№ 94
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600079 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от
осъдения И. П. И. чрез упълномощения му защитник адв. Ж. за
възобновяване и отмяна на присъда на СРС по НОХД 12955/2020 год. и
ВНОХД 3478/21 г. на СГС , в което са релевирани доводи по чл.348,ал.1,т.1-
3 от НПК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на
всички посочени в него основания. Осъденото лице в лична защита поддържа
доводите на своя защитник.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните, материалите по делата намира ,че предмет на искането е акт
попадащ в категорията на визираните в чл.419, чл.422,ал.1,т.5 от НПК,
същото е процесуално допустимо , разгледано по същество е
неоснователно.
Доводите по релевираните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК не
са нови, били са поставяни пред двете инстанции разгледали делата и са
получили правилно разрешение в изготвените мотиви.
по довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
1
Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния
закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. В случая същественото е, че при събиране,
проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен
обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. Въз основа на направената оценъчна
дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите
фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.
Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от
първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с протеста,
СГС е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са
спорни. Основното възражение в искането на осъдения е във връзка с
проведеното „разпознаване“. Въпросът за доказаността на обвинението е била
обсъдена и от двете инстанции, подробно са анализирани показанията на
разпитаните свидетели, (в това число и показанията на пострадалия, обсъдени
са писмените доказателства, включително протоколът за разпознаване на
лица. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в
разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите
факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от осъдения, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно
изброени в мотивите, приложените гласни и писмени доказателства, чрез
които е установено точно поведението и действията му на инкриминираната
дата. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил
състава на вмененото с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това.
Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила
направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че съставът
на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова
възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е
неоснователно. Освен, че не са допуснати нарушения от решаващите
съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ
на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно
изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно
съставомерността на деянието.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения. По реда
на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата,
видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази
връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба
и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална
2
равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно
изложение по направените доводи.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се
подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по
този довод се свеждат до твърденията, че осъденият не е осъществил състава
на инкриминираното с обвинението деяние.
При приетите за установени и от въззивния градски съд
фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е
приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в
съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице, правилно е било
квалифицирано като грабеж. Правните съображения и на този съд в полза на
осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от
обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на
инкриминираното деяние. Изводите за виновността на осъденото лице в
осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото
престъпление, са изцяло подкрепени от приложените по делото доказателства
подробно изброени в мотивите. Вътрешното убеждение на съда е изградено
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд,
изводите за виновността на осъдения и за правната квалификация, са напълно
законосъобразни. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно
обосновани изложените в мотивите на двете съдебни инстанции съображения,
че осъденият е извършил грабеж. Настоящата инстанция споделя изводите на
решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната
присъда. Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа,
представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки
от инкриминираните факти.
По довода за явна несправедливост на наказанието: По отношение
на наказанието, задълбочената преценка на всички обстоятелства, имащи
относимост към индивидуализацията на санкцията на подсъдимия налагат
извода, че определеното от СГС при условията на чл.54 НК не е прекомерно
завишено и явно несправедливо. Индивидуализацията му е съобразена със
законоустановените правила в нормата на чл.54 от НК, както и с визираните в
чл.36 от НК цели. Размерът на наложеното наказание е убедително мотивиран
от Софийския градски съд. Няма нарушение на правилата за
индивидуализация и същото не е завишено. Всички релевантни
обстоятелства са били обсъдени и прецизно посочени. Всички установени по
делото обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност
на деянието са обсъдени и правилно оценени. При преценка на тези
обстоятелства обществената опасност на деянието, не е изолирана от тази на
дееца, като е обсъдена проекцията на личността му върху самото
3
престъпление, изхождайки от специфичните му особености, във връзка и с
начина му на извършване, при което са формирани по този начин верни и
съответни на установените фактически обстоятелства изводи за личната
обществена опасност на неговия извършител. Всички доказани и приети по
делото обстоятелства, относно реализацията на самото престъпление, не са
разгледани изолирано от обществената опасност на дееца и само в аспекта на
обществената опасност на деянието, като същото е определено в справедлив
размер. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да
приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното
производство, проведено срещу осъдения.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. И. за
възобновяване и отмяна на присъда на СРС по НОХД 12955/2020 год. и
ВНОХД 3478/21 г. на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4