№ 184
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Община Перник, с БУЛСТАТ:
********* срещу И. Е. И., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2015.08 лева, от които: 1/
сумата от 873.48 лева /главница/ представлява неплатена годишна наемна
вноска за стопанската 2020 г. – 2021 г. с падеж на плащане 30.09.2020 г. и
сумата от 178.34 лева – представлява обезщетение за забава за периода от
01.10.2020 г. до 05.10.2022 г. и 2/ сумата от 873.48 лева /главница/
представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2021 г. – 2022
г. с падеж на плащане 30.09.2021 г. и сумата от 40.54 лева – представлява
обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022 г. като
наемните цени са за ползване от страна на ответника на земеделски земи,
находящи се в землището на с. Б. общ. Перник и между страните е сключен
договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2022 г.
до датата на окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът били в договорни
отношения, като помежду им бил сключен договор за наем №
170654М323/23.06.2017 г. Посочва се, че по силата на цитирания договор
общината е предоставила на ответника земеделски земи с площ от 74,743 дка,
находящи се в землището на с. Б. общ. Перник. Твърди се, че договорът е бил
сключен за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2017 г. – поради
което срокът му бил 30.09.2022 г. Годишната наемна цена възлизала на 873.48
лева – като се дължала до 30.09. всяка година за следващата стопанска
1
година. В тази връзка за стопанската 2020 г. – 2021 г. наемната цена се
дължала до 30.09.2020 г., а за стопанската 2021 г. – 2022 г. наемната цена се
дължала до 30.09.2021 г. Ответникът обаче така и не заплатил сумите в срок,
нито впоследствие, поради което общината начислила и обезщетение за
забава. Независимо от опитите за доброволно уреждане на спора, ответникът
не заплатил сумите.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
Към исковата молба са представени: договор за наем №
170654М323/23.06.2017 г. и три броя уведомителни писма с известия за
доставяне.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор – препис от исковата молба е връчен на
ответника лично – на 19.10.2022 г.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният
представител на ищеца – юрк. Лефтерова заявява, че претендираните
главници и лихви /обезщетения за забава/ по договора за наем са изцяло
заплатени на общината. Обръща внимание, че това плащане е настъпило
преди съдебното заседание, а именно – на дата 11.11.2022 г., но след
депозиране на исковата молба. В тази връзка ответникът с поведението си бил
станал причина за завеждане на делото, поради което претендира разноски –
за юрисконсултско възнагарждение и държавна такса. Представя в подкрепа
на твърденията си платежни нареждания от 11.11.2022 г. – 4 броя. Уточнява,
че разноските обаче не са заплатени от ответника.
Ответникът редовно призован – призовката, връчена му лично на
29.12.2022 г., не се явява за насроченото по делото съдебно заседание и не
изпраща свой представител, като не взема и становище по спора.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства се
установява, че през процесния период: стопанската 2020 г. – 2021 г. и
стопанската 2021 г. – 2022 г. същите са били в облигационни отношения, въз
основа на договор за наем на земеделски земи, като ищецът е предоставил на
ответника ползването на описаните в договора терени, но ответникът не е
заплатил дължимата ежегодна наемна цена.
От представените от ищеца в съдебно заседание платежни нареждания
се установява, че ответникът е заплатил на ищеца претендираните с исковата
молба вземания – в общ размер от 2015.08 лева лева. Това обстоятелство се
признава изрично и от процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание. Видно от приложените платежни нареждания обаче плащането е
осъществено на 11.11.2022 г., докато исковата молба е подадена на 06.10.2022
г. – като препис от същата е връчен на ответника на 19.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
2
Предявените искове са осъдителни с правно основание по чл. 236, ал. 2
от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от общо 1746.96 лева и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 218.88 лева.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка.
Ответникът не се явява по делото и не взема становище по спора. От своя
страна процесуалният представител на ищеца представя в съдебно заседание
доказателство /платежни нареждания/ за извършено плащане на всички
претендирани по делото суми – както за главници, така и за лихви. В тази
връзка и ищецът заявя изрично, че независимо от пасивното поведение на
ответника по делото последният е заплатил задълженията си. Поради това
посоченото обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при
постановяване на решението му на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. По тези
съображения и доколкото претендираните суми са заплатени, за което липсва
спор между страните, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендира само ищецът. В тази
връзка макар предявените искове да са неоснователни, такива му се дължат.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от приложените
платежни нареждания ответникът е заплатил дължимите от него суми за наем
на 11.11.2022 г. т.е. след предявяване на исковата молба, която е депозирана
под вх. № 19982/06.10.2022 г. Доколкото ответникът не е и оспорил исковите
претенции, следва изводът, че същият с поведението си е станал причина за
образуване на делото. В тази връзка и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските, които последният е направил за предявяване на
исковете си, независимо, че претендираните суми са заплатени още в срока по
чл. 131 от ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 180.60 лева, от които
80.60 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
От представеното по делото платежно нареждане се установява, че ищецът
действително е заплатил сумата от 80.60 лева – държавна такса.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер по
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези
съображения претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълен
размер.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Перник, с БУЛСТАТ: *********
срещу И. Е. И., с ЕГН: ********** с адрес: с. Б. ул. ***, общ. Перник, искове
за осъждане на ответника И. Е. И. да заплати на община сумата от общо
2015.08 лева, от които: 1/ сумата от 873.48 лева /главница/ представлява
неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2020 г. – 2021 г. с падеж на
плащане 30.09.2020 г. и сумата от 178.34 лева – представлява обезщетение за
3
забава за периода от 01.10.2020 г. до 05.10.2022 г. и 2/ сумата от 873.48 лева
/главница/ представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската
2021 г. – 2022 г. с падеж на плащане 30.09.2021 г. и сумата от 40.54 лева –
представлява обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022
г. като наемните цени са за ползване от страна на ответника на земеделски
земи, находящи се в землището на с. Б. общ. Перник и между страните е
сключен договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба –
06.10.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумите – поради пълно
плащане на процесните суми от страна на задълженото лице И. Е. И. в хода на
процеса /в срока за отговор на исковата молба/.
ОСЪЖДА И. Е. И., с ЕГН: ********** с адрес: с. Б. ул. ***, общ.
Перник ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Община Перник,
с БУЛСТАТ: ********* сумата от 180.60 лева – разноски за държавна такси
и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. №
5352/2022 г. на РС Перник, доколкото ответникът с поведението си е станал
причина за образуване на същото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4