Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова -Младенова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова ч.гр.д. № 10853 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 1228 от 30.09.2020г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт
Б.Ю.срещу Постановление от 11.09.2020
г. по изп. дело № 20207850400100, с което ЧСИ Л.М.,
рег. № 785, район на действие СГС, с което е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение както и пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли да бъде
отменено процесното Постановление, като бъде намален
размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв., както и размерът на
пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено
от пълномощника на взискателя в изпълнителното
производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа
на която е образувано изпълнителното дело. При тези данни взискателят
няма право на разноски за водене на изпълнителното производство, свързано с
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване парични вземания. Освен това, изпълнителното производство
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатския хонорар
е прекомерен и следва да бъде намален, както съответно и размерът на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде преизчислен и намален. Претендира разноски
за настоящото производство.
Взискателят „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез
пълномощника си по делото АС „Б. и П.“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез адвокат В.С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******оспорва
жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
По
делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Л.М., рег. № 785, район на
действие СГС относно допустимостта и основателността на жалбата. Посочено е, че
адвокатското възнаграждение отговаря на изискванията на чл.36 ЗА във връзка с
чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото; че претендирания
размер е равен на минималния, уреден в Наредба № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнителното дело и както и че в разглеждания
случай адвокатът на взискателя е положил труд и
усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за образуване на дело и
проучване имушеството на длъжника, както и извършване
на справки по хода и развитието на производството, като вредите на взискателя за указаната му адекватна правна помощ трябва да
му бъдат възстановени в пълен размер, тъй като това е смисълът на отговорността
за разноски, уредена в чл.78 ГПК.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436,
ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване
по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима
вещ или отстраняването
му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по
реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа
на молба от взискателя „Ф.С.Е.М.“
ЕООД, ЕИК ******, чрез пълномощника си по делото АС „Б. и П.“, БУЛСТАТ ******,
чрез адвокат В.С. е било образувано изпълнително дело № 20207850400100, с длъжник „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******. Взискателят е цесионер по договор за цесия от 12.06.2020г., по силата на
който Н.И.И.в качеството на цедент
е прехвърлила на цесионера „Ф.С.Е.М.“ ЕООД ЕООД, цялото вземане, което има към „Т.С.“ ЕАД на основание присъдена сума от
СРС, Първо ГО, 166 състав в полза на цедента по ч. гр.д.
№ 42291/2019 г. по описа на СРС, 175 състав и издаден Изпълнителен лист на 03.06.2020 г. от СРС,
Първо ГО, 175 състав, на основание чл.404-409 и чл.416 ГПК за сумата от 220 лв.
Цесионерът е изплатил уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането, което е получено от длъжника на 15.06.2020г.
На 19.08.2020г.
на длъжника „Т.С.“ ЕАД била изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/,
получена на 24.08.2020 г. В поканата е инкорпорирано постановлението за
разноски в общ размер от 825.98 лв., от които 200лв. присъдени разноски, 400 лв. разноски по изпълнителното дело, 5,91
лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси, както и 3 лв. банков комисион за превод на авансовите такси, 217.07лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, в които се включва и
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 73.07 лв. с ДДС.
Длъжникът депозирал възражение с вх. № 984/28.08.2020г. до ЧСИ Л.М., рег. № 785, район на действие
СГС относно посочените в ПДИ адвокатски
хонорар и разноски, дължими на съдебния изпълнител. Твърди се
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение от 400 лв., както и на пропорционалната
такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които моли да бъдат намалени.
С Постановление изх. № 1273 от 11.09.2020
г. по изп. дело № 20207850400100, ЧСИ Л.М., рег. № 785,
район на действие СГС е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
С посочения акт е оставил без уважение възражението на длъжника възражение с вх. № 984/28.08.2020г.
Срещу това постановление е била
подадена жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б.Ю.с подробни мотиви
относно неговата неправилност.
Относно
атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде
намален, СГС излага следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Възможността да се
иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част
І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба,
ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши
с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина
на плащане- ако е по банков
път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характер на разписка.
Само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. Ако страните по договора
за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не
предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно чл.
10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението-
ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед
доказателствата по делото,
действия по образуване на изпълнителното
дело са били
извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното
дело е поискал образуване на
изпълнителното производство, налагане на запор върху движимите вещи на
длъжника, налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху притежавани
от длъжника дружествени дялове. Претендирал е присъждане на адвокатско
възнаграждение от 400 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че въпреки твърденията в депозираното от пълномощника на
кредитора възражение, други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани
от него. Изводът е, че на взискателя се следват
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Относно твърдението за неправилно
определен размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва
да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото
таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния
лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в
размер на 200 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б
„б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв., а именно 10 плюс 10 лв., общо 20 лв., а с ДДС е 24 лв. следователно
таксата по т. 26 от Тарифата е 24 лв. и таксата,
дължима на съдебния изпълнител следва да бъде намалена до този размер.
По изложените
съображения съдът приема, че процесното
постановление в частта му, в която е
отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по т. 26 от Тарифата за горницата над 24 лв. се явява незоконосъобразно.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника „Т.С.“ ЕАД ЕИК ****** Постановление изх.
№ 1273 от 11.09.2020 г. по изп. дело № 20207850400100 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785,
район на действие СГС, с което е отказал намаляване на разноските на взискателя по изпълнението, съответно в частта над 200
лв. - възнаграждение за един адвокат и в
частта над 24 лв. - присъдена пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.