РЕШЕНИЕ
№ 1856
гр. Пловдив, 07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Станка Журналова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив П. Петров, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2023 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от П.В.Н. с ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв.Т.Т., против
Областна дирекция на МВР - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени
в резултат на издаден срещу него незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1403280
на ОД на МВР Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на
електронния фиш по АНД № 6940/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, 7
наказателен състав разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 550 лв. Предявен е и иск за обезщетение за имуществени вреди за сумата от
5,00 лева, съставляващи внесена по сметката на ПРС държавна такса за издаване
на препис от съдебното решение за отмяната на електронния фиш. Ищецът претендира присъждане на направените в хода на настоящото производство
разноски по представен списък - за адвокатско възнаграждение - в размер на 550
лева, както и 10 лева - държавна такса за образуване на делото.
Ищецът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и
представител.
Ответникът по иска ОД на МВР гр. Пловдив е депозирал писмен отговор по
исковата молба, чрез упълномощената главен юрисконсулт П., с изложено становище относно
недопустимост на исковата претенция, както и твърдения за неоснователност и
недоказаност на същата. Искът се оспорва с отговора по основание и по размер,
направено е възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ и се моли
приложението му от съда, твърди се, че направените разноски за адвокат не са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ, прави се искане и за намаляване на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г.
размер на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.
В съдебно заседание, редовно призована, ОД на МВР - Пловдив не е изпратила
представител.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за основателност на исковата претенция, като обаче сочи, че претендираният размер на обезщетение по първия иск е
завишен и моли съдът да присъди такъв по справедливост.
Пловдивският административен съд, на
първо място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковите претенции се касае до искове с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от
съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в
резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на
административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно
Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление,
като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също
представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда
на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за
квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда
наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно -
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. В случая исковата претенция е основана
на отмяна на електронен фиш по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН, към
който препраща чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Предвид
това, че електронният фиш е приравнен едновременно на акт за установяване на
административно нарушение и на наказателно постановление по отношение на
правното му действие /в този см. е ТР №1/14 г. по т.д.1/13 г. на ВАС/, то
всичко изложено по-горе относно допустимостта на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
вреди от незаконосъобразно наказателно постановление се отнася в пълна сила и
по отношение на претендирани вреди като резултат от незаконосъобразно издаден
електронен фиш.
На второ място, възражението на
ответника за недопустимост на исковите
претенции поради съдържанието им, свързано с претендиране на направени разноски
в производство пред съд, не са основателни, доколкото, както е посочено и в
цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ
колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на
наказателните постановления, респ. електронни фишове, нито НПК, към който ЗАНН
препраща за неуредените случаи, предвиждат специален ред за присъждане на
разноски в производството. Същото се отнася и до касационното производство по
обжалване решенията на районните съдилища по административно -наказателни дела,
при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
издател на посочения електронен фиш, от чиято незаконосъобразност се твърди да
са произтекли вреди за ищеца е именно Областна дирекция на МВР - Пловдив.
Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и
правилно искът е насочен именно срещу нея.
По същество исковите претенции се явяват частично основателни и доказани.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищеца Н. е бил издаден Електронен фиш серия К № 1403280 на ОД
на МВР Пловдив, с който на същия е било наложено административно наказание
глоба от 200 лева на основание ЗДвП. Електронният фиш бил обжалван от ищца по
реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд – Пловдив, където по жалбата било
образувано АНД 6940/2018 г. по описа на VІІ наказателен състав. По същото, с
решение № 966/22.05.2019 г. електронният фиш бил отменен. Решението на Районния
съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 13.06.2019 г. По делото на
Районния съд ищецът Н. бил представляван от упълномощения му адв.Т.Т., за когото, ведно с
жалбата срещу електронния фиш, на 19.10.2018 г. било представено пълномощно,
ведно с договор за правна защита и съдействие. С молба от 18.06.2019 г.,
депозирана от адв.Т. по АНД № 6940/2018 г. на ПРС
същият поискал от името на ищеца издаване на заверено копие от съдебното
решение, постановено по делото, което било разрешено с разпореждане от
20.06.2019 г. За да получи преписа, адв.Т. заплатил
чрез ПОС - терминално устройство в деловодството на ПРС сумата от 5,00 по
сметката на ПРС, съставляваща държавна такса за издаване на препис по АНД 6940/2018
г.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато
възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на
плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая се установява, че представеният с жалбата
по АНД 6940/2018 г. договор за правна защита и съдействие е сключен между ищеца
Н. и адв.Т., като със същия е уговорено възнаграждение
за оказваната правна помощ защита и съдействие по делото на Районния съд по
обжалване на електронния фиш в размер на 550 лева, което е посочено, че е
изплатено от клиента – ищец по настоящото дело в брой. Предвид това и според
съда, въпросният договор за правна защита и съдействие е годен да удостовери
извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред Районния съд по
обжалване на електронния фиш. Поради това и направеният разход от 550 лева от
ищеца Н. за възнаграждение на адвокат по делото на Районния съд е доказан.
