Решение по дело №4067/2020 на Районен съд - Пловдив

 

                                           РЕШЕНИЕ

 

Номер     260427                                  31.03.2021 г.                    Град Пловдив

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На петнадесети септември                                                  2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Тихомира Калчева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 4067 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 509284-F532927/30.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр.ал.1 от ЗДДС, на „БЕЛАНО“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, Местност „Исака“, № 44А, представлявано от И. Т. К., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „БЕЛАНО“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, Местност „Исака“, № 44А, представлявано от И. Т. К., ЕГН **********, да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 509284-F532927/30.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр.ал.1 от ЗДДС, на „БЕЛАНО“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, Местност „Исака“, № 44А, представлявано от И. Т. К., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „БЕЛАНО“ ЕООД обжалва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за неговата отмяна поради маловажност на случая. Редовно призован, в съдебно заседание  чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление с аргументи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, чрез процесуален представител, пледира за потвърждаване на наказателното постановление  като правилно и законосъобразно. Излага становище за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „БЕЛАНО“ ЕООД за това, при извършена проверка на 21.12.2019 г. в 22:30ч. на обект – ресторант „Морадо“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Авксенти Велешки“, № 19, стопанисван от „Белано“ ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че „Белано“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 264,02 лв. На основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Извършена е проверка на касовата наличност на регистрираното и въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS FP-2000 с индивидуален номер DT509479 и ИН на ФП 02840489 и се установи, че към момента на проверката отразените във фискалното устройство общо налични пари в брой са в размер на 1005,52лева. При проверка на наличните парични средства в касата на обекта се установи, че същите са в размер на 741,50 лева. При проверката се установи, че във фискалното устройство са въведени 150 лв., чрез операцията „служебно въведени“ суми и са изведени 497,90лв. чрез операцията „служебно изведени“ суми. При проверката е констатирана отрицателна разлика в размер на 264,02лева. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За уточняване на касовата наличност в обекта е направен опис на наличните парични средства. Видно от дадените в описа на наличните парични средства обяснения от лицето Д. Н. С. с ЕГН ********** на длъжност – у. на обекта на възражение по установената разлика е посочено, че разликата в размер на 264,02лв. се дължи на служебно неизведени пари на сервитьорката от междинната смяна. Извършеното нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № 0026066 от 21.12.2019 г.

Нарушен е /осъществен е/ съставът на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Нарушението е за първи път.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № F532927 от 05.01.2020г., съставен от М.Ф.М. – и. п. в ЦУ на НАП, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на дружеството-жалбоподател е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472/2018 г. на Административен съд Пловдив; Решение № 2295/08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935/2018 г. на Административен съд Пловдив; Решение № 1973/08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090/2018 г. на Административен съд Пловдив, и др/.

Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата наличност на парични средства в проверения обект и отразената във ФУ, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер от 500 лв.,  на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, която предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложеното наказание е определено в предвидения от закона минимален размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Отчетено е и вписаното в НП обстоятелство, че нарушението не води до неотразяване на приходи.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Следва да се има предвид, че обществената опасност на горепосоченото нарушение се изразява в липсата на касова отчетност относно финансовото устройство, затрудняваща осъществяването на фискалния контрол, която степен на обществена опасност не следва от конкретния размер на касовата разлика, както и дали се касае за положителна или отрицателна касова разлика. В този смисъл и не би могло да се твърди, че липсват общественоопасни последици, нито колко тежки са последните, ако има такива. Също така житейската причина за касовата разлика не може да бъде обсъдена от съда, доколкото в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Не на последно място, обстоятелството, че дружеството не е извършило други нарушения е такова, което по-скоро следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно основание за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието.

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 509284-F532927/30.04.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,  вр.ал.1 от ЗДДС, на „БЕЛАНО“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, Местност „Исака“, № 44А, представлявано от И. Т. К., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева, като следва тези разноски да бъдат възложени на жалбоподателя.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.