РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Смолян, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100755 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.128 т.2 КТ, чл.222 ал.3 КТ и чл.224
ал.1 КТ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от З. Б. Д. ЕГН
**********, с постоянен адрес в *****, срещу *****, представлявано от *****
– *****, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите:
- 2 200, 00 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по
Анекс *****. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование ***** г. брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 24.07.2023г., ведно с дължимата мораторна лихва, считано от
11.08.2023г. до депозиране на исковата молба в съда в размер на 400,00 лева и
законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда
до окончателното изплащане на сумата;
- 500,00 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс
*****. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование ***** обезщетение за неизползван годишен отпуск по
чл. 224, ал. 1 от КТ за 22 дни, ведно с дължимата мораторна лихва, считано от
11.08.23г до депозиране на исковата молба в съда в размер на 100,00 лева и
законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда
1
до окончателното изплащане на сумата;
- 4700,00 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс
***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование ***** г. обезщетение при придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД,
ведно с ведно с мораторна лихва от 11.08.2023г. до предявяване на исковата
молба в размер на 800, 00 лева и законната лихва върху главницата от момента
на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата излага, че е била в трудово правоотношение – *****, което е
прекратено, считано от 24.07.2023 г. със Заповед ***** г., на основание чл.327,
ал.1, т.12 от КТ, поради придобиване право на пенсия. Била член на ***** и
добросъвестно заплащала членския си внос.
Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № **** към Колективен
трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование *****
г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две
синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на
народната просвета в България и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е
прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение
от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е
предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв за периода считано от
01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на
минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на
Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила
от 01.01.2023 г.
Твърди се, че считано от 01.01.2023г. до 24.07.2023 г. / момента на
прекратяване на трудово правните отношения/ са изминали приблизително 7
месеца, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор
в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо Анекса.
Обяснява, че сумите, които претендира представляват разлика между
получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса и същите са,
както следва:
2
-по иска с правно осн. чл.128, т.2 от КТ - разлика между изплатено и
дължимо трудово възнаграждение / основно и допълнително/ за периода
01.01.2023г. до 24.07.2023г.., ведно с дължимата лихва за забава, считано от
11.08.2023г до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
-по иска с правно осн. чл. 222, ал.3 от КТ - разлика между изплатеното
и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
дължимата лихва за забава, считано от 11.08.2023г до депозиране на исковата
молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
-по иска с правно осн. чл. 224, ал.1 от КТ -разлика между изплатено и
дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск за 22 работни дни,
ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.08.2023г до депозиране на
исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата излага, че колективният трудов договор представлява
недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално
предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание
субективни права. Според нея правилото за поведение, съдържащо се в
Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие
“ех tunc”. По този начин законодателят е преуредил вече възникналите в
предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение
дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за
изменение на КТД.
Позовава се на разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора. З.Д. сочи, че в процесния период между 01.01.2023 и 24.07.2023 г. е
била в трудово правоотношение с ответното училище и е член на синдикална
организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я
засяга и има действие спрямо нея.
Ищцата счита, че мълчаливият отказ да се изплати полагащото се
трудово възнаграждение от директора след направено от нея устно запитване е
3
в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвежда законовата презумпция за
добросъвестност от страна на работодателя. Мълчаливият отказ според
ищцата е и дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и
чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на
злоупотреба с права по чл.8 КТ.
От ответника ***** е постъпил отговор на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът признава за верни твърденията на З.Д., че е била
служител на училището, като е изпълнявала длъжността ****** че трудовото
й правоотношение е прекратено със заповед № ********** година, считано от
********** година.
Твърди, че при прекратяването на договора с ищцата на нея са
изплатени всички дължими суми. Сочи, че към 10.08.2023 г. право на
увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „************“ и
са „**********“ в образованието - записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД,
променен с анекса.
********** изтъква, че че ищцата не е в този кръг лица на „****“ към
датата 10.08.2023 г. и поради това не може да се ползва от извършеното
увеличение. Няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на
ЗПУО, тъй като това качество според него съществува само при действащо
валидно трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на
сключването на анекса. Счита, че по смисъла на чл. 27 от КТД, З.Д. не е
правоимащ, тъй като не е педагогически специалист и не е заета към момента
на анекса.
Намира, че наличието на валидно индивидуално трудово
правоотношение към 10.08.2023 год. е абсолютна предпоставка за
практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Ответникът
сочи, че втора предпоставка е лицето към 10.08.2023 г. да е обхванато от
действието на КТД, т.е. да е синдикален член, а Д. не е обхваната от
действието на КТД като синдикално членство.
