РЕШЕНИЕ
№ 2602
гр. Варна, 03.08.*2 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през * хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
.********** по описа за *1 година
Производството е образувано по искова молба СТ. ИВ. П., ЕГН
********** чрез неговите родители и законни представители ИВ. СТ. П., ЕГН
********** и В. Т. Г., ЕГН ********** срещу М. А.. ИВ., ЕГН ********** и
ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ *, с
която е предявен иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът СТ. ИВ. П. е собственик на
самостоятелен обект в сграда – „гараж в сграда“ с идентификатор *, с площ
от * кв.м. (наименован в нот.акт като „гаражна клетка № *“), при граници по
схема: на същия етаж – гаражна клетка с идентификатор *, над обекта – няма,
под обекта – няма, находящ се на подземен етаж/минус едно от сграда с
идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор *, с площ по
скица от *- кв.м., с административен адрес: *, ведно с * кв.м. ид.ч. от
маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния
гараж, както и от правото на строеж върху поземления имот и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху описания имот. В условията на
евентуалност е предявен иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът СТ. ИВ. П. е собственик на *.* ид.ч. от
подземен гараж/паркинг, целият с площ от * кв.м., находящ се на подземен
1
етаж от сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с
идентификатор *, с площ по скица от *- кв.м., с административен адрес: *,
която идеална част е обособена за ползване на площ от * кв.м. (наименована в
нот.акт като „гаражна клетка № *“) ведно с * кв.м. ид.ч. от маневреното хале,
както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния гараж, както и от
правото на строеж върху поземления имот и за осъждане на ответниците да
предадат владението върху описания имот. Кумулативно с иска по чл.108 от
ЗС е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на описания имот за периода от *г. до *г.
В исковата молбата са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
гореописания имот, представляващ гараж с идентификатор *, а в условията на
евентуалност - *.* ид.ч. от подземен гараж/паркинг, целият с площ от * кв.м.,
находящ се на подземен етаж от сграда с идентификатор *. Твърди се, че
имотът е придобит по силата на саморъчно завещание, съставено на *г. от
наследодателя на ищеца И. Х. А., починал на *г., обявено на *г. С договор за
учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. №
*, дело № * на нотариус Л. Г., от *г. в полза на И. Х. А. било учредено право
на строеж за процесния имот, като строителят е представил при сключването
на договора копие на чертеж като част от идеен проект за подземния
паркинг/гараж за разпределение на паркоместата, като е уговорено
разпределени на правото на ползване върху подземния паркинг съобразно
номерацията на определените за ползване места за паркиране. Твърди се още,
че ищецът е имал фактическа власт върху имота чрез своите родители от
момента на откриване на завещанието и до *г., както и в периода от *г. до *г.
От *г. ищецът е възпрепятстван да ползва имота и да се разпорежда с него,
тъй като е узнал, че ответникът М.И. се легитимира като собственик с
нотариален акт и ползва имота, като го предоставя на друго лице. Оспорва се
собствеността на ответницата и се твърди, че същата владее имота без
основание. Сочи се, че М.И. е сключила на *г. договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * на нотариус И.
О., по силата на който е закупила от К. ИЛ. АР., К. Р. Б. и АЛ. Р. Б. процесния
имот за цена от 5500 евро. Ищецът твърди, че сочените лица не са били
собственици на имота, тъй като техният праводател В. А. Г. също не е бил
собственик, а също и неговият праводател – К. ИЛ. АР., тъй като при
2
откриване на наследството на И. Х. А. завещанието в полза на ищеца е
породило действие. В съдебно заседание са наведени уточняващи твърдения,
че гаражът има три материални страни, граници и колона от лявата му страна
така, че има възможност да се постави врата, която да раздели процесния
имот от маневреното пространство на подземния етаж.
В законоустановения срок ответниците са депозирали писмен отговор, с
който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че М. А..
