№ 8432
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110115078 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ............, с която против В. М.
Т. и ЕВГ. ИВ. П. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците – ....... е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/
за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ..........., като
ответниците му дължат разделно – по ½ от следните суми:
2 609, 12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
до окончателното изплащане;
290, 49 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.;
52, 53 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до
окончателното изплащане;
9, 86 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците
съществуването на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28993/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.
М. Т. и ЕВГ. ИВ. П., с който оспорват исковете. Навеждат оплакване, че не са
представени отчетите за дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение,
както и че до 20.04.2022 г. не са били въведени във владение на имота. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ....... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 25.05.2021 г. ............ е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ....... за сумата 2 609, 12 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане; 290, 49 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.; 52, 53
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане; 9, 86 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 59, 24 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.
....... е починала на 04.07.2021 г. – след депозиране на заявлението, като е оставила
наследници по закон: В. М. Т. – сестра и ЕВГ. ИВ. П. – брат.
В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна на последните.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Безспорно е между страните, че ....... е имала качеството собственик на
процесния имот през исковия период; че е починала на 04.07.2021 г.; че ответниците
имат качеството наследници по закон на ......., както следва: В. М. Т. е нейна сестра, а
ЕВГ. ИВ. П. – неин брат.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с ......., което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение.
На 07.06.2001 г. е сключен договор № 499 между ....... и етажната собственост с
адрес: в гр. ........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ............ за показанията на топломера за отчетния
период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............ – възложител и ....... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
2
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
„Техем Сървисис“ ООД извършва дяловото разпределение на консумираната от
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално
потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна
енергия за 4 бр. отоплителни тела при условията на неосигурен достъп и в
съответствие с чл.70, ал.4 и т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването – като отоплителни тела без уреди по максимален специфичен
разход на сградата. През исковия период фирмата за дялово разпределение е изготвила
изравнителни сметки, както следва: за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на
сумата от 80, 08 лв. за възстановяване и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер
на 75, 33 лв. за възстановяване, т.е. крайният резултат е сума за възстановяване в
размер на 155, 41 лв.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 2 579, 42 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 734, 83 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 155, 41 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се дължима сума за предоставена услуга дялово разпределение за
исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 52, 53 лв.
Констатира се и че общият топломер е преминавал метрологични проверки на 2
години, при които не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Елена И., че няма има извършени плащания за исковия период.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от наследниците на длъжника, починал след депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
3
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, че ....... е
имала качеството собственик на процесния имот през исковия период; че същата е
починала на 04.07.2021 г., както и че ответниците имат качеството на нейни
наследници по закон, съдът намира, че ....... е имала качеството клиент на топлина
енергия за исковия период, за чиито задължения отговарят наследниците й по закон.
Неотносимо е заявеното от ответниците оплакване, че до 20.04.2022 г. не са били
въведени във владение на имота, доколкото последните са правоприемници на
починалия в хода на процеса длъжник, с оглед на което релевантно в случая е
качеството на последния на клиент на топлинна енергия, което в случая е безспорно по
делото.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
4
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 2 579, 42 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 734, 83 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 155, 41 лв.
За посочената сума ответниците отговарят съобразно придобития от тях дял в
съсобствеността, а именно – по ½.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично и в
случай на забава в изплащането му клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Според Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва за исковия период 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.
в размер на сумата от 287, 70 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За посочената сума ответниците отговарят съобразно придобития от тях дял в
съсобствеността, а именно – по ½.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
5
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
С договора, сключен между ищеца и ....... страните са договорили заплащане от
............ на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Представен е и договор от 07.06.2001 г., сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на
измервателен уред.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
............ – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 52, 53 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.30 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ.
За посочената сума ответниците отговарят съобразно придобития от тях дял в
съсобствеността, а именно – по ½.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжниците в забава по отношение на главния дълг –
не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответниците
изпадат в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 107, 68 лв. разноски за заповедното и
сумата от 649, 81 лв. разноски за исковото производство, както следва: В. М. Т. – 1/2 и
ЕВГ. ИВ. П. – 1/2.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендират разноски, нито ангажират
доказателства да са сторили такива, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. Т., ЕГН ********** и ЕВГ. ИВ. П.,
ЕГН ********** в качеството им наследници по закон на ......., ЕГН **********,
починала на 04.07.2021 г. в хода на процеса, дължат на ............, ЕИК ......., на основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, по 1/2 от следните суми:
6
сумата 2 579, 42 лв. – главница, представляваща стойност на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: апартамент № 6, находящ се в гр.
..........., аб. № 238731 за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 287, 70 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.;
сумата 52, 53 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 28993/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено съществуването на: вземането за
стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 2 579, 42 лв. до 2 609, 12
лв., вземането за мораторна лихва върху нея за сумата над 287, 70 лв. до 290, 49 лв. и
вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния
заявен размер от 9, 86 лв. за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА В. М. Т., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ......., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 53, 84 лв. разноски за заповедното и сумата от
324, 91 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........, ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ......., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 53, 84 лв. разноски за заповедното и сумата от 324, 91 лв.
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7