РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Ямбол, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100990 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от А. И. А. от с. О., общ. Т., обл.
Я.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес гр.П.,ул.“***,чрез адв. Н. С. К.-ПАК,
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 8528, 00 лв.
представляваща сбор от балансова експозиция в размер на 8039, 00 лв. и такси и други
разходи в размер на 489, 00 лв., съгласно справка за кредитна задлъжнялост в
Централен Кредитен Регистър към БНБ, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № *** г., който бил сключен между ищеца А. и „Алианц Банк
България“ АД, което задължение е прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че с ищеца се свързал представител на ответното
дружество, който му съобщил, че им дължи сумата от 8528 лв. Ищеца възразил, че не
дължи като няма правоотношения с тях и задължението било погасено по давност.
Тогава представителя на ответното дружество му съобщил, че докато не се снабди със
съдебно решение ще продължи да го търси. Ищеца извърши справка в регистъра на
длъжниците към Камарата на ЧСИ и установил, че срещу него няма образувани изп.
дела. След извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централен Кредитен
регистър към БНБ ищеца установил, че има задължение към ответното дружество,
като към *** г. им дължал сумата от 8 528, 00 лв. по кредит с идентификатор ***, като
ищеца незнаел как се било формирало това задължение, по какъв договор и с какви
параметри, като не бил сключвал такъв договор с ответното дружество.
След справка в ЯРС ищеца установил, че срещу него в качеството му на
длъжник по договор за потребителски кредит № *** г. по молба на „Алианц Банк
България“ АД бил образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, по което бил
1
издаден изпълнителен лист от *** г. В последствие молителя „Алианц Банк България“
АД с молба от***г. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС.
По изп. дело са предприети по молба на взискателя изпълнителни действия (
запори и описи), като последното действие от взискателя било на *** г. На основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от *** г. изп. дело било прекратено. С молба от
*** г. ответното дружество поискало от ДСИ да бъде конституирано като взискател на
осн. чл.429 ГПК, в качеството му на цесионер по договор за цесия. На молбата била
постановена резолюция да се уведоми молителя, че изп. дело било прекратено. Ищеца
твърди, че от *** г. до м. март 2025 г. не са предприемани изпълнителни действия по
посоченото по-горе изп. дело, като задължението е погасено по давност.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от
ответника. Счита се, че предявения иск бил недопустим, като се излагат съображения
в тази насока, че след прекратяване на изп. дело по същото не са предприемани
каквито и да е действия от взискателя накърняващи правната сфера на ищеца. На
ответното дружество било отказано да бъде конституирано като взискател по изп.
дело, като производството по същото било прекратено и ответника се бил
дезинтересирал от предприемането на каквито и да е действия спрямо длъжника.
Твърди се, че ищцовата страна не оспорвала, че към момента на завеждане на иска
нямало висящо изп. п-ство за събиране на вземанията по процесния ИЛ и нямало
образувано ново изп. дело. Твърди се, че между страните липсвало спорното право,
като за ищеца липсвал правен интерес от воденето на настоящия иск, поради което
същия се явявал недопустим.
В случай, че се приемело иска за допустим, с отговора на ИМ изрично признават
предявения иск за основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на
вземането действително било погасено по давност. С оглед признанието на иска, се
счита, че ответното дружество не било дало повод за завеждане на делото, като на осн.
чл.78, ал.2 ГПК, направените по делото разноски следвало да останат в тежест на
ищцовата страна.
Иска се прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск,
алтернативно ако се приеме иска за допустим, същия да бъде уважен с оглед
направеното признание на същия, като разноските да останат в тежест на ищцовата
страна. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски на основание чл.78, ал.5 ГПК и присъждането им в
минимален размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца.
Ответникът не изпраща представител.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Доказателствата са писмени.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439,ал.1 ГПК.
Съдът намира същия за допустим, доколкото ищецът има правен интерес от
търсената с него защита.
