№ 15354
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110144698 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, срещу Е. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, М. Е. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, и Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при
условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделност по равно следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№26599/2021г. на СРС, 90 състав, както следва: 3808,41 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й
изплащане, 465,33 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
12.04.2021г., 16,26 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й изплащане, и
1,92 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019г. до 12.04.2021г.
1
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове
задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по
ч.гр.д. №26599/2021г. на СРС, 90 състав , в негова полза била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените
суми. В законоустановения срок постъпили възражения от длъжниците, поради
което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, както и
да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски. В съдебно
заседание предявените искове се поддържат.
Ответниците, чрез пълномощника адв. С. Г., са депозирали писмени
отговори на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорват предявените искове. Излагат доводи, че единствен ползвател на имота
през процесния период е бил Е. Г П., който със заявление – декларация от
26.07.2018г. направил изрично искане до ищцовото дружество партидата за
топлоснабдения имот да бъде прехвърлена единствено на негово име. Със
споразумение, сключено с ищцовото дружество на 17.07.2019г., същият признал,
че дължи в цялост задълженията за топлинна енергия за процесния имот.
Ответниците поддържат, че имотът се ползва единствено от Е. Г П и те нямат
достъп до имота. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла
погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване дължимостта на оспорената част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №26599/2021г. на СРС, 90 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях
е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
2
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
3
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабдения имот.
От представените по делото НА №ххх, том I, рег. №ххх, дело №ххх/2020г. по
описа на нотариус В А с район на действие СРС, НА №ххх, том I, рег. №ххх, дело
№ххх/2019г. по описа на нотариус В А с район на действие СРС, и НА ххх, том I,
рег. №ххх, дело №хххг. по описа на нотариус И П с район на действие СРС,
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ
№96 от 17.12.1974г., и удостоверения за наследници на Г П В, починал на
21.06.2017г. и С А В, починала на 13.03.2018г., се установява, че към началото на
процесния период топлоснабденият имот е бил съсобствен между Е. Е. П., М. Е.
П., Л. Г. Д. и Е. Г П. при равни квоти от по ¼ идеална част. Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувач-физическо лице
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата, с
приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за
собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило
собствеността на жилището по силата на акта. В случая Е. Г П. е подал до
ищцовото дружество заявление – декларация на 26.07.2018г. да бъде открита на
негово име партида за доставка на топлинна енергия на горепосочения адрес, като
видно от представените доказателства до 01.07.2021г. същият е бил първоначално
собственик, а впоследствие ползвател с учредено право на ползване на ¼ идеална
част от имота, поради което и с оглед постигнатото между съсобствениците
споразумение след датата, на която ищцовото дружество е уведомено за това,
именно последният отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия за
имота. За задълженията за останалата част от периода, а именно от м.05.2017г. до
м.06.2018г., съсобствениците отговарят съобразно квотите си в съсобствеността, а
именно по 1/4.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
4
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са били налице за
част от посочения в исковата молба период, а именно до м.06.2018г., договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
5
„Т“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за част от процесния
период, а именно до м.06.2018г.
Видно от представените от ищеца фактура №**********/31.07.2020г.,
съобщение към фактура №**********/31.07.2019г. и извлечение от сметка за
абонат №**********, обаче претендираните в настоящото производство вземания
за доставена топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение, са
начислени за периода след м.07.2018г., независимо, че в исковата молба е посочен
друг период, като първото задължение за топлинна енергия по процесния
абонатен номер за процесния период е съгласно документ
№96634971/31.07.2018г., като изрично е отразено, че това задължение е за
м.07.2018г., а не се касае за вземания по обща фактура.
Поради изложените по-горе мотиви за тези задължения, начислени за
периода след м.07.2018г., отговаря Е. Г П., съобразно постигнатото между
съсобствениците споразумение, за което ищцовото дружество е уведомено, и
предявените срещу останалите съсобственици искове за стойността на ползваната
в имота топлинна енергия се явяват неоснователни.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
6
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска
за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №ххх. Претендираните вземания за
такса за услуга дялово разпределение в случая са за период след м.08.2019г.,
поради което за тях също отговаря Е. Г П., съгласно споразумението между
съсобствениците, и предявените искове срещу ответниците се явяват
неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторни лихви, предвид акцесорния
им характер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на всеки от ответниците разноски направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 440 лева. Исканията на
ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство са неоснователни. Съобразно установената практика на
ВКС, формирана в определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. №
3074/2018 г., определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС, на длъжника не следва да се присъждат разноски във връзка с
мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК. В цитираните определения на ВКС е
изразено становището, че заповедното производство е уредено като едностранно и
затова в чл.7, ал.7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни
производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба,
като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл.11
от Наредба №1/09.07.2004г. Подаването на възражение в срока по чл.414 от (в
приложимата към казуса редакция) е основание за отпочване на исков процес. По
7
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл.422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Е. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, М. Е. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, и Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделност по равно следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№26599/2021г. на СРС, 90 състав, както следва: 3808,41 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й
изплащане, 465,33 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
12.04.2021г., 16,26 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й изплащане, и
1,92 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019г. до 12.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на Е. Е. П., ЕГН **********, с
адрес гр. ххх, разноски по делото в размер на 440 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на М. Е. П., ЕГН **********,
с адрес гр. ххх, разноски по делото в размер на 440 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на Л. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. ххх, разноски по делото в размер на 440 лева.
8
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №26599/2021г. на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Т“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9