ИВ. в условията на съпружеска имуществена общност със съпруга си е
закупила от К. ИЛ. АР., К. Р. Б. и АЛ. Р. Б. процесната гаражна клетка с
идентификатор * за цена от 5500 евро. Владението било предадено на
ответницата в деня на сключване на договора – *г.като тя демонстрирала, че
го владее чрез трето лице, което го държи за нея в периода от *г. до *г.
Твърди, че собствеността е придобита от праводателите й, като с договор за
покупко-продажба от *г., К. ИЛ. АР. придобила от В. А. Г. собствеността
върху процесния имот. С решение по гр.д. № 1853/*г. по описа на ВОС бил
отхвърлен иск за признаване за установено по отношение на К. ИЛ. АР., че
СТ. ИВ. П. е собственик на гаражна клетка с идентификатор * и за осъждане
на същата да предаде владението върху имота, но в последствие решението
било обезсилено от Варненски апелативен съд, на основание чл.231 от ГПК.
Твърди се, че ответниците са добросъвестни владелци на имота, поради което
искът за обезщетяване за лишаване от ползване на имота е неоснователен.
Твърди се, че завещанието в полза на ищеца от *г. е нищожно поради
невъзможен предмет, тъй като към откриване на наследството не е налице
законово разрешение, което да урежда местата за паркиране като
самостоятелен обект на правото на собственост. Сочи се още, че дори и след
приемане на чл.37, ал.3 и 4 от ЗУТ не е възможно прехвърляне на паркомясто
като реална част, а само като идеална част от подземния гараж. Ответниците
считат, че са добросъвестни владелци, поради което считат, че искът за
обезщетение за лишаване от ползване е неоснователен. В случай, че е налице
основание за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД ответниците не оспорват
размера на търсеното от ищеца обезщетение за лишаване от ползване в
размер на по 60 лева на месец.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа
исковата молба.
3
Процесуалният представител на ответниците поддържа отговора.
Процесуалният представител на конституираните като трети лица
помагачи К. ИЛ. АР., К. Р. Б. и АЛ. Р. Б. оспорва исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представено от ищеца е саморъчно завещание от *г., подписано от
завещателя И. Х. А., с което същият завещава на СТ. ИВ. П. от гр. Варна с
ЕГН ********** гараж № * на бул. „*“ № *. Завещанието е съхранявано от
нотариус И. М. по нот.дело */*г. и е обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от *г., като е вписано в С. по в. гр. В. на *г. В протокола
е отразено, че при обявяване на завещанието е присъствала К. ИЛ. АР. –
дъщеря на завещателя.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е,
че завещанието е написано и подписано от наследодателя И. А..
Видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължение за строителство № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус
Л. Г., с рег. № * в Регистъра на НК, на *г. И. Х. А. и С. К. У. като
съсобственици на поземлен имот, находящ се в *, целия с площ от * кв.м.,
представляващ имот с идентификатор * по КК и КР на гр. Варна са учредили
в полза на „А.-Б.“ ЕООД право на строеж за срок от * години върху описания
недвижим имот срещу задължение за изграждане по одобрен архитектурен
проекти по подписания между страните предварителен договор с рег. № */*г.,
заверен от нотариус Ал. А., на жилищна сграда, състояща се от * надземни
нива, партер и сутерен, със застроена площ * кв.м. и разгъната застроена
площ * кв.м. По силата на договора С. К. У. учредява в полза на И. Х. А.,
който си запазва правото на строеж, по силата на което става собственик на
посочените в договора обекти, включително и по *.* ид.ч. от подземен гараж,
целият с площ * кв.м., оградена за ползване като гаражна клетка № * и *.*
ид.ч. от подземен гараж, целият с площ * кв.м., оградена за ползване като
гаражна клетка № *, с площ на гаражните клетки * кв.м., ведно с по * кв.м.
