№ 174
гр. Дупница, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000356 от 05.04.2022 г.,
издадено от пол. инспектор, упълномощен от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр.
Кюстендил, с което на ИВ. Д. АТ. , с адрес: с.Д., ул."Г.Д." № **, с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на
200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и
навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не
взема участие и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.01.2022 г., около 13.45 ч., на път 2-62 км. 34+200 м., в посока към гр. Дупница
жалбоподателят И.А. управлявал собствения си лек автомобил, с марка и модел "Н.Т.", с рег.
№ КН***** Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите К. и П..
1
Същите извършили проверка на автомобила с РСОД, при която установили, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация след
получена информация от Гаранционен фонд, на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП, за липса на
сключена застраховка „ГО“, считано от 26.05.2021 г. С оглед констатираните въз основа на
справката обстоятелства св. К., в присъствието на св. П. и на жалбоподателят А. съставил
процесният АУАН, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН П.,
както и от жалбоподателя без възражения, като на същия е връчен и препис от АУАН срещу
подпис. Дадена била възможност на нарушителя да попълни на място пред актосъставителя
писмени обяснения, в които заявил, че не е бил уведомен за прекратената регистрация на
автомобила и които са приложени по АНП.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 21.03.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 05.04.2022 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление № 22-5310-000356 от 05.04.2022 г., издадено от пол. инспектор,
упълномощен от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца и
,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ
писма, справка за нарушител/водач и справки-разпечатки за промените в собствеността и
регистрациите, респ. дерегистрациите на процесния лек автомобил, изпратени уведомления
„ГФ“ за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“. Съдът кредитира изцяло
изложеното при разпита от свидетелите К. и П., които добросъвестно разказват това което
си спомнят за случая. Липсата на спомен за част от обстоятелствата съдът отдава още на
ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП.
Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които
да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от
тях справки осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката
на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от
събраните писмени доказателства. С особена значимост за установяване на фактите от
предмета на доказване са представената справка към писмо на АНО относно регистрациите,
респ. дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС – л. 35 и сл. от делото и
писмото на ГФ, ведно с приложената към него справка от базата данни на ГФ – л. 39 и сл. от
делото, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на какво
2
основание са изпращани уведомления за прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.10 от ЗДвП на притежавания от жалбоподателя лек автомобил "Н.Т.", с рег.№ КН*****
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Този
извод следва за съда след като съобрази изцяло актуалната съдебна практика на
касационната съдебна инстанция при разглеждане на нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
когато жалбоподателят е и собственик на управлявания автомобил със служебно прекратена
регистрация, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а именно: Решение № 263 от 08.11.2021
г. по к. а. н. д. № 267 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение
№39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г.; Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.
№184/2019г.; Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г.; Решение № 216 от
19.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН с № 346746 от 18.01.2022 г . Този акт, ведно с материалите събрани по
преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Кюстендил, което се установява
категорично от цитираното в диспозитива на НП Постановление от 21.03.2022 г., на
прокурор при РП - Кюстендил за отказ да се образува досъдебно производство по
преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това
Постановление е изрично цитирано и посочено и в представената по делото Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя в графата „Наказателни постановления“ – л. 17 от
делото. В същото време АНО не е процедирал изцяло, както изисква разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, като сам не е изпълнил правомощията си и не е прекратил с резолюция
висящото пред него административнонаказателно производство, образувано по изпратения
на прокуратурата АУАН с № 346746 от 18.01.2022 г . Въпреки този пропуск не е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за
констатираното нарушение е бил съставен АУАН в законовия 3-месечен срок по чл. 34, ал.1
от ЗАНН, след установяването му, като след преценката на полицейските органи, че
деянието разкрива признаци на извършено престъпление актът е изпратен, ведно с
материалите на прокурора по компетентност, с оглед евентуално образуване на досъдебно
производство. При изпращането на преписката административно-наказателното
производство не е било изрично прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за съществено, с оглед
3
предвидената в закона последваща възможност за реализиране на административно-
наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата
на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая
той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на 05.04.2022 г., от изрично упълномощен и
компетентен АНО. Изцяло в този смисъл виж и изложеното в Решение № 118 от 25.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил. В същото е
направен извод, че Административно - наказателното производство не е прекратено по
АУАН, по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след постановлението
на прокурора да се издаде НП.
След като с постановлението за отказ не е образувано досъдебно производство, са
отпаднали изцяло пречките за реализиране на административно-наказателната отговорност
и вече не е бил налице признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е
издадено на дата след постановяване на постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство – 21.03.2022 г., т.е. налице са били основанията визирани в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за
двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние, каквато е и целта на законовата
разпоредба.
За по-голяма прецизност административнонаказващият орган дори сам е посочил в
НП, че то се основава на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да се образува ДП. В
този смисъл виж изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на
XIII състав на Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и
споделяното от настоящия съдебен състав и константно в практиката на АС-Кюстендил
разбиране, че за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила,
основание за отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в
ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл.
84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били
ограничени. Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при
описание на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната
инстанция отразена в относимото към случая Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД №
371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил, както и цитираните по-горе няколко решения на
АС-Кюстендил по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за
4
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
управлявал собственото си, а не чуждо МПС, което не е било регистрирано по надлежния
законов ред, а е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 то
ЗДвП и то считано от дата 26.05.2021 г., т.е. почти 8 месеца преди датата на установяване на
нарушението. Това е потвърдено още веднъж от събраните в хода на настоящото съдебно
производство писмени доказателства - справка-разпечатка от базата данни на АИС-КАТ, от
която е видно конкретно, че е било вписано, на 26.05.2021 г., в 03:10 часа, служебно
прекратяване на регистрацията, тъй като МПС е без „ГО“, след уведомление от ГФ № 8259
от 16.04.2021 г., като прекратяването е осъществено от С-Р Пътна полиция Кюстендил.
Регистрацията е отбелязана в справката като служебно възстановена от същия
административен орган едва на 18.01.2022 г. в 14:03 часа след новопостъпило уведомление
от ГФ за валидна сключена застраховка „ГО“ от същата дата. Тези обстоятелства се
потвърждават и от представената разпечатка /справка/ от информационната система на ГФ.
С оглед изложеното за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН и НП
нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна. Още повече, че
жалбоподателят А. като всеки собственик на МПС регистрирано в р. България е длъжен да
познава закона и най-вече последиците от неспазването му, вкл. задължителното според
закона служебно прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС след
изтичане на сключената за същото задължителна застраховка „ГО“ и неподновяването й
преди последващо управление на автомобила, макар и след ремонт както твърди в
обясненията си. Такава застраховка процесното МПС обективно не е имало сключена и към
процесната дата 18.01.2022 г., а предишната е изтекла много отдавна. Собственикът на МПС
е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което
и следва да понесе последиците и негативния резултат от неизпълнението на това му
задължение. Без правно значение за законосъобразното ангажиране отговорността на
жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение е и фактът, дали е знаел
конкретно за прекратената служебно регистрация от КАТ по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
тъй като Георгиев като всеки правоспособен водач на МПС, е бил длъжен да се увери, преди
да започне да управлява собствения си лек автомобил, че същият има сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност", при липсата на каквато закономерна последица е
именно служебното прекратяване на регистрацията на това МПС. Следва да се отбележи
изрично, че е без значение за административнонаказателната отговорност на водача, в
случая собственик на процесното МПС, дали е изпълнено задължението за уведомяването
му за служебно прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното
производство по оспорване на наказателното постановление е абсолютно недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. В текста на чл. 140, ал.1 от
5
ЗДвП, който именно е съставът на процесното нарушение няма посочено такова изискване.
В този смисъл относно осъществено управление от собственик на незастраховано МПС,
чиято регистрация е била прекратена по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП виж относимото и за
настоящия случай Решение № 263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267 / 2021 г. на
Административен съд - Кюстендил, в което са цитирани и Решение №39/06.02.2019г. по
к.а.н.д.№10/2019г.; Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.№184/2019г.; Решение
№78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г. Анализът на цитираните разпоредби налага извод за
прекратяване на регистрацията на МПС ex lege (по силата на закона) при достигане на
информация до компетентния орган, че застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не е сключена. Изцяло в този смисъл виж и отразеното в практиката на
АС-Кюстендил - Решение № 78 от 13.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 21 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
собственик на процесното МПС напълно съзнателно и дори целеустремено с оглед на
дългия срок /8 месеца от изтичане на застраховката/ е нарушил правилата за движение по
пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целял реализирането на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки
незастраховано от 8 месеца МПС, което подлежи на служебна дерегистрация по надлежния
ред – чл. 143, ал.10 от ЗДвП, нарушава умишлено правилата на ЗДвП.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи
изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона
минимум, поради което и не може да бъде изменено. Така определените по вид и размер
наказания изцяло съответстват на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. В този смисъл
виж цитираното по-горе Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е
маловажен и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Напротив месеци наред
жалбоподателят е поддържал това незаконосъобразно положение относно регистрацията на
лекия автомобил, като не е сключвал дължимата за него застраховка „ГО“ която е била
прекратена още на 26.05.2021 г., след която дата не е сключвана нова до датата на
нарушението.
По възраженията в жалбата и пледоарията следва да се каже, че липсата в НП на
предложението от приложимото законово правило на чл. 140, ал.1 от ЗДвП не води до
нарушаване правото на защита на дееца, т.к. фактическите обстоятелства по обвинението са
коректно и ясно описани и се включват във фактическите състави на нарушената правна
норма и санкционната такава. Фактическото обвинение е във връзка с правното такова. В
6
този смисъл виж и Решение № 216 от 19.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно,
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000356 от 05.04.2022 г.,
издадено от пол. инспектор, упълномощен от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр.
Кюстендил, с което на ИВ. Д. АТ., с адрес: с.Д., ул."Г.Д." № **, с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на
200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7