РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Перник, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500603 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение № 632 от 01. 07. 2024г., постановено по гр. д. № 41/ 2024г. по
описа на РС Перник , този съд е признал за установено по отношение на
„Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. Оборище №13Б, че в отношенията му с ищеца А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, е нищожна клаузата, уреждаща
начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с №*** от ***, сключен
между А. Д. П., ЕГН ********** и „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ********* е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, и е осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца разноските , включително хонорар на адвокат.
С допълнително решение № 736/19.08.2024г, по същото дело , РС Перник е
уважил предявените от първоначалния ответник кумулативно съединени
насрещни искове с правно основание в чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от
ЗЗД и чл. 9 и следващите от закона за потребителския кредит , като е осъдил
ответника по тях А. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Стик-Кредит“ АД,
ЕИК *********, сумите от 2000 ( две хиляди ) лева – главница по договор за
потребителски кредит №*** от *** ведно със законната лихва от дата
1
28.02.2024г, до окончателното изплащане на вземането , и 479.45 лева
договорна лихва по същия договор.
Недоволен от последното решение е останал ответника по насрещния иск
П., който го обжалва. Излага мотиви, че договорът за кредит е нищожен в
целостта си, при което исковете за реалното му изпълнение следвало да бъдат
отхвърлени, а РС Перник не обсъдил в цялост възраженията му в този смисъл.
Моли решението № 736/19.08.2024г, да бъде отменено като неправилно и
предявените срещу него осъдителни искове да бъдат отхвърлени, като му се
присъдят и разноски за двете инстанции.
Въззиваемото дружество „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ********* не е подало
отговор на въззивната жалба, не се е ангажирало с участие по настоящото
въззивно дело.
Въззивната жалба е допустима , подадена е в срок, от страна по делото и
при внесена държавна такса.Тя подлежи на разглеждане по същество .
Окръжен съд Перник , за да се произнесе , съобрази :
Допълнителното първоинстанционно решение под номер 736/19.08.2024г.,
предмет на инстанционния контрол, е валидно и допустимо. С него РС
Перник е приел, че договора между страните, от който ищеца понасрещния
иск черпи права, е действителен, доколкото не се релевира основание за
неговата недействителност , и е осъдил П. да заплати сумите за реално
изпълнение на задълженията му по него.
Сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 2000
лева от П., не е спорен по делото факт. Не е спорно също така , че липсват
извършени от П. каквито и да било плащания по договора .
Ищецът по насрещния иск е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред, П. е
физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест ,
страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от ЗПК и § 13 т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията
между страните.
Тъй като, каза се , договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата
на сключването му, приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ, изм., бр.
изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен
на дата ***).
Договорът е писмен, страните са снабдени с екземпляри от него, общия
размер на кредита и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения
процент по кредита, който е фиксиран; затова не е приложимо между страните
изискването на за посочване на условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
2
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Има информация условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, в два варианта – при представане на обезпечение на
взманията на кредитора и без такова, но с включена неустойка за
непредставено обезпечение. И в двата варианта , е посочена общата дължима
от потребителя сума за връщане. Има ( чл. 20 ) информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за
дължимия лихвен процент на ден в случай на отказ от договора съгласно чл.
29 ЗПК.
На следващо място, договорено е в чл. 27 от договора задължение на
кредитополучателя да заплаща 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки
ден, в който обезпечение на кредитора не бъде предоставено. Липсата на
обезпечение обаче не води сама по себе си до настъпването на вреди за
кредитора. Поставените към обезпечението изисквания са изключително
трудни за изпълнение от длъжника, а същевременно сумата на неустойката е
предвидена за плащане като компонент на погасителения план, преди да
изтече срока за представянето му. Очевидно е било очакването на страните, че
обезпечение няма да бъде представено, при което неустойката всъщност
прикрива възнаградителна лихва по договора – тя се дължи и при точното
изпълнение на съществените му елементи. След като е кредиторово
възнаграждение, няма основание тя да бъде изключена като компонент на
годишния процент на разходите, който обаче при включването й ще надвиши
законоустановената горна граница по договора. Тук следва да се отбележи, че
смисълът на закона е потребителя да получи точна информация за ГПР преди
сключването на договора, за може да вземе информирано решение дали да
сключи договора, дори когато не разполага със умения или знания за точна
преценка на това, доколкото вземането на кредит е оправдано от гледна точка
на неговия интерес. Затова в годишния процент на разходите по кредита
следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи , а
оттам – неточното посочване на размер на ГПР всъщност се приравнява на
липсващ такъв процент на разходите , което на свой ред релевира нищожност
на целия договор .
Или договора е нищожен в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК, като
съдът намира това възражение на П. да е основателно.
Тъй като договора е нищожен в цялост, то потребителя дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, тоест, 2000 лева. П. не дължи
възнаграждение на кредитора ,което представлява плащане извън чистата
3
стойност на кредита. Настоящия състав споделя изцяло формираната от ВКС
практика (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV
г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о. и др. ), с
която е прието, че при установена от съда недействителност на договор за
потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на
договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не
е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с
иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД, а в тази връзка –и нарочно
възражение за прихващане на недължимо платените суми с тази по
главницата. Затова правилно райнния съд е уважил насрещния иск за
главницата, но неправилно – за възнаградителната лихва, и в последната част
решението следва да бъде отменено и да се отхвърли насрещния иск за
присъждане на кредиторово възнаграждание.
Дължи се хонорар на представител на жалбоподателя , на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото
състояние на П. и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за
липса на средства), които се определя да е в размер на минимален размер от
400 лева; присъжда се пропорционална част от него съобразно уважената
част от жалбата, или 77.35 лева.
Жалбоподателя има право и на съответна част от внесената такса.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение под номер 736/19.08.2024г., постановено по гражданско
дело № 41 по описа на РС Перник за 2024г. в частта , с която А. Д. П., ЕГН
**********, е осъден да заплати на Кредит“ АД, ЕИК *********, сума от
479.45 лева договорна лихва по договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние с № *** между страните, начислена за целия период на
договора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище №13Б, да бъде осъден А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 479.45
лева договорна лихва по договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние с № *** между страните, начислена за целия период на договора,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение номер 736/19.08.2024г., постановено по
гражданско дело № 41 по описа на РС Перник за 2024г в останалата
обжалвана част.
Осъжда „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. Оборище №13Б, да заплати на Д. Г., адвокат от АК
4
***, личен номер на адвокат *** адрес на дейност *** , хонорар по
въззивното дело в размер на 77.35 лева.
Осъжда „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. Оборище №13Б, да заплати на А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 25 лева разноски за
въззивното производство. ( държавна такса)
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5