ид.ч. от маневреното хале, както и по 7.6923 % ид.ч. от подземния гараж и
1.0356 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
равняващи се ма * кв.м., като общата площ на всяка гаражната клетка, ведно с
4
ид.ч. от маневреното хале и общите части на сградата възлиза на по 26.03.
кв.м.
Представен от ищеца по делото е констативен акт от *г. за установяване
годността за приемане на строеж „Сграда със смесено предназначение,
сградни водопроводно и канализационно отклонения, сградно кабелно
електрозахранване от касета ШК до табло Т.“ с местонахождение, УПИ *-*
„за смесено предназначение“ /идентификатор */, кв.*, по плана на *-ти м.р., *.
В същия е описано, че в сградата има гаражни клетки в подземен етаж –.* бр.
и паркоместа във вътрешния двор.
Представено е и Разрешение за ползване № *-*-*/*г., с което е
разрешено ползването на строеж „сграда със смесено предназначение“, УПИ
*-* „за смесено предназначение“ /идентификатор */, кв.*, по плана на *-ти
м.р., *.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *,
дело № * от * г. на нотариус Д. С., с рег. № * в Регистъра на НК, на *г. К. ИЛ.
АР. продава на В. А. Г. свои собствени недвижими имоти, находящи се в *, а
именно апартамент № *, на * етаж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *.* по КК и КР на гр. Варна, с площ от * кв.м. и
гаражна клетка № *, на етаж * *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор * по КК и КР на гр. В., с площ от * кв.м.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том **, рег. № *,
дело № * от * г. на нотариус О. Ш., с рег. № * в Регистъра на НК, на *.*г. В.
А. Г. продава на К. ИЛ. АР. свои собствени недвижими имоти, находящи се в
*, а именно апартамент № *, на * етаж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *.* по КК и КР на гр. Варна, с площ от * кв.м. и
гаражна клетка № *, на етаж * *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор * по КК и КР на гр. Варна, с площ от * кв.м.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот и идеални
части от поземлен имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус И.
О., с рег. № * в Регистъра на НК на *г. е сключен договор за покупко-
продажба, по силата на който К. ИЛ. АР., К. Р. Б. и АЛ. Р. Б. чрез
пълномощника си К. ИЛ. АР. са продали на М. А.. ИВ. следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в *: гаражна клетка № *, на етаж * *,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор * по КК и КР на гр.
5
Варна, с площ от * кв.м., както и * кв.м. ид.ч. от недвижимия имот, в който
сградата е построена, представляващ поземлен имот с идентификатор *.
Видно от удостоверение от **г., като нямат вписан режим на
имуществените отношения.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – С. У. /баба на ищеца/. Съгласно
показанията й, същата е познавала И. А. около * години служебно. Той
завещал на нейния внук гараж в сграда в гр. Варна. А. нямал свои внуци, а
детето често ходело с баба си. Свидетелката абсолютно безвъзмездно
помахала на И. А. постоянно и затова той проявил желание да завещае нещо
на внука й, за да има детето спомен от него след смъртта му. Св. У. сочи, че
А. имал * паркоместа – * и * и завещал на детето точно *, защото
свидетелката имала паркомясто № * и така *те щели да са съседни.
Съгласно заключението на допусната съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният гараж/гаражна клетка
/място за паркиране * е с площ от * кв.м /1.* ид.ч. от подземен гараж с площ
от * кв.м./ + * кв.м. от маневрената площ, което е равно на 23,0846 кв.м, към
които следва да се прибавят * кв.м. ид.ч.от сградата. Гаражната клетка
притежава четири граници по Акт за учредяване на право на строеж /Нот. акт
№*, дело № */23.05.*1г./, в който границите са описани като вътрешна част на
подземен гараж, гаражна клетка № *, бул. „*“ и автомобилна платформа.
