Определение по дело №236/2021 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, п.к. 1527, представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев, чрез юрисконсулт Ивайло Терзиев против Разпореждане № 267539 от 14.12.2020г., постановено по частно гр. дело № 7885/2020г. по описа на Районен съд - Бургас , с което съдът е оставил без уважение заявлението на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за плащане на задължения по Договор за паричен заем с № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и съгласно подписано към него Приложение № 1 от 01.11.2019 г. за следните суми: сумата от 61,18 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2019г. до 16.10.2019г., сума в размер от 397.46 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 36 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задълженията.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното разпореждане, като се излагат подробни съображения относно дължимостта на всяко едно от отхвърлените вземания. Оспорват се изводите на съда относно неравноправност на договорните клаузи, тъй като в заповедното производство не би могло да се прецени дали се касае за индивидуално договорени или не клаузи. В това производство не се събирали доказателства, от които това можело да се установи. Преценката дали дадена неустойка нарушавала добрите нрави следвало да бъде извършена въз основа на редица фактори, като дори да се счетяло, че същата е прекомерна, съдът следвало да намали нейния размер. Излагат се съображения за дължимост и на таксата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, основани на чл. 10а, ал.1 ЗПК, допускаща събирането на такси от кредитора за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит. Такива допълнителни услуги били например изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други, и начисляването им било във връзка с виновното неизпълнение от страна на заемателя. Излагат се подробни съображения и относно вземането за възнаградителна лихва, което било дължимо наред с главницата и представлявало възнаграждение за ползването на заетата сума от длъжника през първоначално договорения срок за връщане на заема. Договорната лихва била дължима не само като възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, но и като цена на услугата по предоставяне на заетия паричен ресурс, при отчитане на обстоятелството, че кредиторът бил финансова институция, която отпускала заеми със средства, които не били набирани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства. Достъпът на ответника до паричния ресурс бил бърз, лесен и необезпечен, като тези ползи имали своята цена и длъжникът се бил съгласил с нейното заплащане при сключване на договора. С оглед на което тази цена не следвало да се приравнява на възнаградителна лихва и нейното съответствие с добрите нрави не е предмет на изследване. Не съществувала законова пречка договорната лихва да бъде уговорена в размер над законната лихва, тъй като свободата на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Потребителят сам се е съгласил да ползва предоставения му заем при предварително известните му условия, при което не можело да се говори за противоречие с „добрите нрави“.

Прави се искане за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и вместо него се иска да бъде постановено ново разпореждане по съществото на спора и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното производство.

Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото в първоинстанционното производство е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с което се претендира да бъде разпоредено Д.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на дружеството следните суми:

- сума в размер на 453,43 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем с № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,  в качеството му на заемодател, ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;

- сума в размер на 61,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2019г. до 16.10.2019г.;

- сума в размер на 397,46 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по договора за кредит;

- сума в размер на 36 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране и

- сума в размер на 49,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2019г. до 27.11.2020г..

Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд - Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2020г., постановено по частно гр. дело № 7885/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на което е разпоредил длъжникът Д.Х. да заплати на кредитора - "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД по Договор за паричен заем № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт " АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия сума в размер на 453.43 лева, представляваща главница, сума в размер на 49,80 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 17.10.2019г. до 27.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 07.12.2020г. до окончателното й плащане, както и разноски, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от претенциите, както следва: 12,61 лева-  държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 267539 от 14.12.2020г., постановено по частно гр. дело № 7885/2020г. по описа на Районен съд - Бургас е оставено без уважение заявлението на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.Х. за плащане на задължения по  Договор за паричен заем № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт " АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия, за сумите както следва: сумата от 61,18 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2019г. до 16.10.2019г., сума в размер от 397.46 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 36 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задълженията.

Видно от представения Договор за паричен заем № 3454049 от 18.02.2019г. "Изи Асет Мениджмънт" АД със седалище гр. София в качеството му на кредитодател е предоставил на Д.Б. К., в качеството му на кредитополучател паричен заем в размер на 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума при условията на подписания договор. Видно от представения договор, същият е сключен за срок от осем месеца , при фиксиран годишен лихвен процент  в размер на 40,00%. Изрично в договора е посочено, че ГПР възлиза на 49,01 %.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 61,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 16.10.2019г., съдът намира следното:

Съгласно възприетата от различни състави на настоящия окръжен съд практика, уговорка за договорна лихва, която не надвишава законоустановения максимален размер на годишния процент на разходите /компонент от който е и възнаградителната лихва/, не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аргументите, въз основа на които е сформирана тази практика почиват на принципа на свобода на договаряне, предвиден в чл. 9 от ЗЗД. Както и обстоятелството, че договорения с конкретния договор за кредит годишен процент на разходите, който както вече бе посочено включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, следователно не нарушава повелителната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В действителност тези аргументи не отговарят пряко на въпроса дали сама по себе си уговорката за договорна лихва противоречи на добрите нрави, в който смисъл са изложените в оспореното разпореждане мотиви. Според районният съд, макар и лихвата да е уговорена при свободно упражнена воля на страните, това обстоятелство само по себе си не я прави автоматично непротиворечаща на добрите нрави. Размерът на лихвите не е неограничен, и макар да попада в рамките на законоустановения лимит за ГПР, районният съд счита, че договорната лихва, приложима при т.нар. бързи кредити /в случая в размер на 40 % годишно/, противоречи на добрите нрави, тъй като е договорена в нарушение на правилата за добросъвестност и не отчита предвидената от законодателят в принципен план засилена защита на потребителите.

В случая, доколкото претендираните вземания произтичат от договор за паричен заем, към който е приложим Закона за потребителския кредит, няма спор, че с оглед разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза.

