Определение по дело №4807/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 06.02.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4807 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик в качеството му на правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“ ЕООД, гр. Пазарджик чрез пълномощника си адвокат С. твърди, че ответницата Л.А.А. е ползвател на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество и е титуляр на партида с абонаментен № ********* на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Вит І“ № 22, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 09.06.2015 г. до 31.08.2018 г., но ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща цената за доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода, поради което дължи на ищеца главница в размер на 4 046,19 лв. и мораторна лихва в размер на 657,69 лв. за периода от 31.07.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

            За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: счетоводна справка-извлечение, общи условия за предоставяне на ВиК услуги, нотариален акт, договор за прехвърляне на търговско предприятие.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Моли да му бъде дадена възможност с оглед становището на ответницата да ангажира и други доказателства.

            Ответницата Л.А.А. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете.

Намира исковата молба за недопустима, тъй като няма идентичност между вземанията, предявени в заповедното производство и тези в исковото.

Оспорва исковете по основание и размер.

Отрича през процесния период между нея и ищеца да е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги и ищецът да й е предоставял такива, а ако ВиК услуги все пак са били предоставяни, прави възражение за погасяване по давност.

Отрича дължимостта на претендираните вземания, тъй като въпреки че е закупила процесния апартамент не го е обитавала фактически, а е продължила да живее на друг адрес и не е давала съгласие за ползване на апартамента от друго лице.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца, тъй като не е подписвала и приемала общите условия на ищеца, нито е сключвала предварителен писмен договор.

При условията на евентуалност извежда недължимостта на претендираните суми от обстоятелството, че партидата на абонатен № ********* е била на предишния собственик на апартамента, който след продажбата му на ответницата през 2011 г. не е закрил партидата, поради което процесните суми се дължат от него.

Оспорва дължимостта на сумите и поради обстоятелството, че ВиК услугите не са били отчетени, измерени, разпределени и осчетоводени от ищеца в съответствие с нормативно изискуемите за това средства и срокове.

Прави възражение за погасяване по давност на вземанията.

Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Оспорва истинността на представената с исковата молба счетоводна справка – извлечение.

Не възразява да бъде приложено ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, като заявява, че оспорва намиращите се в него частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за ищеца факти.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва за забава, дължими за предоставени на ответницата ВиК услуги, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги, а ищецът е изпълнил задълженията си да й предостави ВиК услуги през процесния период, а по акцесорния иск за лихва за забава ищецът следва да установи настъпването на изискуемостта на вземанията.

            По направените от ответницата правопогасяващи възражения за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за тези обстоятелства, а също и за начина на отчитане на доставените на ответницата ВиК услуги.       

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            По направеното от ответницата оспорване на истинността на представената с исковата молба счетоводна справка – извлечение и на частните документи, съдържащи се в заповедното производство, не следва да се открива производство по реда на чл. 193 ГПК, тъй като се касае за частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за издателя си факти, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 08.03.2019 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания, както и за начина на отчитане на доставените на ответницата ВиК услуги. 

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответницата.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: