Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.08.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.07. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1133 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 384/16.03.2020г., постановено по гр.д №2687/2019 г. на Районен съд -
С.З., с което е признато за установено по отношение на С.А.Б., че дължи на „В.” ЕООД сумата от 556, 67 лева за главница,
ведно със законната лихва от 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 40, 48 лв. - лихва, считано
от 02.01.2016 г. до 09.05.2018 г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3375/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5882/2018 г. по описа на РС С.З. и С.А.Б.
е осъден да заплати на „В.” ЕООД
направените от последния разноски по настоящото дело в размер на 905 лв., както
и направените по ч.гр.д. № 5882/2018 г. по описа на РС С.З. в размер на 265 лв.
Въззивникът С.А.Б., чрез особеният си
представител обжалва изцяло решението, като излага подробни съображения за
неговата неправилност с искане първоинстанционното решение да бъде отменено и
предявеният иск изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени е искове, с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът „В.
ЕООД моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „В." ЕООД, че С.А.Б., дължи сума в размер на 556, 67 лв.,
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода по представените квитанции и сума в размер на 40, 48 лв., представляваща
общ размер на лихва по представените
квитанции.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.А.Б.,
чрез назначения му особен представител адв. Н.Т., който счита предявените
обективно съединени установителни искове за неоснователни и недоказани, поради
което моли съда да ги отхвърли.
По
делото са представени 25 бр. /квитанции/ за периода 01.01.2016 г. – 01.04.2018
г., издадени за потребено количество вода за периода ноември 2015 г. до март
2018 г. периода 01.01.2016 г. – 01.04.2018 г. на обща стойност 556, 67 лв.
Представено
е досие на абонат 130463, от което е видно че от месец ноември 2015 г. до април
месец 2017 г. не е посочено по какъв начин е отчитан процесният водомер, а от
месец май 2017 г. до март 2018 г. отчитането е ставало с радиомодул.
Представен е хартиен карнет за периода
декември 2015 г. до април 2017 г., в който са посочени показания, но липсва
подпис на потребителя.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5882/2018 г. по
описа на Районен съд - С.З. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3375/26.11.2018 г. за сумата 556.67 лева за главница, с 40.48 лв. - лихва, считано от 02.01.2016 г. до 09.05.2018 г. и законната
лихва от 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за платена държавна такса и 240
лв. – адв. хонорар, срещу която
длъжникът не е подал възражение. Заповедта до длъжника е връчена на основание
чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил
иск за установяване на вземането си.
По
делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, от
което се установява, че процесните 25
бр. квитанции са осчетоводени в счетоводните регистри на ищцовото
дружество за месеца, за който са
издадени на обща стойност 556.67 лв. и по тях няма извършени плащания.
Потребената вода била начислена съобразно подадени данни от радио модул на
водомера с дистанционно отчитане на адреса на ответника. Вещото лице сочи също,
че към датата на проверката 23.01.2020
г. начислените мораторни лихви към 09.05.2018 г. са 40.48 лв. и не са платени
от ответника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.32, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от
Общите условия. В чл. 23, ал. 4 от същите е посочено, че отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Този
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет.
В случая се установи, че отчитането на водомера в
жилището на ответника за периода декември 2015 г. до април 2017 г. не е било
извършено дистанционно, като в тази част съдът не кредитира заключението на
съдебно – счетоводната експертиза. Видно от съдържанието на хартиения карнет за
периода от м. 12. 2015 г. до м. 04. 2017 г. са отразени количества потребена
вода, но липсват подписи и на потребителя, каквото е изискването чл. 32, ал. 2
от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Поради това въззивният съд намира, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест не установило дължимостта на сумите за потребена и
отведена канална вода по квитанциите, издадени за периода от 01.01.2016 г. до
01.06.2017 г. вкл. за потребена вода за периода месец 11. 2015 г. до април 2017
г., които са на стойност 196, 11 лв.