В настоящия случай досежно вземанията за неустойка и разходи за извънсъдебно събиране, заявлението е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2 т. 3 от ГПК, т.е. поради обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни клаузи. На различно основание е отхвърлено вземането за договорна лихва, а именно чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК, връзка с чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, като съдът е приел с категоричност /а не при условията на обоснована вероятност/, че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.

Спорният въпрос, който повдига жалбоподателя е дали тази преценка /специално в хипотезата на чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК относно противоречието с добрите нрави/ следва да се прави в заповедното производство, в което съдът е ограничен единствено от изложените от заявителя факти, и съответно докъде следва да се простира преценката на съда.

Настоящият състав намира, че предвид характера и естеството на заповедното производство, което няма състезателен характер, в същото съдът не дължи указания към страните относно правно релевантните факти, които трябва да докажат, не се събират доказателства и т.н., преценката на съда по чл. 411, ал. 1 т. 2 от ГПК относно наличие на противоречие с добрите нрави следва да бъде съобразена с обстоятелството, че заявителят не би могъл да упражни защита по същество по въпроса дали дадена уговорка е валидна като непротиворечаща на морала. Следва да се има предвид и това, че ако в основанието по т. 3 на чл. 410 от ГПК, законодателят дава възможност съдът да прецени дали е налице само обоснована вероятност за неравноправност на клаузите, от които произтичат претендираните вземания, то в случая, когато заявлението се отхвърля на основанието по чл. 410, ал. 1 т. 2 ГПК , поради противоречие с добрите нрави, се изисква преценката да е категорична, при това обоснована на съществуващите обективни данни по делото. Тази категоричност предполага съществуващото противоречие да е очевидно за мнозинството, каквато в случая съдът не намира за установима.

Ето защо, съдът намира, че тази проверка може в пълнота да бъде извършена от съда в рамките на последващ исков процес, в който заявителят би могъл да ангажира и съответни доказателства в подкрепа на аргументите си, че уговорката за договорна лихва е валидна и не противоречи на добрите нрави, включително и чрез назначаване на съответни експертизи, с които да установи цената на услугата по предоставяне на паричния заем /каквито съображения се излагат в частната жалба/. При невъзможност за ангажиране на доказателства в това производство, не може да бъде извършена и преценка доколко ГПР приложим по договор за кредит с продължителност по – малко от 12 месеца /в случая 8 месеца/, е изчислен при отчитане на по – краткия срок на действие на договора, и т.н.

Поради изложеното, съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение против длъжника за сумата 61,18 лева, представляваща неизплатено задължение за възнаградителна (договорна) лихва за посочения в заявлението период - 20.03.2019 г. до 16.10.2019г. При това положение, съдът намира, че в тази й част депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане в тази му част и бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за посочената сума.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 397.46 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, съдът намира следното:

Районният съд е отхвърлил заявлението относно това вземане, с оглед наличието на обоснована вероятност уговорката, от която произтича вземането да е неравноправна, т.е. на основание чл. 410, ал. 1 т. 3 от ГПК. В тази хипотеза, извършваната от съда преценка може да бъде извършена и само въз основа на съдържанието на представения договор за кредит. Съдебната практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е уговорена извън присъщите й функции - в този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния случай - уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция, целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй като е безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната) сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по събирането й. В случая, уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас намира частната жалба по отношение на претендираната неустойка за неоснователна, а разпореждането на РС - Бургас за правилно и законосъобразно, поради което и счита, че депозираната частна жалба в посочената част следва да бъде оставена без уважение.

На трето място, Окръжен съд - Бургас намира, че заявлението за заплащане на разходи в размер на 36 лева по Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извънсъдебно събиране на вземането, също правилно е отхвърлено от районния съд поради съществуваща обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, от която произтича това вземане.

В случая, претендираните от заявителя разходи за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности във връзка, с които се начисляват тези разходи не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като разходи, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.

Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима. Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 36 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.

            С оглед на изложеното, частната жалба по отношение на претендираните суми за неустойка за неизпълнение на задължение /397.46 лева/ и разходи за извънсъдебно събиране на задължението /36 лева/ се явява неоснователна, а разпореждането на РС – Бургас в частта, в която същите са отхвърлени- като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Жалбата е основателна само досежно вземането за договорна лихва в размер на 61.18 лева, за което настоящият съд постанови да се издаде заповед за изпълнение. Предвид това, следва да се присъди и допълнително държавна такса в размер на 1.22 лева, с оглед основателността на заявлението досежно това вземане. Разноски за настоящото производство не се претендират.

            Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           

ОТМЕНЯ Разпореждане № 267539 от 14.12.2020г., постановено по частно гр. дело № 7885/2020г. по описа на Районен съд - Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД, със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата от 61,18 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.03.2019г. до 16.10.2019г. по Договор за паричен заем с № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на държавна такса за заповедното производство за сумата над 12,61 лева до сумата от 14,14 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, п.к. 1527, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Д.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата от 61,18 лева (шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.03.2019г. до 16.10.2019г. по Договор за паричен заем с № 3454049 от 19.02.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за сума в размер на още 1,53 (един лев и петдесет и три стотинки)- държавна такса по ч.гр.дело № 7885/2020г. по описа на Бургаския районен съд, съразмерно на уважената част от заявлението.

            ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 261458/14.01.2021г. по описа на Районен съд - Бургас от "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Разпореждане №267539 от 14.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 7885/2020г. по описа на Районен съд Бургас, по силата на което е оставено без уважение искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД против длъжника Д.Б.Х., ЕГН ********** от гр. *** за сума в размер от 397.46 лв. (триста деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение от сключения Договор за паричен заем с № 3454049 от 19.02.2019г, както и по отношение на сума в размер от 36 лв. (тридесет и шест лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.