По отношение на претенцията за обезщетение на имуществени вреди от 5,00
лева, съставляващи разход за снабдяване с препис от решението на ПРС, както се
посочи, с оглед отразеното по приложените в делото на ПРС разписки за извършено
плащане чрез ПОС - терминал по сметката на ПРС, се установява, че такъв разход
е направен от Т.Д.Т., а не от ищеца Н., като в тази насока не е доказано
осъществяването лично от ищеца на посочения разход, за който се сочи да
съставлява имуществена щета от незаконосъобразно издадения срещу ищеца Н.
електронен фиш.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо
да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има
причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на
особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната
дейност, акт – електронен фиш, като незаконосъобразен. В развилото се пред
Районния съд по АНД 6940/19 г. производство по отмяна на електронния фиш се
установява, както се каза вече, ищецът да е направил имуществен по своя
характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар за представителство от
адвокат, упълномощен с пълномощно по делото от 550 лева. Така направеният
разход, противно на направеното от ответника възражение, се явява имуществена
вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт – електронен фиш – и е непосредствена последица от него,
доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не
бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В тази насока и
възраженията на ответната страна относно това, че защитата в съдебното
производство по ЗАНН не е задължителна, поради което и не може да се установи
пряка и непосредствена връзка между направения разход, който да се отчете като
имуществена щета за ищеца и отмяната на електронния фиш, не могат да се счетат
за основателни, като се има предвид и изричното разрешение, дадено в
задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската
защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в
чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи
твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените производства,
не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на
свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г.
на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления /
респ.ел.фишове/, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В тази връзка и съдът е длъжен да се съобрази със
задължителното за приложение тълкувателно решение и поради това искът се явява
доказан и по основание.
Не така стоят нещата по отношение на исковата претенция за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 5,00 лева, заплатена държавна такса за препис от
съдебното решение по отмяна на електронния фиш. Както се каза, на първо място,
не се установява от доказателствата по делото този разход да е направен от
ищеца, а освен това, не може да се направи и извод, че е налице пряка причинна
връзка между незаконосъобразния акт и направения разход, дори той да бе
направен от ищеца, доколкото се касае до заплащане на нормативно установена
такса в полза на орган на съдебната власт по отношение на своеобразна услуга,
ползвана от съответното лице, а именно да му се изготви и предостави препис от
съдебен акт. Сиреч, в случая направеният разход не може да се определи като
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и затова и този
конкретен иск за обезщетение за имуществени вреди от 5,00 лева ще следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и като недоказан. Освен това, неоснователна е
претенцията и с оглед характера на направения разход. Различно би било
положението, ако претенцията касаеше направени от ищеца деловодни разноски в
рамките на производството по отмяна на незаконосъобразния електронен фиш
/например за свидетел или експертиза/. В случая, както се каза, така
направените разноски и то от друго лице, а не от ищеца, са сторени вече след
приключване на съдебното производство пред ПРС, поради което и не е налице
посочената като необходима за уважаването на претенцията пряка
причинно-следствена обвръзка между незаконосъобразния
акт на администрацията и направения разход /в този смисъл е Решение № 15209/13
г., постановено по адм.д. № 7308/2012 г. на ВАС/.