ЯРС, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на
иска, както и че в хода по същество процесуалния представител на ищеца моли съдът
да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК, но претендира разноските, тъй като
ответника въпреки признанието на иска е станал причина за завеждане на делото,
намира че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с
разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на
решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК, тъй като в представения писмен отговор
ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се
постанови решение при признание на иска.Признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Твърдението на ищеца за изтекла в негова полза давност за процесното вземане
на ищеца се подкрепя от ангажираните доказателства. При тези факти, съдът приема,
че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал.3 ГПК, поради
което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва
да бъде уважен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, като се приеме
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 8528, 00 лв.
представляваща сбор от балансова експозиция в размер на 8039, 00 лв. и такси и други
разходи в размер на 489, 00 лв., съгласно справка за кредитна задлъжнялост в
Централен Кредитен Регистър към БНБ, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № *** г., който бил сключен между ищеца А. и „Алианц Банк
България“ АД, което задължение е прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поради погасяване на вземането по давност.
По разноските:
В процесния случай разноски се претендират и от двете страни.
Ищецът претендира разноски в своя полза, а ответникът възразява, че с оглед
заявеното признание на иска не следва да му се възлагат сторените разноски, като не
са дали повод за завеждане на иска.
Възражението е неоснователно, тъй като ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на настоящото гражданско дело. Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК,
разноските не се възлагат върху ответника ако той не е дал повод за завеждане на
делото и признае иска. Въпреки заявеното признание, настоящия случай не е такъв,
тъй като липсват предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.За такива предпоставки не може
да се приеме и последващото, след получаване на исковата молба поведение на ищеца,
като същия посочил иска за недопустим, като в случай, че се приемело иска за
допустим правят признание на същия. Също така не бяха опровергани по никакъв
случай твърденията на ищеца, че от страна на ответното дружество са му звънели и са
търсели вземането. В тази насока съдът приема, че единствената възможност на
ищеца да защити правата си е именно предявяването на настоящия иск.
3
С оглед на гореизложеното и разноските следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника, като се претендират такива в размер на 1900 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 341, 12 лв. държавна такса.
Възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение , съдът намира за основателно и са налице основание за редуциране
на размера на разноските за адвокатски хонорар по направеното от молителя
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Между процесуалния представител на
ищеца адвокат Н. С. К. и А. И. А. е подписан договор за правна защита и съдействие, в
който е договорено възнаграждение в размер на 1900, 00 лв. Представена е разписка №
*** г. за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на принципа за
разумност и пропорционалност за определянето му. Като се изхожда от разясненията
дадени по дело С438/22 на СЕС, съдът следва да се ръководи от фактическата и правна
сложност делото, обема на осъщественото процесуално представителство от
пълномощника на ищеца и защитавания материален интерес. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е опреденото съобразно материалния интерес от 8528,00 лв., който
размер следва да служи само като ориентир при определяне на присъденото
възнаграждение.
С оглед на задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,§
1 от ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, поради тяхната нищожност, като нарушават забраната на
чл.101,§ 1 от ДФЕС.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от
предмета на делото - предявяване на иск от длъжника да оспори изпълнението и
отрече правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него, въз
основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден
изпълнителния лист и конкретно, чрез позоваване на изтекъл давностен срок. За ищеца
е осъществена защита с подаване на исковата молба и разглеждане на делото в едно
съдебно заседание. С отговора на исковата молба е направено признание на иска.
Съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1
200,00 лв., което в достатъчна степен овъзмездява висококвалифицирания адвокатски
труд пред Районен съд- Я. по предявения иск по чл.439 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, че А. И. А. от с. О., общ. Т., обл. Я.,със съдебен адрес гр.П.,ул.“***,чрез адв.
Н. С. К.-ПАК НЕ ДЪЛЖИ сумата от 8528, 00 лв. представляваща сбор от балансова
експозиция в размер на 8039, 00 лв. и такси и други разходи в размер на 489, 00 лв.,
съгласно справка за кредитна задлъжнялост в Централен Кредитен Регистър към БНБ,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит № *** г., който бил
сключен между А. И. А. и „Алианц Банк България“ АД, което задължение е
прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване
на вземането по давност.
4
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на А. И. А. от с. О., общ. Т., обл. Я.,със съдебен адрес
гр.П.,ул.“***,чрез адв. Н. С. К.-ПАК, сумата от 1541,12 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5