№ 80
гр. Стара Загора , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501384 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „М.М.И.“
ЕАД, ГРАД *** представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез юриск.
Д.С. против решение № 260095 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело №
387/2020г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се отменя, като
незаконосъобразна Заповед №55/22.05.2020г. на инж.М.М. в качеството му на
Управител на Р."Т.-*", ***, с която на въззиваемия Е.Д.Д. се налага
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение и осъжда„М.М.-
И.“ ЕАД да заплати на въззиваемия разноски за производството в размер на
400 лева.
Въззивното дружество, чрез процесуалния си представител сочат, че
първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Излагат подробни съображения. Считат, че при
постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел под
внимание показанията на свидетелите Н., Б. и Ч., а едностранчиво приема за
доказани обясненията на въззиваемия Д..
Претендират изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като вместо
него съдът постанови друго, с което да потвърди цитираната по-горе Заповед,
1
като законосъобразна за наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на Е.Д.Д., поради небрежно изпълнение на
трудовите задължения довело до имуществена щета в размер на 1 336 000
лева за скъсана ГТЛ в участък РТНК – 1 на Р."Т.-*".
Претендират присъждане на направените разноски по делото и пред двете
съдебни инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на възнаграждението
на процесуалния представител на ответника в случай, че въззивната жалба не
бъде уважена.
Въззиваемият Е.Д.Д. чрез пълномощника си адв. Т.Д. моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли да
му бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка
на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.Д., чрез адв. Д., в
която твърди, че работи по силата на трудов договор № 15/04.03.2015 г. и
допълнително споразумение № 268/07.07.2015 г. в "Р.Т.-*" на длъжност
„машинен оператор ТТМ - ГТЛ 1800“ в участък „РТНК- 1“, на която
длъжност бил и към момента. Твърди, че през въпросната нощна смяна не е
допринесъл с нищо за възникнала авария на 24.04.2020г. и наранено ГТЛ 1111
в участък РНТК-1 на рудника си е изпълнявал задълженията добросъвестно
без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Със
заповед № 55 от 22.05.2020 година му било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина с правно основание в чл. 187, т.3 от КТ, във връзка с
неизпълнение на основни задължения по длъжностната характеристика,
описани в заповедта. Твърди, че е положил достатъчно усилие при
изпълнение на работата, съгласно задълженията му в длъжностната
характеристика и че не е спазил изискването на чл. 38 от Инструкция по
безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта,
на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
2
настъпилата вреда. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили
нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но
неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на
вредата. Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други
задължения, като лентата се движила бързо и със земна маса около 40-50 см.,
поради което не винаги било възможно да се видят всички намиращи се в нея
бетонни и метални примеси. Излага съображения за невъзможност да се види
конкретната релса, за липсата на негово конкретно задължение в случая да
види релсата, както и други причини, които изключват негова отговорност за
настъпилата вреда. Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на
задълженията си, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
Възразява също, че работодателя при налагане на дисциплинарното му
наказание не е взел предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че
до момента няма налагани никакви наказания и му е наложил прекалено
тежко дисциплинарно наказание.
Моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за дисциплинарно
наказание, да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „М.М.-и.“ ЕАД.
Ответното дружество не отрича, че ответникът работи по силата на трудов
договор №15/04.03.2015 г. и допълнително споразумение №268/07.07.2015 г.
в "Р.Т.-*" на длъжност „машинен оператор ТТМ - ГТЛ 1800“ в участък
„РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г.
в деловодството на "Р.Т.-*" постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с
който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък
РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана
комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на
22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на
работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и
забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал
сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се
предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се
установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на
работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила
наличието на релса с дължина 1620 мм, находя ща се в близост до
задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил
3
надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата,
дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм,
поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди,
че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду
които бил и ищецът Е.Д.Д.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ
заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не
са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на
лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата
и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се
открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и
заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила.
Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук“ АД било
установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност
на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради
нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било
нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните
транспортьори за наличие на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била
издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от
ищеца, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма
достатъчно основание за това. Твърди, че ищецът по длъжностна
характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на
материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението
им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати
щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от
метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Поради това иска от съда
да постанови решение, с което да остави в сила заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, както и да им присъди направените по делото
разноски.
Безспорно е установено по делото, че със заповед № 45 от 20.05.2020г. на
работодателя е наредено да се реализира ограничена имуществена
отговорност на ответника Д. като от уговореното месечно трудово
възнаграждение се удържи сумата от 1398,88 лева за това, че на 22.04.2020
година срещу 23.04.2020г. не е положил достатъчно усилия да следи и
контролира работата на транспортьора, посредством уредите на пулта и да
наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция
при възникнали опасности от аварии и злополуки.
4
С определение от открито съдебно заседание на 31.03.2021г. съдът е обявил
за окончателен проекта за доклад, в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че
ищецът работи в по силата на трудов договор на длъжността „машинен
оператор ТТМ - ГТЛ 1800" в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към
момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в
ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието на релса с
дължина 1620 мм, находя ща се в близост до задвижващата станция, а
огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия
кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на
лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата
от лентата.
С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по
делото, поради наличие на друг преюдициален спор между страните за
същите факти- а именно дело за ограничена имуществена отговорност, което
вече е приключило с влязло в сила решение. Решението е приложено към
настоящото дело и е с правно основание в чл.210, ал.3 от КТ.