Налице е идентичност между процесния обект по граници, описан в
нотариалния акт за съучредяване право на строеж, с който ответниците се
легитимират като собственици към датата на учредяване на правото на
строеж, съгласно акта за съучредяване право на строеж, описан на стр.2 в
исковата молба, респ. към датата на съставяне на акт обр.15 от *г. Технически
възможно е на входа на процесния имот и отстрани от лявата страна към
друга гаражна клетка да се монтира гаражна врата, тип ролетна щора, която
да служи за отделяне на тази гаражна клетка от други такива и от
маневреното пространство, но ще бъде ограничен размера на колата, която
може да бъде паркирана в него и в съседното място за паркиране. Към датата
на завещанието /*г./ завещаният обект „гараж № *“ е представлявал
паркомясто * по представено от строителя копие на чертеж като част от идеен
6
проект на подземния паркинг /скица от *г. на стр.38 от делото/. Към датата на
откриване на наследството /*гг./ завещаният обект „гараж № *“ съгласно
съгласуваните екзекутивни чертежи на техническия проект – част
архитектура, е описана като гаражна клетка № *. И към *те дата т.нар. „гараж
№ *“ е бил ид.ч. от подземен гараж. Той не е проектиран със собствени
оградни стени като отделен гаражи е част от общия подземен гараж /видно от
инвестиционния проект и изпълнението на място/. Към датата на завещанието
/*г./ на скица на подземния гараж от *г. /на стр.38 от делото/ има начертани.*
броя паркоместа. По тази скица в нот. акт за учредяване право на строеж
страните са уговорили, че с подписването му разпределят правото на
ползване върху подземния гараж съобразно номерацията на определените за
ползване места. Тази скица съответства на съгласуван инвестиционен проект
/технически проект – архитектура/ към **г. Съгласно съгласуван
инвестиционен проект и разрешение за строеж от **г., влязло в сила на **г. е
било разрешено да се построят.* бр. паркоместа в подземен гараж. Съгласно
съгласувани екзекутивни чертежи от **г. е нанесена корекция на паркоместа
като „гаражни клетки“. Към датата на откриване на наследството /*г/. в
сградата е било разрешено да се построят.* бр. гаражни клетки. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в
представените по делото документи става въпрос за един и същи обект,
находящ се в подземния гараж на процесната сграда, независимо т замяната
на наименованието на въпросното пространство. Вещото лице счита, че се
касае за място за паркиране, както първоначално е описано, доколкото
практически от този момент то не е променено, както и не са налице
документи, с които тези ид.ч. да са обособени в самостоятелни обекти.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността и чл.59 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По главния иск по чл.108 от ЗС
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже
твърдението си, че е собственик на процесния имот и че ответникът владее
същия, a ответникът следва да докаже, че владее имота на правно основание –
в случая придобиване на имота по силата на договор за покупко-продажба.
7
Предявеният главен иск е за недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект „гараж в сграда“ с идентификатор *, с площ от * кв.м.
Безспорно между страните по делото е, че И. Х. А. е направил
саморъчно завещание /завет/ в полза на ищеца по отношение на имот, посочен
като „гараж № * на бул. „*“ № *“. Не е спорно също, че негов единствен
наследник по закон е дъщеря му К. ИЛ. АР..
Установи се по делото, че И. Х. А. преди смъртта си заедно със С. К. У.
е учредил право на строеж в полза на „А.-Б.“ ЕООД срещу задължение за
построяване на сграда в съсобствения имот с идентификатор * по КК и КР на
гр. В., както и двамата съсобственици взаимно са си учредили право на
строеж. В нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус Л.
Г., с който е сключен договора, изрично е уговорено на кои обекти ще станат
собственици страните след построяване на сградата. Видно от приложения
чертеж от *г., представляващ част от идеен проект на подземния паркинг, са
предвидени.* паркоместа в подземния гараж на сградата. В самия нотариален
акт е посочено, че страните ще получат по *.* ид.ч. от подземен гараж,
целият с площ от * кв.м., отредени за ползване като номерирани гаражни
клетки /общо.* на брой/, всяка с площ от * кв.м. ведно с * кв.м от маневрено
хале. Видно е, че по идеен проект е предвиден подземен гараж, разделен на
отделни площи, наречени гаражни клетки, които не представляват
самостоятелни обекти. С нотариалния акт на практика между страните по
договора предварително е разпределено ползването върху общия подземен
гараж, от който същите при построяване на сградата ще получат съответни
идеални части.
Установи се от заключението на СТЕ, че съгласно инвестиционния
проект на сградата процесният обект е представлявал паркомясто, а не
самостоятелен обект – гараж. Нанесените впоследствие и съгласувани
промени с екзекутивни чертежи касаят наименованието на обектите в
сградата като „гаражни клетки“, но на практика няма внесена промяна и те
все още са имали характеристиката на паркоместа и не са представлявали
самостоятелни гаражни клетки. И към датата на съставянето на завещанието
/*г./ и към датата на обявяването му /*г./ обектът е представлявал паркомясто,
което не е самостоятелен обект. Към посочените дати дори не е съществувала
законова регламентация на понятието паркомясто. Разпоредбата на чл.37, ал.4
8
от ЗУТ, с която се регламентира техния статут, е обнародвана впоследствие с
ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., като и съобразно т.3 от същата паркоместата не
представляват самостоятелни обекти. Съгласно изложеното от вещото лице
при изслушването му в съдебно заседание процесният обект още на фаза
идеен проект на сградата е заложен като несамостоятелен такъв – паркомясто,
като и до настоящия момент няма внесени никакви практически промени в
него /променено е само наименованието/. Предвид изложеното съдът намира,
че дори и да са налице посочените от ищеца три граници /* стени и таван/,
това не го прави самостоятелен обект гараж.
От всичко изложено се налага извода, че наследодателят И. А. е
притежавал ид.част от собствеността на общия подземен гараж, за която
съобразно разпределението на ползването му е отредена „гаражна клетка“ *.
Доколкото същата не представлява самостоятелен обект „гараж“, то със
завещанието не е прехвърлена собственост върху такъв, защото
несамостоятелните обекти са изключени от гражданския оборот. В настоящия
случай е налице и сочената в Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК на
ВКС правна невъзможност за обособяване на реално определена част от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), предвид че към
релевантния момент /съставяне на завещанието, както и неговото обявяване/
съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен
проект за обособяване на тази част, доколкото изобщо е липсвала уредба на
паркоместата, както се посочи по-горе. В този смисъл по силата на
завещанието ищецът не е станал собственик на самостоятелен обект „гараж“.
С оглед на горното съдът намира предявеният главен иск по чл.108 от
ЗС за неоснователен.
По евентуалния иск по чл.108 от ЗС
Установи се по делото, че И. А. е придобил собствеността върху *.*
ид.ч. от подземения гараж на сградата, построена в имот с идентификатор *
по КК и КР на гр. Варна по силата на учредено право на строеж, за които
съобразно идейния проект и разпределеното право ползване са му отредени
„гаражни клетки“ № * и *.
Конкретният обект предмет на процесното саморъчно завещание е
гараж № * на бул. „*“ № *. Независимо, че не се установи И. А. да е
притежавал гараж, волята му да дари конкретен имот подлежи на тълкуване,
9
независимо как същият е описан. В решение № 855 от 11.12.2010г. по гр.д. №
1497/2009г. на ВКС, * г.о. е прието, че волята на завещателя може да бъде
изведена и от характеристиките на самия имот, притежаван от него.
Безспорно се установи, че И. А. не е притежавал имот, представляващ гараж,
но е притежавал 1.* ид.ч. от подземен паркинг, който е разпределен да се
ползва като гаражна клетка № * по идейния проект. Св. У. потвърждава, че И.
А. е имал желание да завещае на внука й /ищеца по делото/ едно от
паркоместата, които притежава в сградата /същата, за която А. и У. взаимно
са си учредили право на строеж/, като е искал това да бъде именно място *,
защото У. имало място № * /видно и от нотариалния акт/ и така щели да са
съседни. С оглед на изложеното съдът намира, че волята на А. е била да
завещае имотът, който действително притежава и който той е възприемал
като „гараж“, макар и фактически да не отговаря на законовите изисквания за
такъв самостоятелен обект, а именно: придобитата от него *.* ид.ч. от
подземен гараж. Доколкото договорът, с който е разпределено правото на
ползване на подземния гараж обвързва и последващите приобретатели, то
може да се приеме, че И. А. е завещал тази *.* ид.ч., която е разпределена за
ползване като „гаражна клетка № *“.
По изложените съображения се налага извода, че ищецът е собственик
по силата на завета, направен от И. А., на 1.* ид.ч. от подземния паркинг.
Съгласно заключението на вещото лице посочената *.* ид.ч. е идентична с
описания обект в нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като
собственици, както и в нотариалните актове, с които праводателите им са се
легитимирали като собственици.
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че ищецът е
обвързан от съдебно решение №.*34/07.08.2017г., постановено по гр.д. №
1583/*г. на ВОС по отношение на процесната „гаражна клетка“. Първо, щом
решението е обезсилено в посочената част, същото не обвързва страните,
независимо от причината за обезсилването. В случай, че между страните е
постигнато извънсъдебно споразумение, същите са могли да го представят
пред съда и да сключат съдебна спогодба, за да могат да се ползват от силата
на пресъдено нещо. Нито СТ. ИВ. П., нито К. ИЛ. АР. са поискали
възобновяване на производството по въззивното обжалване на решението
след спирането му по взаимно съгласие, следователно и двамата са се
отказали от постигане на съдебна обвързаност помежду им, на която да имат
10
право да се позоват при последващ процес. На второ място, производството
по гр.д. № 1583/*г. на ВОС е водено по отношение на гаражната клетка като
самостоятелен обект, но не и като ид.ч. от подземния гараж, какъвто е
предмета на разглеждания в настоящото производство заявен в условията на
евентуалност иск по чл108 от ЗС.
По отношение владението на имота ответниците с отговора на исковата
молба изрично са посочили, че са получили същото в деня на подписване на
договора, с който са закупили имота и са го упражнявали чрез трето лице в
периода от *г. до *г. В отговора на исковата молба е посочено още, че след
*г. не ползват паркомястото и не се противопоставят ищецът да го ползва до
приключване на настоящия спор. При поискване от страна на ищеца на
уточняване позицията на ответниците, в съдебно заседание същите чрез
процесуалния си представител са пояснили, че изразяват готовност да до
предоставят за безвъзмездно ползване на ищеца до приключване на съдебното
производство, но не са предложили да му предадат владението върху имота. В
настоящия случай следва да се разграничи владението като част от правото на
собственост и фактическото ползване на имота. Независимо от твърдението,
че ответниците не използват понастоящем паркомястото, същите не са
оспорили, че го владеят и единствено са предложили да го предоставят за
ползване на ищеца, при това само до приключване на производството по
делото.
По отношение на правното основание на ответниците да владеят имота
същите са посочили, че това е договорът за покупко-продажба от *г., сключен
с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * на нотариус И. О.. С
посочения договор М. А.. ИВ. по време на брака си с ИВ. АЛ. ИВ. е закупила
процесната „гаражна клетка“ * от К. ИЛ. АР., К. Р. Б. и АЛ. Р. Б. /третите лица
помагачи по делото/ - последните двама очевидно наследници на починалия
съпруг на К. ИЛ. АР.. Последната от своя страна е придобила собствеността
върху имота /по време на брака си/ от В. А. Г.. Последният го е придобил от
К. ИЛ. АР. в качеството й на единствен наследник по закон на И. Х. А..
Доколкото се установи, че имотът е завещан на ищеца СТ. ИВ. П., то същият
не е бил собственост на наследницата по закон К. ИЛ. АР.. Съгласно
константната практика на съдилищата продажбата на чужда вещ не е
нищожна, но не поражда вещно транслативно действие, т.е. не прехвърля
11
собствеността върху имота. В настоящия случай след като К. ИЛ. АР. не е
придобила по наследяване притежаваната от баща й И. Х. А. *.* ид.ч. от
подземния гараж, за която е отредена гаражна клетка № *, то с последващите
договори за покупко-продажба не е прехвърлена собствеността върху нея,
като собственик се явява ищецът СТ. ИВ. П. – заветникът. Щом М.А. И. и ИВ.
АЛ. ИВ. не са придобили собствеността, то и владението им е без правно
основание.
По гореизложените съображения съдът намира, че ищецът е собственик
на процесната ид.ч. от имота, която се владее без правно основание от
ответниците, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл.59 от ЗЗД
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В разглеждания случай за да установи основателността на иска ищецът
следва да докаже обедняването си – факта че не е получавал доход от
процесния имот за посочения период и че това е станало за сметка на
ответника, който се е обогатил, т.е. ищецът следва установи, че ответникът е
ползвал имота без да е имал основание, като не е правил разходи /плащал
цена/ за ползването, а в тежест на ответника е да установи, че е разполагал с
основание да ползва имота.
В настоящият случай не е спорно между страните обстоятелството, че
ответниците са ползвали процесната идеална част от подземен паркинг в
периода от *г. до *г. /налице е изрично признание в отговора на исковата
молба/. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е заплащал на ищеца
в качеството му на собственик на имота /установено по иска по чл.108 от ЗС/
цена за ползването на същия. Въпреки това, в рамките на посочения период
ответниците са владели имота на годно правно основание, а именно
придобиването му по силата на договор за покупко-продажба. Няма данни
същите да са знаели преди завеждане на настоящото дело, че са купили имота
от лица, които не са собственици на същия. Ето защо те не дължат
обезщетение за лишаване от ползване на действителния собственик – ищеца
С.И. Павлов. В този смисъл и Решение № 124 от 06.06.2017г. по гр.д. №
12
4048/*г. на ВКС, ** г.о., с което се приема, че добросъвестният владелец има
право да се ползва от имота и получава добивите му до предявяването на иска
за връщането на имота. Решението, с което е уважен ревандикационния иск
установява правото на собственост на ищеца от момента, в който то е
възникнало, но до предявяването му добросъвестният владелец е владял на
основание, годно да го направи собственик и не дължи обезщетение на
действителния собственик за пропуснатите от него ползи.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете. В списъка с разноски по чл.80 от ГПК ищецът е
посочил множество разноски, част от които стоят извън производство по
делото, поради което ще бъдат обсъдени само тези, които съдът намира, че
подлежат на заплащане от ответната страна в рамките на настоящия процес.
За уважения иск по чл.108 от ЗС /доколкото е уважен евентуалния такъв/ са
направени разноски в размер на 150 лева за държавна такса /заплатена на два
пъти /50+100/, 30 лева за 6 бр. съдебни удостоверения, 68 лева за заверени
преписи за вписване на ИМ, 300 лева за депозит за вещо лице, 3,20 лева за
преводни такси за плащане на посочените разноски (4х0,80 лева) и 800 лева за
платено адвокатско възнаграждение /съобразно посоченото в договора за
правна защита и съдействие/. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно. С
оглед на изложеното ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в
общ размер от.*51,29 лева.
Заплатената от ищеца държавна такса от 42,36 лева +0,80 лева за банков
превод е доплатена с оглед допълнителни указания на съда и предвид, че е
пропуснато да се дадат такива по иска по чл.59 от ЗЗД. В действителност
дължимата такса по този иск е в размер на 50 лева, като поради погрешни
изчисления на съда са дадени указания за по-малка сума. Следователно
останала дължима е държавна такса в размер на 7,64 лева, която с оглед
изхода на спора по този иск следва да бъде заплатена от ищеца по сметка на
ВРС.
13
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, съобразно
с отхвърлената част от исковете. За отхвърления иск по чл.59 от ЗЗД
ответниците са направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на * лева /съобразно посоченото в договора за правна защита и
съдействие/, които се явяват дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А.. ИВ., ЕГН
********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., бул.
„*“ *, че СТ. ИВ. П., ЕГН ********** е собственик на *.* ид.ч. от подземен
гараж, целият с площ от * кв.м., находящ се на подземен етаж от сграда с
идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по КК и КР
на гр. Варна, с площ по скица от * кв.м., с административен адрес: *, която
идеална част е обособена за ползване на площ от * кв.м. (наименована като
„гаражна клетка № *“), ведно с * кв.м. ид.ч. от маневреното хале, както и
7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и от правото на
строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА М. А.. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ * да предадат на СТ. ИВ.
П., ЕГН ********** чрез неговите родители и законни представители ИВ. СТ.
П., ЕГН ********** и В. Т. Г., ЕГН ********** владението върху *.* ид.ч. от
подземен гараж, целият с площ от * кв.м., находящ се на подземен етаж от
сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по
КК и КР на гр. Варна, с площ по скица от * кв.м., с административен адрес: *,
която идеална част е обособена за ползване на площ от * кв.м. (наименована
като „гаражна клетка № *“), ведно с * кв.м. ид.ч. от маневреното хале, както и
7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и от правото на
строеж върху поземления имот, на основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. П., ЕГН ********** чрез неговите
родители и законни представители ИВ. СТ. П., ЕГН ********** и В. Т. Г.,
14
ЕГН ********** срещу М. А.. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ *, иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда – „гараж в сграда“ с идентификатор *, с площ
от * кв.м. (наименован в нот.акт като „гаражна клетка № *“), при граници по
схема: на същия етаж – гаражна клетка с идентификатор *, над обекта – няма,
под обекта – няма, находящ се на подземен етаж/минус едно от сграда с
идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор *, с площ по
скица от * кв.м., с административен адрес: *, ведно с * кв.м. ид.ч. от
маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния
гараж, както и от правото на строеж върху поземления имот и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху описания имот, на основание
чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. П., ЕГН ********** чрез неговите
родители и законни представители ИВ. СТ. П., ЕГН ********** и В. Т. Г.,
ЕГН ********** срещу М. А.. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ * иск за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 720 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за периода от *г. до *г. на 1.* ид.ч. от
подземен гараж, целият с площ от * кв.м., находящ се на подземен етаж от
сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по
КК и КР на гр. Варна, с площ по скица от * кв.м., с административен адрес: *,
която идеална част е обособена за ползване на площ от * кв.м. (наименована
като „гаражна клетка № *“), ведно с * кв.м. ид.ч. от маневреното хале, както и
7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и от правото на
строеж върху поземления имот, на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. А.. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ * да заплатят на СТ. ИВ.
П., ЕГН ********** чрез неговите родители и законни представители ИВ. СТ.
П., ЕГН ********** и В. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 1351,29 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. П., ЕГН ********** чрез неговите родители и
законни представители ИВ. СТ. П., ЕГН ********** и В. Т. Г., ЕГН
15
********** да заплати на М. А.. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „*“ * сумата от * лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. П., ЕГН ********** чрез неговите родители и
законни представители ИВ. СТ. П., ЕГН ********** и В. Т. Г., ЕГН
********** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 7,64
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица помагачи
на страната на ответниците: К. ИЛ. АР., ЕГН **********, К. Р. Б., ЕГН
********** и АЛ. Р. Б., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16