Присъда по дело №61/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 61/2021г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - гр.***
Районна прокуратура гр. *** е повдигнала пред Районен съд гр. ***
обвинение спрямо подсъдимия А. Д. М. за това, че на 07.01.2020г., в гр.***, в
съучастие като извършител с *** ** *** от гр.***, последната като помагач и
подбудител, отнел чужди движими вещи - 1бр. таблет марка „***“ модел „***
*** ***“ на стойност 170,00лв., 1бр. кожен портфейл на стойност 10,00лв.,
40,00*** лева, 70 евро или в левово изражение по централен курс /фи***инг/
на *** към 07.01.2020г. - 136,91лв., 20 румънски леи или в левово изражение
по централен курс /фи***инг/ на *** към 07.01.20г. - 8,19лв.- всичко на обща
стойност 365,10лв., от владението на собственика Д. П. Д. от с.***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочените в
обвинителния акт правни квалификации. Предлага на съда да постанови осъдителна
присъда, с която да се наложи на подсъдимия наказание „пробация“ за срок от 18 месеца
по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК и по чл.42а ал.2 т.6 от НК - безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа, за срок от една година. Служебният защитник на
подсъдимия не оспорва извършеното от подзащитния й, нито правната квалификация на
деянието. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание „пробация“. Подсъдимият
Ал****** *** се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за
стореното и заявява готовност за изтърпяване на следващото му се наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият А. Д. М. е роден на *** в гр.***. Той живее
в гр.***, ***. ***, *** гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, ЕГН:**********.
Св.*** работел като *** На 07.01.2020г. се намирал в град ***, в ***, в
близост до фирма „***“, където чакал да бъде повикан, за да разтовари
камиона, който управлява. *** слязъл от камиона, за да се разходи и да си
купи кафе, без да заключи вратите на шофьорската кабина.
През това време, в близост се намирал подсъдимият *** и неговата
сестра *** ***, спрямо която наказателното производство е прекратено.
Двамата възприели действията на св. ***, при което *** *** предложила на
1

брат си да отиде и да провери какви вещи има в кабината и да ги вземе, а тя
ще стои и ще наблюдава, за да го предупреди, ако се наложи. Подсъдимият
*** се съгласил веднага. Приближил кабината, отворил вратата и влязъл
вътре. Забелязал едно кожено портмоне, в което имало пари и документи и
1бр. мобилен таблет марка „***“ модел „*** *** ***“. Той взел описаните
вещи и напуснал кабината, след което се отишъл при сестра си и двамата се
оттеглили в неизвестна посока. След няколко минути св.*** се върнал, качил
се в кабината и видял, че му липсват портмонето и таблетът. За извършеното
престъпление, той веднага уведомил органите на ***. На място пристигнал
екип на 01 РУ на МВР ***, а работата била възложена на св.***. От
извършените издирвателни мероприятия, св.*** установил, че автор на
извършената кражба е подсъдимият А. Д. М. и неговата сестра, *** ** ***,
спрямо която настоящото наказателно производство е прекратено. Двамата
направили пълни самопризнания пред полицейския служител и предали
доброволно всички откраднати вещи, без парите, които били
изхарчени.Подсъдимият *** потвърдил, описаните по-горе действия и в
разпита си, пред разследващия орган в хода на образуваното досъдебно
производство, в присъствието на адвокат. Установено било също, че общият
размер на нанесената щета на св.*** възлиза на 365,10лв., от които били
възстановени 180лв., което е стойността на върнатия портфейл и таблета
„***“ модел „*** *** ***. Останалата сума - 40 лв., 70 евро, чиято левова
равностойност към 07.01.2020г. била 136,91лв. и 20 румънски леи, чиято
левова равностойност към 07.01.2020г. била 8,19лв. и към момента не е
възстановена на пострадалия.
От правна страна, при така установените по делото обстоятелства
подсъдимият Ал****** *** е осъществил кражба по смисъла на чл.194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на 07.01.2020г. в град ***, в съучастие
със своята сестра *** ***, спрямо която наказателното производство е
прекратено, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 365,10лв. от
владението на св.***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Разпитан в хода на разследването, подсъдимият се признава за виновен
и дава подробни обяснения, които се подкрепят от събрания доказателствен
материал. При индивидуализация на неговата наказателна отговорност, не
били установени смекчаващи наказателната отговорност факти. Като
отегчаващи факти, следва да се отчете отежненото му съдебно минало
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите *** (л.51-52,57-58), ***
(л.61-62);приложените към делото писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за доброволно предаване (л.10), разписка (л. 11) съдебно
оценителна ***пертиза (л.64-70), свидетелство за съдимост на подсъдимият
*** (л.14); обясненията на подсъдимия *** дадени в хода на досъдебното
2

производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на
основание чл.373 ал.3 от НПК, признанието от негова страна на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на
чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от
НПК, съдебно-оценителната ***пертиза, бюлетини за съдимост.Съдът
намери за обективни и достоверни обясненията на подсъдимия, доколкото
същите съответстват и допълват останалите гласни, писмени и веществени
доказателства, спомагат за изясняването на обективната действителност,
ползва се и направеното самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК.
Съдът намери за достоверни показанията на посочените свидетелите,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични,
взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ по ДП като компетентно, изготвено с
нужните познания и опит в съответната област и неоспорено
от страните по делото.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият А. Д. М. е извършил
деянието по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано чрез
действия, които са били изцяло насочени по придобиване на инкримнираните
вещи. Подсъдимият *** е възприел, че св.*** не е заключил кабината на
камиона, който управлявал. Влязъл е вътре и е взел кожено портмоне, в което
са се намирали пари и 1бр. таблет. Отнемането на процесните вещи е в разрез
с установените правила и норми, извършено е въпреки волята на собственика
и негов ползвател, което прави самото отнемане противозаконно. Налице е
по – тежко наказуем квалифициращ белег на престъплението по чл.346 от НК
– по см. на чл.346 ал.2 т.1 от НК, а именно последвала повреда на превозното
средство, като в случая се е изразила в тотална щета на стойност 940.60лв.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, целял е
настъпването на обществено опасните последици и е настъпил целения
вредоносен резултат.При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия А. Д. М. и определената правна квалификация на деянието по
3

чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на наказанието,
настоящият съдебен състав следва да определи наказанието при условията на
чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от
НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе
съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК. Предвиденото наказание за престъплението е лишаване от свобода от
една до десет години. Разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда
привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода
с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на
НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена и възможност за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за
прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което
следва да получи подсъдимият за извършеното от него престъпление следва
да се определи при условията на чл.58А ал.4 от НК, тъй като са налице
основания за прилагане на чл.55 от НК – многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, и такива от които може да се приеме, че и най –
лекото предвидено в закона наказание ще се окаже тежко. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се приеха признанието на вина и сравнително
младата възраст на подсъдимият. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се прие лошите характеристични данни на подсъдимия,
изведени от наличието и на друго предходно осъждане за извършено
престъпление от общ характер, което осъждане не влияе при определяне на
квалификацията на процесното престъпление. Водейки се от горното,
съдебният състав прие да определи на подсъдимия наказание на основание
чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58 А ал.4 от НК за престъплението - пробация
поради което и на основание чл.58а, ал.4, във вр. чл.55, ал.1 т.2 б.”б” от
НК, ГО ОСЪДИ на “ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
Чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес
гр.***, ***, за срок от ДЕСЕТ месеца, с явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице, с
периодичност ДВА пъти седмично.
Чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДЕСЕТ месеца
Чл. 42а, ал. 2, т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа за срок от ЕДНА година
Така определеното и наложено наказание на
подсъдимия Ал****** ***, Съдът счете за най – справедливо
4

и съответстващо на обществената опасност на деянието и
дееца. Това наказание в най – пълна степен би постигнало
своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че
да може да насочи своето поведение към спазване на
законите и да не извършва за в бъдеще на подобни прояви.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на *** гр. *** направените по делото
разноски за вещи лица по изготвените ***пертизи в хода на
досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	4
Дата:	15 февруари 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия:	Борислава Илиева Якимова

Дело:	20214430200061
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2021 г.

Присъда по дело №61/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите