Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр.
Перник, 02.11.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание проведено на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КАНД № 164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.П.С.,*** против Решение
№ 260345 от 13.07.2021 г., постановено по АНД № 00819/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
6770/20.05.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства.
Изложени са оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се твърди, че измерването на ППС е неточно и не са
спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че
решаващият съд неправилно е приел, че адресат на задължението по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП е водачът на извънгабаритно МПС, а
не превозвачът. Излага се, че
адмнинистративнонаказателната отговорност на водача може да бъде ангажирана за нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, но не и за такова по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП. Твърди се, че неправилно не е
приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са били налице условията за
приложението и. Искането към
касационния състав е да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника -
Агенция "Пътна инфраструктура" – София. В срока по чл. 213а, ал.
1 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован не се е явил и не бил представляван. Докладвано е писмено
становище от същия, в което заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде
отменено решението на Районен съд – Перник и наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не е изпратил представител.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата.
Предлага на съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК
и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал.
1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за това
са следните:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Перник е приел, че на 30.04.2020 г. в 16.48 ч.
С.П.С. на път А3, км. 30+700,
на 300 м., след разклона на с. Боснек, в посока гр. Дупница е управлявал моторно превозно средство с четири оси,
с две управляеми оси, марка "***",
модел "***", с рег. № СВ *** МТ. При извършената проверка от свидетелят Б.К.П.- инспектор в дирекция „АПОК” при АПИ, е установено, че разстоянието между осите
на превозното средство е 1. 38 м., а сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 21.850 т., при максимално
допустимо натоварване от 19 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ. Измерването
е извършено с техническо средство – електрическа везна PW-10 № К0200009 и ролетка 1307/18/5м/.
Водачът не представил разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за превоз на тежък или
извънгабаритен товар от администрацията, управляваща пътя – АПИ.
За така установеното нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, на основание чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., свидетелят Б.К.П. – инспектор в АПИ, дирекция
"АРОК", в присъствието на един свидетел и нарушителя е съставил АУАН
№ 0007497/30.04.2020 г., който е предявен и връчен на С.С.. Последният го подписал и изложил възражение, че не е
знаел, че товарът е разпределен неправилно. Други възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН началник
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ
на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура" е издал наказателно постановление № 6770 от 20.05.2020 г., с което на основание чл. 53, ал. 1
от ЗП е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено. Приел е, че АУАН е съставен от
компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура,
със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че
от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание в минимален размер,
което съответства на тежестта на адмиистративното нарушение и останалите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият
касационен състав, намира, че районният съд е спазил
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН и
правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени
доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по
делото. Изводите му са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на доказателствения материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
дейността му по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са
приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с
всички заявени в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и изводът
на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при
спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 0007497 от 30.04.2020 г. е съставен от компетентно за това
лице съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед №
РД-11-1267/17.10.2019 г., издадена от Председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". Същият отговаря на изискванията за
съдържание и реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, подписан е от съставителя, от свидетеля, присъствал при
извършване на нарушението и от нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на
АУАН, компетентният за това орган,
съгласно чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, е издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1
от ЗАНН и е подписано от издателя.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че в АУАН и НП не са посочени всички факти, елемент
от състава на нарушението. Видно от същите, актосъставителят и
административнонаказващият орган ясно и точно са отразили обстоятелствата,
които обосновават квалифициране на деянието, като нарушение по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
и с това са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на
Районен съд - Перник за осъществяване на
състава на нарушението на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП. Съгласно цитираната норма за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя
и обслужващите зони. Превозването на тежки товари представлява дейност по
специално ползване на пътя съгласно § 1, т. 8 от
ДР на ЗП. Затова за извършването му е необходимо да бъде издадено
разрешение по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г. В настоящия случай от
събраните доказателства е безспорно установено, че на 30.04.2020 г. в 16.48 ч. С.П.С. на път Аз, км. 30+700, на 300 км
от разклона от с. Боснек, в посока гр. Дупница – гр. София, е управлявал моторно превозно средство с четири оси,
с две управляеми оси, марка "***",
модел "***", с рег. № СВ *** МТ, с разстояние между осите от 1. 38 м., със
сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос – 21.850 т., без разрешение за дейности от "специалното
ползване на пътищата", издадено от Агенция "Пътна инфраструктура.
Съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1
с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само
по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата
от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос, когато рaзстоянието между осите е от
1, 3 м. включително до 1, 8 м. е 18 т. /19 т. /.
С оглед установеното, че управляваното от
касатора ППС с четрии оси, с две управляеми оси, при разстояние между осите от
1. 38 м. и сума на натоварването на ос на двойната задвижваща ос – 21.850, т., то представлява "тежко" ППС
по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП е забранено движението му по
пътищата без разрешение. Безспорно установено е, че при извършване на
проверката водачът не е имал издадено разрешение от Агенция "Пътна
инфраструктура". Следователно С.С. е
нарушил забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
Неоснователно е възражението му, че
деянието не се субсимира от посочения състав на нарушение. Сочените от него,
като приложими разпоредби на чл. 177, ал.
3, във вр. с чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане на административно наказание
глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството. Нормата на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен
акт, приет на основание чл. 139, ал.
3 от ЗДвП - Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Затова съставът на нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от
разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване
на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал.
2, т. 1, б. А от ЗП – извършена е дейност по специално ползване на
пътя – движение на тежко ППС, без да е издадено разрешение за това. Санкцията
за нея е предвидена в чл. 53, ал. 1 от ЗП, както за физическите лица, които са
нарушили разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а” от ЗП, така и за тези
които извършат или наредят да бъде извършено движение на тежко ППС без
разрешение. Затова няма основание да се приеме тезата, изложена в касационната
жалба, че санкционираното лице не е субект на нарушението. То носи административно-наказателна
отговорност, за това, че е управлявало тежко ППС без разрешение. Затова му е
наложено предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание - глоба от 1000
лв. до 5000 лв. Правилно районният съд е приел, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства и в съответствие с чл. 27
и чл. 12 от ЗАНН и е направил извод, че административнонаказващият орган законосъобразно е
определил глобата в минималния размер от 1000 лв.
Правилен
е и изводът му за отсъствие на основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното деяние не може да
се квалифицира като маловажно,
тъй като надвишаването на нормите на наредбата винаги повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Предвид всичко изложено настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260345 от 13.07.2021
г., постановено по АНД № 00819/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/