Решение по дело №436/2010 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 227
Дата: 2 юли 2010 г. (в сила от 30 юли 2010 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20104310100436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2010 г.

Съдържание на акта

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                        

                              гр.Ловеч,02.07.2010г.      

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав  в публичното заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…Р.  Б.…..........……………...и в присъствието на

прокурора………………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………гр.дело №436….по описа за ……2010….............…………год,

за да се произнесе съобрази:  

     Иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

     Цена на иска: главница-182.25лв.

               По повод искова молба от Р.  И.  Р., ЕГН: **********,***,чрез пълномощника си адв.Мариана Василева-ЛАК,ул.”Търговска”№29 против „МЕЛТА-90”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20,представлявано от АНДРЕЙ И. ***/2010г.по описа на съда,с посочено основание:чл.242 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ и цена на иска:1357.00лв.

               Съгласно принципа на случайния подбор делото е било разпределено на девети състав.С определение от 15.03.2010г.,постановено по гр.д.№342/ 2010г.Председателят на състава е разделил на основание чл.210,ал.1 от ГПК,производството по  двата обективно съединени иска,като е постановил по иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск да се образува гр.дело под нов номер.

               По повод предявения иск с предмет чл.224,ал.1 от КТ е образувано настоящето гр.дело №436/2010г.по описа на съда и разпределено за разглеждане от настоящия съдебен състав.

                 Ищецът Р.  И.  Р. излага в ИМ,че  съгласно трудов договор №52 от 03.09.2009г.е започнал работа на основание чл.68а, ал.1,т.1 от КТ при ответното дружество на длъжността „оператор хладилна система”,при месечно трудово възнаграждение в размер на 450лв,считано от 04.09.2009г.Сочи,че преди изтичане на 6-месечния срок получил Заповед №9 от 01.02.2010г.,с която на основание чл.70,ал.2 вр.чл.71,ал.1 от КТ трудовият му договор е прекратен,считано от 03.02.2010г.Навежда твърдения,че с връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение ,до настоящия момент не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,в размер на 9 дни,от които 7 дни за 2009г.и 2 дни за 2010г.общо в размер на 100.00лв.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като съдът счете иска му за основателен и доказан,да постанови решение,с което да осъди ответника-„МЕЛТА-90”АД,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”20, представлявано от АНДРЕЙ И. ТЕНЕВ,да му заплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск,в размер на 9 дни,от които 7 дни за 2009г.и 2 дни за 2010г.общо в размер на 100.00лв.,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

               Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника -„МЕЛТА-90”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20, представлявано от АНДРЕЙ И. ТЕНЕВ,е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

              В законоустановения едномесечен срок от ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразяват становище за неоснователност на предявения иск за трудово възнаграждение,който с оглед постановеното разделяне на заявените с първоначалната ИМ искове не е предмет на настоящето дело.По отношение на иска с основание чл.224,ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в срока за отговор ответникът не е изразил становище по неговата допустимост и основателност ,като не е посочил и представил доказателства.

             В с.з.ищецът се представлява от договорно упълномощен представител-адв.М.Василева.Поддържа иска по основание и моли същият да бъде уважен в размер съобразно заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза.

             В с.з.ответното дружество ,редовно призовано,не е изпратило представител.

             По искане на ищеца,на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение/увеличение/на размера на предявения иск,като същият се счита предявен за сумата от 182.25лв.

             Съдът като съобрази становището на страните ,приложените към делото писмени доказателства: заверени преписи от:трудов договор №52/ 03.09.2009г., Заповед №9 от 01.02.2010г.за прекратяване на трудовия договор и удостоверение с изх.№20100212103425/12.02.2010г.на Агенцията по вписванията, както и заключението на вещото лице:С.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно,законосъобразно и депозирано убедително,преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно,че с трудов договор №52/03.09.2009г. ищецът Р.И.Р. е била назначен  на длъжността „оператор хладилна система”в „МЕЛТА-90”АД–гр.Ловеч,с място на работа-хладилен цех.

             Със заповед №9/01.02.2010г.трудовият договор е бил прекратен на основание чл.70,ал.2 вр.чл.71,ал.1 от КТ, считано от 03.02.2010г.

             В настоящия процес ищецът прави искане,на основание чл.224,ал.1 от КТ, да му бъде присъдено следващото му се обезщетение за неизползван платен  годишен отпуск от 9 дни,от които 7 дни за 2009г.и 2 дни за 2010г.

             Предявеният иск е осъдителен,поради което по начало в тежест на ищеца е да докаже претенциите си,като установи  вземането си по основание и размер.Във връзка с твърдения от ищцата отрицателен факт-че при прекратяване на трудовия договор не е получила обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за исковия период,в тежест на работодателя-ответник по делото ,е да докаже,че това обезщетение е изплатено и не се дължи.

             Съдът като съобрази доказателствата по делото,намира,че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.224,ал.1 от КТ,тъй като безспорно се установява,че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и същият не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2009г.и 2 дни за 2010г.Горното обстоятелство е било отразено и в Заповедт №9/01.02.2010г.за прекратяване на трудовия договор.В случая е правно ирелевантно обстоятелство на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено и по какви причини ползуването на годишния отпуск е било отложено.

             С оглед установяване  размера на дължимата сума за обезщетение  и съобразно разпоредбата на чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза .Видно от заключението на вещото лице С.Ц.,изготвено след проверка на ведомостите за исковия период и други счетоводни документи в дружеството,неизползвания от ищеца за процесния период  платен годишен отпуск е общо 9 работни дни,разпределен по години,както следва:за 2009г.-7 дни и за 2010г.-2дни.Размерът на дължимото парично обезщетение за този период,изчислен на базата на среднодневното трудово възнаграждение на ищеца за м.януари 2010г.е в размер на 202.50лв.при чиста сума за изплащане 182.25лв.

             Съдът намира депозираното от вещото лице заключение за професионално и компетентно изготвено,почиващо на знанията и опита на експерта.Същото не е оспорено от страните и е приобщено без възражения към доказателствения материал по делото .

              При този изход на процеса  съдът намира,че предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния претендиран/след допуснатото увеличение на иска/ размер от 182.50лв.Посочената по-горе сума ответникът ще следва да заплати ведно със законната лихва,начиная от датата на завеждане на ИМ-16.03.2010г.до окончателното изплащане на сумата.

             С оглед изхода на делото,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество-„МЕЛТА-90”АД-Ловеч ще следва да заплати по бюджета на Ловешки РС държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00/петдесет/лв.,по сметка за възнаграждение на вещото лице сумата от 50.00/петдесет/лв.,както и направените от ищцата  разноски по делото в общ размер на 200.00/двеста/лв.съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

              Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА „МЕЛТА-90”АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”20, представлявано от АНДРЕЙ И. ТЕНЕВ ДА  ЗАПЛАТИ  на  Р.  И.  Р., ЕГН: **********,***,представляван от пълномощника си адв.Мариана Василева-ЛАК,ул.”Търговска”№29  сумата от 182.50лв./сто осемдесет и два лв.и 50ст/,съставляваща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползвани 9 дни платен годишен отпуск, разпределен по години,както следва:за 2009г.-7 дни и за 2010г.-2 дни, ведно със  законната лихва ,начиная от датата на завеждане на иска-16.03.2010г.до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА „МЕЛТА-90”АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”20, представлявано от АНДРЕЙ И. ТЕНЕВ ДА  ЗАПЛАТИ  на  Р.  И.  Р., ЕГН: **********,***,представляван от пълномощника си адв.Мариана Василева-ЛАК,ул.”Търговска”№29  разноски по делото в размер на 200.00/двеста/лв.

             ОСЪЖДА „МЕЛТА-90”АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”20, представлявано от АНДРЕЙ И. ТЕНЕВ ДА  ЗАПЛАТИ  по бюджета на Ловешки РС държавна такса върху уважения иск в размер на  50.00/петдесет/лв. и 50.00/петдесет/лв.за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                             

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: