№ 600
гр. Ямбол, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101575 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „И. и Д. -АД“ – гр. С.З.
против К. Т. К. от гр. Ямбол.
С исковата молба се твърди, че на 27.04.2017 г. е бил сключен Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД и К. Т. К., по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с
кредитен лимит в размер на сумата от 3 000 лв., като срокът на действие на договора бил
11 месеца, а съгласно чл.2, ал.3, същият се подновявал автоматично с още 12 месеца, освен
при уведомление от картодържателя, с което заявява, че последният не желае картата да
бъде подновена.
Сочи се, че първоначалният определен краен срок за погасяване бил до 27.04.2018 г.,
като след подновяване на срока с още 12 месеца - до 27.04.2019 г., като след тази дата
кредитът станал изцяло изискуем. Твърди се, че след получаване на кредита,
кредитополучателя не е погасил усвоеният кредитен лимит съгласно договора, като останала
непогасена главница в размер на сумата от 2779,02 лв.
Твърди се, че на 06.11.2023 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземането – цесия между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и ищеца, по силата на
който задължението на ответника кредитополучател произтичащо от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 27.04.2017 г. е изкупен от
ищцовото АД.
Твърди се, че ответникът е уведомен за извършената цесия, като поради непогасяване
дължимите суми, ищецът е подал на 11.03.2024 г. заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл.410 от ГПК до ЯРС пред който съд е образувано ч.гр.д. № ***/2024 г.
Била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, с които
обстоятелства по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът К. Т. К. дължи на ищеца сумата от 3697,36 лв., от които: главница - 2779,02 лв. и
лихва за забава - 918,34 лв. за периода 27.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в ЯРС – 11.03.2024 г., представляваща незаплатена сума по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 27.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението до
окончателното събиране на сумата.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не се явява в
съдебно заседание; не взема становище по така предявеният иск; не е направил искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2024 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „И. и Д. -АД“ – гр. С.З., с което е поискано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника К.
Т. К., за сумите: 2 779,02 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 27.04.2017 год., 594,48 лева – договорна лихва
за периода от 27.05.2017 год. до 27.04.2019 год., и сумата от 918,34 лева – лихва за забава за
периода от 27.03.2021 год. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
По така депозираното заявление пред ЯРС е образувано ч. гр.дело № ***/2024 год по
описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за претендираните
суми и е издал заповед № ***/12.03.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника лично, като в срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение
от длъжника, че не дължи и възразява срещу предявеното вземане.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: зав. копие на рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 27.04.2017 г., зав.
копие на Общи условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, зав. копие на ценова листа по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити, зав. копие на приемно-предавателен протокол от
04.05.2017 г., зав. копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
06.11.2023 г., зав. копие на Приложение № 4 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД и „И. и Д.“ АД от 06.11.2023
г., зав. копие на Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
2
/Цесия/ между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД и „И. и Д.“ АД от 06.11.2023 г., зав.
копие на уведомително писмо до К. Т. К. от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ведно с
документ за предоставяне на информация до субекта на данните на осн. чл.13/14от
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейският Парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., зав. копие
на известие за доставка – обратна разписка от 29.02.2024 г. и зав. копие на удостоверение за
АПС на АД „И. и Д.“ изх. № **** г. на Окръжен съд – С.З..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с обективно, кумулативно съединени, положителни,
установителни искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно
факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски в размер на 585,84 лева, от които 85,84 лв. заплатена
държавна такса и 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и сторените такива в
исковото производство в размер на 735,84 лв., от които 85,84 лв. заплатена държавна такса и
650,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на 1321,68
лева.
3
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****
дължи на „И. и Д.-АД“ БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
******* представлявано от управителя адв.Ж. Д. Д., сумата от 3 697,36 лева, от които:
главница – 2 779,02 лева и лихва за забава – 918,34 лева, за периода от 27.03.2021 год. до
датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в ЯРС – 11.03.2024 год., представляваща
незаплатена сума по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 27.04.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 2 779,02 лева от
датата на подаване на заявлението по чл.410 издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № ***/12.03.2024 год. по ч.гр. дело № ***/2024 год. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Т. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „И. и Д.-АД“ гр.С.З. сумата от 1321,68 лева, представляваща сбор от сторените от ищеца
разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4