. - Л. е получила счупване на
медиалния (вътрешния) глезен на дясната подбедрица. Вещото лице установява, че полученото
травматично увреждане е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Посочва, че фрактурата засяга малка част от вътрешния глезен, но това счупване
представлява вътреставна увреда, т.е. води до нарушаване на гладкостта на
ставата и нарушава нейната стабилност, което налага провеждане на оперативно
лечение. Установява се, че ищцата е получила спешна помощ и лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов“ като след изследвания е оперирана по спешност още същия ден.
Направено било открито наместване на счупения глезен и стабилизирането му с два
малеоларни винта. Изписана била на 24.07.2017 г., а лечението продължило
амбулаторно. Вещото лице дава
заключение, че счупения вътрешен глезен е зараснал за срок от 2 месеца, в който
период на ищцата е било забранено да стъпва на болния крак. Установява, че към настоящия момент ищцата е
възстановена и се придвижва самостоятелно без помощни средства.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза , че ищцата е направила разход за лечение в
размер на 335 лева, който е бил необходим .
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.Й.Н. – майка на ищцата. В показанията
си свидетелката установява, че след катастрофата дъщеря й й се обадила и тя
тръгнала към София. Пристигнала в „Пирогов“, където я видяла сама, окървавена,
с окървавено дете в скута, в количка пред кабинет. Приели я за операция.
Докторът казал на свидетелката, че е с комоцио и множество наранявания и
най-вече трябвало да се оперира глезена. Установява, че дъщеря й стояла в
болницата 3 дни, тъй като трябвало да се грижи за детето си в къщи. Иначе
трябвало са стои повече в болницата. Свидетелката си взела отпуска, за да се
грижи за дъщеря си и детето, тъй като К. не можела около 3 месеца да се грижи
за себе си. Била с патерици и не трябвало да стъпва на крака си. Болките били
страшни, а обезболяващите не действали. Било трудно и мъчително. Около три
месеца се придвижвала с патерици. Установява, че ищцата тежко преживяла
случилото се. Преминала през депресия. Все още сънувала катастрофата. Не била
възстановена емоционално и психически.
Не се спори по делото, че между ЗАД
„ОЗК – З.“ АД и собственика на лек автомобил „БМВ 316 И“, рег. № *******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/23/116003235251, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 14.11.2017
г. ищцата К.Г.Н. - Л. е направила искане до ЗАД „ОЗК – З.“ АД да й бъде
заплатено застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие за
причинени неимуществени вреди. С писмо изх. № 99-834/21.02.2018 г. ответното
дружество е отказало плащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата К.Г.Н.
- Л. е получила увреждания – счупване на
медиалния (вътрешния) глезен на дясната подбедрица. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „БМВ 316 И“, рег.
№ *******- Ц.В.Л.. Съдът намира, че Решение по нахд № 255/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Костинброд, с което подсъдимият Ц.В.Л. е признат за виновен и
му е наложено наказание при условията на чл. 78а от НК е задължително за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината
на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Актът по чл. 78а от НК е постановен в
рамките на наказателно производство, образувано срещу Ц.В.Л.. Съгласно разпоредбата
на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Доколкото твърдяните от ищцата вреди не са били в
предмета на доказване в наказателното производство, то съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в нейна
тежест е било да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване. От
приетите по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, а и не е спорно между страните, че
в резултат на ПТП ищцата е получила травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 2-3 месеца след ПТП, като при ищцата не се установява остатъчна
симптоматика или усложнения. От значение е и обстоятелството, че лечението на
пострадалата е включвало и оперативно лечение, при което е поставена метална
остеосинтеза. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди е в размер на 20 000 лева. Предвид на изложеното,
предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за
разликата до 35000 лева.
В
резултат на ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди в претендирания размер
от 335 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищцата е била без поставен предпазен
колан. От събраните по делото доказателства – заключение на съдебно медицинска
и автотехническа експертиза се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищцата
е била с поставен предпазен колан. Следователно, направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за З.то застрахователят изпада
в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в
кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за
произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от
датата следваща тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното
искане за определяне на обезщетение – 15.02.2018 г., но с оглед направеното
искане, то лихвата е дължима от 21.02.2018 г.
По разноските
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 232 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 178,50
лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Я.Д.Д. сумата от 1140,05 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за З.то З.А.Д.„ОЗК-ОБЩО З.“,
ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***********да заплати на К.Г.Н. – Л., ЕГН-**********,*** сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – счупване на медиалния
(вътрешния) глезен на дясната подбедрица, както и сумата от 335 (триста тридесет и пет) лева, представляващи
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 16.07.2017 г. от Ц.В.Л., водач на лек автомобил „БМВ 316 И“, рег. № ********,
застрахован със застрахователна полица № BG/23/116003235251, ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над сумата от 20000 лева до предявения размер от 35000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.А.Д.„ОЗК-ОБЩО
З.“, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***********да заплати
на К.Г.Н. – Л., ЕГН-**********,*** сумата от 232 лева (двеста тридесет и два
лева), представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК К.Г.Н. – Л., ЕГН-**********,*** да заплати на З.А.Д.„ОЗК-ОБЩО З.“, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***********сумата от 178,50 лева (сто седемдесет и осем лева и петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.А.Д.„ОЗК-ОБЩО З.“, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***********да заплати на адв.
Я.Д.Д., ЕГН-**********, Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес ***
сумата от 1140,05 лева (хиляда сто и
четиридесет лева и пет ст.), представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: