РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330105480 по описа за 2021 година
Ищецът И. А. Б., ЕГН ****** е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул.
„Ген. Н. Столетов” № 21, обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 533 лева, представляваща полагащите му се средства
за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за 2017г., 2018, 2019 и 2020
година, както и сумата от общо 160 лева, представляваща неизплатено, но полагащо му
се допълнително възнаграждение от 4 лева на месец за 2017, 2018, 2019 и 2020г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба –
30.03.2021г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че извършваната от ищеца трудова дейност е
свързана изцяло с компютърната техника и информационните технологии в
териториалните служби на ГДИН, като конкретните му задачи и отговорности са
подробно посочени в длъжностната му характеристика. Излага се, че във връзка с
изпълнението на възложените му задачи му се налага да работи с видеодисплеи не по-
малко от 5 - 6 часа на ден, а работата при тези специфични условия на труд/ работа с
видеодисплеи/ изисква осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
съобразно разпоредбите на Наредба № 7/15.08.2005 г. за минималните изисквания на
здравословони и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи /обн., ДВ, бр.
70 от 2005г./ Сочи, че в тази връзка били издадени и съответни Заповеди на Главния
Директор на ГДИН за 2017; 2018; 2019 и 2020г., с които се давали указания за
осигуряване на лични предпазни средства /очила/ на служителите, които работят с
видеодисплеи не по-малко от половината от установеното работно време, като за целта
била назначавана комисия, която изготвяла списък на отговарящите на съответните
условия служители, който списък се утвърждавал от Н. на З. – Пловдив, а сумата,
която следвало да се заплаща възлизала на 160 лева за съответната календарна година.
Твърди се също, че ищецът не бил включен в изготвения и утвърден списък на
1
служителите за 2017, 2018, 2019 и 2020 година, които имат право на очила..
Освен това се излага, че на основание издадена Заповед на министъра на
правосъдието № ЧР – 0510/17.01.2020 г., следвало да му се заплаща допълнително
месечно възнаграждение от 4 лева за работа в условия на йонизиращо лъчение, но
отново ищецът не бил включен в съответния за това списък и в съответната заповед на
Н.на З. – гр. Пловдив, като бил лишен и от заплащането на това допълнително месечно
възнаграждение, считано от датата на назначаването му - 02.08.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да
му заплати исковите суми.
От ответника е постъпил отговор, от който е видно, че съгласно Наредба № 7 от
2005 г. ищецът не е бил включен в списъка от Комитета по условията на труда за
осигуряване на лични предпазни средства, доколкото ищецът не покривал тези
изисквания и не следвало да му се изплащат парични средства за очила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – заповед № ЧР-05-211 от
2.08.2017г. на министъра на правосъдието ищецът е назначен за държавен служител на
длъжността „С. е., и.т.“, в З - гр. П, като за целия процесен период ищецът е заемал
тази длъжност. В представената по делото длъжностната характеристика за тази
длъжност, утвърдена от ответника е посочено, че лицето, което я заема, отговаря за
програмното и технологическото осигуряване на компютърната техника, анализира и
интерпретира данните от потсъпващите информационни носители, подготвя и
обработва по-сложните справки в автоматизираните и други информационни фондове
и предоставя получените резултата на потребителите и други. Според представените от
работодателя писмени доказателства – заповеди и протоколи от заседания на КУТ към
Затвора Пловдив се установява, че ищецът не е включен в списъците и в съответните
заповеди на Н. на З. Пловдив за получаване на средства за очила и за работа при
йонизиращи лъчения..
При разпита на св. на ищеца Б. Н. Н., се установява, че ищецът работи на
осемчасов работен ден на компютър, като не е получавал както средства за очила, така
и доп. възнаграждение от 4 лева месечно за работа с йонизиращи лъчения. този
свидител посочваа, че всички назначени по ЗДсл служители не били включени в
списъците, съответно и не били получавали предвидените за това средства за очила и
доп. възнаграждения за йоизиращи лъчения. Други доказателства по делото не са са
били събиране.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът работи като „С. е., и. т.“, в З. - гр. П..
Няма спор, че ищецът не е бил включен в списъците и заповедите за лицата, на които
се полагат очила и доп. месечно възнаграждение в размер на 4 лева за работа при на
дисплеи и компютърни монитори.
Не е спорно, че ищецът работи като държавен служител в з. П, като статутът
му се урежда със Закона за държавния служител /член 19, ал.3 от ЗИНЗС/. Съгласно
член 23, ал. 4 от ЗИНЗС за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето
последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват
безплатна предпазна храна и противотрови. Последната разпоредба касае всички
видове служители по член 19, ал. 1 от ЗИНЗС, като тези по ЗДСл не са изключени от
2
приложнотополе на закона.
От приложено становище, изготвено от н-к с... до Н. на З. П. /стр. 62/ е
видно, че на ищеца не са изплащани доп. възнаграждения, тъй като същият не попадал
в условията на заповеди № ЧР-05-10 от 17.01.2020, №ЧР-05-21 от 21.01.2019г. и № ЧР-
05-107/29.03.2018г. на министър на правосъдието, като освен това е посочено, че не са
му били изплатени средства за очила понеже не бил представил необходимите за това
документи като рецепта за извършен преглед от специалист по очни болести и
необходимост от промяна на диоптъра.
Според нормата на член 284, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на
служителите, които работят при опасни или врени за здравето или живота машини,
съоръжения и други, като според ал. 3 от същия член, условията и редът за
предоставяне на личните предпазни средства, както и видът им се определя от
министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.
Съобразно член 4, ал. 2 от Наредба № 7 от 15 08.2005г. за минималните
изисквания за осигуряване на здравословословни и безопасни условия на труд при
работа с видеодисплеи работодателят /а в случая работодател на ищеца е ответника/,
следва да осигурява установените в нац. законодателство минимални изисквания. И
тъй като длъжносттта на ищеца касае работа с видеодисплеи, то приложение следва да
намери член 9, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, според който работодателят
следва да осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата,
работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести преди започване на работа с
дисплеи, един път на три години за лицата ненавършили 40 години, и ежегодно за
лицата, навърили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които
могат да се дължат на работа с видеодисплеи, като работодателят осигурява за своя
сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей,
ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1. Ищецът
не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от останалите служители в
ГДИН, като такова разграничаване няма в ЗИНЗС, а и това в пълна степен противоречи
и на Конституцията на Р България, която защитава правото на труд на всички
работещи.
Тъй като ответникът не е стартирал процедурата, като не е включил ищецът в
списъка на служителите имащи право на сумата до 160 лева за очила, то не може да се
вмени във вина на ищеца, че не е бил прегледан и не е представил фактура за очила, с
оглед на което на ищеца следва да се присъдят исковите суми в размер на общо 553
лева, представляващи дължими средства за очила за периода 2017, 2018, 2019 и 2020
година.
На ищеца следва да се присъдят и доп. възнаграждения в размер на общо 160
лева, представляващи дължими доп. възнаграждения от 4 лева на месец за работа при
йонизиращи лъчения за периода 02.08.2018- 31.12.2020г.
Тъй като исковата молба има характер на покана, ще се присъди зак. лихва
върху двете исове суми, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и доказва направени разноски за адв. възнаграждение в
размер на 500 лева, които ще му се присъдят.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
3
ГПК, възлиза на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на И. А. Б., ЕГН ********** следните суми: 533 лева, представляваща
полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за
периода 2017г., 2018, 2019 и 2020 година; 160 лева, представляваща неизплатено, но
полагащо му се допълнително възнаграждение от 4 лева на месец за работа в
йонизиращи лъчения за периода 2.08.2017-31.12.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.03.2021г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500
лева разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, чрез
пълномощника ю. Т. Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4