Съгласно диспозитива на същото иска на настоящия ответник е отхвърлен
като недоказан. Съдът счита, че е обвързан от силата на пресъдено нещо от
фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.З от КТ- по които се е
произнесъл съдът в решение № 260036 от 03.11.2020г., което е потвърдено
изцяло с решение на Окръжен съд Стара Загора. Със заповед № 45 от
20.05.2020г. на работодателя е наредено да се реализира ограничена
имуществена отговорност на ответника Д. като от уговореното месечно
трудово възнаграждение се удържи сумата от 1398,88 лева за това , че на
22.04.2020 година срещу 23.04.2020г. не е положил достатъчно усилия да
следи и контролира работата на транспортьора, посредством уредите на пулта
и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата
станция при възникнали опасности от аварии и злополуки.
Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу
нея възражение. Налице е и влязло в законна сила решение на Районен съд
Раднево по гражданско дело № 315 на същия съд за 2020 година, като искът
за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Със заповед № 55 от 22.05.2020година на ищеца е наложено при абсолютно
5
идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата
дисциплина, като в заповед № 45 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение
за уволнение”.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от
работодателя, като е спазен срока, считан, от датата на настъпилата авария
22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година, както и са изискани обяснения
от ищеца, в хода на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на
дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила последния ден от
двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна
страна.
По доказването на правнорелевантните факти, съдът намира, че първият
елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на
трудово правна връзка между страните /безспорен и ненуждаещ се от
доказване факт/ - ответникът работи при ищеца на длъжност „машинен
оператор ТТМ - ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и
към настоящия момент.
Нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание са следните:
- неизпълнение на възложената работа - чл. 187, т.3 от КТ, а именно -
нарушил основни функции и задължения, визирани в длъжностната му
характеристика, които са следните:
- т.2.5 - „Да следи и контролира работата на транспортьора посредством
уредите на пулта и наблюдава движението на лентата”, нарушение на
трудовата дисциплина, осъществени с действие или бездействие, както и да
се установи процесуалната и материална законосъобразност на постановената
заповед за дисциплинарно наказание, представляващо „Предупреждение за
уволнение”
- т.2.6 - „Да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
опасности от аварии и злополуки”.
- т.9.10 - "Да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието на
основните механизми и възли”
6
- чл.38, ал.4 от Инструкцията по безопасността на труда при експлоатацията
,текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори в
„М.М.И.” ЕАД.
- ”Да спира незабавно работата на транспортьора при опасност за живота и
здравето на работниците, които работят около гуменото платно, паднали или
блокирали ролки, опасност от задръстване на пресипните бункери, счупвания
и големи деформации на въртящи”.
В заповедта за дисциплинарно наказание, както с сочи и от ищеца, не е
посочено нито едно негово действие или бездействие, с което виновно да е
нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа.
В този смисъл съдът намира, че процесуално заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл. 195, тъй като на
практика липсата на прецизирани действия или бездействия, осъществяващи
съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца да осъществи
правото си на защита, както и на съда да провери нейната законосъобразност.
Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от длъжностната
характеристика не установяват с какви действия или бездействия работникът
е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно
обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът
няма посочено изпълнително деяние, което да обсъди.
Отделно от това съдът намира, че правната норма, посочена като
нарушение на трудовата дисциплина не отговаря на изложените след това
неизпълнени задължения, визирани в длъжностна характеристика - тъй като
това не представлява неизпълнение на възложена от работодателя работа, а
попада в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 - а именно: неизпълнение на
други трудови задължения, т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина
не са описани коректно от работодателя. Съдът приема, че не е установено
извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, като
доказателствената тежест за това е на ответника. Разпределението на
доказателствената тежест определя главното доказване по отношение на
законосъобразността на уволнението за ответника.
Отделен е въпроса, че съдът по гражданско дело № 315 от 2020 година е
разисквал задълбочено и обстойно цялата фактическа обстановка, всички
задължения, вменени в длъжностната характеристика на ищеца /съвпадащи
7
напълно с описаните и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание /,
както и обстоятелствата около настъпилата авария, която безспорно е
причинила огромна щета за ответника. С изводите на съда по предходното
гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от силата на пресъдено
нещо и въпроса за вината на ищеца не може да пререшава.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд споделя напълно доводите,
изложени от първоинстанционния съд поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях, тъй като намира, че не следва да ги преповтаря.
В заключение следва да се посочи, че по гр.д.№ 315/2020г. по описа на РС-
Раднево, чието решение е потвърдено от състав на ОС-Стара Загора и е влязло
в законна сила към момента, са обсъдени абсолютно същите нарушения,
визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност и
съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е изпълнил
напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че
настъпилата авария се дължи на нормален производствено стопански риск.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната
инстанция, което са в размер на 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от пълномощника на въззивника съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е съобразено с чл.7 ал.1от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не
следва да бъде намалявано, а следва да бъде присъдено в претендирания
размер.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095 от 28.04.2021г., постановено по
гр.дело № 387/2020г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА „М.М.-и.” ЕАД, вписано с ЕИК ***, с адрес на управление
***, да заплати на Е.Д.Д. от ***, ЕГН ***, сумата в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9