Решение по дело №2276/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 7
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20225300502276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502276 по описа за 2022 година
-ти
Обжалване е решение № 1819/23.05.2022г. на Пловдивския районен съд, ХV
гр. с. постановено по гр. д. № 13659/21г., с което признава за установено по предявения
от К. С. В., ЕГН: **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К. С.
В., ЕГН: ********** не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от сумата в размер на 12
986.50 лева, представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт № 30 от
14.08.2008 г., за което притезание е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 146 от 2012
г. на PC - Пловдив и образувано изпълнително дело № 26 от 2012г по описа на ЧСИ
А.А.
Жалбоподателят „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***моли съда да отмени решението на
районния съд като неправилно и необоснована по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна К. С. В., ЕГН: ********** счита решението за правилно и
моли съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В обжалваното решение Районният съд веднъж е посочил, че е предявен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК и след това е приел, че е сезиран с кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
1
ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК. В първата част от мотивите съдът е приложил
нормата на чл. 147 от ЗЗД, но без да укаже към кой момент счита, че е изтекъл срока
по чл. 147, ал.2 от ГПК и е констатирал недопустимо продължаване на срока за
изпълнение на задължението по процесния договор, понеже това е станало без
съгласието на поръчителя, поради което е приел, че искът следва да бъде уважен.
Отделно от това районният съд е обосновал и извода, че вземанията, предмет на
производството са погасени по давност и затова предявените искове следва да бъдат
уважени.
В диспозитива на решението обаче съдът се е произнесъл само по един иск,
като е посочил, че е с правно основание чл. 439 от ГПК, което всъщност е неговата
правна квалификация, а основанието (причината), поради която е уважил иска, не е
посочена, а именно защо не се дължи процесната сума.
Обжалваното решение е нищожно, защото е неясно и неразбираемо, тъй като от
мотивите му не може да се разбере колко на брой искове е разгледал
първоинстанционния съд и на какво основание, но не чрез посочване на текстове от
закона, а като фактически обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си.
От диспозитива на решението също не може да се установи какъв иск е
разгледан, защото е посочено единствено, че ищецът не дължи на ответника
процесната сума по конкретен договор, за която сума е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело. В този диспозитив обаче не е посочено основанието на
искането на ищеца да се установи, че не дължи сумата по договора, както повелява
нормата на чл. 298, ал.1 от ГПК. Следователно това решение няма обективни предели
на силата на пресъдено нещо, които да съответстват с предмета на делото.
Този порок в обжалваното решение не може да бъде отстранен чрез проверка на
законосъобразността на крайния извод на съда, тъй като не ясно въз основа на кои
правнорелевантни факти е изведен. Ето защо изразената воля на съда, да бъде уважен
иска, е невъзможно да се провери и чрез способа за тълкуване на нейното съдържание.
Поради същата причина не може да се направи и извод дали са налице допуснати при
отразяването в диспозитива на решението очевидни фактически грешки.
Изложеното налага извода, че следва по реда на чл. 270, ал.1 от ГПК да се
прогласи нищожността на обжалваното решение, а делото ще бъде върнато за ново
разглеждане.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 1819/23.05.2022г. на Пловдивския
-ти
районен съд, ХV гр. с. постановено по гр. д. № 13659/21г.
2
ВРЪЩА делото на друг състав на Пловдивския районен съд, за ново
разглеждане.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3