Както е посочил ВАС и в друго свое решение с № 6067/2018 г. по адм. дело № 1754/2017 г., получаването на препис, от който
и да е от документите по делото, не е пряко и непосредствено свързано с
упражняване на права или съобразяване със задължения от страна ищеца или с
настъпването на други правно значими последици за него. Затова, както се каза,
исковата претенция за сумата от 5,00 лева съдът ще отхвърли с решението си.
Не е част иначе от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната
разпоредба на чл.4, пр. посл. от ЗОДОВ.
Не се установява
от доказателствата по делото и нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които
биха били основание за отхвърляне на иска, съставляващ обезщетение за
имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за представителство
пред ПРС, или за намаляване размера на присъденото обезщетение. Доводите,
основани на чл.5 от ЗОДОВ, че искът е неоснователен, понеже електронният фиш е
отменен на процесуално основание, а не поради липса на административно
нарушение, както и че при ищеца имало трайно установена тенденция за нарушаване
правилата за движение по пътищата, основан на приетата справка за
нарушител/водач, не се възприемат от
съда като основателни. Следва да се има предвид тук, че е без значение
причината, поради която е отменен електронният фиш, защото фактическият състав
за възникването правото на обезщетение включва, както се каза вече,
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност, да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата за конкретното лице вреда и той няма отношение
към предходно поведение на търсещото обезщетение лице. Затова и дори и да е
установено извършване на административно нарушение от негова страна, за което е
издаден електронният фиш, както и наличието на други нарушения по ЗДВП, за
които е бил санкциониран ищецът, това не прави неоснователна претенцията за
обезщетяване на вреди, съставляващи заплатено от него възнаграждение за адвокат
в производството по отмяна на електронния фиш, при налична отмяна на
електронния фиш като незаконосъобразно издаден. Основание за намаляване размера
на обезщетението по вина на ищеца съгласно чл.5 от ЗОДОВ също не е налице в
случая и такова би съществувало, например, при установено недобросъвестно
процесуално поведение на същия в процедурата по отмяната на незаконосъобразния
електронен фиш, което да е довело до извършването на по-големи и/или
неоправдани разходи за адвокатско възнаграждение, каквото поведение в случая не
се установи да е имал ищецът. В крайна сметка, повод за нуждата от ангажиране
на адвокатска защита е незаконосъобразно издаденият електронен фиш, което е
пряк резултат от дейността на административния орган, а дали евентуално ищецът
е имал предходно виновно поведение, осъществило състав на административно
нарушение, е въпрос, който е стоял на обсъждане в административно-наказателното
производство и по никакъв начин той не предопределя незаконосъобразно
упражнената дейност на административния орган, сиреч липсва причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, която иначе
подлежи на изследване при всеки конкретен случай, съгласно ТР № 3 по т.д.№ 3/2004
г. на ОСГК на ВКС.
От
изложеното следва, че този иск е доказан по своето правно основание, като поради това
и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на отменен като незаконосъобразен електронен фиш,
издаден против ищеца.
За да отговори
на възражението на ответника за несъответствие размера на исковата претенция с
принципа за определяне на обезщетението по справедливост, както и посоченото в
отговора по исковата молба, че следва да се съобразява чл.52 от ЗЗД и искането
за намаляване обезщетението, съдът отново се позовава на мотивите на цитираното
и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да
е обоснован и справедлив, което означава да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък
от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, респ. приложимо и за електронни фишове, каквото е
установено в случая да е извършено за ищеца пред РС Пловдив от адвокат, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно -наказателен характер, извън случаите по ал.2
възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Предвидените по
Наредбата размери са само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на обоснован и
справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а определянето на размера на
възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките
и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите,
сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая,
оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила в изготвяне и
депозиране на жалба срещу електронния фиш и процесуално представителство чрез
участие в проведеното едно съдебно заседание с излагане на становище по
същество. С оглед на посочената действително осъществена правна защита и
съдействие, както и характера, сложността и обема на делото, по което е
осъществена защитата и което не се отличава съществено от други дела, нито се
характеризира с някаква особеност, правна или фактическа сложност, така
направеният иначе действително разход от 550 лева, който се претендира като
обезщетение от ищеца, не може да бъде счетен за съответен на фактическата и
правна сложност на проведеното пред Районния съд производство и тъй като
ответникът не е имал процесуалната възможност да прави възражение по размера на
адвокатското възнаграждение в рамките на това съдебно производство, то в
настоящото производство искането му за обявяване прекомерност на направения
разход и съответно намаляване на претендираното обезщетение следва да се уважи.
