Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №608/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.В.П., чрез адв. А. от САК, е предявил срещу ЗКПУ „З.“- в ликвидация, иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗКооп с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 03.05.2019г. заседание на Общото събрание на ЗКПУ „З.“- в ликвидация.
Ищецът поддържа, че исковата молба е в срока по чл. 58 от ЗК, тъй като е присъствал на Общото събрание, но не са му били известни решенията, които са взети на Общото събрание. Твърди, че е нарушена процедурата по връчване на поканите за Общото събрание (вкл. и по отношение на ликвидатора), респ. не е спазен преклузивния срок по чл. 16, ал. 1 от ЗК. Поддържа, че протоколът за Общото събрание не е подписан от председателя на Общото събрание (ищеца по делото). Твърди, че след провеждане на Общото събрание при справка в Търговския регистър е установил съдържанието на процесния протокол. Поддържа, че на събранието не е присъствал орган на кооперацията- действащия ликвидатор Б.П.. Твърди, че решенията по т. 1 и т. 2 от протокола са взети без представяне в писмен вид на ГФО за 2017г. и 2018г., както и че за решенията по т. 3 и т. 4, т. 8 е имало 2 гласа „против“, което не е отразено в протокола. Претендират се разноски.
В срока чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва. Твърди се, че решението за свикване на общото събрание е инкорпорирано в покана от ., подписана от ищеца. Поддържа, че на гърба на поканата в графа „Уведомени за събранието“ са налице подписите на всички член- кооператори с изключение на ищцата и Й.П., от чието име е свикано Общото събрание и които са се подписали на лицевата страна на поканата. Твърди, че присъствието на ликвидатора не е условие за законност на Общото събрание. Поддържа, че ищцата в качеството ѝ на председател на Общото събрание е отказала да подпише протокола от същото, тъй като ОС не е избрало за ликвидатор предложеното от нея лице, поради което протоколът е подписан от всички присъствали членове с изключение на ищцата и нейния брат Й.П.. Твърди, че обстоятелството дали членовете са се запознали със съдържанието на ГФО преди гласуването му не се отразява на законността на взетото решение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗК регламентира потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава. Искът има конститутивен характер и се предявява в сроковете, посочени в ал. 3, 4 и 5 на чл. 58 ЗК, които са преклузивни. Членът на кооперацията може да предяви иска за отмяна на решение на орган на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като срокът следва да изтича най-късно до изтичането на общия тримесечен преклузивен срок (Решение №162/15.03.2016 по дело №1855/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). Посочените срокове са преклузивни и за спазването им съдът е длъжен да следи служебно.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест се разпределя по следния начин: Ищецът следва да установи, че е член- кооператор, както и че са взети твърдяните решение на Общото събрание. В случай на установяване на горните обстоятелства ответникът носи доказателствената тежест да установи, че са били налице фактическите и правни основания за вземане на съответните решения при спазване на съответните процедурни правила за това, както и законността на проведената процедура по свикване и провеждане на Общо събрание.
Предпоставка за допустимост на иска е същият да се предяви от члена на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като когато се иска отменяне на действие, срокът започва да тече от деня на узнаването му.
В решение № 1 от 01.02.2013 г. на ВКС по търговско дело № г., І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че „Срокът е преклузивен и съдът, разглеждащ иска по чл.58, ал.1 ЗК, следи служебно за спазването му. В хипотезата на предявен иск от член, който е присъствал на събранието, проверка на съда се ограничава само до изчисляване на срока, считано от датата на събранието до датата на предявяване на иска.“.
Ищецът твърди, че е узнал за взетите на . решения едва на ., когато е извършено вписването на протокола в ТР. Съдът намира това твърдения за недоказано.
В исковата молба се твърди, че ищецът е присъствал на събранието и е бил негов председател.
От протокол за извънредно Общо събрание на ЗКПУ „З.“ с. Ч. се установява, че същото е проведено на . От съдържанието на протокола се установява, че на Общото събрание са присъствали общо 5 член кооператори, като един от тях е действал лично за себе си и като пълномощник на неприсъствал член кооператор. Установява се също така, че ищцата е присъствала на Общото събрание, била е избрана за негов председател и е имала изказвания при вземане на голяма част от решенията.
От показанията на посочения от ищцата свидетел- Й.П., брат на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че той и ищцата (негова сестра) са присъствали на Общото събрание, проведено на ., като ищцата е била и председател на Общото събрание. Установява се, че свидетелят и ищцата са присъствали до самия край на събранието. На свидетеля в съдебно заседание е предявен протокол от проведено на 22.11.2019г. съдебно заседание по т.д. № . по описа на СОС, но свидетелят изрично заявява, че поддържа заявеното по настоящото дело на РС- И., а именно, че той и ищцата са присъствали до самия край на Общото събрание.
От показанията на посочения от ответника свидетел- С.Г., се установява, че ищцата е присъствала на Общото събрание, проведено на ., и същата е била избрана за негов председател. Съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която заявява, че ищцата и брат ѝ са напуснали по рано събранието, тъй като не се подкрепят от показанията на брата на ищцата- св. П., който заявява, че той и ищцата са присъствали до края на Общото събрание. На следващо място показанията на св. Г. в тази им част не се подкрепят и от съдържанието на самия протокол от Общото събрание, в който всички решения са взети с брой гласове, съответстващ на изначално присъствалите член кооператори (петима, като един от тях е действал лично за себе си и като пълномощник на отсъстващ член кооператор, т.е. общо 6 гласа). Също така в протокола при обсъждането на последните взети решения са вписани изказвания на ищцата, като няма отразяване някой от присъстващите да е напуснал събранието, още повече председателят на събранието да го е напуснал и респ. да е избран нов председател. Не на последно място житейски логично е св. П. да има по-ясен спомен от св. Г. за своето и на сестра си (ищец) поведение по време на Общото събрание С оглед на всичко това съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която заявява, че ищцата и брат ѝ са напуснали Общото събрание преди неговия край.
От показанията на св. П. се установява, че същият не е могъл да присъства на Общото събрание на 03.05.2019г., тъй като му се е налагало да пътува покрай празниците около датата на събранието. Установява се, че след като се е върнал от път свидетелят е провел разговор с ищцата, в който тя му заявила, че събранието се е провалило, както и че тя е присъствала на събранието, но не била съгласна с протокола и затова не го е подписала. Следователно ищцата е била наясно със съдържанието на протокола и не го е подписала не защото не е била запозната с него, а защото не е била съгласна с отразеното в него. За последното ищцата е споделила на свидетеля П. след връщането му от път след празниците около датата на провеждане на събранието (03.05.2019г.), поради което дори да се приеме, че ищцата не е разбрала за взетите решения по време на събранието, то същата безспорно е била наясно с тях при разговора със св. П. скоро след датата на събранието, след като му е споделила, че е присъствала на събранието, но не била съгласна с протокола и затова не го е подписала.
Следователно решенията са приети на ., ищецът е присъствал на Общото събрание, поради което е следвало да предяви иска за отмяна на решение на орган на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението. Този срок по чл. 58, ал. 3 ЗК е изтекъл на . След като ищецът е присъствал на Общото събрание срокът за обжалване на взетите на същото решение започва да тече от деня на вземане на решенията- ..
Датата на съставянето, подписването или вписване на протокола в случая е без значение, тъй като в разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗК. е посочено, че двуседмичният срок за предявяване на иск тече от датата, на което е прието решението. Решенията са взети на Общо събрание, на което ищецът е присъствал и дори е бил негов председател, поради което срокът за атакуване тече от датата на приемане на решенията, а не от датата на вписване на протокола в ТР.
Следователно, с подаване на исковата молба едва на г., след като двуседмичният срок по чл. 58, ал.3 от ЗКооп. е изтекъл още на г., предявеният иск за отмяна се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
По разноските:
Предвид изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски. Ответникът претендира разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По това възражение съдът намира следното – от една страна по делото са проведени три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответника се е явявал и е защитавал интересите на страната, а от друга страна делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че при претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство, в размер на 600 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата същото следва да се редуцира до размер от 400 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № г., с която от С.В.П., ЕГН **********, чрез адв. А. от САК, срещу ЗКПУ „З.“- в ликвидация, е предявен иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения на проведеното на 03.05.2019г. заседание на Общото събрание на ЗКПУ „З.“- в ликвидация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.В.П., ЕГН **********, да плати на ЗКПУ „З.“- в ликвидация, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Ч., общ. И., представлявана от ликвидатора П.Ч., разноски по делото в размер на 400лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Районен съдия:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: