Определение по дело №227/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 76/29.12.2010 г., постановено по гр. д. № 101/2010 г. по описа на Районен съд А, е отхвърлен предявения от "Б.Б. Й. против Х. М. К. от гр. А иск с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, и е признато за неустановено вземането на ищеца в размер на 5000 евро по запис на заповед от 23.12.2008 г. с падеж 30.01.2009 г. Записа на заповед е признат за неистински и е изключен като доказателство по делото като е постановено след влизане в сила на решението записа на заповед, ведно с решението, да се изпрати на Районна прокуратура- А. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "Б.Б. Й., който чрез пълномощника си го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено. Излага съображения. Сочи в жалбата, че на 14.03.2008 г. в град А бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, на основание на който "Б.Б. Й. поел задължението да продаде на ответника Х. М. К. собствен недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. А, блок "Е" секция *, с обща застроена площ от 104,5 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху 123,99 кв.м. в УПИ /парцел/ кв.** по ПУП на гр. А, както игараж № * със застроена площ от 15.90 кв. м. В договора било посочено, че при подписването му на продавача била заплатена сумата в размер на 10000 евро. Било договорено, че сумата в размер на 10000 евро ще се заплати на продавача от купувача през месец ноември 2008 г., а сумата в размер на 10500 евро при акт 16. На 23.12.2008 г. ответникът Х. М. К. подписал в полза на ищеца два броя записи на заповед като се задължил да му заплати сумата в размер на 5000 евро на 30.01.2009 г. неотменимо, безусловно, без право на протест и без предявяване, както и сумата в размер на 5000 евро с падеж 30.01.2009 г., след поставянето на цялостната дограма и изолация на жилището, предмет на договора между страните. На 23.12.2008 г. с нотариален акт по нот. д. № ***/2008 г. по описа на Съдията по вписванията при Районен съд- А ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху апартамента и гаража. С възражение по ч. гр. д. № **/2010 г. по описа на Районен съд- А, ответникът оспорил дължимостта на претендираната сума, като признавал дължимостта само на сумата в размер на 5000 евро по запис на заповед от 23.12.2008 г. Поддържа, че в производството по чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът трябвало да направи проверка дали са спазени изискванията на закона, досежно формалните реквизити на записа на заповед и в случая от значение било съдът да установи дали в действителност съществува или не задължение по каузална сделка. Доказателствата сочели, че съществували договорни отношения между страните, които следвало да бъдат предмет на разглеждане от съда. Съдът като не се произнесъл по искането му за прилагане като доказателство на досъдебно производство № ***/2010 г., в което имало показания на Х. М., в които признавал, че дължи на ищеца по настоящото дело 5000 евро като остатък от договорената между тях покупно- продажна цена на имота, допуснал процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че било налице съмнение за правилността на Съдебно- графологическата експертиза. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се признае за установено, че вземането на ищеца от ответника в размер на 5000 евро съществува. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Ответникът в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Ищецът "Б.Б. Й.- М., представляван от Б. М. Й., чрез пълномощника си А. Хр. К. от АК- Кърджали, твърди в исковата молба, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 417 т. 9 от ГПК, за което в РС- А било образувано ч. гр. д. № **/2010 г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **/21.04.2010 г. Постъпило възражение от ответника за недължимост на претендираната сума в размер на 5000 евро, произтичаща от издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 23.12.2008 г. На 14.03.2008 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, при който продавача- "Б.Б. Й. гр. М. поел задължението да продаде на ответника собствен недвижим имот- апартамент № *, находящ се в град А, блок "Е", секция- *, на първи жилищен етаж, с обща застроена площ от **** кв. м, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение, идеални части от общите части на сградата и гараж. На 23.12.2008 г., ответникът Х. К. подписал в полза на ищеца запис на заповед, с която се задължил да заплати на "Б.Б. Й. гр. М., неотменимо, безусловно, без право на протест и предявяване, сумата в размер на 5000 евро.

Ответникът Х. М. К., чрез процесуален пълномощник- А. Т. Б. от АК- Кърджали, в писмен отговор оспорва основателността на иска. Заявява, че действително между Ýего и ищеца съществували договорни отношения относно строителство и продажба на апартамент в гр. А, но отрича в тази връзка да е подписвал в полза на ищеца запис на заповед от 23.12.2008 г. Твърди, че представения запис на заповед, не бил същият, който той подписал. На основание чл. 193 ал. 1 от ГПК оспорва истинността на процесния запис на заповед от 23.12.2008 г. като посочва, че направеното изявление в ценната книга не изхожда от него, оспорва авторството на подписаните изявления и моли да се изключи процесния запис на заповед от доказателствата по делото.

От фактическа страна се установява следното:

На 14.03.2008 г. между Б. М. Й.- собственик на "Б.Б. Й. от една страна като продавач и Х. М. К. от гр. А като купувач бил подписан предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент * . * в жилищен блок „Е” в гр. А с мазе и гараж № *, със застроена площ *** кв. м. за сумата 60000 лв., или 30500 евро. В договора бил уговорен начина на плащане- при подписване на договора- купувачът заплатил на продавача сумата 10000 евро, като останалата част от сумата в размер на 10000 евро- ще се плати през м. ноември 2008 г., а остатъкът от 10500 евро- при акт 16.

По ч. гр. д. № **/2010 г. по описа на Ардинския районен съд, образувано по подадено от "Б.Б. Й. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, била издадена заповед № 69 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 21.04.2010 г., с която е разпоредено длъжникът Х. М. да заплати на кредитора "Б.Б. Й. сумата в размер на 5000 евро, произхождаща от неизпълнено задължение по запис на заповед от 23.12.2008 г. с падеж 30.01.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.04.2010 г. и разноски.

В производството по чл. 417 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение се издава, когато вземането се основава на някой от актовете по посочената разпоредба. В конкретния случай било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с приложен към него документ по смисъла на чл. 417 т. 9 от ГПК- запис на заповед. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника Х. М., който на основание чл. 414 от ГПК, възразил срещу заповедта за изпълнение писмено в двуседмичен срок от връчването й, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и не дължи на кредитора сумата в размер на 5000 евро. Представена е и покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 04.06.2010 г., а съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т. 9 от ГПК. Със съобщение, получено на 24.06.2010 г. от А. К.- пълномощник на кредитора, съдът му указал в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си.

По подадена от кредитора "Б.Б. Й. искова молба, било образувано производство по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. Към исковата молба са приложени два записа на заповед. Съгласно единият, с дата на издаване 23.12.2008 г., с падеж 30.012009 г., Х. М. К., издател на същия, неотменимо и безусловно, без право на протест и без предявяване на 30.01.2009 г. се задължил да плати на "Б.Б. Й., представляван от Б. М. Й. сумата в размер на 5000 евро. Вторият запис на заповед, без протест и без разноски, платим на предявяване, бил за сумата 9750 лв.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответникът- възраженията си срещу вземането. В случая, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата, поради което и с оглед сочената разпоредба, съдът приема, че от външна страна процесният запис на заповед съдържа всички предвидени от закона реквизити.

От извършената по делото съдебно- графическа експертиза, назначена във връзка с направеното от ответника оспорване и изразеното от ищеца желание да се ползва от процесния запис на заповед, и което съдът приема като правилно и обосновано, се установява обаче, че подписа срещу „издател" на запис на заповед, с дата на Þздаване 23.12.2008 г. с издател на документа Х. М. К. с дата на падежа 30.01.2009 г., място гр. К., с поемател "Б.Б. Й., гр. М., с който издателя се задължил безусловно, без протест и без предявяване да заплати на поемателя сумата от 5000 евро, не е положен от издателя на документа Х. М. К.. Или, процесния запис на заповед от 23.12.2008 г. е неистински /неавтентичен/ документ, тъй като подписът под издател не е положен от посочения за такъв Х. М. К. и въз основа на него за длъжника- ответник по иска, не би могло да възникне задължение. Вещото лице е дало заключение, че ксерокопието от записа на заповед по делото, бил точно копие на оригиналния такъв, приложен по ч. гр. д. № **/2010 г., по описа на същия съд. Поради това, следва да се признае за доказано оспорването на записа на заповед и същия се изключи от доказателствата по делото, а предявения установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, следва да се отхвърли като неоснователен.

Вярно е, че в исковата молба се съдържат твърдения, че между страните бил подписан предварителен договор за продажба на недвижим имот от 14.03.2008 г., приложен по делото. Не се установява обаче, че претендираното парично вземане в размер на 5000 евро, е предмет на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и, че процесният запис на заповед е издаден във връзка именно с тези отношения между страните по делото. По отношение направените доводи от жалбодателя, че в образуваното досъдебно производство № 117/2010 г. по описа на РП- А имало признания от ответника по иска, че дължи сумите, следва да се посочи, че те не могат да опровергаят извода за неистинността на процесния запис на заповед, на основание на който се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Впрочем, следва предявения установителен иск да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответникът по жалбата не е направил такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/29.12.2010 г., постановено по гр. д. № 101/2010 г. по описа на Районен съд А.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/