По отношение на исковите претенции за дължимост на
суми за потребена и отведена канална вода по квитанциите от 01.07.2017 г. до
01.04.2018 г. видно от представено досие на абонат 130463, отчитането на
процесния водомер е ставало с радиомодул като по делото не са събрани
доказателства подставящи под съмнение или оборващи отчетените данни от радио
модула. Поради това следва да се приеме, че ответникът дължи стойността на потребена
и отведена канална вода по квитанциите от 01.07.2017 г. до 01.04.2018 г. в
размер на 360, 56 лв.
Съгласно разпоредбата чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 44 от Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 33, ал.2 от същите потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Настоящата съдебна инстанция намира, че след като
ответникът не дължи сумите за потребена и отведена канална вода по квитанциите,
издадени за периода от 01.01.2016 г. до 01.06.2017 г. на стойност 196, 11 лв.,
то той не дължи и лихва в размер на 32, 69 лв. за периода от 02.01.2016 г. до
09.05.2018 г.
Ответникът дължи лихва за периода от 02.07.2017 г. до
09.05.2018 г. в размер на 7, 79 лв. върху стойността на потребена и отведена
канална вода по квитанциите от 01.07.2017 г. до 01.04.2018 г. в размер на 360,
56 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно в частта, с
която е признато за установено по отношение на С.А.Б., съществуване на
вземането на „В.” ЕООД за сумата от 196, 11 лв. за главница за периода от 01.01.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със законната
лихва от 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 32, 69 лв., представляваща лихва, считано от 02.01.2016 г. до 09.05.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3375/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5882/2018 г. по описа на РС С.З., като
вместо това следва да отхвърли предявените искове от “В.” ЕООД против С.А.Б. за признаване на установено по
отношение на С.А.Б. съществуване на вземането на „В.” ЕООД за сумата от 196, 11 лв. за главница за периода от 01.01.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със законната
лихва от 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 32, 69 лв., представляваща лихва, считано от 02.01.2016 г. до 09.05.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3375/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5882/2018 г. по описа на РС С.З. като
неоснователни.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По
отговорността за разноски:
Въззивникът С.А.Б. следва да заплати на „В.” ЕООД
направените по ч. гр. д. № 5882/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски
в размер на 163, 46 лв., съразмерно с уважената част от исковете, разноските
направени в първоинстанционното произвоство в размер на 558, 24 лв. съразмерно
с уважената част от исковете и направените във въззивното производство разноски
в размер на 185, 05 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при
депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на
държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна.
Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на
съответната страна, съобразно изхода на делото.
Дължимата държавна такса за
въззивното производство е в размер на 25 лв.
Съобразно изхода на делото въззивникът
С.А.Б. следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса по въззивната му жалба 15, 42 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Въззиваемият
„В.” ЕООД да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по в размер на
9, 58 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 384/16.03.2020г.,
постановено по гр.д №2687/2019 г. на Районен съд - С.З. в частта, с която е признато за установено по отношение на С.А.Б.
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, съществуване на вземането на „В.” ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *** за сумата
от 196, 11 лв. за главница за периода от
01.01.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със законната лихва от
21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както
и за сумата от 32, 69 лв., представляваща
лихва, считано от 02.01.2016 г. до 09.05.2018 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 3375/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5882/2018 г. по описа на РС С.З.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “В.” ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***
против С.А.Б. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** за признаване на установено по отношение на С.А.Б.
съществуване на вземането на „В.” ЕООД за сумата от 196, 11 лв. за главница за периода от 01.01.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 32, 69 лв.,
представляваща лихва, считано от
02.01.2016 г. до 09.05.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3375/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5882/2018
г. по описа на РС С.З. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384/16.03.2020г., постановено по гр.д
№2687/2019 г. на Районен съд - С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.А.Б. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** да заплати на „В.” ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *** направените по ч. гр. д. № 5882/2018 г. по описа
на Районен съд – С.З. разноски в размер на 163,
46 лв., съразмерно с уважената част от исковете, разноските направени в
първоинстанционното произвоство в размер на 558, 24 лв., съразмерно с уважената част от исковете и направените
във въззивното производство разноски в размер на 185, 05 лв.
ОСЪЖДА С.А.Б. ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 15,
42 лв.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 9,
58 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.