ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1733
гр.Плевен,
23.11.2020 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело № 607 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по искова молба /ИМ/ на М.С.Й., ЕГН ********** – л.с., изтърпяващ
наказание в девета група на Затвора-Плевен, против Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” гр.София /ГДИН/.
Съдът е предоставил
на оспорващия безплатна правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално
представителство и с определение № 1182/19.06.2019 година л. 32 по е назначил адв. Р.Л. за служебен защитник.
С решение от 10.04.2020 г. съдът е осъдил Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на М.С.Й., ЕГН **********,*** обезщетение
за претърпени при престоя му в ареста гр.Плевен в периода от 17.04.2014 г. до
11.11.2014 г. неимуществени вреди поради
лоши битови условия в ареста гр. Плевен в размер на 700,00 (седемстотин
) лева, ведно със законната лихва върху главницата от 700,00 лева, считано от
29.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева като
неоснователен и недоказан, ведно с искането за заплащане на мораторна лихва
върху сумата от 50 000 лева, считано от датата на преустановяване на
увреждането – 11.11.2014 г. до 28.05.2019 г..Осъдена е Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" да заплати на Административен съд Плевен
сумата 10,00 /десет/ лева – държавна такса.
По делото е постъпило писмо с вх. № 4012/03.08.2020 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-PL418-8283/2020 от 12.06.2020 година, с което на адвокат адв Р. Николов Л. е определено
възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото.
Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило от адв. Л., в
което посочва, че следва ответник да бъде осъден за разноски съразмерно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7. от ГПК когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв, тъй като исковата претенция е частично уважена.
Втората хипотеза
визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило
правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е
осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от
незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение, нито
осъждане на ответника.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане № 4012/03.08.2020 година от председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. Р.Л. правна помощ по и.адм.
дело № 607 по описа за 2019 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/