Поради изложеното и исканото по делото
обезщетение за направени разходи за адвокатско възнаграждение за
представителство пред ПРС следва да се уважи като претенция само отчасти, като
справедливото обезщетение се определи в размер на 400 лева, което е съобразено
и с предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимално възнаграждение, предвид размера на
глобата по електронния фиш. Този размер на обезщетение следва да се приеме за
справедлив и достатъчен. Искът поради това и следва да бъде отхвърлен за сумата над 400 лева, до пълния предявен размер от
550 лева, поради това, че не се доказа от ищеца да е налице съразмерност между
извършената правна защита и съдействие в Районния съд и размера на заплатения
хонорар на адвоката, за което съответствие съдът в производството по чл.1 от ЗОДОВ следи, съгласно разрешението, дадено в мотивите към ТР 1/2017 г. на ВАС.
Позоваването
иначе в отговора по исковата молба на ТР 1/2018 г. на ОСГК на ВКС не е относимо
към случая и не следва да се обсъжда от съда, доколкото същото касае
произнасяне във връзка с различен иск по ЗОДОВ, а именно такъв по чл.2 от ЗОДОВ.
Възражението,
свързано с приложението на чл.52 от ЗЗД също не следва да се обсъжда конкретно,
доколкото посочената разпоредба се отнася до обезщетението за неимуществени
вреди, а в случая предявените искове касаят имуществени такива.
Не е направено с исковата молба акцесорно искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението, поради което и съдът не може да присъди такава служебно върху уважения размер на иска.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат и следва да бъдат
присъдени разноските по производството, като конкретно бъде присъден и размерът
на внесената държавна такса за образуване на делото от 10 лева, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
По възражението на представителя на ответната
страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно
договора за правна защита и съдействие, представен по делото, следва да се
посочи, че възнаграждението действително според съда се явява прекомерно и са налице основания за намаляването му по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК.
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при
интерес до 1000 лв. – 300 лв. В конкретния случай, уговореното и платено
възнаграждение за настоящото дело е 500 лева, според съдържанието на
представения с исковата молба пред настоящия съд договор за правна защита и
съдействие. Оказаната от адвокат Т. по настоящото дело правна помощ се е изразила
единствено в изготвяне и депозиране на исковата молба с приложенията, като не е
налице осъществено представителство в проведеното едно съдебно заседание. И
това дело не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това и в
процесния случай уговореният и видно от договора за правна защита и съдействие,
приложен по настоящото дело, заплатен действително от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение от 500 лева, който надвишава с повече от половината
минимално предвидения по Наредбата, е несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, поради което следва да бъде определен като
прекомерен и намален по искането на ответника до справедлив и съответстващ на
посочените критерии размер, какъвто се явява размер от 300 лева.
С оглед на това, че исковите претенции ще бъдат
уважени само отчасти, то на основание чл.10, ал.3, предл.
последно от ЗОДОВ, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
възнаграждението за един адвокат, така намалено от съда, както и съразмерно с
уважената част от иска, което, така изчислено, възлиза на 216,22 лева.
Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото
не може да бъде уважено. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана напр.
в Определение № 7827/2017 г. по адм. д. № 5056/2016 г., Определение № 4484/2018
г. по адм. д. № 1848/18 г., Определение № 7677/18 г. по адм. д. 7096/2018 г.,
Определение № 7827/2017 г. по адм.д. № 5056/2016 г. и
др., в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
По така
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ № 7, да заплати на П.В.Н. с ЕГН ********** ***, сума в
размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издаден Електронен фиш
серия К № 1403280 на ОД МВР Пловдив, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по отмяната на електронния фиш, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над уважения размер от 400 лева,
до пълния предявен размер на иска от 550 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.В.Н. с ЕГН ********** *** срещу
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - гр. Пловдив с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5,00 /пет/ лева, съставляващи
направени разноски за препис от съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“
№ 7 да заплати на П.В.Н. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 226,22 лева
/двеста двадесет и шест лева, двадесет и две стотинки/, представляваща заплатените
от ищеца в настоящото производство държавна такса и адвокатско възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: