№ 24
гр. Сливница , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200600 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Б. М., подадена чрез процесуалния му
представител - адв. В.Ч., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се
обжалва наказателно постановление № 58/2020 г. от 10.08.2020, издадено от
Н.Б.Б. – с.д. директор на Териториална дирекция Югозападна към Агенция
„Митници“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 746,80 лева за нарушение на 233, ал. 1 от ЗМ и са
отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.
В жалбата се посочва, че в наказателното постановление
нарушението не е описано достатъчно ясно и разбираемо. Твърди се, че не е
уточнено коя от двете алтернативни форми е реализирана. Счита се, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение,
както и че същото е извършено виновно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява
представлява се от адв. Ч., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, ТД „Югозападна“ към Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата. Намира
издаденото наказателното постановление за правилно и законосъобразно, и
като такова моли да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
1
На 01.03.2020 г. свидетелите М. Д. и Н.П. – и двамата на длъжност
*** при ТД „Югозападна“ изпълнявали служебните си задължения на трасе
„Изходящи товарни МПС“ на МП Калотина. Около 13:00 часа на трасето
пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 313 CDI“ с
рег. № К5210ВС и ремарке за лек автомобил с рег. № РВ7831Ев, управляван
от жалбоподателя Г.М., който пътувал за Германия. В лекия автомобил
пътували и други лица. В хода на проверката митническите служители
попитали жалбоподателя дали има нещо за деклариране, на което той
отговорил отрицателно. При проверката на превозното средство били открити
сакове и кофи, съдържащи черва за колбаси с общо тегло 373,4 кг, измерено с
електронна везна BIMCO В600, сериен № 608075 на ГИП, Калотина. От ГИП
Калотина било получено становище, че червата за колбаси не подлежат на
ветеринарна проверка. За извършената проверка бил съставен и протокол №
20BG5804М010006/код на МУ BG5804/01.03.2020 г.
Свидетеля Н.П. преценил, че извършеното от жалбоподателя
съставлява нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, за което съставил против него
АУАН № 49/01.03.2020 г. в присъствието на свидетеля М. Д. и на
нарушителя. Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на
датата на съставянето на АУАН. С така съставения АУАН като ВД били
иззети и саковете с черва.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
така съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП№
58/2020 г. от 10.08.2020, издадено от Н.Б.Б. – с.д. директор на Териториална
дирекция Югозападна към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 233,
ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
746,80 лева и в полза на държавата са били отнети вещите, предмет на
нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните
в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Н.П. и М. Д., които са ясни, безпротиворечиви,
логични и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН № 49/01.03.2020
г., протокол за извършена проверка № 20BG5804М010006/код на МУ
BG5804/01.03.2020 г., заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г., становище
от БАБХ към МЗХГ, заповед № 7824/02.12.2019 г.
За разкриване на обективната истина по делото способстват
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и
основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Нарушението е установено на 01.03.2020 г., като актът за
установяване на административно нарушение и последвалото наказателно
постановление са съставени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ гласи, че който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките. ЗМ въвежда задължение всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим да бъде декларирана за съответния
режим. Разпоредбата предвижда две форми на изпълнителното деяние –
пренася и превозва. Пренасянето се извършва при упражняване от дееца на
фактическа власт върху стоките, а при транспортирането деецът ги превозва с
транспортно средство, което управлява самият той.
В случая основателно е възражението на жалбоподателя за
недоказано нарушението под формата на посоченото в НП изпълнително
деяние опит за пренасяне на вещите през границата на страна. В
съдържанието на НП не се твърди, че деянието е осъществено чрез опит за
фактическото пренасяне на стоките, а посредством превозването им от дееца
с управлявания от него лек автомобил. Освен това се твърди, че с това
жалбоподателят е направил опит да пренесе. От една страна са изложени
обстоятелства описващи деянието като транспортиране, но от друга страна
3
същите тези обстоятелства са квалифицирани като пренасяне. Изложеното
налага извода, че деятелността на жалбоподателя е следвало да се субсумира
от наказващия орган под формата на изпълнителното деяние "превозва" /опит
да превози/ по смисъла на чл. 233, ал.1, пр.2 от ЗМ, а не „пренася“.
Неправилното посочване в НП, а и в АУАН на изпълнителното деяние води
до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и до
невъзможност да разбере за какво нарушение е санкционирано. Поради това
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 300 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 58/2020 г. от
10.08.2020, издадено от Н.Б.Б. – с.д. директор на Териториална дирекция
Югозападна към Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя Г. Б. М.,
ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на
746,80 лева за нарушение на 233, ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на държавата
стоките, предмет на нарушението.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Югозападна към Агенция
„Митници“, адрес гр. София, ул. „Веслец“ № 84, да заплати на жалбоподателя
Г. Б. М., ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Б.“ № 49А, ет. 2,
офис 4, чрез адв. Ч., сумата от 300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4