№ 877
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Петър Стоицев
Емил Дечев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100605084 по описа за 2025 година
Заседанието започва в по-късен от обявения час, поради забавяне с
предходно дело, което съставът разглежда.
За С. Г. П., редовно призована, се явява прокурор В. А..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ПОДСЪДИМ Н. А. Д. - редовно уведомен, не се
явява.
За него се явява АДВ. В..
АДВ. В.: Н. Д. е в Германия, редовно уведомен е чрез мен за днешното
съдебно заседание и е депозирал молба, с която заявява, че не желае да се
явява в съдебно заседание, аз да го представлявам и изразява желание
наказателното производство да бъде прекратено, тъй като е изтекла
предвидената в закона давност за деянието.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Я. В. Й. – редовно уведомен, се явява лично.
Р. М. Й.А (К.) – редовно уведомена, се явява лично.
1
Не се явява АДВ. Р. Л. – упълномощен повереник.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от адв. Р. Л. от САК - повереник на
постР.лите Я. В. Й. и Р. М. Й.а (К.), в която се сочи, че същата не може да се
яви в днешното съдебно заседание поради служебен ангажимент и моли да се
даде ход на делото, доколкото участието им в производството не е
задължително. Иска се потвърждаване на осъдителната присъда на СРС и да
се уважи гражданският иск.
Съдът констатира, че по делото няма конституирани граждански ищци.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на
страните намира, че намира, че не са налице процесуални пречки а
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото, ведно с въззивната жалба подадена от адв. Р. М. от
20.12.2018 год. против постановения първоинстанционен акт от Софийски
районен съд по делото - присъда от 20.12.2018 г. по НОХД № 22448/2016 г. по
описа на СРС, НО, 133 състав.
ДОКЛАДВА се депозирана молба от предходно съдебно заседание от
подсъдимия Н. Д. чрез адв. В., в която се иска прекратяване на
производството, поради изтекла давност.
АДВ. В.: Поддържаме направеното искане за прекратяване на
наказателното производство, като се позоваваме на изтекла давност.
Депозираме и молба лично от подсъдимия в същия смисъл.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните депозираната молба от подсъдимия Н.
Д., в която се сочи, че е упълномощил адв. В. да го представлява по
насроченото дело. Не желае да участва лично в съдебните заседания и счита,
че по делото е изтекла предвидената в закона абсолютна давност на деянието,
поради което моли да се прекрати производството.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме молбата. Нямам доказателствени искания.
2
Частните обвинители не заемат становище.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становището на страните, както и
същите заявиха, че нямат доказателствени искания и след като намери сам, че
не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, и провеждане на
въззивно съдебно следствие, съдът намира делото за изяснено от фактическа и
правна страна. Поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, считаме, че към настоящия
момент за предвиденото деяние, което се твърди, че е извършено от моя
подзащитен е изтекла предвидената в НК давност за съответното
престъпление и наказание.
Това е така, тъй като за вмененото му във вина престъпление се
предвижда наказание до 3 години „лишаване от свобода“. Съгласно чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК, предвидената за това деяние давност е в размер на 5 години, като
сложим и абсолютната давност, а именно тези 5 години увеличени с една
втора се получават 7 години и половина, които към настоящия момент са
изтекли, тъй като се твърди, че деянието е извършено на 25.09.2015 г. Тоест
преди повече от 10 години.
Предвид изложеното, Ви моля да отмените първоинстанционната
присъда и да прекратите производството по настоящото дело.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, налице са основания за
прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на
предвидената в закона давност, за престъплението по чл. 131 от НК, за което е
обвинен подсъдимият Д.. Предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до 3
години, тоест приложима е разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, доколкото
давността в настоящия случай е прекъсната с действията на надлежните
органи спрямо лицето срещу което е насочено разследването. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютният давностен срок е седем
години и половина, който в настоящия случай е изтекъл на 25.03.2023 г. По
отношение на гражданския иск, предоставям на съда.
3
Частните обвинители не заемат становище.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становището на страните, намира
следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано първоначално
срещу Н. А. Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т 12, предл. 1,
във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
С присъда от 20.12.2018 год., постановена по НОХД № 22448/2016 г. по
описа на СРС, НО, 133 състав год., подсъдимият Н. А. Д. е бил признат за
виновен в извършването на престъплението по чл.131, ал.1, т. 4, пр. 3 и т. 12,
пр. 1 вр. чл.130, ал. 1 от НК, извършено на 25.09.2015 год., като е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание по чл.78а от НК – глоба в размер на 2000 лева. На основание чл.189,
ал. 3 от НПК Д. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е
постъпила въззивна жалба от адв. Р. М., защитник на Н. А. Д. (приложена по
делото в копие), като се сочи, че се обжалва „Решението“ единствено в частта
относно размера на наложената глоба и се иска същата да бъде намалена до
минималния размер от 1000 лева, тъй като подзащитният й бил неосъждан.
След изготвяне на мотивите, по делото не е постъпило допълнение към
въззивната жалба.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и
обжалване по реда на гл. 21 от НПК.
С въззивната жалба не са направени искания за допускане на нови
доказателства.
От материалите по делото се установява, че по отношение на Д. не е бил
приет за разглеждане в производството граждански иск, конституирани са
единствено двамата постР.ли като частни обвинители - Я. Й. и Р. М. Й.а (К.).
В проведено съдебно заседание 10.12.2025 год. и в дадения ход по
същество, защитата отправя искане за прекратяване на наказателното
производство предвид настъпилата абсолютна погасителна давност, като се
позовава на депозираната от подсъдимия молба.
Представителят на държавното обвинение излага аргументи, че
4
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона абсолютна давност и намира, че производството следва да бъде
прекратено.
Частните обвинители не вземат отношение.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в съдебно заседание,
както и доводите на страните счита, че са налице основания за отмяна на
атакувания първостепенен акт и прекратяване на наказателното производство.
От присъдата и приложения по делото обвинителен акт, се установява, че
инкриминираното деяние е от 25.09.2015 г., като същото, с оглед особената
част на НК е наказуемо с 3 години „лишаване от свобода“. Съгласно
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 5 години, за
деяние наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от 1 година. С оглед текста
на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва когато е
изтекъл срок който надвишава с една втора предвидения в предходния член.
Тоест от датата на извършване на деянието до настоящия момент е изтекъл
именно този срок, който е общо 7 години и половина и абсолютната давност е
изтекла на 25.03.2023 г.
За да бъде приложен институтът на давността със съответните правни
последици, е необходимо изявление на дееца дали желае производството да
продължи. В настоящия случай от страна на подсъдимия Д. е депозирана
молба, че желае производството да бъде прекратено и липсва негово нарочно
изявление, че желае наказателното производство по отношение на него да
продължи (съгласно нормата на чл. 24, ал.2 от НПК).
В този смисъл, съдът единствено може да констатира наличието на
изискуемите в закона предпоставки за приложение на давността по отношение
на деянието, за чието осъществяване Н. А. Д. е обвинен и в чието извършване
е признат за виновен. Предвид това и поради изтичането на срока на
абсолютната давност, постановената присъда на Софийски районен съд
следва да бъде отменена и съответно да бъде прекратено наказателното
производство, като Съдът не следва да се произнася по вината на подсъдимия.
5
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 3 от НПК, Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 20.12.2018 г. по НОХД № 22448/2016 г. по описа на
СРС, НО, 133 състав.
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу
подсъдимия Н. А. Д. с ЕГН: ********** по НОХД № 22448/2016 г. по описа
на СРС, НО, 133 състав, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна погасителна давност за наказателното преследване.
На основание чл.190, ал. 1 от НПК постановява направените по делото
разноски в размер на 96,60 лева (от СДВР) и 100 лева (от Софийски районен
съд), да останат в полза на държавата.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок
от днес пред ВКС.
Да се изпрати препис от протокола на адв. Л..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:17 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6