***** изтъква, че с новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 год.,
е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно
4
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата
според ответника се определя и кръгът от лицата, за които се прилагат
договореностите в Анекса т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са
притежавали това качество „Работници и служители“. Сочи, че посочената в
Анекса дата 01.01.2023 год. не представлява дата на влизане в сила на
договорните клаузи, а е началният момент, от който се увеличават работните
заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители -
синдикални членове към момента на постигане на договореността -10.08.2023
год., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на
10.08.2023 год. Според него предвиденият минимален размер на основната
заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно
чл. 27, ал. 1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 год., единствено за
тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист.
Неправилно намира и заключението, че със ЗДБ за 2023 година,
законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на
педагогическия персонал с определен процент със задна дата. Такава
разпоредба в ЗДБ за 2023 г. според ответника не съществува, защото в този
закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати. Правилото според
него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по
договора могат да уговорят друго. В случая не става дума „обратно действие“
на анекса към КТД, началния момент, от който се увеличават заплатите на
лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на
постигането на договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за
увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на
анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръга на
правоимащите лица.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. В с.з.
процесуалният й представител адв.П. ангажира становище за основателност
на предявените искове. От нея е постъпила и писмена защита.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.
Процесуалният му представител адв.Р. депозира писмено становище, в което
оспорва предявените искове. От нея е постъпила и писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
5
писмени доказателства, на основание чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно осн.чл.128 т.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ.
Съдът допусна в с.з. по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение на размера
на претенциите, съгласно което предявения иск с правно основание чл. 128 т. 2
КТ се счита предявен за сумата 1714.05 лв., вместо първоначално заявения
размер 2200.00 лв.; аксесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се счита
предявен за сумата 423.64 лв., вместо първоначално заявения размер от 400
лв.; предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата 439.19
лв., вместо първоначално заявения размер от 500 лв., а аксесорният иск за
мораторна лихва се счита предявен за сумата 108.55 лв., вместо първоначално
заявения размер от 50 лв.; предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ, се счита
предявен за сумата 4557.19 лв., вместо първоначално предявения размер от
4700,00 лв., а аксесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата
1126.32 лв., вместо първоначално заявения размер от 800 лв.
Страните не спорят и от Заповед № *****г. на директора на *****
ставя ясно, че ищцата е заемала през процесния период 01.01.2023 г.-
24.07.20233 г. длъжността ****** учебна дейност в ответното училище.
Трудовото й правоотношение е било прекратено, поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед е
разпоредено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: по чл.222 ал.3
КТ – 11 брутни работни заплати и по чл.224 КТ - 22 дни неизползван платен
годишен отпуск.
Видно от служебна бележка изх.№*****г. на *********, ищцата е
членувала в СД на Независимия учителски синдикат към 30.07.2023 г. и
редовно е заплащала членски внос.
От анекс №****/***** г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и учлищното образование ***** г. се
установява, че той е сключен между Министерството на образованието и
науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната
просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, като работодатели от друга страна, и синдикатите от
трета - Синдиката на българските учители към Конфедерацията на
6
независимите синдикати в България, Синдикат “Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към
Конфедерацията на независимите синдикати в България.
С анекса страните се договарят текстът на чл.27 да се измени както
следва: За системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като
за ****** минималната основна работна заплата е 1926лв.
Съгласно заключението по назначената СИЕ, изготвено от вещото
лице С. Н., което съдът кредитира изцяло като обективно и неоспорено, към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, основното трудово
възнаграждение на ищцата е в размер на 2016,00 лева и допълнително
възнаграждение от 37% за прослужено време и професионален опит върху
договорената заплата, а съгласно Анекс **** към КТД ****** г. за системата
на предучилищното и училищно образование/Анекса/, заплатата й става
2318,40лв. В заключението се сочи, че разликата между изплатените и
полагащите се суми, за брутно трудово възнаграждение на ищцата за времето
от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г., съгласно Анекса е в размер на 1714,05 лева.
Изплатеното й обезщетение по чл.224 е в размер на 2930,11лв., а в случай, че
се приеме основното възнаграждение в размер на 2318,40 лева, й се дължи
допълнително обезщетение в размер 439,19лв. Изплатеното й обезщетение по
чл.222 ал.3 КТ е в размер на 30 766,12 лв., а в случай, че се приеме основно
възнаграждение в размер на 2318,40 лева, й се дължи допълнително
обезщетение в размер 4557,19лв. Лихвата за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД
е изчислена върху всяка от дължимите суми от 11.08.2023 г- датата на
подписването на Анекса до 27.05.2025 г. - датата на подаване на исковата
молба в съда е както следва:
-423,64 лева - върху главница от 1714,05 лева - разлика между
изплатените и полагаеми суми за брутно трудово възнаграждение, съгласно
Анекса;
-1126,32 лева - върху главница от 4557,19 лева - разлика между
изплатените и полагаеми суми за обезщетение по чл. 222, ал.3 от Кодекса на
труда, съгласно Анекса.
-108,55 лева - върху главница от 439,19 лева - разлика между
изплатените и полагаеми суми за обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.
7
Според съда изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. следва да се
прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и
училищното образование-синдикални членове, които към 2023г. са полагали
труд по трудово правоотношение. По делото се установи, че със сключения на
10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022г.,
уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на
осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата, от
01.01.2023г., се определят по-високи минимални основни работни заплати за
системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, с
Анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното
и училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на
отношенията със задна дата е допустимо. След като страните преуреждат
възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва
да се отнася за всички членове на синдикални организации, които към
01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. Следва да се има
предвид, че това преуреждане със задна дата с анекса е в резултат от приетия
със закъснение държавент бюджет за 2023г., който е следвало да бъде изготвен
и приет до края на 2022г. Законът за държавния бюджет за 2023г. е приет
много по-късно — на 28.07.2023г., но му е придадено обратно действие —
същият е в сила от 01.01.2023 г. Нито разпоредбата на чл. 27, ал. 2, нито други
разпоредби на анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чиито
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването му -
10.08.2023г.
Тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и
би довело до неравно третиране на работниците/служителите полагали труд
при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023г., но
чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса към КТД - 10.08.2023г.
Исковете се явяват основателни и следва да се уважат в
претендираните от ищцата размери. Трудовото възнаграждение и
обезщетенията по чл.222 ал.3 и чл.224 КТ е следвало да й се изплатят в
размера след актуализацията на основното трудово възнаграждение. Тъй като
работодателят не е направил това, той следва да бъде осъден да заплати на
8
работника разликата между дължимите и изплатени трудови възнаграждения
за периода 01.01.-24.07.2025 г. и обезщетенията.
В заключението по ССчЕ вещото лице е изчислило, че нетния размер
на дължимото възнаграждение е 1330,08лв. Следва да се има предвид, че
училището следва да начисли брутно трудово възнаграждение и след
приспадане на удръжките (осигурителни вноски и данък върху доходите на
физическите лица) да изплати на ищцата нетното възнаграждение. В този
смисъл е съдебната практика- решение №160/23.06.2025 г. по ВГД№194/2025 г
на ОС Смолян и решение №161/23.06.2025 г. по ВГД№195/2025 г. на ОС
Смолян.
Предвид направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца адв.П. сумата от 1136,89 лв.
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат П.. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможност съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе предвид вида и цената
на исковете, както и действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се определят в размера по чл.7 ал.2 т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на 1136,89 лв. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на
обстоятелството, че последният не е направил този разход.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху шестте
иска в общ размер от 414,50лв. и 300лв. за изготвената експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, представлявано от ***** – директор, да заплати на
З. Б. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес ********, следните суми:
- 1 714,05 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс
№ ****/***** г. към Колективен трудов договор за системата на
9
предучилищно и училищно образование ***** г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 24.07.2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 423,64 лв,
считано от 11.08.2023 г. до 26.05.2025 г. и законната лихва върху главницата от
27.05.2025 г. до окончателното й изплащане;
- 439,19 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
****/***** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование ***** г. обезщетение за неизползван годишен отпуск
по чл. 224, ал.1 от КТ за период от 22 дни, ведно с мораторна лихва в размер
на 108,55 лева, считано от 11.08.2023 г. до 26.05.2025г и законната лихва върху
главницата от 27.05.2025 г. до окончателното й изплащане;
- 4557,19 лв- разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
****/***** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно
и училищно образование ***** г. обезщетение при придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД,
ведно с мораторна лихва в размер на 1126,32 лв, считано от 11.08.2023 г. до
26.05.2025г и законната лихва върху главницата от 27.05.2025 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***** да заплати на адвокат В. П. АК Смолян с адрес на
кантората *********, сумата 1136,89 лева - възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на З. Б. Д. по делото.
ОСЪЖДА ******** да заплати по сметка на РС Смолян в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса по делото в размер на 450,85 лв. и
сумата 300лв. разноски за експертиза направени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СмОС.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10